Петър Стоилов

Имам един приятел на име Христо, който е заклет фитнес маниак. Ходи в залата редовно вече от няколко години и е научил по нещо за всеки човек там. Постоянно ме засипва с толкова истории, че вече се чувствам все едно аз самият ходя да блъскам и общувам с тези хора.

Силно впечатление ми направи историята за един фитнес инструктор, но да ви кажа честно, не му запомних името. С какво е по-специален от останалите, ли? Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че има мускулите на младия Арнолд Шварценегер и тялото на културист, който всеки момент може да бъде провъзгласен за новия Мистър Мускул.

Това се очаква от един фитнес инструктор, както се очаква и да бъде повече от запознат с храната и нейното въздействие върху телата ни. Все пак, когато си наемаме фитнес инструктор, искаме той да ни изготви и хранителен режим, чрез който да постигнем набелязаните си цели по-лесно, бързо и здравословно.

Този, за когото ми разказва Христо, е повече от навътре в темата. До такава степен се е усъвършенствал, че всъщност вече изучава химичните процеси в телата ни и усвояването на хранителните добавки, как ни влияят, как ни се отазяват, как могат да ни навредят и какво всъщност се случва в телата ни при прием на добавки. Това вече се казва да си експерт! Изчел е какви ли не книги по химия и явно се усъвършенства всеки ден още и още. Тук нещата не опират само до помпане, прием на протеини и напрягане на отделни мускулни групи всеки път. Става дума за наука и знания. Евала на човека дано има повече като него в бъдеще.

След като отделих време и внимание на сутришните ритуали, реших, че е удачно да направя подобен обзор и за вечерните ни такива. Ще видите, че те са доста по-различни и пак има някаква обща схема, която следваме.

Вечер, когато се приберем, сме изморени и съвсем логично ни се иска почивка. Случва ли ви се в такъв момент да се опънете на дивана и да си пуснете телевизора? Или си пускате да гледате нещо на компютъра от леглото? Или просто си взимате лаптопa, за да сърфирате из Интернет, проверявате си социалните мрежи, някой и друг любим сайт или си пускате игра. Kомпютърните игри ,между другото могат да бъдат доста разтоварващи и разсейващи след дългия ден.

А вечерята? В най-добрия случай ви чака нещо готово за хапване, а в другия случай – си го приготвяте вие. Само не ми казвайте, че не вечеряте! Липсата на вечеря е феномен, който рядко наблюдавам през последните години. Аз най-много обичам да си приготвя хапването и тогава да се отдам на гореизброените „компютърни“и „телевизионни“ занимания, докато паралелно вечерям.

Между другото излизането с приятели вечер и фитнесът или друг вид спортни занимания също ги поставям в категорията „вечерен навик“.  Но сред всичките до тук изброени, липсва любимият ми ритуал. Да прочета поне 10-15 страници от някоя интересна книга вечер.

Малките ритуали са тези, които формират ежедневието ни. Хващам се на бас, че всеки то вас има някои малки (а защо не и големи) привички, с които е свикнал. Или може би се опитвате да се създадете някоя такава в момента… Защо пък не?

Знам, че навиците се изграждат трудно, но изградите ли ги веднъж, се задържат във времето. Някои от тях си създаваме сами, а други ни се вкореняват още, докато растем. Замисляли ли сте се по този въпрос? Нека ви кажа моите размисли по темата, току виж се припознаете някъде там.

– Сутрин с кафе и цигара – важи само за пушачите, но тъй като и кафето и цигарите водят до пристрастяване, не е изненадващо, че много хора започват деня си именно по този начин;

– Или само с кафе… – за тези от нас, които не могат да се събудят по друг начин освен с чаша ароматно кафе в ръце непосредствено след като се надигнат от леглото;

– Бързо освежаване – нещо безценно рано сутрин, което ни енергизира в  началото на деня; става дума за плискане на лицето със студена вода, миене на зъбите, а защо не и бърз сутрешен душ;

– Преглед на новините? – добре де, не всеки го прави, но познавам хора, които могат да ти вгорчат живота, ако не ги оставиш на спокойствие да си направят сутрешния обзор на новинарските сайтове;

– Лека закуска? – много хора пропускат закуската, но аз не мога така; моят сутрешен ритуал повелява да си препека филийка, да хапна сварено яйце, някакъв плод или просто парче сирене с парченце месо; каквото и да е, но да го има.

– Сутрешна тренировка? – ето този полезен навик куца както на мен, така и на повечето ми приятели; знам, че е полезно, знам, че са достатъчни 10-15 мин., за да събудим мускулите си по-лесно сутрин, но е толкова трудно да си създам този навик…

„Ключът е в разнообразието“… този кратък израз винаги ми е харесвал, защото синтезира представата ми за това какъв трябва да е животът. Вярвам, че разнообразието внася цвят в ежедневието ни и ни помага да бъдем по-щастливи. Може би затова обичам да слушам и разнообразна музика… имам предпочитания, разбира се, но предпочитанията не трябва да се превръщат ограничения. Това означава, че ако харесвате един стил музика, не бива да слушате само него. От личен опит ще ви кажа, че винаги има какво да се научи и да ви хареса и от другите музикални жанрове.

Разнообразието, за което започнах да говоря обаче, не трябва да е само музикално. Разнообразявайте в предпочитанията си за храна, опитвайте различни неща. Общувайте с различни хора, намерете нови приятели. Отидете на места, където не сте били преди това. Проявете желание да научите нещо ново, с което не сте се занимавали до сега. Станете малко по-рано от обичайното, легнете си по-рано довечера. Сменете програмата си на тренировка, а ако не тренирате – започнете…

Мисля, че схванахте идеята на размислите ми. Разнообразието, за което говоря според мен е полезно. Пречи на телата и мозъците ни да влязат в коловоз, който иначе спира прогреса им. Ако всеки ден учите по 5 нови неща, включително по 5 думи от език, който не знаете – това също е разнообразие, при това е полезно. Просто открийте коя нова стъпка в живота ви, ще ви достави най-мн0го положителна енергия и действайте.

„Ключът е в разнообразието“… този кратък израз винаги ми е харесвал, защото синтезира представата ми за това какъв трябва да е животът. Вярвам, че разнообразието внася цвят в ежедневието ни и ни помага да бъдем по-щастливи. Може би затова обичам да слушам и разнообразна музика… имам предпочитания, разбира се, но предпочитанията не трябва да се превръщат ограничения. Това означава, че ако харесвате един стил музика, не бива да слушате само него. От личен опит ще ви кажа, че винаги има какво да се научи и да ви хареса и от другите музикални жанрове.

Разнообразието, за което започнах да говоря обаче, не трябва да е само музикално. Разнообразявайте в предпочитанията си за храна, опитвайте различни неща. Общувайте с различни хора, намерете нови приятели. Отидете на места, където не сте били преди това. Проявете желание да научите нещо ново, с което не сте се занимавали до сега. Станете малко по-рано от обичайното, легнете си по-рано довечера. Сменете програмата си на тренировка, а ако не тренирате – започнете…

Мисля, че схванахте идеята на размислите ми. Разнообразието, за което говоря според мен е полезно. Пречи на телата и мозъците ни да влязат в коловоз, който иначе спира прогреса им. Ако всеки ден учите по 5 нови неща, включително по 5 думи от език, който не знаете – това също е разнообразие, при това е полезно. Просто открийте коя нова стъпка в живота ви, ще ви достави най-мн0го положителна енергия и действайте.

Знаете как е  – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Това важи не само за отношенията с  половинката ни, но и за приятелите ни.

Замисляли ли сте се, когато се съберете в компания, за какво си говорите във вашата микрогрупа? За смешни истории, които сте чули? Разказвате си вицове? Оплаквате се от работата и живота си? От родителите или колегите си? Правите тъпотии с тайфата и се чудите какъв номер на погодите на еди-кой си и т.н.?

Или…

Обсъждате важните неща от деня в световен план? Споделяте си един на друг какво сте прочели, какво ви е харесало, какво сте чули и ви е впечатлило? Казвате ли един на друг интересни факти от света, говорите ли си за политика, бизнес, семейство, пътувания, чужди езици и т.н.?

Мисля, че нещата, които правим, и разговорите, които водим с приятелите си, ни формират в някаква степен. Точно в такава среда изразът „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ важи в пълна сила. Приятелите могат да ни издигнат, да ни подобрят и образоват… или да спрат развитието ни в някаква степен. Затова според мен е важно да имаме т.нар. хигиена на контактите и да се замисляме кога и с кого прекарваме времето си. То ни е ценно и не хубаво да го пропиляваме за всички.