Петър Стоилов

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.

Със сигурност много от вас са чували тази изключително популярна песен или най-малкото са танцували поне веднъж под невероятния глас на нейната изпълнителка – но малцина знаят коя е тя. Макар че по български телевизии поне два-три пъти са излъчвали игрален филм, посветен на живота и творчеството й. Патси Клайн е американска певица, представителка на кънтри течението в музиката. Невероятен глас, невероятно сценично присъствие, може би единствената причина да не е сред много популярните имена е именно фактът, че твори в един не особено популярен извън Америка жанр и втората – нелепата й смърт при самолетна катастрофа едва когато е на 30 години. Патси Клайн започва кариерата си в края на 50-те и до началото на 60-те години песните, изпети от нея, много често попадат в класациите за кънтри музика. Истинският голям пробив обаче, голямата й популярност идва точно с песента Крейзи, която вече споменах, тя я изстрелва буквално по върховете на американските класации. Песента е написана за Патси Клайн от световно известния кънтри певец Уили Нелсън и едва ли има по-голям творчески подарък, който може да направиш на талантлив певец като Патси, с впечатляващ, чист и незабравим глас. Често обаче, когато съдбата е била благосклонна и те е надарила изключително, се случва така, че животът ти не е от най-леките. Патси загива в самолетна катастрофа през 1963 година с още няколко не толкова известни кънтри певци, като две години преди това претърпява тежка автомобилна катастрофа, която почти я обезобразява. Остава обаче жива легендата за нея и една наистина изключителна песен. Пуснете и я и й се насладете.

Ето че започна и вторият сезон на едно от любимите ми музикални предавания – „Гласът на България“ по бТВ. Харесва ми, защото форматът е много забавен, развлекателен и положителен за публиката, а в същото време и дава шанс на талантливи млади момчета и момичета да бъдат чути от цяла България и да станат звезди.

Новото жури е доста по-ведро и симпатично като цяло. От старото е останал само певецът Миро, който обаче е един от водачите на днешната БГ поп музика и заслужава мястото си, а друг такъв представител е лъчезарната, но строга Виктория Терзийска (Вики от Мастило), която напоследък виждаме и в БГ сериала „Къде е Маги“. Мястото на Кирил Маричков като представител на „старата школа“ пък е заето от Данчо Караджов – също един от най-обичаните български певци, а Ивана е заместена прилично от Преслава, която има много повече хитове през последните години в жанра от колежката си.

Шоуто както винаги започва с кастингите  на тъмно, които са едно от отличителните неща във формата. Те позволяват на журито да бъде напълно безпристрасно относно външността на участниците и да оценя единствено и само гласа им – откъдето идва и името на предаването. Другото нещо, което прави този формат най-гледания по света, е това, че известните лица, които оценяват изпълнителите, са не просто жури, а ментори, които изграждат връзка с тях и усъвършенстват таланта им по време на цялото предаване. Някои от известните лица, които са били ментори в американския формат са Кристина Агилера и Адам Ливайн, а в британския – Том Джоунс, рапърът will.i.am и Джеси Джей.

Едно такова шоу изисква наистина огромно финансиране за купуване на права, организиране, сцена, снимачни екипи и какво ли още не и вероятно набирането на средствата от бТВ за него е истинско предизвикателство в настоящата финансова криза. Все пак това е най-гледаната телевизия с най-добрите продукции, но не е държавна като бНТ и единственият й източник на приходи са рекламодателите, които са намалели, както и таксите от кабелните и сателитни оператори, които пък както разбрахме в началото на година покрай спора с Булсатком, укриват абонати и ощетяват телевизията. Надявам се регламентът в това отношение да се подобри, защото повечето приходи за телевизията ще са в полза и на нас – зрителите, които ще можем да гледаме още по-качествени продукции. Все пак приходите, коит телевизиите ще започнат да получават от операторите, няма да се задържат, а ще се инвестират в настоящи и нови продукции, като „Гласът на България“.

Лично аз вече си формирах фаворити от момчетата и момичетата, които съм видял досега, но определено всички, които са стигнали до кастинга, имат талант и ще бъдат интересни в последствие на следващите два етапа. Друго нещо, което ми харесва в цялото предаване е, че се вижда или всъщност чува прогресът в пеенето и държането на участниците от кастинга до края на шоуто. Вие гледате ли го и какво мислите за него?

Ето че започна и вторият сезон на едно от любимите ми музикални предавания – „Гласът на България“ по бТВ. Харесва ми, защото форматът е много забавен, развлекателен и положителен за публиката, а в същото време и дава шанс на талантливи млади момчета и момичета да бъдат чути от цяла България и да станат звезди.

Новото жури е доста по-ведро и симпатично като цяло. От старото е останал само певецът Миро, който обаче е един от водачите на днешната БГ поп музика и заслужава мястото си, а друг такъв представител е лъчезарната, но строга Виктория Терзийска (Вики от Мастило), която напоследък виждаме и в БГ сериала „Къде е Маги“. Мястото на Кирил Маричков като представител на „старата школа“ пък е заето от Данчо Караджов – също един от най-обичаните български певци, а Ивана е заместена прилично от Преслава, която има много повече хитове през последните години в жанра от колежката си.

Шоуто както винаги започва с кастингите  на тъмно, които са едно от отличителните неща във формата. Те позволяват на журито да бъде напълно безпристрасно относно външността на участниците и да оценя единствено и само гласа им – откъдето идва и името на предаването. Другото нещо, което прави този формат най-гледания по света, е това, че известните лица, които оценяват изпълнителите, са не просто жури, а ментори, които изграждат връзка с тях и усъвършенстват таланта им по време на цялото предаване. Някои от известните лица, които са били ментори в американския формат са Кристина Агилера и Адам Ливайн, а в британския – Том Джоунс, рапърът will.i.am и Джеси Джей.

Едно такова шоу изисква наистина огромно финансиране за купуване на права, организиране, сцена, снимачни екипи и какво ли още не и вероятно набирането на средствата от бТВ за него е истинско предизвикателство в настоящата финансова криза. Все пак това е най-гледаната телевизия с най-добрите продукции, но не е държавна като бНТ и единственият й източник на приходи са рекламодателите, които са намалели, както и таксите от кабелните и сателитни оператори, които пък както разбрахме в началото на година покрай спора с Булсатком, укриват абонати и ощетяват телевизията. Надявам се регламентът в това отношение да се подобри, защото повечето приходи за телевизията ще са в полза и на нас – зрителите, които ще можем да гледаме още по-качествени продукции. Все пак приходите, коит телевизиите ще започнат да получават от операторите, няма да се задържат, а ще се инвестират в настоящи и нови продукции, като „Гласът на България“.

Лично аз вече си формирах фаворити от момчетата и момичетата, които съм видял досега, но определено всички, които са стигнали до кастинга, имат талант и ще бъдат интересни в последствие на следващите два етапа. Друго нещо, което ми харесва в цялото предаване е, че се вижда или всъщност чува прогресът в пеенето и държането на участниците от кастинга до края на шоуто. Вие гледате ли го и какво мислите за него?

Високите хонорари, особено на първокласните певци, винаги са били трън в очите на част от обикновените хора. Много от тях не могат да си обяснят защо пък някой, когото просто природата е дарила с някакъв талант, трябва да бъде толкова високо заплатен. В тая връзка се сетих за един статус на мой приятел във фейсбук тия дни, в които той по друг повод разказва за разиграла се преди много години случка със световноизвестният български тенор Калуди Калудов. Та отива той по времето на соца в едно предприятие да изнесе концерт и след концерта минава през счетоводителя да си прибере хонорара. Счетоводителят го погледнал учудено и му казал 500 лева за едно пеене?! Калуди Калудов извисил мощно глас в тясната стая на счетоводителя и му казал: когато може да направиш това, тогава ще ми държиш сметка колко пари получавам. Разказвам този случай, за да илюстрирам твърдото си убеждение, че повечето хора не си дават сметка колко усилия и лишения изисква развитието и поддържането на един талант, мислят си, че нещо, дадено веднъж завинаги от горния, и след това само печелиш високи хонорари. Не, зад всяка изпята нота на сцената стоят часове къртовска работа – по текста, по музиката, по изпълнението, по сценичното поведение, режим за запазване на гласа и много, много подобни усилия. Тъй че ще е добре, когато хората смятат високите хонорари на изпълнителите и ги определят като несправедливи, да сложат на другата везна на кантари и съпътстващите усилия. И тогава да правят крайни изводи и заключения.

Гръмна тия дни скандал покрай едни европари. Не за първи път. В България често гръмват скандали с неправилно усвоени или насочени потоци от еврофондовете. За първи път обаче казусът беше, така да се каже, естетически и свързан с музиката. Отпуснати милиони по европейска програма за подобряване условията на труд в компанията Пайнер. Знаете, идейната лаборатория и гнездото на поп фолка. В случая, разбира се, не става въпрос просто за едни милиони, макар че, когато има намесени пари, винаги става въпрос точно за тях. Скочиха обаче творци от различни области как вместо с пари от тия фондове да се спонсорира стойностно изкуство, ще се спонсорира една музика със спорни качества. Това ме подсети за една моя стара теза, по-скоро още веднъж я доказа. Като че ли стойностното изкуство в България, в това число и хубавата популярна музика, през годините на прехода изгубиха съпротивителните си сили и живец. Просто оставиха чалгата да спечели битката без бой. И това е поредното доказателство. По тия европрограми се кандидатства с документи – много на брой и сложни. Всеки може да го направи, ако му се занимава, ако му се вкарва време и ресурс. Е, чалгата очевидно има такъв ресурс и го е направила, пък са им отпуснали парите – най-вероятно по всички правила. Кое пречи и на стойностното изкуство да се бори за такива пари. Мисля, разпокъсаността и липсата на единност. Време е творците, които имат самочувствието, че създават стойностен продукт, да обединят и творческите, и организационните си сили и да дадат отпор. Друг начин няма.

Днешната ми тема е за пеещите артисти – то не е чисто българско явление. Но мисля особено актуално за нас, и то не само в последните години. И преди най-известните ни артисти изпяха някои парчета, които влязоха наистина в българската поп класика. Първият, за когото се сещам, е Стефан Данаилов с песента си “Моето мъжко момиче” и с още една незабравима песен по изключително силните стихове на Любомир Левчев – “Без сълзи”. А Искра Радева с песента “Добри познати” – почти няма някой от старите ни артисти, които да не е изпял поне една запомняща се популярна песен. Сигурно ще изпусна някой, затова няма да продължа с изреждането, за да си личи, че нямам претенции да съм изчерпателен. Това, което отличава старите пеещи актьори от днешните, е, че тогава актьорите го правиха за удоволствие, с ясното съзнание, че няма как да го направят по-добре от професионално подготвените поп певци. Днес като че ли това усещане и тая разлика се изгуби. Дали заради липса на силни певчески дарования – едва ли, – по-скоро заради объркания начин и критерии, по които се лансират изпълнителите днес, но много често се случва един актьор, придобил екранна популярност, да я използва и да успее да пробие и да издаде албум преди професионален млад певец, с очевидно по-добри вокални данни, който цял живот е работил върху гласа и певческата си кариера. Няма нищо лошо в това актьорите ни да попяват от време на време – ей така за цвят, за участието. Но ми се иска всеки да си работи професионално в собственото поле. При всички случаи там ще е най-ефективен.