Петър Стоилов

Порази ме вчера снимка, на която попаднах в мрежата – великата оперна прима Мария Калас и световноизвестния италиански режисьор Пиер Паоло Пазолини. Черно-бяла, но заредена с енергия – енергията на таланта и изключителността. За неизкушените от оперното изкуство Мария Калас е една от водещите оперни певици на миналия век, станала легенда приживе. Казват, че до каквото се е докоснела с необикновенния си талант, го е превръщала в нов и неочакван свят. Мария Калас е родена в Ню Йорк 1923 г. в семейството на гръцки емигранти, но когато решава да овладее тайните на оперното изкуство, се връща в Гърция и залага на професионализма на атинската оперна школа. В Атина е и дебютът на Мария Калас – изпълнява партията на Тоска в едноименната опера на Пучини. Но истински светът я открива на 2 август 1947 г. , когато никому неизвестната 24-годишна певица се появява на сцената на Арена ди Верона, най-големия в света оперен театър под открито небе, и пленява завинаги ценителите с гласа си и с необикновения си артистизъм. Според специалистите в гласа на Калас се заключава гениална неправилност. В средните регистри при нея се чува особен приглушен тембър. С годините обаче тя успява да превърне този свой недостатък в достойнство и с това увеличава изпълнителската си оригиналност. В продължение на 17 години Калас пее практически, без да се жали. Изпълнява около 40 партии, излизала е на сцената над 600 пъти. В краката й е публиката на най-големите световни оперни сцени – Ла Скала, Ковън Гардън, Чикагската опера, Метрополитен опера. В началото на седемдесетте и в края на кариерата й, когато гласът й вече не е толкова блестящ, но залите – все така пълни, музикалната критика не пропуска да я жегне, че публиката идва не заради пеенето й, а заради легендата Мария Калас. Може и да са били прави критиците, но знаят ли как се става легенда?!

Как мислите, какво свързва името на един от най-великите китаристи на нашето време Ерик Клептън с името на най-великата група на всички времена “Бийтълс? Французите са казали много житейски истини и за тоя случай има една – шарше ла фам, или търсете жената. В началото на седемдесетте години, като лидер на групата “Derek And The Dominos”, Ерик Клептън подарява на света супер хита “Лейла”. Тази песен, описваща любовен триъгълник, е посветена на модела Пати Бойд, по това време съпруга на Джордж Харисън от “Бийтълс”, в която Ерик Клептън е безпаметно влюбен. Малко по-късно Пати Бойд поддава на ухажванията на Ерик Клептън, развежда се с Джордж и се жени за Ерик. Това е само щрих към живота на великия китарист, акцентът в него е музиката, и слава богу. Роден през 1945 г. в английския град Рипли като извънбрачно дете от връзката на канадски офицер и непълнолетна англичанка, Ерик е отгледан от родителите на майка си и тях той приема за свои родители. Когато на деветгодишна възраст научава истината, това оказва голямо влияние върху личността му, а в този смисъл по-късно и върху музиката му – става прикрит и чувствителен. Това е и времето, когато започва да свири на китара. От седемнайсетгодишната си възраст започва участието си в различни блус банди, включително и в много известната по това време “The Yardbirds”. През 1965 година обаче напуска “The Yardbirds” заради отклоняването им от блуса. Още следващата година Ерик Клептън решава да създаде собствена блус група “Cream” заедно с Джинджър Бейкър и Джек Брюс. Албумите на групата „Fresh Cream”, „Disraeli Gears” и „Wheels Of Fire” бързо стават класика в рока, а групата – една от водещите на съвременната сцена. Разногласия между тримата обаче водят до края на групата. След което за Клептън идват поредица от участия в различни групи, борба със зависимостта му към наркотиците и алкохола, развод с Пати Бойд и нов брак, както и идеята за солова кариера – доста продуктивна идея, която жъне музикални плодове и до ден-днешен.

Как мислите, какво свързва името на един от най-великите китаристи на нашето време Ерик Клептън с името на най-великата група на всички времена “Бийтълс? Французите са казали много житейски истини и за тоя случай има една – шарше ла фам, или търсете жената. В началото на седемдесетте години, като лидер на групата “Derek And The Dominos”, Ерик Клептън подарява на света супер хита “Лейла”. Тази песен, описваща любовен триъгълник, е посветена на модела Пати Бойд, по това време съпруга на Джордж Харисън от “Бийтълс”, в която Ерик Клептън е безпаметно влюбен. Малко по-късно Пати Бойд поддава на ухажванията на Ерик Клептън, развежда се с Джордж и се жени за Ерик. Това е само щрих към живота на великия китарист, акцентът в него е музиката, и слава богу. Роден през 1945 г. в английския град Рипли като извънбрачно дете от връзката на канадски офицер и непълнолетна англичанка, Ерик е отгледан от родителите на майка си и тях той приема за свои родители. Когато на деветгодишна възраст научава истината, това оказва голямо влияние върху личността му, а в този смисъл по-късно и върху музиката му – става прикрит и чувствителен. Това е и времето, когато започва да свири на китара. От седемнайсетгодишната си възраст започва участието си в различни блус банди, включително и в много известната по това време “The Yardbirds”. През 1965 година обаче напуска “The Yardbirds” заради отклоняването им от блуса. Още следващата година Ерик Клептън решава да създаде собствена блус група “Cream” заедно с Джинджър Бейкър и Джек Брюс. Албумите на групата „Fresh Cream”, „Disraeli Gears” и „Wheels Of Fire” бързо стават класика в рока, а групата – една от водещите на съвременната сцена. Разногласия между тримата обаче водят до края на групата. След което за Клептън идват поредица от участия в различни групи, борба със зависимостта му към наркотиците и алкохола, развод с Пати Бойд и нов брак, както и идеята за солова кариера – доста продуктивна идея, която жъне музикални плодове и до ден-днешен.

Определят Иги Поп като кръстника на пънк рока и като една от най-скандалните фигури в съвременната музика  – и не съвсем безпочвено. А българската публика го познава преди всичко от саундтрака към “Аризонска мечта”. Дали го има в М-тел Music Unlimited да си го добавя? Иги Поп се появява на бял свят в американския щат Мичиган с името Джеймс Нюъл Остърбърг. През 1963 година той се влива в състава на групата “The Iguanas”, от чието име по-късно идва и псевдонимът му Иги. Към края на 60-те той продължава кариерата си в “The Stooges”. Музиката, която групата изпълнява, е проста и се отличава преди всичко с мощните китарни рифове. А маниерът на пеене на Иги Поп в голяма степен напомня на маниера на легендарния Джим Морисън. Концертните им изпълнения често представят сцени на самоизтезания и саморазрушение – музикантите прекаляват с употребата на наркотици и понякога буквално изпълзяват на сцената. Иги често влиза в обидни диалози с публиката и нерядко си тръгва със сериозни наранявания заради необузданото си сценично поведение. Първият албум на групата обаче е пълен провал, заради което музикалната компания, която ги продуцира, прекъсва предсрочно договора им. И тогава на помощ идва Дейвид Бауи, който под псевдоним продуцира следващия им албум. Но и това не помага. Неуспехите, редуващи се един след друг, сриват психически Иги, той все по-често посяга към дрогата и през 1979 г. почти не е застигнат от съдбата на много велики музиканти от онова време. Но на помощ отново идва Дейвид Бауи. Заедно записват нов албум, който се превръща в началото на пънк революцията и отпушва интереса към разпадналата се вече  “The Stooges”. По същото време Иги прави съвсем неочакван пробив и с първия си самостоятелен албум “Lust For Life”, смятан и до днес за най-успешния му албум. През следващите години Иги прави редица успешни албуми, продължава проектите си с Дейвид Бауи, участва в киното, прави нова група. И така до днес.

“Мерилин Менсън” е име на група, чийто лидер е една от най-противоречивите фигури в историята на музиката – Мерилин Менсън. Самият Менсън, с рождено име Брайън Уорнър, проявява талант не само в музиката, но и в живописта, поезията и други изкуства. Роден в град Кантон, щата Охайо, Менсън на осемнайсетгодишна възраст се премества в Тампа Бей и започва работа като музикален журналист. Именно по тази линия през 1989 той се запознава с музиканта Скот Мичъл и двамата приемат музикалните псевдоними Мерилин Менсън и Дейзи Берковиц и поставят началото на групата Marilyn Manson & the Spooky Kids. Ставайки с времето единственият постоянен член на групата, а също така и безспорен неин лидер, скоро названието на групата се редуцира само до името на Мерилин Менсън. Обръщайки се към готик рока, формацията започва да пуска на пазара касети с демо записи и редовно да участва  в програмите на местни музикални клубове. Още в тия ранни години бандата на Менсън се отличава от масата изпълнители с внимателно измислените си ефектни гримове и интересни спецефекти. Само за година групата стремително набира скорост и става една от най-известните във Флорида. През 1993 г. сключват договор с групата Nine Inch Nails и започват да подгряват техните концерти. Дебютният им албум излиза през 1994 г. и се нарича “Портрет на едно американско семейство”. След него идват серия от гръмки концерти, а лидерът на групата заради изцепките си и изказванията си на сцената е провъзгласен за поддръжник на сатанизма. Повечето от сериозните критици не приемат насериозно Менсън, което обаче не пречи неговата популярност сред младите хора постоянно да расте. Нееднозначна фигура е той и това като че ли е закодирано още в начина, по който е образуван музикалният му псевдоним – той е компилация от имената на една от най-обичаните актриси Мерилин Монро и най-мразения сериен убиец Чарлс Менсън, като символ на извечната борба между доброто и злото, вплътнена както в музиката, така и в текстовете на групата.

Скоро писах за Джон Лоутън и за Дейвид Байрън и вероятно е проличала емоцията ми в тези материали. Няма да крия, че „Юрая Хийп” е една от най-любимите ми банди, да не кажа най-любимата. Днес ще си позволя да пиша пак на тази тема не само защото в началото на юли един от вечните хитове на групата – “Джулай морнинг” – става особено актуален в България, а защото неочаквано за мен, в събота попаднах на предаване на Мартин Карбовски, в което той беше поканил като гост втория вокалист в историята на групата Джон Лоутън. Разбира се, че ми беше интересно, така или иначе Джон Лоутън е част от историята на тази група, макар по мое мнение не най-романтичната. Аз съм от феновете на “Юрая Хийп”, които смятат, че след изгонването Байрън от групата тя вече не е онова, което е била в най-силните си години. Животът за съжаление не ражда всеки ден музикални и сценични таланти като Байрън, които пълнят с глас и излъчване сцената. Но да се върнем на предаването на Карбовски. Въпреки че в него Лоутън разказа интересни факти от биографията си – как точно е бил поканен от групата на прослушване, кои са били другите, извикани на кастинга и т. н., очевиден беше фактът, че Карбовски и идея няма за легендата “Юрая Хийп”. Почти цял час говори с Лоутън и не му зададе единствения важен въпрос, който от куртоазия или страхопочитание, май досега не му е задавал нито един журналист – как се е чувствал, а и как се чувства сега, толкова години след смъртта на Байрън, в неговата дебела сянка. Да се надяваме, че някой ден някой ще му зададе този въпрос. И че ще получи честен отговор. Иначе Лоутън е блестящ вокал, но както пише Валери Найденов в една доста интересна статия по темата от последните дни, просто е имал житейския малшанс да пее песните на Дейвид Байрън.

Скоро писах за Джон Лоутън и за Дейвид Байрън и вероятно е проличала емоцията ми в тези материали. Няма да крия, че „Юрая Хийп” е една от най-любимите ми банди, да не кажа най-любимата. Днес ще си позволя да пиша пак на тази тема не само защото в началото на юли един от вечните хитове на групата – “Джулай морнинг” – става особено актуален в България, а защото неочаквано за мен, в събота попаднах на предаване на Мартин Карбовски, в което той беше поканил като гост втория вокалист в историята на групата Джон Лоутън. Разбира се, че ми беше интересно, така или иначе Джон Лоутън е част от историята на тази група, макар по мое мнение не най-романтичната. Аз съм от феновете на “Юрая Хийп”, които смятат, че след изгонването Байрън от групата тя вече не е онова, което е била в най-силните си години. Животът за съжаление не ражда всеки ден музикални и сценични таланти като Байрън, които пълнят с глас и излъчване сцената. Но да се върнем на предаването на Карбовски. Въпреки че в него Лоутън разказа интересни факти от биографията си – как точно е бил поканен от групата на прослушване, кои са били другите, извикани на кастинга и т. н., очевиден беше фактът, че Карбовски и идея няма за легендата “Юрая Хийп”. Почти цял час говори с Лоутън и не му зададе единствения важен въпрос, който от куртоазия или страхопочитание, май досега не му е задавал нито един журналист – как се е чувствал, а и как се чувства сега, толкова години след смъртта на Байрън, в неговата дебела сянка. Да се надяваме, че някой ден някой ще му зададе този въпрос. И че ще получи честен отговор. Иначе Лоутън е блестящ вокал, но както пише Валери Найденов в една доста интересна статия по темата от последните дни, просто е имал житейския малшанс да пее песните на Дейвид Байрън.