Петър Стоилов

В България сме свикнали, че основните правила на поведение при евентуална бедствена ситуация трябва да се преподава и тренират още ранна детска възраст. И на практика наистина е така. Още от детската градина и първите класове в училище, ни учиха как трябва да се държим при земетресение, наводнение, пожар и прочие. Освен това всеки отговорен родител се старае да предаде на децата си тези знания и да ги превърне в инстинкт за самосъхранение.

Това се стори много интересна „традиция“ на мой познат от Испания, който не знаеше някои основни за нас неща, за поведение при земетресение. Той ни разказа, че на някои от работните му места му се е провеждал инструктаж за пожарна безопасност, но никога не са го обучавали какво трябва да прави по време на земетресение например. И това се дължало на факта, че живеейки в Мадрид, където не стават земетресения, на него не му е необходимо това знание. Всъщност ние останахме изумени, че той никога през живота си не е усещал земетресение.

В България обаче това е част от живота на хората. Тук не веднъж са се случвали силни земетресения, ето защо правилното поведение по време на бедствия и аварии се възпитава още от ранна детска възраст.

Но не е важно само обществото да знае как да процедира в подобни ситуации. А и органите, които отговарят за помощта и превенцията на възможни бедствия и аварии да са снабдени с необходимата техника, за да могат да си вършат пълноценно работата.

Звеното за аварийна помощ и превенция на Столична община е с широк спектър от области на действие, по-важните от които са премахване на опасни дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и опасно надвиснали предмети от покривни конструкции, обезопасяване на билбордове, мантинели, метални и тръбно-решетъчни прегради, ликвидиране последствия от аварии и инциденти, свързани с химически и опасни вещества, издирване и спасяване на хора в планински терени, евакуация на хора при възникване на бедствия, аварии, отводняване на обществени сгради и обекти от критичната инфраструктура, проверява се изправността на съоръженията, монтирани на детски площадки и др., това каза председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) Орлин Алексиев. Благодарение на средствата от този Фонд са закупени автовишка и специализиран автомобил, оборудван за аварийна помощ и защита при бедствия  за Столична община.

През настоящата година, звеното ще се сдобие с автомобили с повишена проходимост за дейностите по аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии, допълни още Орлин Алексиев.

Наближи времето за абитуриентските балове и всеки с едно или друго чувство се сеща за своя собствен бал. Кой къде е бил, забавни случки от самата вечер, облеклото може би (за момичетата по-често), песните, танците, моментите със съучениците и преподавателите, които сме обичали и тези, които са ни тормозили до краен предел.

И тази година се очаква да има деца, които са сложили балните рокли и костюми и празнуват факта, че са пораснали. Нещо като последния ергенски запой, след който следва сватбата и както много мъже твърдят „приключването на купоните и веселбата“.

Всъщност абитуриентските балове са празник на промяната. Хората завършват училище и с това приключва една цяла ера в техния живот. До този момент те са правили само това. Ставали са сутрин, отивали са на училище, възприемали са дадена информация и са се връщали у дома. През този период децата се социализират, запознават се със заобикалящия ни свят и съзряват.

Не може и според мен, не бива да се прескача този етап от развитието на един човек, предвид че живеем в социални общества, където способността да общуваш с околните е също толкова важна, колкото и интелекта и всички други способности, които може да притежава едно човешко същество.

Ето защо е хубаво, когато има балове и човек се връща към собствените си спомени за това какво е очаквал за своето бъдеще и какво е успял да постигне. Понякога се учудваме сами на себе си колко сме били наивни, как сме вярвали, че животът ни ще се развие по съвсем различен начин и как всъщност това не се е случило.

Какво усещане носи на вас периодът на абитуриентските балове?