Петър Стоилов

Бийтълс манията от години владее света и както е видно, ще си остане непреходна като музиката на групата, която е “виновник” за нея. Неведнъж съм ви запознавал с места, които носят спомена за легендарната четворка и днес ще ви разкажа за едно от тях, свързано не толкова с групата, колкото с легендарния й вокалист.

Ленън никога не е бил в чешката столица. Това обаче не пречи в Прага да има стена, която носи неговото име и на която, както твърдят фенове, сред многото графити може да се намери автентичен автограф на музиканта. 🙂 Но за това е нужно да си истински ценител на легендарните ливърпулци.

До 1980 г. стената на Велкопреворския площад, принадлежала навремето на Ордена на рицарите на малтийския кръст, била пражката стена на плача. Тя била гъсто изписана със стихове и признания в любов. Периодически властите ги заличавали, но скоро те се появявали отново.

Всичко се променя след трагичната гибел на Джон. Тогава поклонниците на “Бийтълс” направили импровизирана могила, която затрупали с цветя и запалени свещи. А на доскорошното място за интимни признания се появили откъси от песни на групата и графити с образа на певеца. За пражките младежи Ленън е не просто талантлив музикант, но и носител на идеята за свобода. Затова младите хора идвали да напишат по няколко реда от любимата си песен, да изразят на хладния бетон своите чувства и мечти за един по-друг живот – макар това занимание да не било от най-безопасните във все още тоталитарна Чехия.

Властта естествено давала отпор – надписите неведнъж били замазвани, били поставени камери за постоянно наблюдение. Но отново и отново се появявали не особено лицеприятните за властта текстове и цитати от песни.

Оттогава е минало много време. Днес първоначалният образ на великия ливърпулец вече се е изгубил под пластове боя, изменили са се и посланията. Но Стената продължава да носи неговото име и да бъде символ на мира и любовта – като песните и живота му.

След слабо познатата у нас група Onda Vaga днес продължавам да ви запознавам с не чак толкова популярни – все още  – групи, но пък за сметка на това стойностни. И в музиката, както в повечето сфери на изкуството, комерсиализмът винаги е изключително пробивен и не винаги най-известното е мерило за качество.
Днес ще ви разкажа за един набиращ популярност австрийски бенд – Parov Stelar. Предполагам, че повечето от вас, макар и изкушени от хубавата музика, чуват това име за първи път, затова, освен че ще ви представя групата накратко, горещо ви я препоръчвам. Защото творчеството на австрийците притежава една удивителна универсалност – приятно е за слушане, когато отпускате в къщи – толкова умерени и приятни са парчетата им, че няма да ви приспят, но няма и да ви напрегнат; ненатрапващ се фон за офиса; но безспорно най-специални впечатления от тази музика ще получите, когато я слушате на концерт.
Parov Stelar е творчески псевдоним на талантливия музикант Маркус Фюдерер, роден през 1974 г. в австрийския град Линц. След успешна солова кариера, той решава да сформира колектива, с който днес успешно гастролира по целия свят. Преди да се захване с новия проект, лидерът на бандата пише и издава музика за световноизвестни музикални компании, сред които Съншайн Ентърпрайсес, Аурис и др.
Формацията е наистина един уникален организъм. В нейните пиеси се преплитат различни стилове и направления: джаз, ню джаз, брейкбийт, дийп и тек хаус, хип-хоп, макар че в последно време стилът им все повече се отнася към елекро суинга.
За последното увлечение на групата Фюдерер споделя: „Никога не съм имал силна страст към електроннат музика (интересно твърдение, като се има предвид, че той е спец по електрофон, синтезатори и музикални компютри ), но Stelar ме увлече в нейните глъбини леко, бързо и ненатрапчиво.”
Сигурен съм, че без да се усетите, и вие ще се окажете във властта на настроенията, завладели лидерът на австрийския бенд.

След слабо познатата у нас група Onda Vaga днес продължавам да ви запознавам с не чак толкова популярни – все още  – групи, но пък за сметка на това стойностни. И в музиката, както в повечето сфери на изкуството, комерсиализмът винаги е изключително пробивен и не винаги най-известното е мерило за качество.
Днес ще ви разкажа за един набиращ популярност австрийски бенд – Parov Stelar. Предполагам, че повечето от вас, макар и изкушени от хубавата музика, чуват това име за първи път, затова, освен че ще ви представя групата накратко, горещо ви я препоръчвам. Защото творчеството на австрийците притежава една удивителна универсалност – приятно е за слушане, когато отпускате в къщи – толкова умерени и приятни са парчетата им, че няма да ви приспят, но няма и да ви напрегнат; ненатрапващ се фон за офиса; но безспорно най-специални впечатления от тази музика ще получите, когато я слушате на концерт.
Parov Stelar е творчески псевдоним на талантливия музикант Маркус Фюдерер, роден през 1974 г. в австрийския град Линц. След успешна солова кариера, той решава да сформира колектива, с който днес успешно гастролира по целия свят. Преди да се захване с новия проект, лидерът на бандата пише и издава музика за световноизвестни музикални компании, сред които Съншайн Ентърпрайсес, Аурис и др.
Формацията е наистина един уникален организъм. В нейните пиеси се преплитат различни стилове и направления: джаз, ню джаз, брейкбийт, дийп и тек хаус, хип-хоп, макар че в последно време стилът им все повече се отнася към елекро суинга.
За последното увлечение на групата Фюдерер споделя: „Никога не съм имал силна страст към електроннат музика (интересно твърдение, като се има предвид, че той е спец по електрофон, синтезатори и музикални компютри ), но Stelar ме увлече в нейните глъбини леко, бързо и ненатрапчиво.”
Сигурен съм, че без да се усетите, и вие ще се окажете във властта на настроенията, завладели лидерът на австрийския бенд.

За любителите на слънцето, свободата, искрените емоции и положителната нагласа към живота, днес ще разкажа за една сравнително млада аржентинска група – Onda Vaga – и със сигурност почти непозната у нас. Искрено се надявам обаче с днешния си материал да помогна на феновете на самобитната музика да открият наистина интересното звучене на тази формация.
Групата е създадена в началото на 2007 г., на красивите уругвайски плажове, където Начо Родригес, Марсело Бланко, Маркос Ореляна, Томас Хусто се обединяват в акустична група (китара, тромпет и куджон – местен ударен инструмент) с идеята да изнесат няколко концерта. Малко по-късно, когато музикантите вече се установяват в Аржентина, към тях се присъединява и Херман Коен, добавяйки гласа си и гладката повърхност на тромбона. Дебютът на обновения състав е през август същата година в Буенос Айрес. И от този момен нататък групата се превръща в една от най-влиятелните психоделически инди рок групи в латиноамериканската страна – с десетки участия на най-значимите аржентински сцени. За кратко време те набират изключителна скорост и популярност, печелят много почитатели.
През лятото на следващата година музикантите правят няколко концерта в La Castorera, на които представят и първия си албум – “Fuerte Y Caliente”, който официално излиза на пазара през есента.
Следват участия в редица на редица престижни фестивали, в много градове на страната, както и турне в Чили.
През 2008-а година списание “Ролинг Стоунс” определя формацията за група на годината, а дебютния им албум влиза в 50-те най-значими събития.
2009-а започва с екскурзия по Кабо Полония – родина на групата – и концерт на най-големия площад на Буенос Айрес, а няколко месеца след това – и на стадион „Луна Парк”, който побира над 7000 души. Как може да се определи стилът им? Смесица от инди, румба, фолк, рок, реге, танго, искрени до простота текстове, национален колорит и младежки ентусиазъм.

Е, няма как в самото началото на юли в блога ми за музика да не драсна няколко реда за един от най-големите музикални празници през годината – Джулая морнинг. Макар че той отдавна е надхвърлил границите на чисто музикално събитие и се е превърнал в символ на свободата и отхвърлянето на всякакви норми и ограничения. А какво по-подходящо място за това, да се усетиш лек и независим, от морския бряг и от ширналата се пред теб необятна водна шир, и какво по-хубаво време от ранната юлска утрин и изгрева на слънцето, които винаги носят много надежди и обещания.

Разбира се, че и тази година по стара традиция стотици ще посрещнат деня на превърналите се вече в митични за меломаните скали на Камен бряг. Само че животът тече. И традициите лека-полека започват да се променят, появяват се нови идеи и в това няма нищо лошо – важното е да се пазят духът и смисълът, които те носят.

Новото тази година дойде от Тома, който, ако си спомняте преди две-три години безапелационно спечели един от музикалните реалити формати. Та той заедно с момчетата от бандата, с която свири от известно време, организира едно доста оригинално посрещане на деня – в планината, на Витоша – като забиха някои от най-здравите хардрок и метъл парчета на 70-те и 80-те години. Казват, преживяването било страхотно, и си струвало да се пробва. Това следващата година, разбира се. А докато чакаме да дойде това време,  ви предлагам да чуем невероятното изпълнение на Дейвид Байрън на песента, дала името на празника, както и да видим един изключителен клип – който представя компилация от най-силните му изпълнения на живо. Струва си да се види – можете да бъдете сигурни, а за чуването – дума да не става! 🙂