Петър Стоилов

През 1976 г. в английския град Базилдън пианистите Винс Кларк и Андрю Флетчър решават да създадат групата “No Romance in China”. Съвсем скоро обаче формацията се разпада.

След три години, през 79-та, Кларк се връща към идеята за собствена банда и заедно с китариста  и пианист Мартин Гор поставят началото на „French Look”. След като към тях се присъединява и Флетчър, решават триото да се казва “Composition of Sound”.

Малко по-късно веднъж и завинаги командата се именува “Depeche Mode” – така се казва френски магазин за модни дрехи от онова време.

Първоначално новата стара формация свири в жанра на китарния рок. Но през 1980-та, след като се оборудват с модерните тогава синтезатори, музикантите стават любимци на клубната сцена в Лондон. На едно от участията им в  “Bridge House Tavern” присъства Даниел Милър – продуцент и ръководител на прочутия лейбъл “Mute Records” и съвсем скоро сключва договор с групата. По това време вокалист на “Depeche Mode” е Винс Кларк, но през 1981 г. музикантите решават титуляр да стане 19-годишният тогава Дейвид Геън.

Първият голям успех и признанието от публиката идва с песента “Dreaming of  Me”, след нея музикантите записват сингъла “New Life”, който заема 11-то място в британския чарт. След няколко месеца групата пуска  и “Just Can’t Get Enough”, която влиза в топ 10, заемайки осмо място.

Дебютният им албум “Speak & Spell” се появява през ноември и също стига до десета позиция в английските класации.

Популярността на бандата расте – не само в Англия, но и в Европа. Песните им заемат. челните места в чартовете на Западна Германия, Швеция, Швейцария, Австралия.

Не закъснява признанието и на капризната американска публика – през 1984 г. сингълът им “Хората са хора”, посветен на антирасизма, достига впечатляващото 13-място в задокеанската музикална надпревара.

Достигнатият успех обаче се оказва блед в сравнение с фурора, който предизвикват албумът “Музика за масите”, разпродаден в милиони копия. Турнето по представянето му започва в Европа, минава през Япония и завършва в Америка на стадион  “Rose Bowl” в Калифорния пред 85 000 зрители.

Следват години на успешни албуми, милионни тиражи, хилядни концерти, десетки номинации и музикални награди, сред които и “Грамми”, които превръщат „Депеш мод” в eдна от най-успешните,  популярни и дълголетни групи на световната сцена.

Черният принц на джаза, гениален тромпетист, композитор, ръководител на едни от най-известните джазови ансамбли на 20 век, изключителен новатор, оставил забележителни следи в развитието на музиката – всичко това е Майлс Дейвис.

Започвайки кариерата си в квинтета на Чарли Паркър, само след няколко години Майлс се превръща в родоначалник на множество стилове и цели направления  – modal jazz, cool jazz, fusion.

Неслучайно, отбелязвайки широтата на интересите му и многостранността на таланта му, Дюк Елингтън го сравнява с Пикасо.

Miles Dewey Davis – това е пълното му име – се ражда в богато афроамериканско семейство през 1926 г. в Олтън, Илинойс.

Музикалното образование на момчето започва, когато то е на 13 години – баща му му подарява тромпет и го записва на уроци при местния тромпетист Елууд Бюканън. По-късно гениалният творец – къде на шега, къде на сериозно – ще предположи, че баща му е купил инструмента в значителна степен подтикнат от желанието си да дразни съпругата си, която не обичала този звук.

Когато е на 16 години, момчето вече е член на местното музикантско общество и свири професионално в свободното си от училище време. Седемнадесетата си година прекарва в групата на Еди Рендъл – Blue Devils.

През 1944 г. формацията свири по заместване във формацията на Били Ейкстейн, а през следващите година работи последователно с Чарли Паркър, Бени Картър, Сони Стийт и Джин Емонс.

В началото на 1948 г. той събира нонет, който влиза в джазовата история като Capitol Band – първия ансамбъл, който изпълнява така наречения cool jazz. Съставът също е доволно оригинален – тромпет, тромбон, валдхорна, туба, алт и баритон саксофон, контрабас и ударни. Терминът “куул” за първи път се появява в албума The Birth Of The Cool (1949), който включва композиции на Джон Луис, Джери Малигън, Гил Евънс и Джон Каризи.

През втората половина на 50-те той вече е всепризнат лидер на съвременната свободна музика и започва да експериментира в областта на формата, хармонията, заменяйки традиционните акордни последователности с басови формули.

През 60-те той събира нов квинтет, в който кани младите виртуози Уейн Шортер, Херби Хенкок, Рон Картър и Тони Уилямс. С тази формация той прави поредица от концерти в цяла Европа и покорява публиката, а албумите от този период се считат за връх в развитието на акустичния джаз.

За съжаление кариерата на музиканта е изключително неравна – възходите се редуват с проблеми с наркотиците, прекъсвания от по няколко години.

Дейвис умира на през септември 1991 година в Санта Моника, Калифорния.

Черният принц на джаза, гениален тромпетист, композитор, ръководител на едни от най-известните джазови ансамбли на 20 век, изключителен новатор, оставил забележителни следи в развитието на музиката – всичко това е Майлс Дейвис.

Започвайки кариерата си в квинтета на Чарли Паркър, само след няколко години Майлс се превръща в родоначалник на множество стилове и цели направления  – modal jazz, cool jazz, fusion.

Неслучайно, отбелязвайки широтата на интересите му и многостранността на таланта му, Дюк Елингтън го сравнява с Пикасо.

Miles Dewey Davis – това е пълното му име – се ражда в богато афроамериканско семейство през 1926 г. в Олтън, Илинойс.

Музикалното образование на момчето започва, когато то е на 13 години – баща му му подарява тромпет и го записва на уроци при местния тромпетист Елууд Бюканън. По-късно гениалният творец – къде на шега, къде на сериозно – ще предположи, че баща му е купил инструмента в значителна степен подтикнат от желанието си да дразни съпругата си, която не обичала този звук.

Когато е на 16 години, момчето вече е член на местното музикантско общество и свири професионално в свободното си от училище време. Седемнадесетата си година прекарва в групата на Еди Рендъл – Blue Devils.

През 1944 г. формацията свири по заместване във формацията на Били Ейкстейн, а през следващите година работи последователно с Чарли Паркър, Бени Картър, Сони Стийт и Джин Емонс.

В началото на 1948 г. той събира нонет, който влиза в джазовата история като Capitol Band – първия ансамбъл, който изпълнява така наречения cool jazz. Съставът също е доволно оригинален – тромпет, тромбон, валдхорна, туба, алт и баритон саксофон, контрабас и ударни. Терминът “куул” за първи път се появява в албума The Birth Of The Cool (1949), който включва композиции на Джон Луис, Джери Малигън, Гил Евънс и Джон Каризи.

През втората половина на 50-те той вече е всепризнат лидер на съвременната свободна музика и започва да експериментира в областта на формата, хармонията, заменяйки традиционните акордни последователности с басови формули.

През 60-те той събира нов квинтет, в който кани младите виртуози Уейн Шортер, Херби Хенкок, Рон Картър и Тони Уилямс. С тази формация той прави поредица от концерти в цяла Европа и покорява публиката, а албумите от този период се считат за връх в развитието на акустичния джаз.

За съжаление кариерата на музиканта е изключително неравна – възходите се редуват с проблеми с наркотиците, прекъсвания от по няколко години.

Дейвис умира на през септември 1991 година в Санта Моника, Калифорния.

Малко, практично, снима и голяма работа върши, що е то?

Точно така, камера за видеонаблюдение, разбира се.

Вероятно често виждате надписа „Търговският обект е под видеонаблюдение“, като напоследък на мен лично ми се случва да срещам предупредителното съобщение дори в малки селски бакалийки. Така миналата седмица озадачен и почесвайки се по главата там, където не ме сърби, попитах продавачката директно: „За какво му е на малък магазин като този охранителна видеокамера?“

Жената ме погледна сякаш падам от Марс и отвърна: „Бе момче, ти не гледаш ли новини? Хората от лоши по-лоши стават, че и децата вече крадат. Така виждаме кой ни краде, а тука всеки с всеки се знае, така че веднага ни плащат или връщат откраднатото.“

Имаше логика, за съжаление, в думите й. Хората губят мяра за морал във времена на глад и немотия, каквито определено са налегнали България от край време. Няма да се учудя, ако скоро същият надпис ме посрещне и в някоя обществена тоалетна поради кражби на тоалетната хартия.

Иронията настрана. Не бива да се пести за устройства, които увеличават сигурността и надеждността както за собствениците на търговски обекти, така и за служители и клиенти. Така например преди броени дни бе разпозната жена, измамила със солидна сума банкова служителка.

У нас Брус Спрингстийн е известен преди всичко като автора и изпълнителя на композицията Streets of Philadelphia – заглавна тема на получилия Оскар филм “Филаделфия”, тиха, проникновена и изключително тъжна поппесен.

Днес излязлата през 1993 балада удобно дели творческия път на певеца – на преди и след нея, общо четири десетилетия, около 300 записани песни, 12 милиона продадени копия и 20 награди “Грами”.

При цялата тази впечатляваща статистика, плътно прилепналия му прякор  The Boss, както и факта, че повече от половината сидита са продадени извън пределите на Америка, за широката общественост музикантът се приема като “вътрешна история” – израз, разбираем напълно само за жителите на Щатите – и като че ли все още не е получил признанието, което наистина заслужава.

Трудно е да се намери по-романтична музика от тази, която записва той – от амбициозния градски рокендрол от началото на кариерата му до препълнените стадиони в средата на 80-те, от оголения нерв на фолка, към който периодически се връща, до оглушителните сценични проповеди, на които е склонен в последните години. Въпреки общоприетото мнение, че The Boss е консервативен музикант, на практика той никога не се повтаря, постоянно се променя и развива, запазва единствено най-важните характеристики на музиката си – романтизмът, идеализмът и емоционалността.

Born To Run, издаден през 1975 г., е главният и определящ албум в дискографията на певеца. Четиридесет минути поразително обемна, кинематографична музика, обединяваща най-доброто от Рой Орбисън, Бо Дидли и Боб Дилън. Песни за влюбени тийнейджъри, мечтаещи да избягат където им видят очите, за да изразят преливащите си чувства. Романтично безпокойните вечери от родния си Джърси Спрингстийн пренася в творчеството си и това се усеща даже в по-късните му записи.

Почитателите на певеца от години обсъждат тайнствената роля, която играе за невероятния му успех неговият мениджър Джон Ландау, едно обаче е сигурно – не му липсва нюх към таланта и е бил съвършено прав, когато още в ролята си на музикален критик пише: Аз видях бъдещето на рокендрола и неговото име е Брус Спрингстийн.

От Чехия ще отскочим до германската столица – освен че е близо, има и повод: ще посетим едно място, пак свързано по интересен начин  с музиката.

В сърцето на Берлин се намира необичайният и единствен по рода си в цяла Европа хотел – Nhow Berlin.

Ясно е, че само дизайнерските тоалетни принадлежности и снежнобелите постели вече не могат да впечатлят никого; че присъствието на телевизор и интернет в стаите отдавна се превърна в норма, а не в изключение; а оригиналният дизайн се приема единствено като приятно допълнение. Затова собственикът на мястото решил да приложи други маркетингови и рекламни хватки, за да привлече повече клиенти. Така на брега на река Шпрее, където е съсредоточен музикалният и театралният живот на немския столичен град, се появява Първият музикален хотел – каква по-подходяща локация от тази.

С какво се отличава той от традиционните места за преспиване и кое го превръща в едно по-привлекателно за меломаните, пък и за тръгналите по пътя на славата, място.

Като допълнение към двуетажен спа център, фитнес, 300 изискани стаи, сауна, бизнес зала и каквото още може да предостави всеки петзвезден хотел, Nhow Berlin предлага на своите посетители и две изключително модерни звукозаписни студиа, които си сътрудничат с водещи в областта немски специалисти и в които можете да си направите записи наистина на професионално ниво. Както и различни инструменти за ползване – при това безплатно.

Мениджър на това уникално място, забележете, е специалист не по туризъм, а по музика, а по-голямата част от персонала се набира от местните артколежи.

Тук редовно се провеждат различни събития на живо, канят се световноизвестни диджеи и изпълнители. Мястото разполага и с огромна фонотека и видеотека – над 5000 записа на култови концерти и изпълнения, които може да си поръчате от стаята по всяко време на денонощието.

И накрая ще перифразирам една доста известна реплика на Вонегът, която със сигурност може да се превърне в слоган на хотела: За да ни посетите, не е задължително да сте меломан, но това помага. Със сигурност, защото никой не казва как стои въпросът с шумоизолацията на стаите и какво се случва, ако съседът ти реши да пусна на max концерт на “Металика” в 3 през нощта. 🙂 🙂 🙂