Никога не е късно да пробваш различни неща
Има много хора, които по една или друга причина се отказват да пробват нови неща. Намират си всякакви оправдания, кои от кои по-логични за тях самите, но за повечето хора – напълно нерелевантни. Типичен пример за това е боравенето с нови технологии. По-възрастното поколение започва да се оправдава именно с натрупаните години, липсата на база, която е основа за техните познания, тъй като не се били родили в това време, както младите и много подобни изказвания.
Но истината е, че всичко е до желание. За някои хора това, което на пръв поглед се струва сложно, е само предизвикателство, за да го направят просто за ума си. За други – е повод да се откажат възможно най-бързо от това да правят каквито и да било усилия, за да го разберат.
Примера, който ще ви дам е от моето лично семейство. Естествено, хората върху които имам най-пряко наблюдение. Баба ми, която е на 82 години притежава смартфон, с който е много добра приятелка. Жената е пенсионер от много години, дядо ми почина преди няколко, а поради навик или някакъв вид инат, тя не желае да се премести при майка ми, за да са заедно. Така, тази сладка, любима моя жена, живее съвсем сама, с телевизора и телефона си.
Тази жена нарича телефона си своя играчка, която обаче й служи изключително добре. Сама успява да си отвори канали за видеосподеляне, да си намери плетките, които я интересуват и да си ги пуска и спира, така че да може да изпробва сама това, което вижда на видеото.
А има хора, които са на много по-малка възраст от нея и не желаят да направят елементарно усилие, за да придобият някакво ново знание. И всеки път когато пред мен се изправи нещо сложно, което в първия момент ми се вижда невъзможно да усвоя като знание или умение, се сещам за баба ми, която на тази възраст се справя с технологиите по-добре от много хора.
ЕОС Матрикс и кредитът, който не беше мой
Случаят, за който ще ви разкажа, беше повече от неприятен за мен, тъй като ми се наложи да изплащам чужд кредит, но благодарение на човечното отношение на служителите на колекторската агенция ЕОС Матрикс, успях да разсроча плащането и да се справя със задължението.
Човек не може да избира роднините си, но трябва да може да следва и своя личен интерес, още повече когато ги познава добре и знае, че не са особено сериозни и отговорни хора. И така, един мой братовчед, с когото сме израснали заедно и съответно се познаваме доста добре, ме помоли да му стана поръчител за заем, който му трябваше, за да може да си купи бус. Това превозно средство му беше много необходимо, защото искаше да стартира бизнес с транспортни услуги за пренасяне на мебели и други вещи.
Казах си, че все пак парите наистина му трябват, за да започне начинанието си и въпреки че знам, че не е особено сериозен, ми е близък роднина и ще му помогна. Изтегли той кредита, станах аз поръчител на сумата и започна да прави първи стъпки, за да си намери клиенти и да започне да изкарва пари от това. Разбира се, това не му беше основният доход и реши, че няма да регистрира фирма, предвид че има само един бус, а ще разчита на групи във Фейсбук и помощта на приятели, за да набере клиенти. Е да, ама не му се получи. Не всеки има нужда от подобен тип услуга, а и да му се наложи, ще е еднократно. Отделно, такива фирми под път и над път…
Мина известно време, в което не се бях виждал с него, а и не се бяхме и чували, докато не ми се обадиха от колекторската фирма ЕОС Матрикс, които ми обясниха, че кредитът, по който съм поръчител, е станал изискуем и понеже не могат да открият кредитоискателя, са длъжни да потърсят сумата от мен.
Стана ми зле. Знаех, че братовчед ми е несериозен, но не знам защо си мислех, че точно мен няма да ме прецака и да ме натовари със собственото си задължение. Започнах да звъня на телефона му, който даваше, че е изключен. Реших да говоря с леля ми, която съвсем спокойно ми обясни, че е заминал за Испания да работи там. Побеснях, но нямах и много време да се ядосвам, защото имах срок и трябваше спешно да се справям със задължението му тук.
Свързах се отново със служителката от ЕОС Матрикс, на която в яда си обясних цялата ситуация (обикновено не се отпускам така пред непознати хора да си разказвам проблемите). А тя за мое най-голямо учудване се оказа изключително любезна и разбрана. Обясни ми какви са ми възможностите за изплащането на кредита, като аз избрах най-удачния за мен и така се справих с това неприятно задължение, което не беше дори мое.
А урокът след тази ситуация беше, че особено като познавате човека, който ви иска подобна услуга, трябва да можете да отказвате и да не се чувствате виновни за това, защото има голяма вероятност след това вие да сте потърпевши.