Петър Стоилов

Дуетите не са обичайно явление не само за българската музика, но и в световната. Когато става въпрос за дует между мъж и жена, обикновено става въпрос или за интимна двойка, или пък за семейство. И много често, когато двойката или пък семейството се разпадне, се разпада и дуетът – в италианската музика такъв беше случаят с Ал Бано и Румина Пауър, в българската – със Стефка Берова и Йордан Марчинков и Марияна и Тодор Трайчеви. Иначе, ако всичко в семейството върви нормално, дуетът може да си съществува дълги години – такъв е случаят с един от най-успешните български дуети “Ритон” – Катя и Здравко, също и с дует „Шик” – Красимир Гюлмезов и Вили. Това са певци от старото поколение обаче. От по-новото имам един дует фаворит, дует, който в момента не съществува, но се надявам, че скоро отново ще бъде факт – става дума за дует “Каризма” – за Галя и Миро. Предполагам, всички знаете, че те се разделиха преди няколко години и всеки от тях започна солова кариера. Смята се, че тази на Миро е по-успешна. Аз обаче твърдя, че след като дует „Каризма” се разпадна, нито Галя, нито Миро са създали нещо значимо и запомнящо се. Докато в периода на “Каризма” пускаха парчета рядко, но всяко от тях беше безспорен хит и се запяваше още на първото излъчване. Напоследък в медийното пространство упорито се носят слухове, че Галя и Миро обмислят общи проекти и възраждане на “Каризма”, искрено се надявам това да е така. Защото песните им доказаха, че творческата симбиоза между тях ражда качество.

Дуетите не са обичайно явление не само за българската музика, но и в световната. Когато става въпрос за дует между мъж и жена, обикновено става въпрос или за интимна двойка, или пък за семейство. И много често, когато двойката или пък семейството се разпадне, се разпада и дуетът – в италианската музика такъв беше случаят с Ал Бано и Румина Пауър, в българската – със Стефка Берова и Йордан Марчинков и Марияна и Тодор Трайчеви. Иначе, ако всичко в семейството върви нормално, дуетът може да си съществува дълги години – такъв е случаят с един от най-успешните български дуети “Ритон” – Катя и Здравко, също и с дует „Шик” – Красимир Гюлмезов и Вили. Това са певци от старото поколение обаче. От по-новото имам един дует фаворит, дует, който в момента не съществува, но се надявам, че скоро отново ще бъде факт – става дума за дует “Каризма” – за Галя и Миро. Предполагам, всички знаете, че те се разделиха преди няколко години и всеки от тях започна солова кариера. Смята се, че тази на Миро е по-успешна. Аз обаче твърдя, че след като дует „Каризма” се разпадна, нито Галя, нито Миро са създали нещо значимо и запомнящо се. Докато в периода на “Каризма” пускаха парчета рядко, но всяко от тях беше безспорен хит и се запяваше още на първото излъчване. Напоследък в медийното пространство упорито се носят слухове, че Галя и Миро обмислят общи проекти и възраждане на “Каризма”, искрено се надявам това да е така. Защото песните им доказаха, че творческата симбиоза между тях ражда качество.

Вчера, както си ровех в youtube, съвсем случайно, а може би не толкова случайно, попаднах на една песен на Пламен Ставрев “Лятото”. Прекрасна песен, прекрасен текст, прекрасен клип, прекрасно изпълнение на Пламен Ставрев, който за съжаление рано напусна тоя свят. И дали защото песента наистина е много красива, дали защото текстът и музиката носят една много силна метафора за житейски отминаващото си лято и бързо идващата есен, дали защото и астрономическото вече си отиде, но освен че ме разчувства, тази песен ми даде повод за днешния материал. Накара ме да се замисля защо морето и по-специално Бургас дава и в музиката, и в поезията такива забележителни творци. Ще се опитам да изредя някои от най-именитите, но с предварителната уговорка, че сигурно ще пропусна много – Ева и Гого от “Тоника”, Тони Димитрова, Пламен Ставрев, различните формации на Стефан Диомов, от поетите – Петя Дубарова, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Ваньо Вълчев… Да продължавам ли. Не е случайно това струпване на таланти в тоя район, има някаква енергия там очевидно, която генерира таланти. Мисля си, може да е от романтиката, тайнството и силата, която носи морето. Ама то морски брегове има и в много други градове. Явно е нещо различно, нещо,което бургазлии носят в паметта на клетките си, дошло много от далечни времена, творческа енергия, трупана с години и предавана от поколение на поколение. Но и да го мислим, няма смисъл. Хубавите песни и неповторимата поезия, родени в Бургас и от хора, родени в Бургас, са неоспорим факт. И нека сега да съпреживеем наистина изключителната песен на Пламен Ставрев „Лятото”.

Имам една любима стара шведска група, казва се АББА, и съвсем скоро ще ви разкажа за нея, защото, мисля, че в историята на популярната музика няма друга група, която да е сътворила толкова безспорни и мелодични хитове. При това неостаряващи и постоянно актуални. Имам и една любима тяхна песен, която носи заглавието “Тhank You For The Music”, което в превод означава “Благодаря Ви за музиката”. Та това заглавие и тази песен са повод за днешните ми няколко реда – написани в познатия ви от последните ми материали есеистичен стил. Питали ли сте се някога – защото аз като човек, изкушен от хубавата музика, често се питам – колко много поводи има да благодарим за музиката на хората, които ни правят съпричастни към нейното богатство. Без значение какъв жанр е музиката. С музиката на практика е свързан целият ни живот. С нея са свързани и най-щастливите, и най-тъжните, и най-романтичните, и най-прозаичните, и най-щурите и още много най-спомени и изживявания на човек. Има ли значим момент от живот си, който да не свързвате с някаква определена мелодия или песен. Едва ли! Питали ли сте се какво биха били тези моменти без музика. Или по-скоро какви. Различни и със сигурност не толкова хубави. Затова ми се иска днес да ви предложа едно прекрасно концертно изпълнение на песента “Тhank You For The Music” и дружно да благодарим не само на изключителната шведска четворка за красивата музика, която са създали през годините, но и на всички, които по един или друг начин ни помагат да се докоснем до нея.

След предишния ми силно емоционален материал за Ейми Уайнхаус, който, забравих да спомена, не случайно се появи в блога ми точно сега, а е по съвсем конкретен повод – първата годишнина от смъртта на Ейми. Та дия дни послушах доста нейни песни, предимно концертни изпълнения, и намерих едно изпълнение на живо, в което изпълнява същата песен, която ви предложих миналия път – Back To Black , но я пее като звяр. Сериозно си мисля, че малко са певците и певиците, за цялата история на поп, рок и прочие музика, които могат да направят толкова силно и вярно като пеене изпълнение. И още отсега ви казвам, че клипът, който ще ви предложа днес, няма да е свързан с основната тема на материала ми, а ще бъде именно това нейно изпълнение, от което, сигурен съм, ще получите истинско музикално просветление. А днешната тема е за съвременната българска популярна музика. Хрумна ми вчера, докато в един магазин изслушах някаква безумна като текст и музика песен – не познах коя певица я изпълняваше. През цялото време лирическата героиня на песента повтаряше на лирическия герой да я остави да танцува цяла нощ. Кой я спираше и защо, не стана ясно, но който и да е, би било добре да не я ограничава повече, защото този повтарящ се рефрен влудява като китайско мъчение. Та тая песен ми даде повод за размисъл и като се позамислих, стигнах до извода, че реалната картина на съвременната българска поп музика никак не е розова. Не знам по каква причина, но нищо запомнящо като текст и музика не се е родило в последните три-четири години. Ще се радвам да споделите и вие мнение – без значение дали съвпада с моето, или не. До скоро. А сега ви оставям да се насладите на извънземното изпълнение и присъствие на сцената на Ейми Уайнхаус.