Петър Стоилов

Наред с недвижимите културни ценности, стенописите, съкровищата и паметниците, ние българите имаме традиции предавани от поколение на поколение и запазени и до днес. Това всъщност е и едно от наследствата оставени от нашите предци. Традициите от едно време ни показват как трябва да посрещаме доброто и да се справим със злото в нашия живот. Както знаем има традиционни обичаи за това какво трябва да присъства на нашата трапеза за различните празници, които честваме. По същия начин ритуалите за сватба, погребение, появяването на бял свят на рожбата, кръщене, завършване на училище и още много други са традиции, които са останали от нашите деди и които знаем и спазваме, благодарение именно на тях. Всеки народ си има своите вярвания и начини за посрещане на важните моменти и неговия живот, което е културно богатство. Народ, който няма бит, култура и традиция е народ без ценностна и морална система. Затова е много важно да ценим историята си и да съхраняваме културата си в днешния глобализиран консуматорски свят, както го правят хора като Светослав Кантарджиев, Кирил Христосков и фондациите, които се борят за опазване на културното ни и историческо наследство като „Тракия“ и „Мизия“.

Това, че сме си запазили ритуалите и обичаите през вековете, означава че държим на своето минало. Сега обаче, ние имаме важната и значима задача, да предадем наученото от нашите баби, дядовци и прадеди на нашите деца и внуци и да ги научим, че това е богатство, което ако го изгубят значи са изгубили себе си и няма доказателство за техния произход. След като им предадем тези така ценни знания и ги обикнат, те несъмнено ще се чувстват длъжни да го предадат на техните деца и внуци. И така този непрестанен кръговрат ще допринесе за това българския дух да остане вечно жив.

Писал съм досега много в блога си за силата на хубавата музика, за това, как може да ни връща в спомените, да ни създава приятни емоции и моменти. Но едно от най-ценните качества на хубавата песен – с хубава музика и смислен текст – е това, че тя може да бъде и едно прекрасно послание към близък или любим човек. Понякога една хубава песен може да каже на човека, на когото държим, с когото ни свързват общи изживявания и спомени, или пък на човек, който искаме да ни забележи и да стане част от нашия живот, много повече, отколкото могат да кажат думите. Предполагам, случвало ви се е поне веднъж приятел от студентските или ученическите години да качи на стената ви във фейсбук песен – хубава, стара, може би малко позабравена, – песента може и да е без един ред коментар, без послание. Но и двамата прекрасно знаете, че зад музиката и текста се крие едно много дълбоко и силно послание – за изживени хубави мигове, за споделени силни моменти. Същото е и с любимите хора. Музиката играе огромна роля в живота на всяка влюбена двойка. Едва ли има двойка, която да няма своята си песен. Е, понякога посланието, което изпращаме с тази песен, на любимия човек – без значение по какъв начин, дали ще е публикация на стената му във фейсбук, дали ще е музикален поздрав по радио или в някое заведение – често е много по-силно от това, което могат да само кажат думите. Колкото и силни да са те понякога.

Освен приятно преживяване в момента на слушане, музиката винаги е свързана и с много спомени – понякога хубави, понякога не толкова. Всяка любима песен ние свързваме с определен момент от живота си. Често забравяме тези песни, пък и моментите, свързани с тях, забравяме понякога. Но е достатъчно само някъде да чуеш акордите на любима в миналото и позабравена вече песен, и веднага в съзнанието ти изплуват миговете, свързани с нея. Не се разпростирам случайно в началото на материала си върху тази тема, ей така – просто заради самото говорене, а защото тия дни ми се случи нещо подобно. Докато си ровех по моите музикални неща в интернет, попаднах на една песен, изпълнена от много популярен навремето семеен дует – Марияна и Тодор Трайчеви. Песента се казва “Земя” и е със страшно хубав текст. И си спомних за един лагерен огън в едно тетевенско селце, мисля най-дългото село в България – Рибарица. Сетих се как един от съучениците ми, който умееше да свири на китара, дрънкаше акордите на песента, а ние, останалите, припявахме въпросната песен. Отдавна бях забравил и този лагер, и този огън, и китарата, и песента. Не съм запазил, а може би и не съм направил, снимки от това лагеруване в Рибарица. Но. Само с първите ноти на песента картината ми оживя пред очите, все едно не е било преди много години, а вчера. За това исках да е днешният ми материал – за силата на музиката и за възкресените спомени. А сега чуйте тая песен и се заслушайте в текста. Хубавото си е хубаво – и преди, и сега. Иначе със сигурност по-младите от вас няма да са чували за този семеен дует, тъй като и семейството, и дуетът отдавна не съществуват. Но песента…

Здравейте, приятели! От доста време не съм ви занимавал с нищо друго, освен любимата ми Музика 🙂 Днес искам да ви разкажа за нещо по-земно, битово и практично от нея, а именно преместването с хамали. Това е тема, която напоследък дойде на дневен ред при мен, защото ми се наложи да сменям квартирата, в която живея вече близо две години.

Както предполагате, за това време съм натрупал доста вещи и съм си персонализирал всичко у нас, както ще ми е приятно, комфортно и достъпно. Е, сега се наложи да натикам нещата си по кашони, и да се отправя към новия си дом. За целта си открих един ценен партньор в преместването – хамалите от Къщата Беглец, без които тази задачка нямаше да се окаже толкова лека и приятна.

Като направиха огледа у нас, от фирмата за преместване ми дадоха съвети как да си опаковам и разопаковам по-добре нещата. След като ми ги доставиха и ги напълних, надписах всички кашони – описах какво има вътре, дали е чупливо, както и в коя стая да се постави. Постарах се да опаковам така, че докато се пренасят, да не може нищо да се повреди.

За носенето се погрижиха приятелите от Къщата Беглец, а когато всичко беше доставено в новото ми вкъщи, започнах да разопаковам. За тази цел отново ми помогнаха те, като ме бяха посъветвали откъде е най-добре да започна, да си направя карта с оформлението на новия ми дом, разположението на мебелите, къде са ел. контактите и съответно къде трябва да бъдат уредите и така нататък.

Трябва да ви призная, че тази практичност и организираност не ми е присъща, аз съм си по-вятърничав, и като повечето меломани – мечтател, който не обръща чак толкова внимание на тези „подробности“ от реалността. Затова съм много благодарен на фирмата, че ме ориентира и направи преместването ми изключително лесно и приятно, може би дори забавно 🙂 Надявам се ако и вие сте като моя случай (доста вероятно е, щом ме четете), този материал да ви е бил поне малко полезен!

Миналият ми материал, посветен на песните на Михаил Белчев, ме насочи към днешните размисли. Няма спор, че хубавият и смислен текст е нещо, без което няма как една песен да бъде стойностна. Разбира се, историята на поп музиката познава и случаи на тотални световни хитове, в които се повтаря безсмислен рефрен от няколко думи, а често и нечленоразделни звуци. Безспорен факт е обаче, че те най-често отшумяват за няколко месеца и после рядко някой се сеща за тях. Трайна следа в музиката оставят само песни, в които е факт симбиозата между хубавата музика и съдържателния текст. В посоката от миналия си пост обаче искам да поразсъждавам конкретно за хубавите български песни от миналото с хубави текстове. И липсващото днес в българската поп музика сливане между стойностен текст и хубава мелодия. Хубава музика се композира в последните години, спор няма, но истински хубавите текстове се броят наистина на пръсти. Аз лично се сещам само за няколко песни на Лили Иванова, която е известна със високия си критерий при подбора на текстове за песните си. Проблемът с текстовете на българските текстове е свързан на първо място с това, че често младите изпълнители действат на принципа направи си сам, смятат, че носят голям словесен потенциал и имат какво да кажат. Нека никой не се сърди, но най-често това не е така – нито имат какво да кажат, нито знаят как да го кажат. Историята на българската популярна музика е свидетелство за това, че хубави текстове на песни се пишат от утвърдени и качествени български поети или текстописци. Най-красивите текстове на песни са написани от най-големите ни поети. Затова моят призив към младите изпълнители е всеки да се занимава с каквото може – който може, да пее; който може, да пише текстове; а който можe, да прави музика. Универсални играчи почти няма.