Петър Стоилов

Благодарение на адвокат Янко Янев успях да се справя със застрахователите и правата ми не бяха нарушени. Но нека започна историята от началото.

Решихме с група приятели да отидем до Букурещ за почивните дни. Знаехме, че пътят не е малко, но все пак се наехме да го пропътуваме с личния ми автомобил. Естествено аз шофирах през цялото врме. Отидохме в Букурещ и там наистина си изкарахме страхотно. Бях впечатлен от австрийското влияние в архитектурата им, от величествеността на църквите, грандоманщината на Чаушеску, огромният парламент и хилядите истории, които ме заливаха от всеки ъгъл.

Град, показващ странната комунистическата реалност, която е съществувала и в тази държава до 1989-а година. Показващ също старанието на управляващите да се възползват от европейския си статут и да създадат една по-добра среда за своите граждани, но съхранявайки историята си, независимо колко черен и неприятен е бил периодът за тях самите.

Почивката беше благодатна и тръгнахме от Букурещ весели и заредени с много нови впечатления. Минахме границата много бързо (за разлика от първия път, когато трябваше да влизаме в Румъния) и вече на българска територия на едно кръстовище друг лек автомобил ми отне предимството, а аз не можах да реагирам на време и се блъснахме. Ударът беше доста силен, но за щастие се разминахме само с натъртвания и уплаха. Но не мога да кажа същото за автомобила ми. Той се намираше във видимо окаяно състояние. Извикахме полиция, те изготвиха необходимите протоколи и ме насочиха към сервиз, където бързо ще могат да установят повредите. Изтеглиха колата до съответния сервиз, там ѝ направиха диагностика и констатираха, че ще трябва да се поправят много неща, за да може да функционира. И така прибирането ни от Русе беше затруднено. Обадих се на пътна помощ, за да могат да извозят автомобила ми до града, в който живея, а ние си купихме билети за автобус и поехме с него към дома.

Транспортните разходи бяха огромни. От сервиза в Русе ми издадоха документ за диагностиката, която бяха направили, и препоръките им. А когато си пристигнах у дома, направих ремонт на колата и с всичката документация отидох при застрахователите.

Изведнъж се оказа обаче, че съм направил всичко грешно и те няма как да покрият щетите, още по-малко транспорта на автомобила ми. Бях бесен! Наистина бесен! Защо си плащам полицата, ако когато имам нужда от тези пари, не мога да ги използвам? Толкова бесен бях, че се разкрещях на служителката, че ще си наема адвокат и ще им разкажа играта. Колкото и ядосан да се чувствах, докато изричах тези думи, точно това се случи.

Започнах да търся адвокати, които се занимават със застрахователни казуси. Тогава попаднах на името на адвокат Янко Янев. Свързах се с него и насрочихме среща. Той ме изслуша внимателно и с разбиране и каза, че ще направи всичко възможно по моя случай, така че да не бъда ощетен. И наистина, човекът си разбира от работата и ми помогна да получа това, за което имах законно право.

Много пъти сме чували изразът, че крушата не пада по-далеч от дървото. И в много случаи това се оказва плачевно вярно. Истина е, че в определи качества изключително много приличаме на родителите си, а когато го осъзнаем, ни е трудно да не изтръпнем. Но истината е, че имаме силата да променим това.

Това е контекстът на едно уникално късометражно филмче, на което попаднах преди време в мрежата.

Вижте го и вие и намерете силата в себе си да избягате от това, което не искате да бъдете!

https://www.facebook.com/seen.everything/videos/1186946011409934/

Когато бях малък и все още учех в гимназията трудно успявах да се преборя с вътрешното си усещане, че това, което ме задължават да чета не отговаря на моите критерии за качествена литература. И ако тогава съм бил малък и „не съм разбирал“, то сегашното ми становище по този въпрос е същото. Много е странно няколко „големи глави“ да са решили, че дадено произведение е по-качествено от друго или, че стойността му предполага то да бъде изучавано от децата. От всички деца. Независимо, че всеки има различни интереси и предпочитания. Още повече, че голяма част от литературата, която се изучава, разказва истории, порядки, обичаи, които са морално остарели в момента. И да, може би точно това е целта на дадената книга – да ни отведе в едно отдавна забравено време, когато не е имало смартфони, интернет и дори телевизия. Но могат ли тези книги наистина да достигнат до съзнанието на децата? Или езикът, на който са написани е твърде далечен, твърде остарял и буквално неразбираем? Спомням си времето, когато аз трябваше да изучавам „Под игото“ още в началните класове. Тогава четях книгата на глас на майка ми, а тя превеждаше всички непознати думи, които имах. Те хич не бяха малко, а дори имаше и такива, които и тя не знаеше какво означават. Тогава прибягвахме към услугите на баба ми, която сравнително бързо успяваше да намери разбираем превод на остарелия турцизъм. Разбира се тогава нямаше интернет и нещата се случваха по този начин. Днешните деца още по-малко биха разбрали този тип думи, а за да разберат и съдържанието на книгата най-вероятно трябва да седят постоянно с телефоните и да проверяват всяка непозната дума. Което прави четенето пълно мъчение, а не удоволствие, както би трябвало да бъде.

Ето защо има нещо тотално сбъркано в съвременните методи на обучение по литература. Може би в новите издания на класическите произведения са успели да осъвременят езика на който са написани, но въпреки това, сигурни ли сме, че тези истории, толкова далечни за децата, ще могат да ги научат на нещо. Да, може би е въпрос на обща култура да прочетеш определени произведения, но защо трябва това да е задължително? Както и не е задължително да знаеш столиците на държавите. Никой няма да ти се присмее, ако не знаеш столицата на Того (държава в Африка), или въобще за съществуването й, но всички биха ти се присмели ако не знаеш, че Лондон е столицата на Англия.

Твърде субективен двоен стандарт, който налага какво? Начин на мислене? Култура? Визия за света? Още по-субективни понятия с твърде остарял метод за показване. В съвремието, което живеем е изключително лесно децата да могат да намерят всякаква информация за заобикалящия ги свят. Да ги задължаваме да влязат в определен калъп и да се запознават с литература, която най-вероятно няма да им повлияе, по начина по който това се се случвало след създаването им и в едни други епохи, е безумен. Да, трябва да почерпят опита на съвременниците на времето и да го изживеят, чрез техните описания, но само тогава, когато са готови за това.

И може би наистина, те няма да разберат дали нещо им харесва или не докато не го пробват, но възрастта и съзряването трябва да се случи на време, което не е еднакво за всеки човек. А рискът да провалим възможността на даден човек да се впечатли и да хареса дадена книга, е много голям.

Вие за или против сте подбора на задължителна литература в училищата?

Когато бях малък и все още учех в гимназията трудно успявах да се преборя с вътрешното си усещане, че това, което ме задължават да чета не отговаря на моите критерии за качествена литература. И ако тогава съм бил малък и „не съм разбирал“, то сегашното ми становище по този въпрос е същото. Много е странно няколко „големи глави“ да са решили, че дадено произведение е по-качествено от друго или, че стойността му предполага то да бъде изучавано от децата. От всички деца. Независимо, че всеки има различни интереси и предпочитания. Още повече, че голяма част от литературата, която се изучава, разказва истории, порядки, обичаи, които са морално остарели в момента. И да, може би точно това е целта на дадената книга – да ни отведе в едно отдавна забравено време, когато не е имало смартфони, интернет и дори телевизия. Но могат ли тези книги наистина да достигнат до съзнанието на децата? Или езикът, на който са написани е твърде далечен, твърде остарял и буквално неразбираем? Спомням си времето, когато аз трябваше да изучавам „Под игото“ още в началните класове. Тогава четях книгата на глас на майка ми, а тя превеждаше всички непознати думи, които имах. Те хич не бяха малко, а дори имаше и такива, които и тя не знаеше какво означават. Тогава прибягвахме към услугите на баба ми, която сравнително бързо успяваше да намери разбираем превод на остарелия турцизъм. Разбира се тогава нямаше интернет и нещата се случваха по този начин. Днешните деца още по-малко биха разбрали този тип думи, а за да разберат и съдържанието на книгата най-вероятно трябва да седят постоянно с телефоните и да проверяват всяка непозната дума. Което прави четенето пълно мъчение, а не удоволствие, както би трябвало да бъде.

Ето защо има нещо тотално сбъркано в съвременните методи на обучение по литература. Може би в новите издания на класическите произведения са успели да осъвременят езика на който са написани, но въпреки това, сигурни ли сме, че тези истории, толкова далечни за децата, ще могат да ги научат на нещо. Да, може би е въпрос на обща култура да прочетеш определени произведения, но защо трябва това да е задължително? Както и не е задължително да знаеш столиците на държавите. Никой няма да ти се присмее, ако не знаеш столицата на Того (държава в Африка), или въобще за съществуването й, но всички биха ти се присмели ако не знаеш, че Лондон е столицата на Англия.

Твърде субективен двоен стандарт, който налага какво? Начин на мислене? Култура? Визия за света? Още по-субективни понятия с твърде остарял метод за показване. В съвремието, което живеем е изключително лесно децата да могат да намерят всякаква информация за заобикалящия ги свят. Да ги задължаваме да влязат в определен калъп и да се запознават с литература, която най-вероятно няма да им повлияе, по начина по който това се се случвало след създаването им и в едни други епохи, е безумен. Да, трябва да почерпят опита на съвременниците на времето и да го изживеят, чрез техните описания, но само тогава, когато са готови за това.

И може би наистина, те няма да разберат дали нещо им харесва или не докато не го пробват, но възрастта и съзряването трябва да се случи на време, което не е еднакво за всеки човек. А рискът да провалим възможността на даден човек да се впечатли и да хареса дадена книга, е много голям.

Вие за или против сте подбора на задължителна литература в училищата?