Петър Стоилов

Както много често се случва напоследък, и за днешния ми материал повод е нещо писано, казано, чуто във фейсбук. Нормално – голяма част от живота ни вече минава в интернет – така че е съвсем естествено и вълненията, които споделяме, да са в голяма степен провокирани от пребиваването ни там. И днес в социалната мрежа една от виртуалните ми приятелки беше постнала една много хубава песен на Михаил Белчев – “Ние можем да имаме много жени”. Невероятен текст на Стефан Цанев, невероятно изпълнена от Михаил Белчев, отдавна не го бях слушал. И се поразрових в ютуб, намерих и други парчета, впечатляващи текстове и музика. Но ми направи впечатление, че нито една от песните няма клип, повечето са публикувани само със снимка на Михаил Белчев. И съвсем спонтанно споделих и аз въпросната песен на моята стена с коментар от типа как всяка една поп фолк певица може да си позволи високобюджетен клип за песен, която съдържа не повече от десет думи, а такива стойностни песни и изпълнители нямат клипове. Веднага, разбира се, поех мощна вълна от страна на чалга любителите, защото имам и такива приятели – не си ги избирам по стила музика, която слушат 🙂 Кой бил тоя, та да има клип. Помолих ги само да си пуснат песента, да чуят текста и после пак да си говорим. Е, чуха, хареса им и разговорът мина в съвсем друга плоскост. Сега ви я предлагам и на вас. И ви обещавам, че съвсем скоро ще ви разкажа малко повече за Михаил Белчев, който освен прекрасен певец, е и много добър поет.

Наближават хубави дни и заради светлината, която носят, и заради заради празничното и приповдигнато настроение, а за немалка част от нас – и заради подаръците, които получаваме. Разбира се, че най-радостни от получените подаръци в тези празнични дни са малчуганите. И тъй като блогът ми е за музика, реших, че бих могъл да ви бъда полезен, като ви дам идея за коледен подарък, който стои малко встрани от традицията да се подаряват играчки или дрешки, но пък би бил много подходящ начин да приобщите детето си към света на хубавата музика. Първо, бихте могли да му купите някоя хубава книга за любима негова група, или любим изпълнител или пък някаква богато илюстрована енциклопедия за историята на музиката – вариантите в тази посока са много. Втори вариант – може да подарите билет за концерта на любима група, която гостува по това време в града. Трети вариант, който освен всичко останало има и възпитателен ефект – купете на детето си лицензиран диск на любим негов изпълнител или група – да, по-скъпички са, но пък така, освен че ще му доставите радост да слуша любимата си музика с високо качество, ще му покажете, че творческият труд си има цена и е добре, когато има възможност човек да я заплаща. И накрая за най-малките деца – си мисля, че към многото играчки, които получават за Коледа, идеална добавка би бил диск с вечните коледни песни и мелодии. Надявам се да съм ви дал добри идеи. Всъщност сигурен съм, че е така – защото един от най-големите подаръци на живота е радостта от изкуството

Питали ли сте се дали има български изпълнител, който може да напълни огромната новопостроена зала „Арена Армеец”, че даже и да се наложи да се пускат допълнителни билети. Ако този въпрос бъде зададен на повечето българи, най-вероятно ще отговорят или че няма български изпълнител, който е в състояние да напълни залата, или че това може да се случи единствено на някой от сборните концерти на Планета Пайнер, или пък ако концертът е безплатен. Е, аз винаги съм знаел отговорът на този въпрос още от построяването на залата – има един български изпълнител, който може да напълни тази зала, при това не пускайки билетите на цена от по няколко лева, и това е примата на българската популярна музика Лили Иванова. Една от най-оплюваните ни, и една от най обичаните ни изпълнителки. Оплювана – нормално. Казват, че по високите дървета падали най-силни мълнии. А Лили Иванова е високо дърво в българската популярна музика – не само заради изключителния си глас, дар от бога, не само заради творческото си дълголетие, а преди всичко заради факта, че успя да запази нивото през всичките тия години. Не си позволи да звучи архаично, както повечето свои колеги от естрадата, постоянно пробваше нова визия, нови музикални стилове, постоянно се развиваше. Вероятно всичко това си има своята житейска цена – труд и нищо друго, желязна житейска и творческа дисциплина. Добре е, че има публика, която да го оценява. Ще ви предложа едно изпълнение на една от песните й емблеми – “Камино”.

Питали ли сте се дали има български изпълнител, който може да напълни огромната новопостроена зала „Арена Армеец”, че даже и да се наложи да се пускат допълнителни билети. Ако този въпрос бъде зададен на повечето българи, най-вероятно ще отговорят или че няма български изпълнител, който е в състояние да напълни залата, или че това може да се случи единствено на някой от сборните концерти на Планета Пайнер, или пък ако концертът е безплатен. Е, аз винаги съм знаел отговорът на този въпрос още от построяването на залата – има един български изпълнител, който може да напълни тази зала, при това не пускайки билетите на цена от по няколко лева, и това е примата на българската популярна музика Лили Иванова. Една от най-оплюваните ни, и една от най обичаните ни изпълнителки. Оплювана – нормално. Казват, че по високите дървета падали най-силни мълнии. А Лили Иванова е високо дърво в българската популярна музика – не само заради изключителния си глас, дар от бога, не само заради творческото си дълголетие, а преди всичко заради факта, че успя да запази нивото през всичките тия години. Не си позволи да звучи архаично, както повечето свои колеги от естрадата, постоянно пробваше нова визия, нови музикални стилове, постоянно се развиваше. Вероятно всичко това си има своята житейска цена – труд и нищо друго, желязна житейска и творческа дисциплина. Добре е, че има публика, която да го оценява. Ще ви предложа едно изпълнение на една от песните й емблеми – “Камино”.

Писах неотдавна за една от любимите ми групи – испанската фламенко група “Чамбао”. Сега виждам, че съм пропуснал да ви запозная с един от любимите си класически изпълнители – виртуозния български цигулар Васко Василев. Но съвсем скоро ще запълня този пропуск. Васко Василев нееднократно е споделял, че испанците са една от любимите му съвременни групи – смеската от традиционно испанско фламенко, етно и модерни ритми и невероятният Със сигурност и испанците испанците са истински впечатлени от виртуозното свирене на концерт-майстора на Лондонската кралската опера. А вие представяте ли си какво би се получило, ако огнените ритми на испанското фламенко и “Чамбао”, дрезгавият глас на вокалистката на групата Мария, и виртуозното и артистично свирене на Васко Василев се слеят в едно. Съвършенство, накратко казано, истински празник за душата на всеки човек, който обича хубавата музика, и спомен за цял живот. И това не го казвам, защото имам богата фантазия, а защото бях там и видях. Бях на концерта на „Чамбао” и Васко Василев в Панаирното градче в Пловдив и за пореден път се убедих, че и в музиката, както и в живота трайните успехи рядко са случайни, винаги става въпрос за много високо класа и за артистично излъчване, дар от бога. И Васко Василев, и Чамбао, и Мария ги имат в изобилие. И понеже съвсем очевидно пропуснах момента да ви подсетя да отидете на концерта, като компенсация днес ви предлагам тяхно съвместно изпълнение – не е като на живо, но и това си струва много и ще помогне да преодолеете разочарованието от пропуснатата възможност 🙂

Преди няколко дни мина Деня на народните будители и в тая връзка ми се ще да поговоря малко за българщината. Да, пак ще е за музика, но българска. Преди седмица бях по работа в Карлово, свърших, каквото имах да върша – почти цял ден тичах по задачи, и вечерта решихме с приятели от града да седнем в един от тамошните ресторанти в самия център на града, да се видим на спокойствие. Какво ми направи впечатление – стояхме в ресторанта повече от три часа и през цялото това време се въртяха само български песни, нови, стари, всякакви, но български – поп, не фолк. Далече съм от мисълта, че в музикално отношение трябва да страдаме от някакъв криворазбран национализъм, както е в някои съседни нам държави, и да слушаме само българска музика, далече съм и от мисълта, че трябва да се наложи някаква квота на радиата и заведенията какъв процент българска и чужда музика трябва да пускат, както беше преди години. Ако сте следили внимателно блога ми, знаете, че имам много любими изпълнители от световните сцени. Даже съм писал много повече за тях. Но съм на мнение, че трябва да поощряваме родното изкуство, а няма друг начин да го поощряваме, освен този – като го пускаме и слушаме. Пък и си мисля, че една песен, изпята на език, който не знаем, няма как да я възприемем в цялост – като текст и музика, няма как да я разберем толкова добре и да я запеем толкова естествено, както това се случва с хубавите български песни.