Петър Стоилов

Едва ли има човек на тази планета, който да не слуша музика. Аз лично не познавам такива. Но всъщност познавам страшно малко души, които да разбират музиката като цялостен артистичен продукт. Една огромна част от хората, които слушат музика я възприемат на чисто емоционално ниво. И в това няма нищо лошо, тъй като което и да било изкуство, целта му е да провокира емоция…, но не само това. Музиката, също като съвременното изкуство, киното, театърът и др. разглежда и „разсъждава“ върху определени теми от живота. Дали това ще бъде любовта, войната, социалното отчуждаване или някоя по-дълбока черта, присъща за човечеството, изборът е на автора, а това дали ще бъде разбрано или интерпретирано от хората и по какъв начин е смисълът на правене на изкуство.

Музиката на практика е едно много комплексно изкуство, което има изразните средства да влияе на много нива. Емоционално, посредством текстовете и музикалните неми, фрази и изграждане на мелодията. Но също така мелодията може да изразява много други неща. Това е истинското майсторство на композиторите и музикантите, защото те на практика рисуват цялостни картини само и единствено с тоновете на музикалните инструменти. Поставят теми, замислят, разказват истории, рисуват цяла една съдба.

Горещите летни месеци не предложиха много приятни изживявания, но с настъпването на септември месец всички сякаш по команда се завърнаха по градовете и се върнаха към нормалното си ежедневие. Опустелите през лятото градове сякаш магически се съживиха, а всеки един културен фестивал и събития започнаха да показват новите си издания. Сякаш всичко започва да жужи отново, с по-силна енергия, заредена от летните месеци. Всичко изглежда по-цветно, по-усмихнато, по-изпълнено с живот.

Харесвам точно този момент, когато всеки се завръща от лятната си почивка, но времето е все още така прекрасно, за да можеш да се разходиш и да се насладиш на галещото слънце, което вече не те изгаря с онази жестокост, а просто те милва нежно и ти създава настроение.

Този период от годината винаги ми е напомнял за училище. Онези 12 години, в които много от нас все още мечтаят да се върнат и отново да прекарват същото време с приятелите си и да се забавляват. Обикновено в това време на годината се изпълва с носталгия, но и с много приятни спомени.

„Съживяването“ на живота в града сега възприемам малко като започването на учебната година. Цяло лято си използвал всяка една минутка свободно време, за да отидеш на възможно най-много места, а септември вече си се прибрал в града, в който живееш и имаш възможност да се видиш с приятелите си и да им разкаеш за своите преживявания и да чуеш за техните.

Прекрасно време, на което трябва да се наслаждаваме пълноценно!