Петър Стоилов

Чували ли сте за милениалите? Това са хората, родени между 1981 и 1996 година или иначе казано – хората в активна потребителска възраст, които обаче не са особено предприемчиви. Милениалите са наречени още – Поколението У или „хилядолетниците“. Американски социолог дава наименование на това поколение – „Поколението Питър Пан“. Хората, родени между 80-те и 90-те години, които имат обща черта – отказват да пораснат, да поемат риск и бъдат част от света на възрастните. Хората, родени в този период, са креативни, отворени към новите технологии и притежават чувство за загриженост към околната среда.

Често за Питър Пановците се използват сравнения като „Нарциси“, погълнати от „селфи културата“. Те притежават свръх увереност като механизъм за справяне с големите промени. Това е поколението, което понася последиците от голяма финансова криза. Въпреки това, бива упреквано, че живее дълго време с родителите си. Част от причините за това са, че „хилядолетниците“ навлязоха в света на възрастните в тежък период по време на най-голямата криза след Голямата депресия. Последиците от този период се отразяват върху способността им да си закупят собствено жилище, дори и да плащат наем или високите студентски заеми.

Да, може би е вярно, че поколението У са по-пристрастени и ангажирани с новите технологии, но те не пазят знанията единствено за себе си. Те разпространяват наученото и запознават повече хора със социалните мрежи. Те имат знанията, инструментите и желанието, сами да се справят с трудностите и да бъдат самостоятелни и независими хора.

Чували ли сте за милениалите? Това са хората, родени между 1981 и 1996 година или иначе казано – хората в активна потребителска възраст, които обаче не са особено предприемчиви. Милениалите са наречени още – Поколението У или „хилядолетниците“. Американски социолог дава наименование на това поколение – „Поколението Питър Пан“. Хората, родени между 80-те и 90-те години, които имат обща черта – отказват да пораснат, да поемат риск и бъдат част от света на възрастните. Хората, родени в този период, са креативни, отворени към новите технологии и притежават чувство за загриженост към околната среда.

Често за Питър Пановците се използват сравнения като „Нарциси“, погълнати от „селфи културата“. Те притежават свръх увереност като механизъм за справяне с големите промени. Това е поколението, което понася последиците от голяма финансова криза. Въпреки това, бива упреквано, че живее дълго време с родителите си. Част от причините за това са, че „хилядолетниците“ навлязоха в света на възрастните в тежък период по време на най-голямата криза след Голямата депресия. Последиците от този период се отразяват върху способността им да си закупят собствено жилище, дори и да плащат наем или високите студентски заеми.

Да, може би е вярно, че поколението У са по-пристрастени и ангажирани с новите технологии, но те не пазят знанията единствено за себе си. Те разпространяват наученото и запознават повече хора със социалните мрежи. Те имат знанията, инструментите и желанието, сами да се справят с трудностите и да бъдат самостоятелни и независими хора.

Как би изглеждал идеалният град за живеене? Представата за „идеалното място“ е много субективна. Някой предпочитат технологичните градове, в които не им се налага да комуникират с административен персонал и т.н. Може би таксита без шофьори, които се движат по предварително зададен маршрут. Табла навсякъде из града, които работят на принципа на таблети и показват карта и разстояния до желани дестинации. Магазини без продавачи на самообслужване, разплащания единствено с карти и движение на суми по сметки.

За други идеалният град за живеене е град, почти погълнат от природата. Без автомобили, компютри, дори и без пари. Природата да доминира и да няма допълнително усложняване на взаимоотношенията между хората. Къщите да не са високи, а по-скоро еднофамилни, да няма големи магазини и високи постройки и да не е прекалено пренаселено.

Според последни проучвания идеалния град се състои от обединение на отделни характеристики на няколко мегаполиса. Перфектното място за живеене би имал технологиите на град Сеул, начинът на живот на Денвър, градините на Сингапур, архитектурата на Париж, силициевият бряг в Лос Анджелис и брегът на Мелбърн. По това описания мечтания град е смесица между напреднали технологии, красива архитектура и запазване близостта с природата и грижата за нея.

Идеалният град е субективно понятие. Много важно условие е градът да бъде по-социално ориентиран и хората, които живеят там да се чувстват спокойни, защитени и щастливи. Няма смисъл от хилядите изисквания, защото хората са различни и се интересуват от различни неща. Един модерен човек, който е почти неразделен от компютъра или телефона си няма да оцени една красиво поддържана градинка, защото може дори да не я забележи. Друг пример е един човек, който живее природосъобразно и не може да борави с новите технологии. Странно звучи, но не е невъзможно. Този човек няма да оцени технологичния град, дори ако това улеснява до голяма степен живота му.

Където и да се намираме е важно сами да направим или да възприемем мястото, на което живеем като перфектно. Ако сами не се погрижим за собственото си щастие не може да очакваме, че това ща го направи някой друг. Няма значение от географското място или локалния ред, възприет в дадения град/село. Важно е да сме щастливи в собствените си домове.

Как би изглеждал идеалният град за живеене? Представата за „идеалното място“ е много субективна. Някой предпочитат технологичните градове, в които не им се налага да комуникират с административен персонал и т.н. Може би таксита без шофьори, които се движат по предварително зададен маршрут. Табла навсякъде из града, които работят на принципа на таблети и показват карта и разстояния до желани дестинации. Магазини без продавачи на самообслужване, разплащания единствено с карти и движение на суми по сметки.

За други идеалният град за живеене е град, почти погълнат от природата. Без автомобили, компютри, дори и без пари. Природата да доминира и да няма допълнително усложняване на взаимоотношенията между хората. Къщите да не са високи, а по-скоро еднофамилни, да няма големи магазини и високи постройки и да не е прекалено пренаселено.

Според последни проучвания идеалния град се състои от обединение на отделни характеристики на няколко мегаполиса. Перфектното място за живеене би имал технологиите на град Сеул, начинът на живот на Денвър, градините на Сингапур, архитектурата на Париж, силициевият бряг в Лос Анджелис и брегът на Мелбърн. По това описания мечтания град е смесица между напреднали технологии, красива архитектура и запазване близостта с природата и грижата за нея.

Идеалният град е субективно понятие. Много важно условие е градът да бъде по-социално ориентиран и хората, които живеят там да се чувстват спокойни, защитени и щастливи. Няма смисъл от хилядите изисквания, защото хората са различни и се интересуват от различни неща. Един модерен човек, който е почти неразделен от компютъра или телефона си няма да оцени една красиво поддържана градинка, защото може дори да не я забележи. Друг пример е един човек, който живее природосъобразно и не може да борави с новите технологии. Странно звучи, но не е невъзможно. Този човек няма да оцени технологичния град, дори ако това улеснява до голяма степен живота му.

Където и да се намираме е важно сами да направим или да възприемем мястото, на което живеем като перфектно. Ако сами не се погрижим за собственото си щастие не може да очакваме, че това ща го направи някой друг. Няма значение от географското място или локалния ред, възприет в дадения град/село. Важно е да сме щастливи в собствените си домове.