Петър Стоилов

Дигитализацията и развитието на информационните технологии през последните двадесетина години промениха из основи светът, който познаваме. На много браншове се наложи да се преструктурират, да променят начина си на работа и да предприемат радикални реформи, за да са сигурни, че ще са в крак със своето време и няма да бъдат изпреварени от конкурентите си.

Музикалният бизнес определено не остана далеч от тези промени. Той е дори сред браншовете, които бяха разтърсени най-радикално. Условията, за да се развиваш там, се промениха из основи. Появиха се онлайн радиата, сайтовете за споделяне на видео, а оттам и на музикални клипове, социалните мрежи набраха невиждана сила… Истината е, че днес е хем по-лесно за един млад изпълнител да покаже на какво е способен, хем е по-трудно да бъде забелязан сред мнозината подобни на него. Ако прекарате малко повече време сред коментарите на песните в youtube, ще забележите, че от време на време под някоя известна песен непознато момче или момиче публикува линк, на който можете да чуете неговия или нейния кавър на тази песен. Това е добър (и безплатен) начин да популяризирате себе си. Останалите потребители може да тълкуват действията ви като опит за спам, но никога не знаете кой ще прочете коментари ви. Ако админите не го трият, опитайте? Аз препоръчвам тази стратегия, стига наистина да сте талантливи.

Имам още един съвет към младите изпълнители, които търсят популярност. Все повече хора в днешно време слушат музика онлайн, като си пускат произволни плейлисти от youtube. На мен самият ми се е случвало, докато слушам новия албум на „Hurts“, изведнъж да се заслушам в непозната до момента група. Така хем аз си харесвам изпълнител, за когото не съм чувал до сега, хем е шанс за този изпълнител да ме спечели като фен. Така че, ако вече имате записано парче и искате да го популяризирате, правете публични плейлисти, в които да добавяте и други известни изпълнители. Току виж проработи. Достатъчно много хора са активни в онлайн пространството 😉

Дигитализацията и развитието на информационните технологии през последните двадесетина години промениха из основи светът, който познаваме. На много браншове се наложи да се преструктурират, да променят начина си на работа и да предприемат радикални реформи, за да са сигурни, че ще са в крак със своето време и няма да бъдат изпреварени от конкурентите си.

Музикалният бизнес определено не остана далеч от тези промени. Той е дори сред браншовете, които бяха разтърсени най-радикално. Условията, за да се развиваш там, се промениха из основи. Появиха се онлайн радиата, сайтовете за споделяне на видео, а оттам и на музикални клипове, социалните мрежи набраха невиждана сила… Истината е, че днес е хем по-лесно за един млад изпълнител да покаже на какво е способен, хем е по-трудно да бъде забелязан сред мнозината подобни на него. Ако прекарате малко повече време сред коментарите на песните в youtube, ще забележите, че от време на време под някоя известна песен непознато момче или момиче публикува линк, на който можете да чуете неговия или нейния кавър на тази песен. Това е добър (и безплатен) начин да популяризирате себе си. Останалите потребители може да тълкуват действията ви като опит за спам, но никога не знаете кой ще прочете коментари ви. Ако админите не го трият, опитайте? Аз препоръчвам тази стратегия, стига наистина да сте талантливи.

Имам още един съвет към младите изпълнители, които търсят популярност. Все повече хора в днешно време слушат музика онлайн, като си пускат произволни плейлисти от youtube. На мен самият ми се е случвало, докато слушам новия албум на „Hurts“, изведнъж да се заслушам в непозната до момента група. Така хем аз си харесвам изпълнител, за когото не съм чувал до сега, хем е шанс за този изпълнител да ме спечели като фен. Така че, ако вече имате записано парче и искате да го популяризирате, правете публични плейлисти, в които да добавяте и други известни изпълнители. Току виж проработи. Достатъчно много хора са активни в онлайн пространството 😉

Ах, кафето… тази благородна тъмна напитка, без която милиони хора по света не могат да се надигнат сутрин от леглото. Лесно е да се пристрастиш към кафето и ободряващия му ефект. Аз самият също съм пристрастен и макар винаги да съм смятал, че по всяко време мога да се откажа да го пия, изглежда, че не е точно така.

Тази сутрин например станах както всеки понеделник в 7.00 ч. за работа. Вчера, хем спах до обяд, хем си легнах по-рано от обикновено, но в момента, когато пристигнах в офиса, не издържах да натисна копчето на кафе машината. Уви, явно дори когато съм се наспал, все още имам нужда от ежедневната си доза кафе. Вероятно вече ми е станало навик да държа в едната си ръка мишката, а в другата – чашата. Нали знаете, че това е вечната поза на работещите пред компютър. Аз не съм изключение от правилото дори когато нямам физическата нужда от кофеин в момента. Понякога просто искам да усещам ароматът му и дори да пия една чаша цял ден, знам, че във всеки един момент мога да посегна към него, защото е буквално на ръка разстояние.

Знам, че не само аз съм така. Хиляди хора също като мен са пристрастени към кафето. Ние си знаем, че без него не можем и не се притесняваме да го кажем.

Може би съм закъснял с… колко? Около години и половина мина, откакто излезе този филм, но аз го изгледах съвсем наскоро и честно казано на моменти се смях с глас.

За какво става дума ли? Най-общо казано за двама безработни американци на средна възраст, които са останали без работа и се записват за летен стаж в компанията „Гугъл“ с надеждата да си спечелят постоянна позиция в бъдеще. В главните роли са съответно Винс Вон и Оуен Уилсън, като на двамата ще се наложи да се състезават с няколко десетки информационни гении. Почти целият филм се развива в кампуса на „Гугъл“, който на мен ми изглеждаше като мини град на бъдещето – изряден, подреден, спретнат, където всеки си има график и не се отклонява от задълженията си.

Сюжетът най-малкото е нестандартен, а шегите са попадения в целта. Краят също може да ви изненада, защото по мое мнение имаше поне отчасти непредвидимо развитие. Общо взето, ако имате на разположение два свободни часа и желание за съвременна комедия, може да обмислите този филм. Наименованието му на английски е „The Internship“.

Може би съм закъснял с… колко? Около години и половина мина, откакто излезе този филм, но аз го изгледах съвсем наскоро и честно казано на моменти се смях с глас.

За какво става дума ли? Най-общо казано за двама безработни американци на средна възраст, които са останали без работа и се записват за летен стаж в компанията „Гугъл“ с надеждата да си спечелят постоянна позиция в бъдеще. В главните роли са съответно Винс Вон и Оуен Уилсън, като на двамата ще се наложи да се състезават с няколко десетки информационни гении. Почти целият филм се развива в кампуса на „Гугъл“, който на мен ми изглеждаше като мини град на бъдещето – изряден, подреден, спретнат, където всеки си има график и не се отклонява от задълженията си.

Сюжетът най-малкото е нестандартен, а шегите са попадения в целта. Краят също може да ви изненада, защото по мое мнение имаше поне отчасти непредвидимо развитие. Общо взето, ако имате на разположение два свободни часа и желание за съвременна комедия, може да обмислите този филм. Наименованието му на английски е „The Internship“.

Честита Нова година на всички! Нека да сме здрави, щастливи, да пожънем множество успехи и да не спираме да слушаме качествена музика. Дано предстоящите 12 месеца на 2015-а ни донесат 12 пъти повече положителна енергия и сбъднати мечти. Пожелавам ви да бъдете по-устремени, по-можещи и най-важното от всичко – по-обичани и обичащи.

По случай Новата година искам да ви поздравя с тази детска песничка, изпълнена, разбра се, от деца. Това, което ме впечатли в нея не е вокалната изява на малчуганите, е клипът. Не че е майсторски изработен или е с впечатляваща анимация, но си струва да се замислим над посланието, което ни изпраща. Приятно слушане… и гледане.

Ето я Коледа, чака ни на ъгъла, а с нея многото подаръци, които ще раздадем и които се надяваме да получим. Знам, че много ще се изпише тези и следващите дни по темата, но и аз не искам да остане по-назад, както се оказва. Имам един съвет и молба, който желая да отправя към всички мои читатели – нека да подарим книга за Коледа.

Има книги за малки и големи, книги на различни тематики, големина и специфика и какво ли още не разнообразие. Вземете хубава детска книжка за племенника или племенницата ви. Купете богато илюстрована енциклопедия на детето си, за да я разглежда с часове и да учи от нея с интерес. Какво ще кажете и за някоя интересна трилогия за съпруга или съпругата ви в зависимост от жанра, който обича да чете. Един самоучител, специализирана книги или книга на чужд език също са добра идея.

Познавам хора, които се оплакват, че вече няма къде да си съхраняват книгите, че им взимат много място, тежат и т.н. Никой не може да ме убеди обаче, че в някой дом няма място дори за още едно допълнително четиво. Никой не може да ме убеди, че има книги, от които няма какво да се научи. Дори подсъзнателно придобиваме способността да говорим и пишем по-правилно, когато четем повече. Обогатяваме общата си култура и се себеусъвършенстваме се, докато прелистваве страница след страница.

Имате право да не се съгласите с мен, но аз твърдо заставам зад мнението си, че книгата е много подходящ подарък за Коледа. Помислете по въпроса 😉

Ето я Коледа, чака ни на ъгъла, а с нея многото подаръци, които ще раздадем и които се надяваме да получим. Знам, че много ще се изпише тези и следващите дни по темата, но и аз не искам да остане по-назад, както се оказва. Имам един съвет и молба, който желая да отправя към всички мои читатели – нека да подарим книга за Коледа.

Има книги за малки и големи, книги на различни тематики, големина и специфика и какво ли още не разнообразие. Вземете хубава детска книжка за племенника или племенницата ви. Купете богато илюстрована енциклопедия на детето си, за да я разглежда с часове и да учи от нея с интерес. Какво ще кажете и за някоя интересна трилогия за съпруга или съпругата ви в зависимост от жанра, който обича да чете. Един самоучител, специализирана книги или книга на чужд език също са добра идея.

Познавам хора, които се оплакват, че вече няма къде да си съхраняват книгите, че им взимат много място, тежат и т.н. Никой не може да ме убеди обаче, че в някой дом няма място дори за още едно допълнително четиво. Никой не може да ме убеди, че има книги, от които няма какво да се научи. Дори подсъзнателно придобиваме способността да говорим и пишем по-правилно, когато четем повече. Обогатяваме общата си култура и се себеусъвършенстваме се, докато прелистваве страница след страница.

Имате право да не се съгласите с мен, но аз твърдо заставам зад мнението си, че книгата е много подходящ подарък за Коледа. Помислете по въпроса 😉

Днес ще се насоча към темата за личностното развитие на хората.

Честно да ви кажа, моето мнение е, че не е нито много лесно, нито много трудно да се себеусъвършенстваме. Изисква се време, постоянството, енергия, но става и някак си естествено. Когато сменим работата, когато се запознаваме с нови хора или ни натоварват със задача, каквато не сме вършили до момента, някак си естествено е да придобиваме нови умения. Повярвайте ми, никога не знаете какво може да ви бъде от полза и какво не. Ще ви дам обаче един съвет, който винаги е от полза без значение с какво се занимавате – записвайте, систематизирайте и архивирайте.

Имам си едно любима мисъл, която много ясно ще ви покаже защо е добре да си записвате всичко. Защото и „най-острият ум е по-тъп от най-тъпия молив“. Нахвърляйте си това или онова на лист хартия и го поглеждайте от време на време. Сверявайте и ще видите, че винаги се намира нещо, което бихте изпуснали неволно.

Защо да систематизирате ли? Защото всичко винаги е по-лесно, ако се научите да подреждате. Било то приоритети, задачи, данни, информация и т.н. Направете го така, че да е лесно, разбираемо и да улеснява работата ви.

Архивирайте всичко! Дори току що да сте получили някакъв файл, таблица, текст или нещо друго, запазете го в оригинал. Направете си резервно копие и едва тогава започнете да нанасяте корекции, промени, попълнения и т.н. Така винаги ще имате един файл, с който да сравнявате и да проверявате, а моят опит сочи, че подобни сверки се налагат по-често отколкото ни се иска.

Предполагам, ще кажете, че е рано да мислим все още за коледни бюджети и разходи, но аз ще ви кажа следното.  Да, ама не! Спомням си, че и аз така мислех миналата година, докато не се оказах изведнъж сутринта на 24 декември без подаръци за някои определени хора. Наложи ми се да импровизирам не само с избора, но и с цената, защото вече бях похарчил за други подаръци достатъчно голяма сума.

За да не ви сполети моята миналогодишна съдба, ще ви посъветвам следното:

1. Пребройте хората, на които трябва да купите по нещо задължително.

2. След това си заделете бюджет само за подаръци и внимавайте да не го превишите; по възможност купете подаръците по-рано, за да не изпаднете в неприятна ситуация в последствие.

3. Отделно си заделете пари за Коледната и Новогодишната вечер, за да не се окаже, че сте се запътили към място, което е извън възможностите ви.

4. Не отлагайте нищо за последния момент.

5. Включително молбата за отпуск и коледната украса у дома.

6. Не се разделяйте с коледния си дух и винаги носете позитивизма със себе си.

Предполагам, ще кажете, че е рано да мислим все още за коледни бюджети и разходи, но аз ще ви кажа следното.  Да, ама не! Спомням си, че и аз така мислех миналата година, докато не се оказах изведнъж сутринта на 24 декември без подаръци за някои определени хора. Наложи ми се да импровизирам не само с избора, но и с цената, защото вече бях похарчил за други подаръци достатъчно голяма сума.

За да не ви сполети моята миналогодишна съдба, ще ви посъветвам следното:

1. Пребройте хората, на които трябва да купите по нещо задължително.

2. След това си заделете бюджет само за подаръци и внимавайте да не го превишите; по възможност купете подаръците по-рано, за да не изпаднете в неприятна ситуация в последствие.

3. Отделно си заделете пари за Коледната и Новогодишната вечер, за да не се окаже, че сте се запътили към място, което е извън възможностите ви.

4. Не отлагайте нищо за последния момент.

5. Включително молбата за отпуск и коледната украса у дома.

6. Не се разделяйте с коледния си дух и винаги носете позитивизма със себе си.

Да си наследник на състояние е като сбъдната мечта. И аз станах наследник миналия месец. Получих малко състояние и два имота от роднина. Веднага реших да използвам парите за ремонт на кухнята. Само че избързах. Уловката да си наследник е, че наследяваш състоянието и имотите, но и дълговете. Моят роднина имал дълг по краткосрочен заем в размер на 6000 лева.

(Винаги си повтарям, че трябва внимателно да слушам адвокатите. Но понеже скърбях, а след това ме обзе странно чувство на шаш, понеже изобщо не очаквах , че ще наследя нещо. Май май съм изпуснал момента със заема).

И тъкмо, когато започнах да си блъскам главата в стената заради глупостта си, защото можех с парите от кухнята да погася заема, ми се обадиха от колекторска агенция. Служителката беше мила и се представи от ЕОС Матрикс. Уведоми ме, че са изкупили дълга на покойния ми роднина и са ме издирили чрез нотариуса. Разговаряхме на дълго и на широко и нямаше как, признах какво съм направил. Жената се оказа разбрана. Попита ме по колко ще успявам да внасям на месец. Първоначално се учудих, че сам ще мога да предложа опция, но сега съм щастлив, защото изплащам дълга към колекторската агенция с леко сърце, тъй като служителката от ЕОС Матрикс ми вдъхна доверие в делата на компанията.

И ето ме днес, пиша с ново кухненско обзавеждане, сменена дограма и заем за изплащане. Все едно нищо не съм наследил, а съм взел кредит, който обаче изплащам с бонуси за лоялен клиент. Ех, живот! Какви изненади ни поднасяш само…

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.

Истинска вихрушка се изви на емблематичната дата 10 ноември в столичната зала „Арена Армеец”. И да искам, разполагам с много беден словесен речник, за да ви опиша това грандиозно събитие, което спокойно мога да наредя към престижните европейски и американски мероприятия. Защо казвам това? Защото група „Фондацията‟, е не просто благотворителна сбирка на добри музиканти. Това е група, която по западен образец събира най-изявените бг изпълнители, не просто взели китарите си да посвирят за добро настроение или  благотворителна кауза, а да създават заедно изумителна в музикално отношение симбиоза с постоянство и всеотдайност. Фондацията поддържа звездния блясък на родната сцената, благодарение на невероятния талант на солистите си  вече повече от 25 години.

А това са големият  Кирил Маричков от „Щурците‟, Славчо от БТР, Дони от „Атлас”, Иван Лечев от ФСБ и Венко от „Те”. Към тях на концерта се присъединиха и Влади Тотев, който изпя неповторимото парче „Вдигни очи”, Георги Марков („Щурците”) и Константин Цеков (ФСБ). Феноменални, както винаги, представиха песни на всяка от предишните им групи и буквално взривиха настроението. Нямаше как да не забележа, че за наистина ВИП персони като тях, се грижеха и лидерите в охранителния бранш – БОДУ СОД. Момчетата от фирмата осигуриха гладкото протичане на тази вълна, извираща в рок атмосфера, която ескалира до границата на пълна еуфория.  Престижът на събитието си пролича и по този критерий, тъй като БОДУ СОД, осигуряват защита на концерти на най-големите родни звезди – като  Примата на българската естрада  Лили Иванова, на редица спортни събития като боксови срещи и Световната купа по художествена гимнастика, както и предизборни конференции на политически партии, за които знаем, че много стриктно затягат меките за сигурност.

Лично аз пожелавам много късмет на Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо и Дони. След прекрасното им представяне на българска сцена им предстоят концерти в САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Не се съмнявам, че същата тази позитивна енергия ще извира под струните им и там и те ще разтопят сърцата на родната, а защо не и на чуждата публиката.

Всеки от нас иска. Иска това, иска онова, по-добро бъдеще, по-успешна кариера, по-сплотено семейство, повече и по-добри приятели, повече финансова стабилност и сигурност, повече уважение и зачитане на постиженията и т.н. Сигурен съм, че можете да продължите списък, но тук е важна идеята, а не самия списък. Същественото е, че всеки иска, но не ни е ясно как да постигнем това, което искаме.

И ето тук аз ще кажа следното: Всичко е въпрос на мотивация.

Искрено вярвам, че човек получава това, което е заслужил. Понякога го получава по-рано, а друг път по-късно, но пък за мен винаги крайният резултат е най-важен, а не моментът на настъпването му. Не мога да не ви цитираме една любима моя фраза на известния Беър Грилс. В неговата автобиография пише, че, когато бил малък, баща му му дал ценен урок, към който все още се придържа. Казал му: „Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш“. Така ще преследваш целите си устремено, няма да се разсейваш и винаги ще си една крачка пред другите. Добра мисъл, а? В нея се крие същото, което аз се опитвам да ви кажа – че успехът е въпрос на личностна мотивация. Ако вие сте ентусиазирани, това се вижда и прави впечатление. Освен това ентусиазмът е заразен, може да повлечете и другите със себе си и да пожънете успех заедно. Никога не знаете и никога не трябва да се отказвате. Това е, което имах да кажа за днес.

Започвам с добра новина. След цял живот чакане баба ми най-накрая ми подари своя грамофон-антика. Казвам „антика“, защото в моите очи е такъв, макар да не е за много други. Не е уникат, защото е част от масовото, минафактурно производство на своето време. В моите очи обаче е много повече от стар музикален инструмент, той е източник на спомени. Като малък оставах на гости на баба и дядо и слушахме с часове разнообразни плочи. Тогава не разбирах и не оценявах музиката, както сега, но пристрастията ми към нея като форма на изкуството не са стихнали дори с един тон през годините.

Между другото баба ми е жива и здрава и нищо й няма на жената. Просто реши, че старият й грамофон ще бъде на по-безопасно място при мен, отколкото при нея. Малко след като се сдобих с него обаче, си спомних историята за нашумял дебат някъде от началото на година. Дори се върнах назад в блога си, за да си спомня историята. Готвеха се промени в Наказателния кодекс за културните ценности и тези промени щяха да задължат всеки от нас да регистрира притежанието на вещ по-стара от 50 години. Като гледам грамофона на баба ми, мисля, че и той има 50+ години. Понеже не ми се плащат глоби и не ми е по вкуса да изтърпявам каквито и да е санкции заради новата си стара придобивка, реших да потърся повечко информация по темата и да видя какво се е случило. Нищо не намерих и тълкувам това като знак, че нищо не се е променило!

Припомних си обаче изказванията на редица видни лица, които тогава се застъпиха против готвените промени. Сред тях бяха културни дейци, включително художници като Светлин Русев, множество антиквари, нумизмати и колекционери. Против промените тогава застанаха и видни лица като проф.Валери Стефанов, както и учредителят на Фондация „Мизия”, Светослав Кантарджиев. Явно мнението на последния ми се е запечатало най-дълготрайно в паметта, защото неговата реакция беше и най-адекватна. Не само че се застъпи против законопроекта, но се обоснова и защо. Подобни клаузи биха направили множество хора като мен едва ли не престъпници, защото пазят вещ, чиято ценност е изцяло сантиментална. Повярвайте ми, не бихте определили като културно наследство грамофона на баба, ако го видите.

… учител, автомобилен монтьор или медицинска сестра?

След като вече отбелязах едни от най-успешните професии, няма как да не продължа напред, като добавя с няколко изречения и онези поприща, в които е най-малко вероятно да преуспеете.

Парадоксът тук е, че те са обществено значими, но за сметка на това демотивиращи и крайно депресиращи от финансова и социална гледна точка.  Причината е в ниското заплащане и невисокия престиж на заниманието.

Учителите са първите в експозицията на днешния ми пост. Нуждата от тях непрекъснато нараства. Но независимо, че тези съвременни будители се смятат за стожери на знанието, са изключително компроментирани в стълбицата на държавния бюджет. За да успяват да постигнат приличен доход се налага да дават частни уроци за сметка на преподаването в клас, с което спъват целта на учебната система.

Когато всеки трети човек има личен автомобил професията на автомобилния монтьор е много, ама много необходима. В България не малка част от хората предпочитат, или възможностите им достигат, до закупуването на кола втора ръка, която изисква множество допълнителни грижи. Въпросът е, че от този вид дейност трудно се припечелва повече от месечна надница за задоволяване на нуждите от храна, сигурност и облекло. И дотук.

Медицинските сестри у нас буквално бягат в чужбина. Тези асистенти на лекарите са също толкова нужни и значими както офис мениджърите в големите корпорации. Поддържат реда, водят документация, помагат на доктора с пациентите, извършват не малка част от изследванията и манипулациите. Месечното им възнаграждение обаче е малко по-високо от минималната работна заплата. Изключение правят операционните сестри. Парадоксът е, че в страната ни има крещяща нужда точно от такива кадри.

Това са само част от професиите, които се нуждаят от особена обществена грижа и политическа реформа. Едно, защото са необходимост за всяко общество, друго – защото съизмеримо трудът им като качество и количество не отговаря на размера на възнаграждението им.

Когато става въпрос за избор на професионално поприще, мнозина от кандидат-студентите трябва добре да се замислят с какво искат да се занимават в бъдеще. Според моите малки виждания и проучвания мисля, че днешно време се открояват повече и по-малко успешни професии. Днес ще заложа на прогресиращите за България – я за да помогна, я за да поразсъждавам и за тези, които биха искали да се насочат към нещо друго.

Безспорно много добре платени и търсени са младите компютърни програмисти и уеб дизайнери. С глобализирането на света ни и с навлизането на все повече информация в Интернет пространството работа има и ще продължава да има по изработката и моделирането на сайтове, различни уеб приложения за мобилни устройства и таблети. В ерата на забавлението почти всичко става все по-интерактивно и има нужда от повече специалисти, които да поемат големия поток на търсене.

Няма какво да говорим – маркетолози и ПР специалисти определено са нужни на всяка една фирма. Колкото по-голяма е компанията, толкова по-голямо е перото за реклама и изграждане на имидж. Защото всеки продукт, всяка услуга има  необходимостта от гласност. А при наличието на множество електронни и онлайн медии се плаща добре на онези, които умеят да държат контрола и визията на тази реклама.

Има и винаги ще има нужда от лекари. В България все повече населени места остават без медицински центрове, а заради липса на специалисти и много болници затварят крила. Лекарската е благородна и престижна професия.

Големите градове разширяват границите си. На лице са преустройство и ремонт на сгради, пътища, площади и центрове за забавление. Строят се хотели, външни квартали и панаирни градчета. Прогресивна и необходима са архитекти, строителни инженери, интериорни дизайнери .

И изненадата за мен – ландшафтен инженер. Изключително популярно поприще на Запад, особено там, където големите паркове на имения, вътрешни градини и нови търговски центрове имат нужда от веща ръка. Модерно е да мислим в зелено! Докато природозащитните организации вилнеят много градове обославят пространства за близост на гражданите с природата. Тази тенденция се пренася и у нас. Все повече площади, градини и паркове се преустройват по западен стандарт.

Накрая само ще щрихирам с няколко думи, че константна е нуждата от счетоводители, психолози и юристи.

Когато става въпрос за избор на професионално поприще, мнозина от кандидат-студентите трябва добре да се замислят с какво искат да се занимават в бъдеще. Според моите малки виждания и проучвания мисля, че днешно време се открояват повече и по-малко успешни професии. Днес ще заложа на прогресиращите за България – я за да помогна, я за да поразсъждавам и за тези, които биха искали да се насочат към нещо друго.

Безспорно много добре платени и търсени са младите компютърни програмисти и уеб дизайнери. С глобализирането на света ни и с навлизането на все повече информация в Интернет пространството работа има и ще продължава да има по изработката и моделирането на сайтове, различни уеб приложения за мобилни устройства и таблети. В ерата на забавлението почти всичко става все по-интерактивно и има нужда от повече специалисти, които да поемат големия поток на търсене.

Няма какво да говорим – маркетолози и ПР специалисти определено са нужни на всяка една фирма. Колкото по-голяма е компанията, толкова по-голямо е перото за реклама и изграждане на имидж. Защото всеки продукт, всяка услуга има  необходимостта от гласност. А при наличието на множество електронни и онлайн медии се плаща добре на онези, които умеят да държат контрола и визията на тази реклама.

Има и винаги ще има нужда от лекари. В България все повече населени места остават без медицински центрове, а заради липса на специалисти и много болници затварят крила. Лекарската е благородна и престижна професия.

Големите градове разширяват границите си. На лице са преустройство и ремонт на сгради, пътища, площади и центрове за забавление. Строят се хотели, външни квартали и панаирни градчета. Прогресивна и необходима са архитекти, строителни инженери, интериорни дизайнери .

И изненадата за мен – ландшафтен инженер. Изключително популярно поприще на Запад, особено там, където големите паркове на имения, вътрешни градини и нови търговски центрове имат нужда от веща ръка. Модерно е да мислим в зелено! Докато природозащитните организации вилнеят много градове обославят пространства за близост на гражданите с природата. Тази тенденция се пренася и у нас. Все повече площади, градини и паркове се преустройват по западен стандарт.

Накрая само ще щрихирам с няколко думи, че константна е нуждата от счетоводители, психолози и юристи.