Петър Стоилов

Освен AronChupa… нищо. Нито мишките обичат албатроси, нито албатросите ще обърнат някакво внимание на мишките – там горе, откъдето в полет гледат към низките пълзящи твари на сушата, вперили поглед главно към морската шир. И може би тъкмо в това е смисъла на песента, която от известно време се подвизава в класациите по музикалните телевизии. Чух я още преди месеци и мислех, че ще е поредната песен, която ми допада, но остава непопулярна у нас. После разбрах, че греша.

Като изключим дълбокомисления текст 😉 в цялата му метафоричност и образност, концепцията и музиката си заслужават награда. Бих казал, че именно подобни „неочаквани“ парчета като звучене и клип са бъдещето на музикалната индустрия, а не момичетата, които се разсъбличат, не wiggle денса, който вече се изтърка, и не електроефектите и спец ефекти във видеата, които те карат да се запиташ дали не слушаш случайно марсианска музика.

„Кой е Мистър Дарси?“ изръсих преди няколко часа пред половинката ми. И тя пощуря. Как да не съм знаел, кой е Дарси. Бил герой от някаква книга и образ мечта на всяка жена. Как ли пък да съм наясно с тези работи?! След като я погледнах учудено, тя ме заля с нравоучителна информация, че ако мъжете сме чели малко повече, сме щели да знаем какво искат жените и това не било кой знае какво. Отговорът си бил в книгите и чакал да бъде открит.

Но какво да правя аз с дамски книги. Нали жените осъзнават, че макар класическа английска литература, ние няма как да се заплеснем в любовна книга, ако в нея няма поне едно убийство или някакво приключение. Все пак за всеки пол си има романи. Няма как да се насиля да чета подобни лиготии – със всичките му женски размишления, драми и превъплъщения. Но ми стана любопитно. Понякога се изкушавам да разбера каква е представата на жените за идеалния, но мисля, че би било достатъчно да седна да гледам някой от филмите, екранизация на известен писател, вместо да се потя със седмици над страниците.

Та Гугълнах и свалих филм, че да се запозная с въпросния Мистър Дарси и ми стана ясно, че има доста ремейкове на оригиналния филм. Явно велика книга. Гледах една с Кийра Найтли, но не на онзи Мистър Дарси слагам снимка, а друг, който лично аз намирам за по-загадъчен.  Образът е на типичен затворен мъж, който не смята за нужно да изразява на глас всичко, което му минава през главата, не прави комплименти и целта на живота му не е да бъде сваляч. Той не може да бъде заставен да комуникира с празнодумци и предпочита да се вглъби в собствените си мисли, вместо да трябва да се принизява до лицемерието и шикалкавенето – нрави, присъщи за началото на 19 век. Това изгражда някаква мистериозна аура около въпросния господин и съчетана с целия му вид и излъчване го прави желан за жените. Е, явно това е разковничето: Жените харесват мълчаливи мъже. Така са по-интересни и явно им създават предизвикателство. Значи от утре – никакво споделяне и каменен израз на лицето. Какво да ви кажа – устройва ме!

Когато ми кажат, че трябва да спортувам повече, им отговарям, че го правя ежедневно. Всъщност, ако се замислим, всички ние извършваме ред странни упражнения всеки ден от седмицата, при това без почивка.

Нека да започна първо с малка моя дефиниция на думичката спорт- повтарящи се упражнения, които тренират различни групи мускули с цел издържливост и постигане на желан резултат.

И започвам с примерите. Първият е още от сутринта. Взимам си кафето, отмервам лъжичка разтворимо и с вода започвам да разбърквам. Бъркам ли бъркам. Постоянни кръгови движения. Полезни са за китката! После няколко минути тренирам само надигане на чашата към устните си – загрявка за рамото и лакътя. Ефектът е отличен тонус и добро събуждане.

На работа по цял ден развивам пръстите си – тракам по клавиатурата и подобрявам постиженията си за думи в минута. Ставам все по-сръчен и по-сръчен, ей!

Тичам след работа – погледът ми направо спринтира по субтитрите на някой филм. И по полезните статии в Интернет, разбира се. Ред след ред, след ред, след ред. Колкото повече, толкова повече развивам очните мускули.

В края на деня тренирам краката и седалището. Премествам се по няколко пъти от дивана на фотьойла и след всичкия този стрес, запъхтян, си отдъхвам в хоризонтално положение на леглото. За снемане на напрежението броя овце и общо взето стигам до към 97-98 преди да заспя. Полезно е за мозъка – последен за деня тест за концентрация. След това, уморен от тежките тренировки, заспивам като бебе. Винаги върши работа.

А вие какво тренирате и колко често? Помнете, че каквото и да е – никога не се отричайте от него и не позволявайте на приятелите ви да не ви взимат на сериозно.

Така… на всеки от нас се налага да остане с нощувки някъде, някога, за определено време. Предполагам, че са твърде малко хората, които разполагат с познати във всеки един град и по-важното – да са познати, при които няма да се притесняваме да пренощуваме. Затова прибягваме до т.нар. фирмени услуги. Плащаме си, за да пренощуваме някъде, и най-често изборът ни се свежда до това да изберем: в хотел или в хостел да останем.

Личното ми мнение е, че и двете си имат предимства и недостатъци, но аз лично предпочитам хотелите. Докачлив съм на тема лично пространство и не ми допада особено идеята да деля стая с непознати хора и общ санитарен възел с кой знае колко още хора. Може би възрастта ми си казва думата, защото вече не съм младеж, а зрял мъж в средата на 30-те си години. Предпочитам да спя на единично легло, вместо на двуетажно.  С цената на малко повече пари знам, че ще си осигуря самостоятелна баня и лично спокойствие. Някак си не ми допада идеята в стаята, в която нощувам, да има и други мръсни дрехи освен моите собствени.

Разбира се, това е изцяло личното ми мнение и предпочитание. За всеки по-млад човек, който не е финансово стабилен, вариантът хостел е приемлив и изгоден. Освен това младите са значително по-авантюристично настроени от хора като мен. На тях не им пречи да спят до непознат, да се преобличат пред други непознати или да спят сред глъчка и хъркане. Младите са смели, понякога безразсъдни и винаги търсят нов вид преживявания. Колкото повече се замислям по темата, толкова повече се убеждавам, че в това отношение остарявам.

Не че хостелът няма своите финансови и социални предимства, но аз предпочитам да остана един ден по-малко, да платя някой и друг лев отгоре, но да се настаня на спокойствие и сам в хотел…

Има стотици, ако не е хиляди изпълнители, за които се хващам на бас, че дори не сте чували. Те не са лоши музиканти, имат свои верни фенове, опитват се да пробият на световната сцена, но все нещо им пречи да успеят. Не са попаднали може би на онази песен, която ще промени цялостно кариерата им…

О, има такива песни. Мога да ви дам примери от съвсем близкото минало и дори настояще. Хващам се на бас, че си спомняте песента Somebody that I used to know на Gotye. Тя събра над 600 млн. гледания в YouTube, но кажете ми честно, беше ли ви известен този изпълнител преди това? Знаете ли други негови песни? А, наясно ли сте, че първата му песен е записана още през 2001 г.? Gotye можеше да продължи да твори и да бъде слушан от ограничен брой хора, но международен успех пожъна едва през 2013-2014 година благодарение на един невероятно успешен хит.

А какво ще кажете за PSY и безспорния му успех с Gagnam style. Песента излезе през 2012 година, постепенно достигна над 2 млрд. гледания в YouTube и се превърна в най-слушаната в света? Дебютният албум на PSY е пуснат на пазара още през 2001 г, но се обзалагам, че нямаше да познавате този изпълнител, ако не беше знаете-коя-песен.

Има и дебютни групи или изпълнители, които уцелват десетката почти веднага. Едва ли сте забравили Lorde и песента й Royals. Всъщност първият студиен албум на изпълнителката излиза през 2013 г., а през 2012 г. тя един вид самоиздава и пуска за безплатно теглене първите си песни през SoundCloud. Днес, едва две години по-късно, Lorde е сред най-известните млади певици.

Ами групата Imagine Dragons? Тези момичета направо изригнаха още с първите си стъпки в музикалния бранш. Песента им Radioactive беше посрещната повече от добре с над 300 млн. гледания в YouTube. Дебютният им албум Night Visions е обявен за платинен в поне 7 страни и от личен опит мога да кажа, че е наистина добър – дори по-добър от втория им Smoke and Mirrors, който излезе съвсем наскоро.

Последно, но не и по важност ще спомена Ed Sheeran, който също е съвременен феномен и пример за бърз музикален успех. Както и Ariana Grande, и още малцина късметлии…

Разнообразието от музикални жанрове никога няма да спре да ме изненадва. Не знам дали ще ми стигне цял ден, за да опиша огромната музикална палитра, на която съм попадал през годините. Най-новото „явление“ в тази област, което определено привлече вниманието ми, е т.нар. пиратски хеви метъл.

Типични представители на този стил е групата Alestorm. Разбира се, определението на стила им е чисто формално, защото по-скоро се числят към фолк и пауър метъл, но текстовете на песните им са почти и изцяло на пиратска тематика, така че… ето ви нещо ново и непознато (поне на мен) до сега. Споделям ви една една тяхна песен, която предполагам, че ще е любопитно да чуете дори от обща култура.

Що се отнася до момчетата от Alestorm, те никак не си поплюват. Групата им е сформирана през 2004 г. и вече имат реализирани 4 студийни албуми.

Звучи като екзистенциален въпрос, нали? Колко често и всеки ден ли е необходимо да публикуваме в социалните мрежи, или може и по-рядко? В крайна сметка всеки от нас, дори банкерите, имаме профил в една, две, три или повече социални платформи и вероятно ги поддържаме редовно.

По мое мнение отговорът на въпроса от заглавието е, „Не“. Не е необходимо да публикуваме редовно и дори не е желателно да го правим. Ако прекарате малко повече време в социалките и прегледате няколко лични и корпоративни страници, ще забележите, че много малко хора са чак толкова редовни. Защо ли? Защото трудно може да се намери достатъчно интересна информация, която да е подходяща за публикуване.

Случайно попаднах и на този акроним на думата think (от англ. ез. „мисля“), който ми се струва доста подходящ относно настоящата тема. Той показва полезен, лесно запомнящ се и доста хитър съвет за всички, които публикуват или споделят нещо онлайн. Преди да постнете дадена информация, помислете дали тя е: достоверна, полезна, вдъхновяваща, необходима и дали е любезно написана. Аз бих добавил още нещо към изброените – уверете се, че сте свели правописните и пунктуационните си грешки до минимум. Прекалено много гафове се допускат в Интернет и ако вие самите можете да ги направите един по-малко, би било чудесно.

Дигитализацията и развитието на информационните технологии през последните двадесетина години промениха из основи светът, който познаваме. На много браншове се наложи да се преструктурират, да променят начина си на работа и да предприемат радикални реформи, за да са сигурни, че ще са в крак със своето време и няма да бъдат изпреварени от конкурентите си.

Музикалният бизнес определено не остана далеч от тези промени. Той е дори сред браншовете, които бяха разтърсени най-радикално. Условията, за да се развиваш там, се промениха из основи. Появиха се онлайн радиата, сайтовете за споделяне на видео, а оттам и на музикални клипове, социалните мрежи набраха невиждана сила… Истината е, че днес е хем по-лесно за един млад изпълнител да покаже на какво е способен, хем е по-трудно да бъде забелязан сред мнозината подобни на него. Ако прекарате малко повече време сред коментарите на песните в youtube, ще забележите, че от време на време под някоя известна песен непознато момче или момиче публикува линк, на който можете да чуете неговия или нейния кавър на тази песен. Това е добър (и безплатен) начин да популяризирате себе си. Останалите потребители може да тълкуват действията ви като опит за спам, но никога не знаете кой ще прочете коментари ви. Ако админите не го трият, опитайте? Аз препоръчвам тази стратегия, стига наистина да сте талантливи.

Имам още един съвет към младите изпълнители, които търсят популярност. Все повече хора в днешно време слушат музика онлайн, като си пускат произволни плейлисти от youtube. На мен самият ми се е случвало, докато слушам новия албум на „Hurts“, изведнъж да се заслушам в непозната до момента група. Така хем аз си харесвам изпълнител, за когото не съм чувал до сега, хем е шанс за този изпълнител да ме спечели като фен. Така че, ако вече имате записано парче и искате да го популяризирате, правете публични плейлисти, в които да добавяте и други известни изпълнители. Току виж проработи. Достатъчно много хора са активни в онлайн пространството 😉

Дигитализацията и развитието на информационните технологии през последните двадесетина години промениха из основи светът, който познаваме. На много браншове се наложи да се преструктурират, да променят начина си на работа и да предприемат радикални реформи, за да са сигурни, че ще са в крак със своето време и няма да бъдат изпреварени от конкурентите си.

Музикалният бизнес определено не остана далеч от тези промени. Той е дори сред браншовете, които бяха разтърсени най-радикално. Условията, за да се развиваш там, се промениха из основи. Появиха се онлайн радиата, сайтовете за споделяне на видео, а оттам и на музикални клипове, социалните мрежи набраха невиждана сила… Истината е, че днес е хем по-лесно за един млад изпълнител да покаже на какво е способен, хем е по-трудно да бъде забелязан сред мнозината подобни на него. Ако прекарате малко повече време сред коментарите на песните в youtube, ще забележите, че от време на време под някоя известна песен непознато момче или момиче публикува линк, на който можете да чуете неговия или нейния кавър на тази песен. Това е добър (и безплатен) начин да популяризирате себе си. Останалите потребители може да тълкуват действията ви като опит за спам, но никога не знаете кой ще прочете коментари ви. Ако админите не го трият, опитайте? Аз препоръчвам тази стратегия, стига наистина да сте талантливи.

Имам още един съвет към младите изпълнители, които търсят популярност. Все повече хора в днешно време слушат музика онлайн, като си пускат произволни плейлисти от youtube. На мен самият ми се е случвало, докато слушам новия албум на „Hurts“, изведнъж да се заслушам в непозната до момента група. Така хем аз си харесвам изпълнител, за когото не съм чувал до сега, хем е шанс за този изпълнител да ме спечели като фен. Така че, ако вече имате записано парче и искате да го популяризирате, правете публични плейлисти, в които да добавяте и други известни изпълнители. Току виж проработи. Достатъчно много хора са активни в онлайн пространството 😉

Ах, кафето… тази благородна тъмна напитка, без която милиони хора по света не могат да се надигнат сутрин от леглото. Лесно е да се пристрастиш към кафето и ободряващия му ефект. Аз самият също съм пристрастен и макар винаги да съм смятал, че по всяко време мога да се откажа да го пия, изглежда, че не е точно така.

Тази сутрин например станах както всеки понеделник в 7.00 ч. за работа. Вчера, хем спах до обяд, хем си легнах по-рано от обикновено, но в момента, когато пристигнах в офиса, не издържах да натисна копчето на кафе машината. Уви, явно дори когато съм се наспал, все още имам нужда от ежедневната си доза кафе. Вероятно вече ми е станало навик да държа в едната си ръка мишката, а в другата – чашата. Нали знаете, че това е вечната поза на работещите пред компютър. Аз не съм изключение от правилото дори когато нямам физическата нужда от кофеин в момента. Понякога просто искам да усещам ароматът му и дори да пия една чаша цял ден, знам, че във всеки един момент мога да посегна към него, защото е буквално на ръка разстояние.

Знам, че не само аз съм така. Хиляди хора също като мен са пристрастени към кафето. Ние си знаем, че без него не можем и не се притесняваме да го кажем.

Може би съм закъснял с… колко? Около години и половина мина, откакто излезе този филм, но аз го изгледах съвсем наскоро и честно казано на моменти се смях с глас.

За какво става дума ли? Най-общо казано за двама безработни американци на средна възраст, които са останали без работа и се записват за летен стаж в компанията „Гугъл“ с надеждата да си спечелят постоянна позиция в бъдеще. В главните роли са съответно Винс Вон и Оуен Уилсън, като на двамата ще се наложи да се състезават с няколко десетки информационни гении. Почти целият филм се развива в кампуса на „Гугъл“, който на мен ми изглеждаше като мини град на бъдещето – изряден, подреден, спретнат, където всеки си има график и не се отклонява от задълженията си.

Сюжетът най-малкото е нестандартен, а шегите са попадения в целта. Краят също може да ви изненада, защото по мое мнение имаше поне отчасти непредвидимо развитие. Общо взето, ако имате на разположение два свободни часа и желание за съвременна комедия, може да обмислите този филм. Наименованието му на английски е „The Internship“.

Може би съм закъснял с… колко? Около години и половина мина, откакто излезе този филм, но аз го изгледах съвсем наскоро и честно казано на моменти се смях с глас.

За какво става дума ли? Най-общо казано за двама безработни американци на средна възраст, които са останали без работа и се записват за летен стаж в компанията „Гугъл“ с надеждата да си спечелят постоянна позиция в бъдеще. В главните роли са съответно Винс Вон и Оуен Уилсън, като на двамата ще се наложи да се състезават с няколко десетки информационни гении. Почти целият филм се развива в кампуса на „Гугъл“, който на мен ми изглеждаше като мини град на бъдещето – изряден, подреден, спретнат, където всеки си има график и не се отклонява от задълженията си.

Сюжетът най-малкото е нестандартен, а шегите са попадения в целта. Краят също може да ви изненада, защото по мое мнение имаше поне отчасти непредвидимо развитие. Общо взето, ако имате на разположение два свободни часа и желание за съвременна комедия, може да обмислите този филм. Наименованието му на английски е „The Internship“.

Честита Нова година на всички! Нека да сме здрави, щастливи, да пожънем множество успехи и да не спираме да слушаме качествена музика. Дано предстоящите 12 месеца на 2015-а ни донесат 12 пъти повече положителна енергия и сбъднати мечти. Пожелавам ви да бъдете по-устремени, по-можещи и най-важното от всичко – по-обичани и обичащи.

По случай Новата година искам да ви поздравя с тази детска песничка, изпълнена, разбра се, от деца. Това, което ме впечатли в нея не е вокалната изява на малчуганите, е клипът. Не че е майсторски изработен или е с впечатляваща анимация, но си струва да се замислим над посланието, което ни изпраща. Приятно слушане… и гледане.

Ето я Коледа, чака ни на ъгъла, а с нея многото подаръци, които ще раздадем и които се надяваме да получим. Знам, че много ще се изпише тези и следващите дни по темата, но и аз не искам да остане по-назад, както се оказва. Имам един съвет и молба, който желая да отправя към всички мои читатели – нека да подарим книга за Коледа.

Има книги за малки и големи, книги на различни тематики, големина и специфика и какво ли още не разнообразие. Вземете хубава детска книжка за племенника или племенницата ви. Купете богато илюстрована енциклопедия на детето си, за да я разглежда с часове и да учи от нея с интерес. Какво ще кажете и за някоя интересна трилогия за съпруга или съпругата ви в зависимост от жанра, който обича да чете. Един самоучител, специализирана книги или книга на чужд език също са добра идея.

Познавам хора, които се оплакват, че вече няма къде да си съхраняват книгите, че им взимат много място, тежат и т.н. Никой не може да ме убеди обаче, че в някой дом няма място дори за още едно допълнително четиво. Никой не може да ме убеди, че има книги, от които няма какво да се научи. Дори подсъзнателно придобиваме способността да говорим и пишем по-правилно, когато четем повече. Обогатяваме общата си култура и се себеусъвършенстваме се, докато прелистваве страница след страница.

Имате право да не се съгласите с мен, но аз твърдо заставам зад мнението си, че книгата е много подходящ подарък за Коледа. Помислете по въпроса 😉

Ето я Коледа, чака ни на ъгъла, а с нея многото подаръци, които ще раздадем и които се надяваме да получим. Знам, че много ще се изпише тези и следващите дни по темата, но и аз не искам да остане по-назад, както се оказва. Имам един съвет и молба, който желая да отправя към всички мои читатели – нека да подарим книга за Коледа.

Има книги за малки и големи, книги на различни тематики, големина и специфика и какво ли още не разнообразие. Вземете хубава детска книжка за племенника или племенницата ви. Купете богато илюстрована енциклопедия на детето си, за да я разглежда с часове и да учи от нея с интерес. Какво ще кажете и за някоя интересна трилогия за съпруга или съпругата ви в зависимост от жанра, който обича да чете. Един самоучител, специализирана книги или книга на чужд език също са добра идея.

Познавам хора, които се оплакват, че вече няма къде да си съхраняват книгите, че им взимат много място, тежат и т.н. Никой не може да ме убеди обаче, че в някой дом няма място дори за още едно допълнително четиво. Никой не може да ме убеди, че има книги, от които няма какво да се научи. Дори подсъзнателно придобиваме способността да говорим и пишем по-правилно, когато четем повече. Обогатяваме общата си култура и се себеусъвършенстваме се, докато прелистваве страница след страница.

Имате право да не се съгласите с мен, но аз твърдо заставам зад мнението си, че книгата е много подходящ подарък за Коледа. Помислете по въпроса 😉

Днес ще се насоча към темата за личностното развитие на хората.

Честно да ви кажа, моето мнение е, че не е нито много лесно, нито много трудно да се себеусъвършенстваме. Изисква се време, постоянството, енергия, но става и някак си естествено. Когато сменим работата, когато се запознаваме с нови хора или ни натоварват със задача, каквато не сме вършили до момента, някак си естествено е да придобиваме нови умения. Повярвайте ми, никога не знаете какво може да ви бъде от полза и какво не. Ще ви дам обаче един съвет, който винаги е от полза без значение с какво се занимавате – записвайте, систематизирайте и архивирайте.

Имам си едно любима мисъл, която много ясно ще ви покаже защо е добре да си записвате всичко. Защото и „най-острият ум е по-тъп от най-тъпия молив“. Нахвърляйте си това или онова на лист хартия и го поглеждайте от време на време. Сверявайте и ще видите, че винаги се намира нещо, което бихте изпуснали неволно.

Защо да систематизирате ли? Защото всичко винаги е по-лесно, ако се научите да подреждате. Било то приоритети, задачи, данни, информация и т.н. Направете го така, че да е лесно, разбираемо и да улеснява работата ви.

Архивирайте всичко! Дори току що да сте получили някакъв файл, таблица, текст или нещо друго, запазете го в оригинал. Направете си резервно копие и едва тогава започнете да нанасяте корекции, промени, попълнения и т.н. Така винаги ще имате един файл, с който да сравнявате и да проверявате, а моят опит сочи, че подобни сверки се налагат по-често отколкото ни се иска.

Предполагам, ще кажете, че е рано да мислим все още за коледни бюджети и разходи, но аз ще ви кажа следното.  Да, ама не! Спомням си, че и аз така мислех миналата година, докато не се оказах изведнъж сутринта на 24 декември без подаръци за някои определени хора. Наложи ми се да импровизирам не само с избора, но и с цената, защото вече бях похарчил за други подаръци достатъчно голяма сума.

За да не ви сполети моята миналогодишна съдба, ще ви посъветвам следното:

1. Пребройте хората, на които трябва да купите по нещо задължително.

2. След това си заделете бюджет само за подаръци и внимавайте да не го превишите; по възможност купете подаръците по-рано, за да не изпаднете в неприятна ситуация в последствие.

3. Отделно си заделете пари за Коледната и Новогодишната вечер, за да не се окаже, че сте се запътили към място, което е извън възможностите ви.

4. Не отлагайте нищо за последния момент.

5. Включително молбата за отпуск и коледната украса у дома.

6. Не се разделяйте с коледния си дух и винаги носете позитивизма със себе си.

Предполагам, ще кажете, че е рано да мислим все още за коледни бюджети и разходи, но аз ще ви кажа следното.  Да, ама не! Спомням си, че и аз така мислех миналата година, докато не се оказах изведнъж сутринта на 24 декември без подаръци за някои определени хора. Наложи ми се да импровизирам не само с избора, но и с цената, защото вече бях похарчил за други подаръци достатъчно голяма сума.

За да не ви сполети моята миналогодишна съдба, ще ви посъветвам следното:

1. Пребройте хората, на които трябва да купите по нещо задължително.

2. След това си заделете бюджет само за подаръци и внимавайте да не го превишите; по възможност купете подаръците по-рано, за да не изпаднете в неприятна ситуация в последствие.

3. Отделно си заделете пари за Коледната и Новогодишната вечер, за да не се окаже, че сте се запътили към място, което е извън възможностите ви.

4. Не отлагайте нищо за последния момент.

5. Включително молбата за отпуск и коледната украса у дома.

6. Не се разделяйте с коледния си дух и винаги носете позитивизма със себе си.

Да си наследник на състояние е като сбъдната мечта. И аз станах наследник миналия месец. Получих малко състояние и два имота от роднина. Веднага реших да използвам парите за ремонт на кухнята. Само че избързах. Уловката да си наследник е, че наследяваш състоянието и имотите, но и дълговете. Моят роднина имал дълг по краткосрочен заем в размер на 6000 лева.

(Винаги си повтарям, че трябва внимателно да слушам адвокатите. Но понеже скърбях, а след това ме обзе странно чувство на шаш, понеже изобщо не очаквах , че ще наследя нещо. Май май съм изпуснал момента със заема).

И тъкмо, когато започнах да си блъскам главата в стената заради глупостта си, защото можех с парите от кухнята да погася заема, ми се обадиха от колекторска агенция. Служителката беше мила и се представи от ЕОС Матрикс. Уведоми ме, че са изкупили дълга на покойния ми роднина и са ме издирили чрез нотариуса. Разговаряхме на дълго и на широко и нямаше как, признах какво съм направил. Жената се оказа разбрана. Попита ме по колко ще успявам да внасям на месец. Първоначално се учудих, че сам ще мога да предложа опция, но сега съм щастлив, защото изплащам дълга към колекторската агенция с леко сърце, тъй като служителката от ЕОС Матрикс ми вдъхна доверие в делата на компанията.

И ето ме днес, пиша с ново кухненско обзавеждане, сменена дограма и заем за изплащане. Все едно нищо не съм наследил, а съм взел кредит, който обаче изплащам с бонуси за лоялен клиент. Ех, живот! Какви изненади ни поднасяш само…

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.