Петър Стоилов

В хаоса на 90-те, в нашата пълна финансова необразованост, по времето на липсата на правила и гъмжащи бивши агенти на ДС, които имаха знанията и уменията да се ориентират в новата реалност на свободния пазар и „пещерния капитализъм“, беше някак допустимо човек да приеме съществуването на кредитни милионери. Тези банки и хора обаче, много бързо фалираха, изчезнаха и забравихме за тях, поне досега.

Оказа се, че имало една съвсем нова генерация такива милинери, подклаждани от банката, най-често избирана от властта за спестяванията на държавните фирми, пък и не само – Корпоративна Търговска Банка(КТБ). Скандалът, който застрашава не само банката, но и стабилността в цялата страна, е свързан с кредити за стотици милиони – надвишаващи с много позволените стойности и депозити на вложителите – към фирми и лица пряко свързани с Цветан Василев – шефът на банката. Това се е знаело от години, но избухва като скандал чак сега. На практика, кредити са невъзвръщаеми, защото получателите им нямат с какво имущество да гарантират взетите суми. Фирмите им пък по документи не извършват никаква дейност. Къде е била БНБ досега, нали тя би трябвало да надзирава тази дейност? Или и те са били част от играта, направила няколко огромни „късметлии“ новобогаташи?!

Цветан Василев може да се окаже измамник от ранга на Чарлз Понци, защото необезпокоявано, в продължение на години, не само е успявал да привлича държавните пари в своята банка, но и е раздавал суми като необезпечени кредити на по-голяма стойност от тези влогове на държавата, фирмите и частните лица.

Дано поне този път журналистите да работят по-здраво и да разнищят всичко по тази история, защото тя е много повече от скандал и вероятно все още не сме видели и една десета от мащаба й.

Чисти ли са басейните и плажовете? Оказа се, че някои не са. Те и никога не са били чисти, ако питате мен. И ви го казвам, тъкмо защото съм варненец и зная какво представлява Офицерския плаж. Не веднъж съм се чудил, как от общината не са предприели някакви мерки. Доста пъти съм виждал басейни, пълни с вода в странен цвят – кафява дори! – виждал съм и какви ли не боклуци по пясъка. В басейните изсипват една кофа химикали и си мислят, че всичко е наред,  по плажа пък от чистота са изпратили  две три лели ромки да посъберат чашките и бутилките, та да позаличат малко кочината, която правят всяка нощ туристите. Да ама не!  Провокиран бях от новините, които гледах вчера. Най-мръсни били варненските плажове. Опасяват се и от Ешерихия коли във водата, така че предстоят да се правят много изследвания. И макар, че морската вода има уникалната способност да се самопочиства, сякаш Господ е предвидил, че един ден хората могат да злоупотребят с даденостите на природата и е измислил начин да защити творенията си едно от друго. Но да се върна на темата – чудя се, ако проверят всички какво ли няма да открият. Ама тук българщината ни е такава. Само и само управляващите да спестят някой лев, са готови да рискуват здравето на доста хора.  До кога ли ще е така, се питам аз?

Ето ти наглост, ако не си виждал скоро, читателю! Стоя си аз на работа вчера, затрупан като всеки понеделник и идва секретарката на шефа. Раздава една таблица на всички и казва, че това е списъка с отпуските. ОК. И подобно на кокошарник започва едно шумолене, шушукане и суетене около въпросния списък. И за да не остана по-назад хвърлям един поглед към списъка. И какво да видя? Всички отпуски – през септември и октомври. Ето на това вече му се вика нахалство. Как да отидем на море през октомври? Заплатите не ни позволяват да си изберем задгранична дестинация, а дори да беше така ние нямаме ли права? Никой не ни е попитал кога искаме да почиваме, директно е взето решение. Аз не искам да почивам през октомври, а през юли или август в краен случай, като нормалните хора в нормалните държави. Не мога да си обясня как може да съществува такова беззаконие в частния сектор. Вземат се решения сякаш служителите са пешки и после, който иска да ходи да се жалва. То добре, ама ако имаше кой да те чуе. Държавата не защитава правата на работниците, а синдиката е с декоративни функции. Но аз имам решение на проблема и то гласи: края на юли или началото на август съм в болнични. А пък да става, каквото ще…

Така и подхванах вълната за детството с носталгия си спомням и за не далечното време, когато изобщо нямаше мобилни телефони. И колко по-добре беше тогава, сякаш оставяхме съдбата да се намеси във взаимоотношенията. А бяхме и доста по-спокойни. Когато излизахме с някого не бяхме обезпокоявани и не ни прекъсваха в разговорите. Ако искахме да останем на спокойствие просто излизахме вън от домовете си и ставахме неоткриваеми. Нещо, което изключително много ми липсва.

Сега е доста по-различно. Масово хората имат мобилни телефони, при това не по един, а напротив – два, три, четири и повече. Сякаш не ни тормозят достатъчно другите мисли, а и телефоните да звънят постоянно. Много от хората не могат да прекарат и два часа без телефона си, изпадат в паника, нервничат, сякаш света ще се свърши, ако не отговорят на повикване веднага. И се изсипват купища пари, за да си набавим все по-новите модели, да сме в крак с времето и модата. Ах, това време и тази мода, които ни задушават, отегчават, изнервят и притесняват, но въпреки това не се отказваме от тях.

Не, не мисля, че така е по-добре. Искам свобода, анонимност и невидимост за известно време.

Така и подхванах вълната за детството с носталгия си спомням и за не далечното време, когато изобщо нямаше мобилни телефони. И колко по-добре беше тогава, сякаш оставяхме съдбата да се намеси във взаимоотношенията. А бяхме и доста по-спокойни. Когато излизахме с някого не бяхме обезпокоявани и не ни прекъсваха в разговорите. Ако искахме да останем на спокойствие просто излизахме вън от домовете си и ставахме неоткриваеми. Нещо, което изключително много ми липсва.

Сега е доста по-различно. Масово хората имат мобилни телефони, при това не по един, а напротив – два, три, четири и повече. Сякаш не ни тормозят достатъчно другите мисли, а и телефоните да звънят постоянно. Много от хората не могат да прекарат и два часа без телефона си, изпадат в паника, нервничат, сякаш света ще се свърши, ако не отговорят на повикване веднага. И се изсипват купища пари, за да си набавим все по-новите модели, да сме в крак с времето и модата. Ах, това време и тази мода, които ни задушават, отегчават, изнервят и притесняват, но въпреки това не се отказваме от тях.

Не, не мисля, че така е по-добре. Искам свобода, анонимност и невидимост за известно време.

Здравейте отново днес! Събота е и мен не ме свърта на едно място. Тъй като Sia  ми даде доста добър старт на деня, предприех инициативата  – спорт. За много от вас, сигурно това звучи смешно и жалко, но за някой хора спортът си е истински подвиг. Тази идея провокирана от дълбоките размисли и естествено от публикувания клип, в който момичето е толкова подвижно, че чак ми се засрамих. На нейната възраст бях буйно и кораво момче – скачах в реките, катерих се по дърветата, играех футбол като за последно и налитах на бой дори на по-големи от мен момчета, което сега ми се струва доста опасно. Но като дете бях далеч по-смел и дори в младежката си безотговорност мисля, че бях далеч по-отговорен  към себе си и отстоявах честта и гордостта си от сега.

Днес е различно. Днес сме уседнали и заседнали и отпаднали и направо разплули се. В оплакванията си за скука и липса на време за забавления, забравяме, че пред младите хора като нас, стои една прекрасна възможност – да се движим, да се отдаваме на любимите си дейности по активен, а не пасивен начин. Предполагам, че никой няма да оспори факта, че през последните 10 години сякаш спортуването е  извън ежедневието на българина. А тежката криза на обездвижването се задълбочава с всеки изминал ден. Обичайните ни развлекателни дейности са или в седнало, или в легнало положение. Това е сериозен проблем за нацията ни и води до много тежки последствия.

Затова да скачаме от леглото в съботния ден и да предприемем нещо за собственото си здраве, настроение и доставим малко удоволствие на скованите си мускули.

Харесвам новото, но не пошлото! Харесвам интересното, но не екстравагантното! Една песен трябва да ме впечатли и да ме грабне, сякаш ме завлича някъде в селенията на музиката, където единствено чувстваш. Мелодията покорява съзнанието ти, сърцето ти забива в ритъма на музиката.

Днес съм на вълна Sia. 38-гидишната австралийка ни показа, че музиката е повече от просто забавление. Тя е споделяне на скритото дълбоко вътре в нас. Заради изпълнители като нея съм фен на музиката и музиката е моят живот. Само онази, които знае как се композира ще обърне внимание на всеки детайл в тази песен – от височините на съответните думи, от внушението, изразено с дълбочината на гласа в отделните фрази и в двойнствения смисъл на клипа – детето – уязвимостта на душата.

И понеже обожавам музиката, днес ще пиша отново за нея, но в малко по-различна „светлина“. Музиката  присъства навсякъде около нас. Има толкова различни стилове, че всеки може да открие нещо за себе си във всеки от тях.

Всъщност едва ли повечето от нас са се замисляли малко повече за музиката. Тя се състои от звуци и вибрации. А колкото повече вибрации има в секунда, толкова по- висока е честотата. Единицата за това е Herz ( Hz ). По- голямата част от съвременната музика е настроена на 440 Hz, но невинаги е било така.
Ще се запитате какво значение има това?

Всъщност има проведени множество научни изследвания относно това как честотата на музиката влияе върху физиологичното и психичното състояние на хората. От тези изследвания е открито, че най-благоприятно и синхронно влияние има музиката, която трепти в 432 Hz. В миналото всички музикални инструменти са били настроени на тази честота. Слушателите, които са присъствали на  концертни изпълнения в тази честота, споделят, че са възприемали звука като по-ярък, по-чист и по- красив.

Може би разликата от 8 Hz не е толкова голяма и доловима, но пък влияе на мозъка ни. Също така е  установено, че широкоразпространената стандартна честота от 440Hz влияе по- скоро напрягащо и неестествено върху психиката.
Не зависимо дали предпочитате да се отпуснете и релаксирате на фона на любима песен или да се повеселите с приятели, силно препоръчвам да потърсите музика , която е записана в 432 Hz. Фактите относно вибрациите на музиката изглеждат доста незначителни на пръв поглед, но пък може да се окаже, че могат да допринесат с още една полза при борбата със стреса навсякъде около нас.

Едва ли има някой от нас, на който не му се е случвало да усети земетресение. На нашата географска ширина не случайно  се е случвало да има сериозен трус, но за щастие сме се разминавали със сравнително по-малки разрушения и бедствия. Балканският регион е на трето място в света по сеизмична активност. Това е и причината да чуваме често за земетръси в съседните Турция, Гърция, Сърбия и у нас.

Наскоро отново ни залюля. Земетресението бе усетено най-силно в Южна България. Лично мен ме свари у дома. Бях на балкона и изведнъж забелязах, че прозорците се тресат. В първия момент се зачудих защо, но след като осъзнах, че и подът се тресе, разбрах, че това е земетресение. Въпреки, че беше доста силничко реших, че няма причина да излизам навън.

Малко след това се замислих как точно приемаме опасността при земетресение. Голяма част от хората веднага бързат да седнат на компютъра и да споделят какво се е случило и как са се почувствали. А какво ли би станало, ако нещо наистина сериозно се случи във времето докато пишат в Интернет? Не мисля, че си даваме сметка за тези неща. Все пак това е явление, което не може да се предвиди, а просто се случва. Така, че следващият път, когато усетите, че земята се люлее, би било добре да обърнете внимание на основните инструкции за безопасност – да застанете под маса или до стената, а след като трусът отмине да излезете навън, но без да използвате асансьора. Нямате нужда от Интернет – той няма да спаси живота ви, нито да погъделичка егото ви в такъв момент.