Петър Стоилов

Благодарение на адвокат Янко Янев успях да се справя със застрахователите и правата ми не бяха нарушени. Но нека започна историята от началото.

Решихме с група приятели да отидем до Букурещ за почивните дни. Знаехме, че пътят не е малко, но все пак се наехме да го пропътуваме с личния ми автомобил. Естествено аз шофирах през цялото врме. Отидохме в Букурещ и там наистина си изкарахме страхотно. Бях впечатлен от австрийското влияние в архитектурата им, от величествеността на църквите, грандоманщината на Чаушеску, огромният парламент и хилядите истории, които ме заливаха от всеки ъгъл.

Град, показващ странната комунистическата реалност, която е съществувала и в тази държава до 1989-а година. Показващ също старанието на управляващите да се възползват от европейския си статут и да създадат една по-добра среда за своите граждани, но съхранявайки историята си, независимо колко черен и неприятен е бил периодът за тях самите.

Почивката беше благодатна и тръгнахме от Букурещ весели и заредени с много нови впечатления. Минахме границата много бързо (за разлика от първия път, когато трябваше да влизаме в Румъния) и вече на българска територия на едно кръстовище друг лек автомобил ми отне предимството, а аз не можах да реагирам на време и се блъснахме. Ударът беше доста силен, но за щастие се разминахме само с натъртвания и уплаха. Но не мога да кажа същото за автомобила ми. Той се намираше във видимо окаяно състояние. Извикахме полиция, те изготвиха необходимите протоколи и ме насочиха към сервиз, където бързо ще могат да установят повредите. Изтеглиха колата до съответния сервиз, там ѝ направиха диагностика и констатираха, че ще трябва да се поправят много неща, за да може да функционира. И така прибирането ни от Русе беше затруднено. Обадих се на пътна помощ, за да могат да извозят автомобила ми до града, в който живея, а ние си купихме билети за автобус и поехме с него към дома.

Транспортните разходи бяха огромни. От сервиза в Русе ми издадоха документ за диагностиката, която бяха направили, и препоръките им. А когато си пристигнах у дома, направих ремонт на колата и с всичката документация отидох при застрахователите.

Изведнъж се оказа обаче, че съм направил всичко грешно и те няма как да покрият щетите, още по-малко транспорта на автомобила ми. Бях бесен! Наистина бесен! Защо си плащам полицата, ако когато имам нужда от тези пари, не мога да ги използвам? Толкова бесен бях, че се разкрещях на служителката, че ще си наема адвокат и ще им разкажа играта. Колкото и ядосан да се чувствах, докато изричах тези думи, точно това се случи.

Започнах да търся адвокати, които се занимават със застрахователни казуси. Тогава попаднах на името на адвокат Янко Янев. Свързах се с него и насрочихме среща. Той ме изслуша внимателно и с разбиране и каза, че ще направи всичко възможно по моя случай, така че да не бъда ощетен. И наистина, човекът си разбира от работата и ми помогна да получа това, за което имах законно право.

Много пъти сме чували изразът, че крушата не пада по-далеч от дървото. И в много случаи това се оказва плачевно вярно. Истина е, че в определи качества изключително много приличаме на родителите си, а когато го осъзнаем, ни е трудно да не изтръпнем. Но истината е, че имаме силата да променим това.

Това е контекстът на едно уникално късометражно филмче, на което попаднах преди време в мрежата.

Вижте го и вие и намерете силата в себе си да избягате от това, което не искате да бъдете!

https://www.facebook.com/seen.everything/videos/1186946011409934/

Когато бях малък и все още учех в гимназията трудно успявах да се преборя с вътрешното си усещане, че това, което ме задължават да чета не отговаря на моите критерии за качествена литература. И ако тогава съм бил малък и „не съм разбирал“, то сегашното ми становище по този въпрос е същото. Много е странно няколко „големи глави“ да са решили, че дадено произведение е по-качествено от друго или, че стойността му предполага то да бъде изучавано от децата. От всички деца. Независимо, че всеки има различни интереси и предпочитания. Още повече, че голяма част от литературата, която се изучава, разказва истории, порядки, обичаи, които са морално остарели в момента. И да, може би точно това е целта на дадената книга – да ни отведе в едно отдавна забравено време, когато не е имало смартфони, интернет и дори телевизия. Но могат ли тези книги наистина да достигнат до съзнанието на децата? Или езикът, на който са написани е твърде далечен, твърде остарял и буквално неразбираем? Спомням си времето, когато аз трябваше да изучавам „Под игото“ още в началните класове. Тогава четях книгата на глас на майка ми, а тя превеждаше всички непознати думи, които имах. Те хич не бяха малко, а дори имаше и такива, които и тя не знаеше какво означават. Тогава прибягвахме към услугите на баба ми, която сравнително бързо успяваше да намери разбираем превод на остарелия турцизъм. Разбира се тогава нямаше интернет и нещата се случваха по този начин. Днешните деца още по-малко биха разбрали този тип думи, а за да разберат и съдържанието на книгата най-вероятно трябва да седят постоянно с телефоните и да проверяват всяка непозната дума. Което прави четенето пълно мъчение, а не удоволствие, както би трябвало да бъде.

Ето защо има нещо тотално сбъркано в съвременните методи на обучение по литература. Може би в новите издания на класическите произведения са успели да осъвременят езика на който са написани, но въпреки това, сигурни ли сме, че тези истории, толкова далечни за децата, ще могат да ги научат на нещо. Да, може би е въпрос на обща култура да прочетеш определени произведения, но защо трябва това да е задължително? Както и не е задължително да знаеш столиците на държавите. Никой няма да ти се присмее, ако не знаеш столицата на Того (държава в Африка), или въобще за съществуването й, но всички биха ти се присмели ако не знаеш, че Лондон е столицата на Англия.

Твърде субективен двоен стандарт, който налага какво? Начин на мислене? Култура? Визия за света? Още по-субективни понятия с твърде остарял метод за показване. В съвремието, което живеем е изключително лесно децата да могат да намерят всякаква информация за заобикалящия ги свят. Да ги задължаваме да влязат в определен калъп и да се запознават с литература, която най-вероятно няма да им повлияе, по начина по който това се се случвало след създаването им и в едни други епохи, е безумен. Да, трябва да почерпят опита на съвременниците на времето и да го изживеят, чрез техните описания, но само тогава, когато са готови за това.

И може би наистина, те няма да разберат дали нещо им харесва или не докато не го пробват, но възрастта и съзряването трябва да се случи на време, което не е еднакво за всеки човек. А рискът да провалим възможността на даден човек да се впечатли и да хареса дадена книга, е много голям.

Вие за или против сте подбора на задължителна литература в училищата?

Когато бях малък и все още учех в гимназията трудно успявах да се преборя с вътрешното си усещане, че това, което ме задължават да чета не отговаря на моите критерии за качествена литература. И ако тогава съм бил малък и „не съм разбирал“, то сегашното ми становище по този въпрос е същото. Много е странно няколко „големи глави“ да са решили, че дадено произведение е по-качествено от друго или, че стойността му предполага то да бъде изучавано от децата. От всички деца. Независимо, че всеки има различни интереси и предпочитания. Още повече, че голяма част от литературата, която се изучава, разказва истории, порядки, обичаи, които са морално остарели в момента. И да, може би точно това е целта на дадената книга – да ни отведе в едно отдавна забравено време, когато не е имало смартфони, интернет и дори телевизия. Но могат ли тези книги наистина да достигнат до съзнанието на децата? Или езикът, на който са написани е твърде далечен, твърде остарял и буквално неразбираем? Спомням си времето, когато аз трябваше да изучавам „Под игото“ още в началните класове. Тогава четях книгата на глас на майка ми, а тя превеждаше всички непознати думи, които имах. Те хич не бяха малко, а дори имаше и такива, които и тя не знаеше какво означават. Тогава прибягвахме към услугите на баба ми, която сравнително бързо успяваше да намери разбираем превод на остарелия турцизъм. Разбира се тогава нямаше интернет и нещата се случваха по този начин. Днешните деца още по-малко биха разбрали този тип думи, а за да разберат и съдържанието на книгата най-вероятно трябва да седят постоянно с телефоните и да проверяват всяка непозната дума. Което прави четенето пълно мъчение, а не удоволствие, както би трябвало да бъде.

Ето защо има нещо тотално сбъркано в съвременните методи на обучение по литература. Може би в новите издания на класическите произведения са успели да осъвременят езика на който са написани, но въпреки това, сигурни ли сме, че тези истории, толкова далечни за децата, ще могат да ги научат на нещо. Да, може би е въпрос на обща култура да прочетеш определени произведения, но защо трябва това да е задължително? Както и не е задължително да знаеш столиците на държавите. Никой няма да ти се присмее, ако не знаеш столицата на Того (държава в Африка), или въобще за съществуването й, но всички биха ти се присмели ако не знаеш, че Лондон е столицата на Англия.

Твърде субективен двоен стандарт, който налага какво? Начин на мислене? Култура? Визия за света? Още по-субективни понятия с твърде остарял метод за показване. В съвремието, което живеем е изключително лесно децата да могат да намерят всякаква информация за заобикалящия ги свят. Да ги задължаваме да влязат в определен калъп и да се запознават с литература, която най-вероятно няма да им повлияе, по начина по който това се се случвало след създаването им и в едни други епохи, е безумен. Да, трябва да почерпят опита на съвременниците на времето и да го изживеят, чрез техните описания, но само тогава, когато са готови за това.

И може би наистина, те няма да разберат дали нещо им харесва или не докато не го пробват, но възрастта и съзряването трябва да се случи на време, което не е еднакво за всеки човек. А рискът да провалим възможността на даден човек да се впечатли и да хареса дадена книга, е много голям.

Вие за или против сте подбора на задължителна литература в училищата?

Новият филм на Кристофър Нолан разказва за едни знакови исторически събития по време на Втората световна война, в които Англия успява да евакуира повече от 300 000 войници приклещени на френското пристанище. Заглавието на филма носи името на френския град, от който през 1940-а година английски, френски и белгийски войски се опитват да намерят спасение от все по-приближаващата немска армия. Наименованието на операцията по изтеглянето на войниците е „Динамо“, а в нея се включват всички плавателни съдове – бойни кораби, транспорти, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка.

Филмът на Нолан разказва по впечатляващ начин точно тези исторически събития, проследявайки драмата, борбата, страха и единствената цел на тези войници да се спасят и да се приберат у дома. По изключително впечатляващ начин са показани действията на войниците на брега, пилотите във въздуха и плавателните съдове, имащи отговорната задача да приберат всички войници. Способността на Нолан да работи  времето за пореден път е вплетено изключително майсторски и в този филм, а невероятния саундтрак на Хас Цимер превръща филмът в истински съпреживяване на напрежението, очакването, страха, надеждата.

Фирма Вивекта БГ ЕООД се занимава с внос и дистрибуция на едро на различни хранителни продукти у нас. Предлагат първокласно свинско месо от Дания, за чието съществуване до скоро не знаех. Става дума за Даниш Краун, най-големият производител на свинско в Европа и най-голям износител за света. Ако го изберете, определено няма да сбъркате.

Нека ви споделя обаче как се запознах с този продукт…

Оказа се така, че за цяла седмица останах сам у дома. Жена ми отиде на море с приятелка, докато аз не можах да си взема плануваната отпуска. По принцип възнамерявахме да заминем заедно, но уви… Останах си вкъщи с полупразен хладилник и телефон, на който постоянно получавах морски селфита.

Първия ден хапнах каквото намерих.

Втория ден си отворих консерва.

Третия ден ядох салата с чипс.

Четвъртия си поръчах храна за вкъщи (което ми излезе малко солено за портфейла).

На петия ден обаче реших, че е крайно време да си сготвя нещо. И точно така се запознах със свинското месо на Даниш Краун. Когато се озовах пред хладилната витрини в магазина, не знаех какво да избера. Чудих се доста дълго време, докато накрая една жена пред мен взе свински стек с марка Даниш Краун. Казах си: щом тя избира това месо, нека да го пробвам и аз.

Предварително бях намерил рецепта от Интернет, на чиято снимка сготвеното месо изглеждаше много вкусно и апетитно. Купих си всичко необходимо и когато се върнах вкъщи, запретнах ръкави. Начуках пържолите хубаво, овкусих ги с микс подправки и ги оставих да починат 30 мин. През това време си нарязах вкусна салата и сложих кенче бира във фризера, за да се охлади хубаво.

Накрая сготвих пържолите по следния начин. Избрах тиган, в който съм виждал жена ми да готви. Нагорещих олио в него и на много силен огън сложих месото да се запържи, за да хване хрупкава коричка. После намалих температурата, за да се досготви в средата.

Не знам дали проработи късметът на начинаещия или ми е липсвал вкусът на домашно приготвена храна, но месото беше станало много вкусно и крехко.

Когато жена ми се прибра у дома, също й приготвих от новия ми специалитет. Остана очарована и ме попита откъде съм купил това вкусно ястие. Не вярваше, че аз сам съм го приготвил. Е, със сигурност производителите на Даниш Краун имат заслуга за кулинарния ми успех, но мисля, че и аз заслужавам доза овации.

Когато самотната ми седмица приключи, най-накрая и аз успях да си взема пет дни почивка. Нямах търпение с жена ми да заминем някъде и някой друг да готви за мен (въпреки че очевидно и сам се справям доста добре).

Почти всяка една от древните цивилизации е обожествявала слънцето. Древните траки например са почитали като върховно божество Майката природа. Те са вярвали, че слънцето е неин син, а от техния досег един с друг се ражда животът. И до ден днешен посрещането на изгрева е нещо като ритуал. Има нещо магично в това да наблюдаваме как слънцето се подава от хоризонта и изгрява, за да даде началото на нов ден. Нов живот.

С това въведение встъпваме  историята за посрещането на първото юлско слънце. Това е обичай зародил се във Върна през 1980-а година и често обвързван със световното хипи движение. Но този обичай се осъществява само в България. И въпреки връзката си с хипитата от 60-те години на миналия век, посрещането на първото юлско слънце е традиция, която продължава и до днес.

Първоначалната идея на това събитие се твърди, че е възникнала като протест на комунистическата власт. По този начин символично се е посрещало новото начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. Отричали се всякакви връзки с езическите ритуали.

Днес посрещането на първото юлско слънце продължава да бъде традиция за малки и големи. Не толкова заради обвързаността й с някакъв политически протест, колкото със споделянето на една емоция и възхищение към необятната красота на природата.

Вие посрещали ли сте юлския изгрев?

Почти всяка една от древните цивилизации е обожествявала слънцето. Древните траки например са почитали като върховно божество Майката природа. Те са вярвали, че слънцето е неин син, а от техния досег един с друг се ражда животът. И до ден днешен посрещането на изгрева е нещо като ритуал. Има нещо магично в това да наблюдаваме как слънцето се подава от хоризонта и изгрява, за да даде началото на нов ден. Нов живот.

С това въведение встъпваме  историята за посрещането на първото юлско слънце. Това е обичай зародил се във Върна през 1980-а година и често обвързван със световното хипи движение. Но този обичай се осъществява само в България. И въпреки връзката си с хипитата от 60-те години на миналия век, посрещането на първото юлско слънце е традиция, която продължава и до днес.

Първоначалната идея на това събитие се твърди, че е възникнала като протест на комунистическата власт. По този начин символично се е посрещало новото начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. Отричали се всякакви връзки с езическите ритуали.

Днес посрещането на първото юлско слънце продължава да бъде традиция за малки и големи. Не толкова заради обвързаността й с някакъв политически протест, колкото със споделянето на една емоция и възхищение към необятната красота на природата.

Вие посрещали ли сте юлския изгрев?

Всеки от нас поне веднъж е чувал израза „Спортът учи на дисциплина“. Дисциплината винаги е била важна за обществата. Това се смята за качество на характера и често се възпитава още от самото раждане на едно дете. Когато говорим за спорт, това винаги изкарва на преден план различни качества, които някак си по подразбиране приписваме на спортистите и често се учудваме, когато не отсъстват у тях. Но ние, като наблюдатели на даден спорт, често си мислим, че е много лесно да се направи нещо, а всъщност не отбелязваме факта, че има много различни фактори, които влияят на представянето на един спортист.

Но нека да започнем от самото начало. За да е добър един спортист в това, което прави, той трябва да има определени качества. Те се тренират и развиват, но няма ли го заложено, то той или тя ще трябва да положат много повече усилия, отколкото надарените с тези качества по рождение. Това е важно, но едно от най-важните неща е човек да харесва това, което прави. Защото ако спортът, който тренира, не му доставя удоволствие, то професионалното занимание с него би било истинско мъчение.

В днешно време професионалният спорт е натоварен с много напрежение за самите спортисти, което е в страни от доброто им представяне на големите спортни форуми. Да те са обвързани с това, но рекламодателите, екипите и множеството хора, които зависят от теб и този един единствен скок… това е допълнително психическо напрежение, което води до проблеми в представянето на спортистите.

Преди време автобиографията на великият тенесист от близкото минало Андре Агаси, разбуни духовете в световния тенис. В книгата си той описваше пълното си отвращение, което е изпитвал в един доста дълъг период от кариерата си, спрямо тениса. Един от най-добрите тенесисти признава, че е мразел тениса с хилядите пари, спонсори, претенциите им и всичкото това напрежение, което е лежало на неговите рамене. Препаратите за възстановяване на организма и допингът, както и наркотиците, са били неизменна част от живота му. Напрежението е било толкова голямо, че е трябвало да намира начин да разпусне, а разгулния живот и купоните са били само малка част от това.

Но ако изключим несгодите на професионалните спортисти, за всички останали, които се занимават с някакъв вид спорт, за да поддържат формата си и да се чувстват добре, качествата, за които говорихме не са особено важни. Въпреки това спортът създава режим, дисциплина и самоконтрол, дори понякога организираност, когато работим и времето за спорт е ограничено.

Като заключение ще кажа, че е много субективно да се казва на какво учи спортът. Да, той развива определени качества като дисциплина, самоконтрол, постоянство, упоритост, координация, организация и т.н, Но всеки спорт е различен, както и всеки човек е различен и ако генерализираме, рискуваме да изпаднем в едно отчайващо клише. Всеки вид дейност учи на нещо… спортът също.

Ако си мислите, че условията на бързи кредити са подходящи само за малка група от хора, много грешите. Всъщност познатите ни бързи кредити са за всички. За хората, които имат нужда от определена сума пари на момента, която могат да върнат за определен период от време.

В България има много небанкови финансови институции, но изборът на най-подходящата за вас трябва да става внимателно. MicroCredit.bg предлагат едни от най-изгодните условия и грижа за клиентите.

Продуктът CrediHome, предлаган от MicroCredit, предоставя възможност да вземете суми от 200 до 3000 лева, които можете да изплащате на седмична или месечна база, на равни вноски директно на консултант в удобно за вас време, в офис (от скоро и в търговските обекти на Т-Маркет) както и по банков път.

От 2012-а година до днес, компанията е обслужила над 200 000 клиенти, разкрити са над 70 офиси и разполагат с 1000 висококвалифицирани консултанти, които да отговорят на всичките ви въпроси.

Продуктът е подходящ за всеки, който има нужда от пари на момента, а кандидатстването за кредит се осъществява изключително лесно, бързо и удобно. Компанията предлага и услугата кредити онлайн, чрез която можете заявите сумата от вашия компютър или мобилно устройство.

Документацията е сведена до минимум, като няма изискване към доказване на доход, още по-малко от ангажирането на други хора, които да ви стават поръчители. Бумащината е опростена и вие имате възможност да получите желаната от вас сума пари още същия ден.

Изплащането се извършва на равни вноски за срок от 9 до 48 седмици или 3 до 12 месеца.

MicroCredit предлага още два основни продукта – CrediGo, който представлява бърз кредит с доказан доход за срок от 6 до 18 месеца. Предимствата, които предоставя този продукт, са, че не ви се начислява лихва първите 30 дни от кредита. Със същия период от време разполагате преди да направите първата си вноска по погасяването на кредита, както и имате възможност да получавате и връщате парите си по банков път.

Третият основен продукт на MicroCredit е насочен към собствениците на малък и среден бизнес и хората със свободни професии. CrediTrade ви дава възможност да заемете суми от 200 до 3000 лева за период от 3 до 18 месеца. При този вид бърз кредит лихвата се признава за разход на фирмата, имате възможност за безлихвено връщане в рамките на 30 дни, както и 45 дни гратисен период за първата вноска.

От казаното до тук става ясно, че бързите кредити са за всички!

Едва ли е останал човек, който да не е разбрал за трагичния случай по време на концерта на Ариана Гранде в Манчестър преди броени дни. Събитията бяха повече от потресаващи и аз, като човек, който обича музиката, приемам случилото се почти лично.

Отправям своите адмирации към певицата Ариана Гранде за смелостта да направи още един концерт в Манчестър и още по-големи адмирации за благотворителната му насоченост. Дълбоко вярвам, че трагедии като сполетялата англичаните се преживяват по-леко, когато се подкрепяме повече и показваме съчувствие. Не бива да си затваряме очите за чуждата болка и трагедия. Трябва да подаваме ръка на хората, които са в нужда. И трябва да сме съпричастни, когато нещо лошо се случи без значение в кой край на света и колко далеч от нас.

Именно заради своята съпричастност Ариана Гранде и нейният екип си татуираха всеки по една пчела на тялото.

Защо пчела ли?

Защото това е символът на град Манчестър. Само догадките могат да кажат поради каква причина именно това крилато насекомо са избрали някогашните британци. Може би защото трудолюбивата пчела е сравнявана със старите работници от текстилните фабрики в града. И те така се трудили от сутрин до здрач и превивали гръб до неумора. Това се случило по времето на Индустриалната революция, но символът останал и до днес.

Едва ли остана човек в България, който все още да не е разбрал за постижението на Кристиан Костов на тазгодишната Евровизия. 2-ро място, рекордно за страната ни!

Лично аз не съм се съмнявал в успеха на това младо и талантливо момиче. Песента му Beautiful Mess спокойно можеше да се класира и на първо място, но съдбата ни била да се подластници на победителя. Нищо, както обичаме да казваме, другия път може да успеем…

На Кристиан му предстоят много успехи, едва ли някой се съмнява в това. Но аз ви питам, помните ли откъде тръгна той? Помните ли първата му поява на кастинга на Х фактор преди почти 2 години? Припомнете си. И вижте колко много можеш да постигнеш за толкова кратко време, когато си наистина талантлив.

Днес е Гергьовден! Честит празник на всеки Георги, Гергана, Генчо, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и останалите със сходни имена, които също празнуват. Да сте живи и здрави.

Трябва да ви кажа обаче, че много често по това време на годината се чудя защо всички налитат на месото и най-вече на агнешкото месо. Знам, ще кажете, че е традиция. Това е типичното за трапезата ни и така се отбелязва празникът. Вярно е, и аз много често съм се наслаждавал на агнешкото, което майка ми готви за Гергьовден. Става чудно, ммммм, направо да си оближеш пръстите.

Тази година обаче не ми се яде месо. И не смятам да го консумирам само защото  традицията го повелява.

Днес например закусих с омлет от яйца и сирене. На обяд си направих голяма купа със салата от домат, краставици, бейби спанак, елда и сирене. Стана много вкусна и засищаща. Въобще не ми липсваше месния привкус. За вечеря пък мисля да сготвя един постен ориз със зеленчуци вместо традиционната дроб сърма. Така, имайки смелостта да се отдръпна от традиционна ни празнична кухня, възнамерявам да отбележа днешния празник на храбростта.

Не го правя, защото не обичам да ям месо, или защото искам да съм по-различен от останалите. Правя го, защото това е, което ми се яде в момента. Явно тялото ми има нужда от малко протеинова почивка и аз ще се вслушам в него. Мисля, че е важно всеки от нас да го прави. Ако даваме на тялото си точно това, от което се нуждае във всеки един момент, ще бъдем по-здрави и по-щастливи.

Именно заради това ми е интересно: вие, мъже (най-вече), има ли дни, в които също не ядете месо като мен? Или възприемате липсата му на масата като Апокалипсис на земята?

Много неловка ситуация се получава, когато изпаднеш във финансово затруднение.

Всеки ще се съгласи с мен, че има моменти в живота, когато колкото и да броиш стотинките, те все не ти достигат. Подобно нещо се случи и с мен миналата седмица. Трябваха ми спешно пари по здравословни причини, но не разполагах с такива. Започнах да се чудя какво да правя и реших за помощ да помоля най-добрия си приятел. Беше ми неловко, но уви, неволята го наложи.

Да е жив и здрав, че веднага откликна на протегнатата ми ръка!

Зае ми пари без въобще да ме разпитва за какво ми трябват и кога ще му ги върна. Сумата не е много голяма, но жестът беше огромен. Казах му и сега го пиша черно на бяло, че при първа възможност ще се издължа. Не обичам да имам задължения към никого, още повече финансови задължения. При следващата (или по-следващата заплата) сумата ще бъде възстановена, заедно с един стек бири за благодарност.

Пожелавам на всички, които четат това, а и на тези, които никога няма да попаднат на моя блог, да има такива верни приятели. Все по-трудно е в днешно време да знаеш, че има хора, на които да разчиташ в добро и зло. Истинското приятелство е безценен дар. Нека не го подминаваме с лека ръка.

Днес ще изляза встрани от музикалната тематика, но ще остана в сферата на изкуството. Ще си поговорим за книгите и по-специално за това какво четат днешните деца.

Факт е, че те четат по-различни неща от тези, които аз разлиствах, когато бях момче. Едно време нямаше компютри, нямаше таблети и смартфони. Телевизията беше черно-бяла, а срещи за игра си уговаряхме, като си чукахме по вратите и викахме под терасите.

В различията от преди и днес няма нищо лошо. Всяко поколение расте по свой си начин и със своите си особености. Радва ме обаче фактът, че децата въпреки всичко не спират да четат.

Помните ли каква истерия беше преди години с Хапи Потър? А знаете ли кой е Пърси Джаксън? Защото и книгите за него много се търсят и много се четат от децата. Поради някаква причина популярност набират и книгите у нас, които се пишат от влогъри. Браво! Хубаво е, че творците на днешното време успяват да намерят път до детските сърца.

Единственото, което мога да посъветвам родителите, е те също да четат книгите на своите наследници. Не го казвам с цел да упражнявате някакъв контрол. Напротив. Каквото ги вълнува младежите, знаят как да го намерят в интернет. Казвам го, защото, като четете едни и същи неща, имате прекрасна тема за разговор с детето до себе си. Да обсъждаш с някого книга, която ти е харесала, е изключително приятно занимание. Не лишавайте от него нито себе си, нито малчугана си. А като знаем колко занимателни и приятни детските книжки, няма как да не ги харесате и самите вие. Така, когато детето ви каже: Искам да съм ездач на дракони като Ерагон! – ще знаете за кого точно говори. Не ви ли звучи добре?

Не се случва много често песен от анимационен филм да стане световен хит, но точно това се получи със „Замръзналото кралство“ или Frozen, както е заглавието на английски език.

Песента Let it go стана такъв хит, че доби повече популярност добри от самото филмче. Няма лошо, казвам аз. Винаги, когато хубавата музика добива широка популярност, аз съм и с двете си ръце ЗА. Затова днес ви споделям едно много любопитно видео, с акцент именно върху тази песен. В него са представени откъси на над 50 езика и певиците, които официално са изпълнявали песента в своята държава. За България това е невероятната Надежда Панайотова. Нейният глас ще чуете в откъса от от 3:06 до 3:13, но препоръчвам да изгледате цялото видео.

Заслужава си!

Чухте ли вече българската песен, която ще ни представи на следващата Евровизия? Първи и втори полуфинал на състезанието ще се проведа на 10 и 12 май в Стокхолм, като нашата страна ще участва във втория ден и ще сме 13-ти под ред.

Поли Генова има честта да защити името на България в тазгодишното издание на конкурса, като нейната песен вече е факт и носи името If Love Was A Crime. Голямо вълнение предизвика фактът, че в клипа на песента има сцени от сериала Под прикритие, но това предполагам, е, за да се популяризира по-успешно.

Интересно ми е обаче как ви се вижда изпълнението на Поли Генова. Допада ли ви? Одобрявате ли го за Евровизия? Смятате ли, че песента е подходяща?

Дай на мъж да подреди масата, за да ти покаже как се прави! Казвам това и си представям как много жени надигат вой в знак на протест, но аз съм готов да защитя позицията си. Ние, мъжете, подхождаме много по-рационално и правим нещата по-лесни. Защото – нека си го кажем в прав текст – по-големи непукисти сме и по-малко се впрягаме.

Представете си например, че ви идват гости. Но не гости за вечеря, а по-скоро приятели, за да се видите, да поиграете карти, да пийнете бира и да гледате някой мач. Това си е непретенциозна обстановка, в която не е нужно да се правиш на изискан домакин. Не ти трябват красиви покривки, запалени свещи или прилежно сгънати салфетки. Не е нужно да готвиш 5 вида салати и основно ястие за целия китайски народ.

По мое мнение с веселата компания си подхожда весела храна. Ето какво може с лека ръка да предложите на своите гости без да си затормозявате живота с излишно готвене и суетене в кухнята…

…печени ядки – фъстъци, бирени фъстъци, семки за чоплене, леблебия и т.н. – готови от мазагина;

…шоколадови вафли – режете всяка на 4-5 парчета или взимате готови мини вафли, като тези на Nestle Mura minis; може и някакви бисквити да изберете в зависимост от вкусовете на групата;

…чипс – за предпочитане са най-любимите и комерсиални вариации, тези със сол и паприка. Добавете една купичка с чеснов и още някакъв сос и ще се превърнат в хита на вечерта. Веднъж взех начос чипс и го предложих със сос гуакамоле, хората останаха очаровани!

…пуканки – но само ако имате микровълнова, иначе е много играчка;

…солети и гризини – вечната класика; отваряте пакета и сипвате в чаша/купа;

…мезета – готови, нарязани от магазина са перфектният избор;

…моркови и кисели краставички на лентички – стават лесно и бързо, слагате ги в широка чаша и се превръщат в хита на вечерта;

…млечна салата – взимате от магазина 1 кг цедено кисело мляко или катък и 2 краставици; подправяте с малко сол, копър и чесън и имате страхотна млечна салата в достатъчно количество. Подхожда си на вкус с всичко изброено до момента.

…замразена пица – от онези готовите, които просто слагаш във фурната и след 15 мин. са изпечени; освен това е лесно да прибавиш добавки и всеки да си овкуси пицата, както му харесва.

Други предложения от рода на сандвичи, салати и скара са по-трудоемки и времеемки. Захващайте се с тях само ако има кандидат мераклия да ги прави. Иначе, докато гостите се забавляват, домакинът ще трябва да се занимава с храната и да изпусне част от купона.

Помните ли как като деца много обичахме да играем на различни игри? Най-разпространената беше „Не се сърди човече“, но имахме и много други. Хвърляхме зарове, местихме пионки, строяхме хотели. В зависимост от играта попадахме в капани, трапове, теглихме карти шанс и т.н. Беше забавно, нали? А защо да не го правим и като възрастни? Има достатъчно настолни игри, които са подходящи дори за пораснали деца като мен. Освен това е страхотен начин да се забавляваш и да прекараш приятно време с приятели или със семейството си.

Ще ви дам няколко предложения за настолни игри, които според мен са подходящи.

Най-напред монополи. Правят се сделки, въртят се пари, купуват се имоти или цели улици. Строят се сгради и т.н. Може да се играе от неограничен брой хора, стига да сте повече от двама. Освен това в почти всеки дом има по един монопол. А ако нямате, може да си свалите такъв като игра за компютър. Монополът е забавен начин да научиш децата си на първи стъпки в бизнеса и предприемчивостта.

Dixit е друга доста интересна игра, която препоръчвам. Вече е по-разпространена у нас, докато преди няколко години беше по-трудно да си я намериш. Тя се играе с най-малко трима души, но колкото повече сте, толкова по-интересно е. Раздават се карти, които нямат нищо с общо с тези за белот например. Картите на Dixit са изрисувани с всякакви странни, сюрреалистични изображения, чиято чел е да развихрят въображението ти. Няма да ви обяснявам правилата само ще кажа, че тази игра е за стимулиране на креативността и нестандартното мислене, като се осланя на принципа на асоциациите. Опитайте я 😉

Уно. Това също е игра с по-нестандартни карти. Тук не говорим за настолна игра, но също е забавно. Трябва ви специално тесте, раздават се по 8 карти първоначално и въпросът е да останеш без нито една в ръцете. Цялата игра действа на принципа „прецакай другарчето“, но именно това я прави забавна.

Скрабъл. Скрабълът е интересна интелектуална игра. Него може да играете от 2-ма до 4-ма души, но имайте предвид, че действието не е много бързо. Трябва да мислите и да умувате каква дума да напишете, за да спечелите най-много точки. Понякога минават по 5 мин. и повече, докато ви дойде редът дори да сте само с един опонент пред себе си.

А вие играете ли настолни игри понякога? Коя ви е любимата?

Ти да видиш на каква интересна новина попаднах днес! Да се чудиш как съм я пропуснал до сега (пляскам се по челото, докато пиша това).

Ето какво е голямото събитие, за което искам да ви споделя. В зала Универсиада в София на 9 и 10 април ще се проведе рок фест под названието SOFIA METAL FEST 2016. Това е първото издание на фестивала и дано да пожъне успех, за да не остане последното. Радвам се, когато се полагат основите на подобни инициативи.

Тази година групите са интересни, но лично аз не бих посочил някоя от тях като изпъкваща. Бих отишъл заради самата атмосфера и музиката, не заради някой изпълнител конкретно. Иначе феновете на рока ще могат да се насладят на концертите на:

PARADISE LOST – британска банда, която често е определяна като метъл легенда. Аз съм им слушал това-онова, но честно казано с нищо не са се запечатели в съзнанието ми. Те ще закрият концерта вечерта на 9 април.
KREATOR – ще закрият програмата на феста на 10 април. Имат 30-годишна история и силно сценично присъствие (най-силното от групите участници!)
POWERWOLF – немска power metal група, от която честно казано нямам впечатления, но щом ще свирят у нас, би трябвало да са добри.
FINNTROLL – финландци! Какво друго ви трябва да знаете за тях!? 😉

Събитието ще е от типа „затворени врати“, а билети са били пусната в продажба още през декември. В момента са на цена от 120 лв, а през април ще се продават за 140 лв. Както на много други подобни събития лица под 18 г. ще се допускат само с придружител и попълнена декларация за съгласие.

Който е решил да ходи, мога само да му пожелая приятно прекарване. На останалите, е, може би това не е точно вашият стил музика 😉