Петър Стоилов

Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?

За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.

Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.

Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.

И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.

Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?

За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.

Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.

Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.

И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.

Наближи времето за абитуриентските балове и всеки с едно или друго чувство се сеща за своя собствен бал. Кой къде е бил, забавни случки от самата вечер, облеклото може би (за момичетата по-често), песните, танците, моментите със съучениците и преподавателите, които сме обичали и тези, които са ни тормозили до краен предел.

И тази година се очаква да има деца, които са сложили балните рокли и костюми и празнуват факта, че са пораснали. Нещо като последния ергенски запой, след който следва сватбата и както много мъже твърдят „приключването на купоните и веселбата“.

Всъщност абитуриентските балове са празник на промяната. Хората завършват училище и с това приключва една цяла ера в техния живот. До този момент те са правили само това. Ставали са сутрин, отивали са на училище, възприемали са дадена информация и са се връщали у дома. През този период децата се социализират, запознават се със заобикалящия ни свят и съзряват.

Не може и според мен, не бива да се прескача този етап от развитието на един човек, предвид че живеем в социални общества, където способността да общуваш с околните е също толкова важна, колкото и интелекта и всички други способности, които може да притежава едно човешко същество.

Ето защо е хубаво, когато има балове и човек се връща към собствените си спомени за това какво е очаквал за своето бъдеще и какво е успял да постигне. Понякога се учудваме сами на себе си колко сме били наивни, как сме вярвали, че животът ни ще се развие по съвсем различен начин и как всъщност това не се е случило.

Какво усещане носи на вас периодът на абитуриентските балове?

Много пъти сме чували изразът, че крушата не пада по-далеч от дървото. И в много случаи това се оказва плачевно вярно. Истина е, че в определи качества изключително много приличаме на родителите си, а когато го осъзнаем, ни е трудно да не изтръпнем. Но истината е, че имаме силата да променим това.

Това е контекстът на едно уникално късометражно филмче, на което попаднах преди време в мрежата.

Вижте го и вие и намерете силата в себе си да избягате от това, което не искате да бъдете!

https://www.facebook.com/seen.everything/videos/1186946011409934/

Знаете как е  – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Това важи не само за отношенията с  половинката ни, но и за приятелите ни.

Замисляли ли сте се, когато се съберете в компания, за какво си говорите във вашата микрогрупа? За смешни истории, които сте чули? Разказвате си вицове? Оплаквате се от работата и живота си? От родителите или колегите си? Правите тъпотии с тайфата и се чудите какъв номер на погодите на еди-кой си и т.н.?

Или…

Обсъждате важните неща от деня в световен план? Споделяте си един на друг какво сте прочели, какво ви е харесало, какво сте чули и ви е впечатлило? Казвате ли един на друг интересни факти от света, говорите ли си за политика, бизнес, семейство, пътувания, чужди езици и т.н.?

Мисля, че нещата, които правим, и разговорите, които водим с приятелите си, ни формират в някаква степен. Точно в такава среда изразът „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ важи в пълна сила. Приятелите могат да ни издигнат, да ни подобрят и образоват… или да спрат развитието ни в някаква степен. Затова според мен е важно да имаме т.нар. хигиена на контактите и да се замисляме кога и с кого прекарваме времето си. То ни е ценно и не хубаво да го пропиляваме за всички.