Петър Стоилов

Всеки от нас поне веднъж е чувал израза „Спортът учи на дисциплина“. Дисциплината винаги е била важна за обществата. Това се смята за качество на характера и често се възпитава още от самото раждане на едно дете. Когато говорим за спорт, това винаги изкарва на преден план различни качества, които някак си по подразбиране приписваме на спортистите и често се учудваме, когато не отсъстват у тях. Но ние, като наблюдатели на даден спорт, често си мислим, че е много лесно да се направи нещо, а всъщност не отбелязваме факта, че има много различни фактори, които влияят на представянето на един спортист.

Но нека да започнем от самото начало. За да е добър един спортист в това, което прави, той трябва да има определени качества. Те се тренират и развиват, но няма ли го заложено, то той или тя ще трябва да положат много повече усилия, отколкото надарените с тези качества по рождение. Това е важно, но едно от най-важните неща е човек да харесва това, което прави. Защото ако спортът, който тренира, не му доставя удоволствие, то професионалното занимание с него би било истинско мъчение.

В днешно време професионалният спорт е натоварен с много напрежение за самите спортисти, което е в страни от доброто им представяне на големите спортни форуми. Да те са обвързани с това, но рекламодателите, екипите и множеството хора, които зависят от теб и този един единствен скок… това е допълнително психическо напрежение, което води до проблеми в представянето на спортистите.

Преди време автобиографията на великият тенесист от близкото минало Андре Агаси, разбуни духовете в световния тенис. В книгата си той описваше пълното си отвращение, което е изпитвал в един доста дълъг период от кариерата си, спрямо тениса. Един от най-добрите тенесисти признава, че е мразел тениса с хилядите пари, спонсори, претенциите им и всичкото това напрежение, което е лежало на неговите рамене. Препаратите за възстановяване на организма и допингът, както и наркотиците, са били неизменна част от живота му. Напрежението е било толкова голямо, че е трябвало да намира начин да разпусне, а разгулния живот и купоните са били само малка част от това.

Но ако изключим несгодите на професионалните спортисти, за всички останали, които се занимават с някакъв вид спорт, за да поддържат формата си и да се чувстват добре, качествата, за които говорихме не са особено важни. Въпреки това спортът създава режим, дисциплина и самоконтрол, дори понякога организираност, когато работим и времето за спорт е ограничено.

Като заключение ще кажа, че е много субективно да се казва на какво учи спортът. Да, той развива определени качества като дисциплина, самоконтрол, постоянство, упоритост, координация, организация и т.н, Но всеки спорт е различен, както и всеки човек е различен и ако генерализираме, рискуваме да изпаднем в едно отчайващо клише. Всеки вид дейност учи на нещо… спортът също.

Ако си мислите, че условията на бързи кредити са подходящи само за малка група от хора, много грешите. Всъщност познатите ни бързи кредити са за всички. За хората, които имат нужда от определена сума пари на момента, която могат да върнат за определен период от време.

В България има много небанкови финансови институции, но изборът на най-подходящата за вас трябва да става внимателно. MicroCredit.bg предлагат едни от най-изгодните условия и грижа за клиентите.

Продуктът CrediHome, предлаган от MicroCredit, предоставя възможност да вземете суми от 200 до 3000 лева, които можете да изплащате на седмична или месечна база, на равни вноски директно на консултант в удобно за вас време, в офис (от скоро и в търговските обекти на Т-Маркет) както и по банков път.

От 2012-а година до днес, компанията е обслужила над 200 000 клиенти, разкрити са над 70 офиси и разполагат с 1000 висококвалифицирани консултанти, които да отговорят на всичките ви въпроси.

Продуктът е подходящ за всеки, който има нужда от пари на момента, а кандидатстването за кредит се осъществява изключително лесно, бързо и удобно. Компанията предлага и услугата кредити онлайн, чрез която можете заявите сумата от вашия компютър или мобилно устройство.

Документацията е сведена до минимум, като няма изискване към доказване на доход, още по-малко от ангажирането на други хора, които да ви стават поръчители. Бумащината е опростена и вие имате възможност да получите желаната от вас сума пари още същия ден.

Изплащането се извършва на равни вноски за срок от 9 до 48 седмици или 3 до 12 месеца.

MicroCredit предлага още два основни продукта – CrediGo, който представлява бърз кредит с доказан доход за срок от 6 до 18 месеца. Предимствата, които предоставя този продукт, са, че не ви се начислява лихва първите 30 дни от кредита. Със същия период от време разполагате преди да направите първата си вноска по погасяването на кредита, както и имате възможност да получавате и връщате парите си по банков път.

Третият основен продукт на MicroCredit е насочен към собствениците на малък и среден бизнес и хората със свободни професии. CrediTrade ви дава възможност да заемете суми от 200 до 3000 лева за период от 3 до 18 месеца. При този вид бърз кредит лихвата се признава за разход на фирмата, имате възможност за безлихвено връщане в рамките на 30 дни, както и 45 дни гратисен период за първата вноска.

От казаното до тук става ясно, че бързите кредити са за всички!

Едва ли е останал човек, който да не е разбрал за трагичния случай по време на концерта на Ариана Гранде в Манчестър преди броени дни. Събитията бяха повече от потресаващи и аз, като човек, който обича музиката, приемам случилото се почти лично.

Отправям своите адмирации към певицата Ариана Гранде за смелостта да направи още един концерт в Манчестър и още по-големи адмирации за благотворителната му насоченост. Дълбоко вярвам, че трагедии като сполетялата англичаните се преживяват по-леко, когато се подкрепяме повече и показваме съчувствие. Не бива да си затваряме очите за чуждата болка и трагедия. Трябва да подаваме ръка на хората, които са в нужда. И трябва да сме съпричастни, когато нещо лошо се случи без значение в кой край на света и колко далеч от нас.

Именно заради своята съпричастност Ариана Гранде и нейният екип си татуираха всеки по една пчела на тялото.

Защо пчела ли?

Защото това е символът на град Манчестър. Само догадките могат да кажат поради каква причина именно това крилато насекомо са избрали някогашните британци. Може би защото трудолюбивата пчела е сравнявана със старите работници от текстилните фабрики в града. И те така се трудили от сутрин до здрач и превивали гръб до неумора. Това се случило по времето на Индустриалната революция, но символът останал и до днес.

Едва ли остана човек в България, който все още да не е разбрал за постижението на Кристиан Костов на тазгодишната Евровизия. 2-ро място, рекордно за страната ни!

Лично аз не съм се съмнявал в успеха на това младо и талантливо момиче. Песента му Beautiful Mess спокойно можеше да се класира и на първо място, но съдбата ни била да се подластници на победителя. Нищо, както обичаме да казваме, другия път може да успеем…

На Кристиан му предстоят много успехи, едва ли някой се съмнява в това. Но аз ви питам, помните ли откъде тръгна той? Помните ли първата му поява на кастинга на Х фактор преди почти 2 години? Припомнете си. И вижте колко много можеш да постигнеш за толкова кратко време, когато си наистина талантлив.

Днес е Гергьовден! Честит празник на всеки Георги, Гергана, Генчо, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и останалите със сходни имена, които също празнуват. Да сте живи и здрави.

Трябва да ви кажа обаче, че много често по това време на годината се чудя защо всички налитат на месото и най-вече на агнешкото месо. Знам, ще кажете, че е традиция. Това е типичното за трапезата ни и така се отбелязва празникът. Вярно е, и аз много често съм се наслаждавал на агнешкото, което майка ми готви за Гергьовден. Става чудно, ммммм, направо да си оближеш пръстите.

Тази година обаче не ми се яде месо. И не смятам да го консумирам само защото  традицията го повелява.

Днес например закусих с омлет от яйца и сирене. На обяд си направих голяма купа със салата от домат, краставици, бейби спанак, елда и сирене. Стана много вкусна и засищаща. Въобще не ми липсваше месния привкус. За вечеря пък мисля да сготвя един постен ориз със зеленчуци вместо традиционната дроб сърма. Така, имайки смелостта да се отдръпна от традиционна ни празнична кухня, възнамерявам да отбележа днешния празник на храбростта.

Не го правя, защото не обичам да ям месо, или защото искам да съм по-различен от останалите. Правя го, защото това е, което ми се яде в момента. Явно тялото ми има нужда от малко протеинова почивка и аз ще се вслушам в него. Мисля, че е важно всеки от нас да го прави. Ако даваме на тялото си точно това, от което се нуждае във всеки един момент, ще бъдем по-здрави и по-щастливи.

Именно заради това ми е интересно: вие, мъже (най-вече), има ли дни, в които също не ядете месо като мен? Или възприемате липсата му на масата като Апокалипсис на земята?

Много неловка ситуация се получава, когато изпаднеш във финансово затруднение.

Всеки ще се съгласи с мен, че има моменти в живота, когато колкото и да броиш стотинките, те все не ти достигат. Подобно нещо се случи и с мен миналата седмица. Трябваха ми спешно пари по здравословни причини, но не разполагах с такива. Започнах да се чудя какво да правя и реших за помощ да помоля най-добрия си приятел. Беше ми неловко, но уви, неволята го наложи.

Да е жив и здрав, че веднага откликна на протегнатата ми ръка!

Зае ми пари без въобще да ме разпитва за какво ми трябват и кога ще му ги върна. Сумата не е много голяма, но жестът беше огромен. Казах му и сега го пиша черно на бяло, че при първа възможност ще се издължа. Не обичам да имам задължения към никого, още повече финансови задължения. При следващата (или по-следващата заплата) сумата ще бъде възстановена, заедно с един стек бири за благодарност.

Пожелавам на всички, които четат това, а и на тези, които никога няма да попаднат на моя блог, да има такива верни приятели. Все по-трудно е в днешно време да знаеш, че има хора, на които да разчиташ в добро и зло. Истинското приятелство е безценен дар. Нека не го подминаваме с лека ръка.

Днес ще изляза встрани от музикалната тематика, но ще остана в сферата на изкуството. Ще си поговорим за книгите и по-специално за това какво четат днешните деца.

Факт е, че те четат по-различни неща от тези, които аз разлиствах, когато бях момче. Едно време нямаше компютри, нямаше таблети и смартфони. Телевизията беше черно-бяла, а срещи за игра си уговаряхме, като си чукахме по вратите и викахме под терасите.

В различията от преди и днес няма нищо лошо. Всяко поколение расте по свой си начин и със своите си особености. Радва ме обаче фактът, че децата въпреки всичко не спират да четат.

Помните ли каква истерия беше преди години с Хапи Потър? А знаете ли кой е Пърси Джаксън? Защото и книгите за него много се търсят и много се четат от децата. Поради някаква причина популярност набират и книгите у нас, които се пишат от влогъри. Браво! Хубаво е, че творците на днешното време успяват да намерят път до детските сърца.

Единственото, което мога да посъветвам родителите, е те също да четат книгите на своите наследници. Не го казвам с цел да упражнявате някакъв контрол. Напротив. Каквото ги вълнува младежите, знаят как да го намерят в интернет. Казвам го, защото, като четете едни и същи неща, имате прекрасна тема за разговор с детето до себе си. Да обсъждаш с някого книга, която ти е харесала, е изключително приятно занимание. Не лишавайте от него нито себе си, нито малчугана си. А като знаем колко занимателни и приятни детските книжки, няма как да не ги харесате и самите вие. Така, когато детето ви каже: Искам да съм ездач на дракони като Ерагон! – ще знаете за кого точно говори. Не ви ли звучи добре?

Не се случва много често песен от анимационен филм да стане световен хит, но точно това се получи със „Замръзналото кралство“ или Frozen, както е заглавието на английски език.

Песента Let it go стана такъв хит, че доби повече популярност добри от самото филмче. Няма лошо, казвам аз. Винаги, когато хубавата музика добива широка популярност, аз съм и с двете си ръце ЗА. Затова днес ви споделям едно много любопитно видео, с акцент именно върху тази песен. В него са представени откъси на над 50 езика и певиците, които официално са изпълнявали песента в своята държава. За България това е невероятната Надежда Панайотова. Нейният глас ще чуете в откъса от от 3:06 до 3:13, но препоръчвам да изгледате цялото видео.

Заслужава си!

Чухте ли вече българската песен, която ще ни представи на следващата Евровизия? Първи и втори полуфинал на състезанието ще се проведа на 10 и 12 май в Стокхолм, като нашата страна ще участва във втория ден и ще сме 13-ти под ред.

Поли Генова има честта да защити името на България в тазгодишното издание на конкурса, като нейната песен вече е факт и носи името If Love Was A Crime. Голямо вълнение предизвика фактът, че в клипа на песента има сцени от сериала Под прикритие, но това предполагам, е, за да се популяризира по-успешно.

Интересно ми е обаче как ви се вижда изпълнението на Поли Генова. Допада ли ви? Одобрявате ли го за Евровизия? Смятате ли, че песента е подходяща?

Дай на мъж да подреди масата, за да ти покаже как се прави! Казвам това и си представям как много жени надигат вой в знак на протест, но аз съм готов да защитя позицията си. Ние, мъжете, подхождаме много по-рационално и правим нещата по-лесни. Защото – нека си го кажем в прав текст – по-големи непукисти сме и по-малко се впрягаме.

Представете си например, че ви идват гости. Но не гости за вечеря, а по-скоро приятели, за да се видите, да поиграете карти, да пийнете бира и да гледате някой мач. Това си е непретенциозна обстановка, в която не е нужно да се правиш на изискан домакин. Не ти трябват красиви покривки, запалени свещи или прилежно сгънати салфетки. Не е нужно да готвиш 5 вида салати и основно ястие за целия китайски народ.

По мое мнение с веселата компания си подхожда весела храна. Ето какво може с лека ръка да предложите на своите гости без да си затормозявате живота с излишно готвене и суетене в кухнята…

…печени ядки – фъстъци, бирени фъстъци, семки за чоплене, леблебия и т.н. – готови от мазагина;

…шоколадови вафли – режете всяка на 4-5 парчета или взимате готови мини вафли, като тези на Nestle Mura minis; може и някакви бисквити да изберете в зависимост от вкусовете на групата;

…чипс – за предпочитане са най-любимите и комерсиални вариации, тези със сол и паприка. Добавете една купичка с чеснов и още някакъв сос и ще се превърнат в хита на вечерта. Веднъж взех начос чипс и го предложих със сос гуакамоле, хората останаха очаровани!

…пуканки – но само ако имате микровълнова, иначе е много играчка;

…солети и гризини – вечната класика; отваряте пакета и сипвате в чаша/купа;

…мезета – готови, нарязани от магазина са перфектният избор;

…моркови и кисели краставички на лентички – стават лесно и бързо, слагате ги в широка чаша и се превръщат в хита на вечерта;

…млечна салата – взимате от магазина 1 кг цедено кисело мляко или катък и 2 краставици; подправяте с малко сол, копър и чесън и имате страхотна млечна салата в достатъчно количество. Подхожда си на вкус с всичко изброено до момента.

…замразена пица – от онези готовите, които просто слагаш във фурната и след 15 мин. са изпечени; освен това е лесно да прибавиш добавки и всеки да си овкуси пицата, както му харесва.

Други предложения от рода на сандвичи, салати и скара са по-трудоемки и времеемки. Захващайте се с тях само ако има кандидат мераклия да ги прави. Иначе, докато гостите се забавляват, домакинът ще трябва да се занимава с храната и да изпусне част от купона.

Помните ли как като деца много обичахме да играем на различни игри? Най-разпространената беше „Не се сърди човече“, но имахме и много други. Хвърляхме зарове, местихме пионки, строяхме хотели. В зависимост от играта попадахме в капани, трапове, теглихме карти шанс и т.н. Беше забавно, нали? А защо да не го правим и като възрастни? Има достатъчно настолни игри, които са подходящи дори за пораснали деца като мен. Освен това е страхотен начин да се забавляваш и да прекараш приятно време с приятели или със семейството си.

Ще ви дам няколко предложения за настолни игри, които според мен са подходящи.

Най-напред монополи. Правят се сделки, въртят се пари, купуват се имоти или цели улици. Строят се сгради и т.н. Може да се играе от неограничен брой хора, стига да сте повече от двама. Освен това в почти всеки дом има по един монопол. А ако нямате, може да си свалите такъв като игра за компютър. Монополът е забавен начин да научиш децата си на първи стъпки в бизнеса и предприемчивостта.

Dixit е друга доста интересна игра, която препоръчвам. Вече е по-разпространена у нас, докато преди няколко години беше по-трудно да си я намериш. Тя се играе с най-малко трима души, но колкото повече сте, толкова по-интересно е. Раздават се карти, които нямат нищо с общо с тези за белот например. Картите на Dixit са изрисувани с всякакви странни, сюрреалистични изображения, чиято чел е да развихрят въображението ти. Няма да ви обяснявам правилата само ще кажа, че тази игра е за стимулиране на креативността и нестандартното мислене, като се осланя на принципа на асоциациите. Опитайте я 😉

Уно. Това също е игра с по-нестандартни карти. Тук не говорим за настолна игра, но също е забавно. Трябва ви специално тесте, раздават се по 8 карти първоначално и въпросът е да останеш без нито една в ръцете. Цялата игра действа на принципа „прецакай другарчето“, но именно това я прави забавна.

Скрабъл. Скрабълът е интересна интелектуална игра. Него може да играете от 2-ма до 4-ма души, но имайте предвид, че действието не е много бързо. Трябва да мислите и да умувате каква дума да напишете, за да спечелите най-много точки. Понякога минават по 5 мин. и повече, докато ви дойде редът дори да сте само с един опонент пред себе си.

А вие играете ли настолни игри понякога? Коя ви е любимата?

Ти да видиш на каква интересна новина попаднах днес! Да се чудиш как съм я пропуснал до сега (пляскам се по челото, докато пиша това).

Ето какво е голямото събитие, за което искам да ви споделя. В зала Универсиада в София на 9 и 10 април ще се проведе рок фест под названието SOFIA METAL FEST 2016. Това е първото издание на фестивала и дано да пожъне успех, за да не остане последното. Радвам се, когато се полагат основите на подобни инициативи.

Тази година групите са интересни, но лично аз не бих посочил някоя от тях като изпъкваща. Бих отишъл заради самата атмосфера и музиката, не заради някой изпълнител конкретно. Иначе феновете на рока ще могат да се насладят на концертите на:

PARADISE LOST – британска банда, която често е определяна като метъл легенда. Аз съм им слушал това-онова, но честно казано с нищо не са се запечатели в съзнанието ми. Те ще закрият концерта вечерта на 9 април.
KREATOR – ще закрият програмата на феста на 10 април. Имат 30-годишна история и силно сценично присъствие (най-силното от групите участници!)
POWERWOLF – немска power metal група, от която честно казано нямам впечатления, но щом ще свирят у нас, би трябвало да са добри.
FINNTROLL – финландци! Какво друго ви трябва да знаете за тях!? 😉

Събитието ще е от типа „затворени врати“, а билети са били пусната в продажба още през декември. В момента са на цена от 120 лв, а през април ще се продават за 140 лв. Както на много други подобни събития лица под 18 г. ще се допускат само с придружител и попълнена декларация за съгласие.

Който е решил да ходи, мога само да му пожелая приятно прекарване. На останалите, е, може би това не е точно вашият стил музика 😉

Живеем в изключително динамична ера, в която новините, било то хубави или лоши, се разпространяват със скоростта на светлината. През последните 2 дни и особено вчера онлайн обществото направо прогърмя на тема „Дейвид Боуи“. Първоначално не знаех защо, но много скоро разбрах за трагичната съдба на един от най-великите музиканти на миналия и този век. След 18-годишна борба с рака, животът най-накрая е напуснал великия творец.

Творчеството на Боуи е белязало мнозина от нас и съм сигурен, поне 2 поколения са израснали с неговите песни. Освен като велик певец и китарист през годините Боуи се е изявявал също като актьор, композитор и продуцент. През годините стилът му варира между глем рок, арт рок и поп рок. Първия му албум излиза през далечната 1967 г., а последният, наименуван Blackstar, е официално реализиран преди броени дни – на 8 януари 2016, записан е в периода 2-14-2015 г. Поздравявам ви с някои от последните песни, които Дейвид Боуи е записал през живота си.

Поклон пред паметта му!

Попаднах на интересна класация, която показва най-популярните видеа в YouTube за 2015 г. Те са определени на база брой гледания, харесвания, споделяния и коментари. За да бъде по-интересна класацията, от нея умишлено са премахнати песните на редица изпълнители и други от по-известните музиканти или youtuber-и. Целта е да се покаже по-забавната и креативна страна на социалната мрежа за видеосподеляне и да видим коя е най-популярната, но безизвестна  звезда за почти изтеклата година.

Оказва се, че това е малко момиченце на име Хевън Кинг, което заедно с група приятелки танцуват на песента на Silento – Watch Me. Хореографията е на Тиан Кинг, предполагам майка на детето. Между другото клипът с танца на Хевън е прегледан над 122 млн. пъти, като броят ме гледания продължава да нараства посоянно.

По мое мнение самата песен не е кой знае какво, но признавам, че е танцувална. Не знам обаче как точно това видео се е превърнало в най-популярното за 2015 г., пък аз съвсем наскоро научавам за него и то не по типичните вайръл канали. Предполагам, че у нас просто повече се споделят друг вид клипове, докато това е набрало популярност в Америка.

Любопитно ми е какво е вашето мнение за този клип?

А ако искате да научите кои са останалите видеа, класирани на по-долни позиции, потърсете ги в youtube с текст:

• Clash of Clans: Revenge (Official Super Bowl TV Commercial)
• Crazy Plastic Ball PRANK!!
• Love Has No Labels | Diversity & Inclusion | Ad Council
• Lip Sync Battle with Will Ferrell, Kevin Hart and Jimmy Fallon
• Justin Bieber Carpool Karaoke
• 6ft Man in 6ft Giant Water Balloon – 4K – The Slow Mo Guys
• Golden boy Calum Scott hits the right note | Audition Week 1 | Britain’s Got Talent 2015
• Dover Police DashCam Confessional (Shake it Off)
• Mean Tweets – President Obama Edition

Така, така, вече сме почти средата на декември и усещате какво се задава, нали? Коледа наближава, празниците са съвсем близо, а от настъпването на Новата година ни делят броени дни. Обичам това време от годината, харесва ми духа, който носи, еуфорията и радостта. Децата са щастливи, защото получават подаръци. Възрастните са щастливи, защото се събират със своите близки и роднини. Като цяло декември (и особено във втората си половина) е сред най-магичните моменти от годината.

Вкъщи вече украсихме и накичихме елхата, защото нашата е изкуствена и може да краси апартамента, колкото време преценим. Традиционно я държим поне до 2-та или 3-та седмица на януари, но ще видим тази година как ще е. Може да я оставим за по-дълго време, защото внася много настроение.

Та така, много се радвам на наближаващите празници и нямам търпение да си дам малко почивка от работата. Това, което ме дразни и то не за първи път обаче, са коледните песни. Знаете кои са те: онези, които всяка година можеш да чуеш навсякъде и по всяко време. Познати са ни до болка и малцина са смелчаците сред нас, които да си признаят, че понясат тези песни и дори им харесват. Стигнат ли до моите уши думи като: Last Christmas, I gave you… или  All I want for Christmas is you… и подобни на тях направо ушите ме болят. Срещу Jingle bells, Let it snow, Silent night и другите по-традиционни и красиви песни нямам толкова против, те наистина носят Коледа със себе си. Има и други разбира се, но тези като че ли са ни най-познати и всеки от нас ги е слушал. Между другото още нещо ми е интересно. Ни има останал дори един човек, който не е гледал до сега „Сам вкъщи“, че го повтарят всяка година? Признавам, че филмчето е хубаво и първите 5-6 пъти, когато съм го гледал, и аз съм се смял, но сега просто си казвам „О, не, пак ли!?“

Тези песни и тези филми не са традиционни за Коледа. Те ни биват налагани и искаме или не, ги слушаме/гледаме ежегодно. Не забравяйте обаче, че винаги можете да смените канала, радио станцията или плейлиста си в youtube. А междувременно може да ми споделите своята любима коледна песен. Коя е тя?

Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.

Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.

Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.

Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.

Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.

Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…

Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.

Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.

Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.

Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.

Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.

Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…

Вече два дни чета напред-назад по новинарските сайтове, че традиционният Каварна Рок Фест се местил в Пловдив. Това твърдение въобще не е вярно, нито коректно и веднага ще ви обясня защо.

Оказва се, че в Каварна новата кметица Нина Ставрева по една или друга причина е решила да отмени запланувания за новогодишната нощ рок концерт в града си. Скоро след като новината се е разпространила, пловдивският кмет Иван Тотев е предложил същият този концерт да се проведе в Града под тепетата. Бързо се е стигнало до консенсус и решението във вечерта на 31 декември норвежецът Йорн Ланде и група „Кикимора“ да огласят централния площад на Пловдив. Изпълнителите ще свирят авторски парчета, но и такива на някои от най-известните и обичани рок банди.

Това събитие по никакъв начин не е обвързано с Каварна рок фест, който се провежда ежегодно през месец юни. Фестът е с продължителност от 2 или 3 дни, по време на които на сцената излизат поне 8 банди, но може и повече.

Спекулативно е да сравняват преместването на един новогодишен концерт с провеждането на много по-мащабен рок фестивал. Цялата история ми намирисва на медийно раздуване и създаване на чиста проба спекулации. Освен това Пловдив има собствен рок фест, който се провежда през септември и се нарича Sound of the Ages.

Така че, приятели, не се залъгвайте по медийните заглавия. Каварна мести САМО новогодишния си концерт, а за рок фесто през лятото все още нищо не е обявено. Новините покрай него тепърва предстоят 😉

Имам страхотна идея! Следващия път, когато се отправите към нова или по-далечна дестинация, предварително проучете кога и какви концерти ще се правят там. И като казвам да проучите, имам предвид не само големите концерти, които се организират на стадионите и концертните зали, но също така малки заведения и барове. Понякога на подобни по-закътани места гостуват местни групи, които са познати на жителите на съответния град, но самите музиканти рядко имат участия на други места. Това не означава, че са лоши изпълнители – може би в свободното си време се занимават с нещо друго и нямат възможност за ежеседмични извънградски мероприятия.

Аз лично на няколко пъти, когато съм посещавал Пловдив и София, случайно съм попадал на непознати за мен групи, които обаче са ми допадали по звучене. Посещавал съм даден клуб, като знам, че еди-кой-си ще гостува, но без името му да поражда каквито и да било асоциации у мен. Много често след това съм излизал от клуба впечатлен и доволен от видяното.

Ето защо ви препоръчвам, ако скоро ви се очертава пътуване до тези два града или до Варна, Бургас, Велико Търново или където и да е другаде, просто прочетете тук-там по нещо и се информирайте. Достатъчно събития се организират и във фейсбук, така че да черпите вдъхновение и оттам. Можете да поискате и съвет от приятел, ако имате такъв.

Планувайте си вечерта в някое заведение, защото така хем ще имате възможност да чуете нещо ново, хем през деня ще се насладите на туристическата си обиколка, или каквото там сте си наумили. Комбинацията от двете е много приятна, ще видите.

Да знаете също, че всичко казано дотук важи дори да не сте на екскурзия, а на командировка. Като се замисля, тогава важи дори с по-голяма степен, защо денят ви така или иначе ще е зает, а вечерите спокойни. При подобни обстоятелства лесно можете да ги запълните с нещо качествено, а когато се върнете и ви попитат „Как мина командировката?“, няма да разказвате само и единствено за работа. Ще имате лични впечатление от нещо по-разнообразно, които да споделите. На мен ми изглежда като добър план, а на вас?

Имам страхотна идея! Следващия път, когато се отправите към нова или по-далечна дестинация, предварително проучете кога и какви концерти ще се правят там. И като казвам да проучите, имам предвид не само големите концерти, които се организират на стадионите и концертните зали, но също така малки заведения и барове. Понякога на подобни по-закътани места гостуват местни групи, които са познати на жителите на съответния град, но самите музиканти рядко имат участия на други места. Това не означава, че са лоши изпълнители – може би в свободното си време се занимават с нещо друго и нямат възможност за ежеседмични извънградски мероприятия.

Аз лично на няколко пъти, когато съм посещавал Пловдив и София, случайно съм попадал на непознати за мен групи, които обаче са ми допадали по звучене. Посещавал съм даден клуб, като знам, че еди-кой-си ще гостува, но без името му да поражда каквито и да било асоциации у мен. Много често след това съм излизал от клуба впечатлен и доволен от видяното.

Ето защо ви препоръчвам, ако скоро ви се очертава пътуване до тези два града или до Варна, Бургас, Велико Търново или където и да е другаде, просто прочетете тук-там по нещо и се информирайте. Достатъчно събития се организират и във фейсбук, така че да черпите вдъхновение и оттам. Можете да поискате и съвет от приятел, ако имате такъв.

Планувайте си вечерта в някое заведение, защото така хем ще имате възможност да чуете нещо ново, хем през деня ще се насладите на туристическата си обиколка, или каквото там сте си наумили. Комбинацията от двете е много приятна, ще видите.

Да знаете също, че всичко казано дотук важи дори да не сте на екскурзия, а на командировка. Като се замисля, тогава важи дори с по-голяма степен, защо денят ви така или иначе ще е зает, а вечерите спокойни. При подобни обстоятелства лесно можете да ги запълните с нещо качествено, а когато се върнете и ви попитат „Как мина командировката?“, няма да разказвате само и единствено за работа. Ще имате лични впечатление от нещо по-разнообразно, които да споделите. На мен ми изглежда като добър план, а на вас?