Докато децата на квартала ритат една изтърбушена топка, някой собственик на клуб рапортува за „грандиозен“ трансфер за половин милион евро. Тази картина е толкова позната, че вече не предизвиква гняв, а досадно чувство за обреченост.
Нека не се лъжем – преди десетина години футболът у нас все още носеше следи от автентичност. Размахът беше друг – вместо да се търси мимолетна „звезда“, се изграждаха школи. Днес всичко е просто смяна на собствеността в банкови извлечения. Тези пари, хвърлени за един човек, можеха да осигурят екипи за сто деца, да осветят стадион, да подменят мрежите на вратите и да платят заплати на треньори, които знаят занаята.
Тези трансфери са евтин трик, насочен към феновете. Опит да се купи емоция, да се продаде илюзия за успех. Това е като скъп костюм без чиста риза отдолу – изглежда добре на снимка, но при първия лош резултат всичко се разпада. Истинската стойност на един клуб е в школата му. Ако основата е прогнила, какъвто и връх да искаш да построиш, той ще рухне.
Всеки път виждам един и същи цикъл на самоунищожение. Празненство след трансфер, дългове две години по-късно, а децата на школата все още ритат същата изтърбушена топка. Това не е спортен мениджмънт, а просто прахосване на пари с надеждата за „голяма сделка“, която никога няма да се случи.
Ако някой наистина иска да промени нещо, да започне от малкото – от реални, малки промени в ежедневието на децата в школите. В противен случай следващият „грандиозен“ трансфер ще е просто поредният филм без финал.
Благодаря за тази статия, много точно е описано как се изкриви футболът у нас. Според мен е абсолютно вярно, че парите за един скъп трансфер могат да се използват за развитие на десетки деца в школите, което би било много по-смислено. Самата аз съм работила с подрастващи и знам колко много им липсва подкрепа и добри условия.
Съгласна съм напълно с това, че фокусът се измести към бързи трансфери и гонене на слава, вместо към изграждане на школи и развитие на млади таланти. Нещо, което авторът пропусна, е колко зле се отразява това на националния отбор – все по-трудно е да се намерят местни момчета с качества, защото никой не инвестира в тях. В крайна сметка, футболът не е само бизнес, а и спорт, който трябва да носи радост и надежда на хората.
Тази статия направо ме накара да се замисля за училището, където водя децата на терен. Нямаме екипи, нямаме нормални топки, а една нова мрежа за врата би била истински празник. Виждам колко повече радост би донесла една такава инвестиция, отколкото поредният „звезден“ трансфер, който ще изчезне след няколко месеца.
Хареса ми как авторът противопоставя картинката с „грандиозния“ трансфер за половин милион евро на децата от квартала с изтърбушената топка. Тази картина е силна и веднага се запечатва в съзнанието. Много точно е отбелязано, че в миналото се работеше за школи, а сега всичко е сведено до смяна на пари.