В последните години българският футбол все по-често прилича на забавно шоу. Клубовете харчат пари не за играчи и треньори, а за ефекти, които да впечатляват по телевизията. Поддържат скъпоструващи илюзии – инфлуенсъри на трибуните, фалшив блясък на стадиона, светлинни ефекти, които не помагат на играта. Оказва се, че когато един клуб се опитва да продава лайфстайл, а не спорт, сметката винаги излиза крива. Вместо да инвестират в детско-юношески школи и качествена селекция, тези „брандове“ плащат за фалшиво „ангажиране“ – лайкове и споделяния, които не носят нищо друго освен краткотрайно самочувствие. Виждал съм го на живо – когато на терена няма съдържание, а само фасада, илюзията се разпада за минути. Футболът е сурова работа. Той не търпи поза. Истинските фенове усещат фалша, а истинските успехи идват само от пот и постоянство. Не от инстаграмни ъгли и пиар трикове. Когато един клуб се превърне в чисто шоу, той става зависим от външни ресурси. А когато победите липсват, сцената остава празна, а задълженията – огромни. Колкото по-ярки са светлините над терена, толкова по-видима става липсата на смисъл под тях. Следващият „голям проект“ вероятно ще има красив логотип и много PR шум, преди да се провали с гръм и трясък.
Стадионът като фитнес
Абсолютно си прав за това, че стадионите у нас са се превърнали в скъпи фитнеси за собствениците, а не в арени за спорт. Точно това с „инфлуенсърите на трибуните“ е върхът – хора, които няма да се изцапат с кал, но ще се снимат за социалките. На терена няма как да се скрие липсата на класа и тогава целият този цирк изглежда още по-жалко.
Разбирам критиката към фасадата, но не съм съгласен, че светлинните ефекти не помагат. На ЦСКА – София например атмосферата стана доста по-добра след ремонта и хората наистина се събират по-често на стадиона. Виждам разликата в ангажираността, дори когато играта не е на ниво.
Много точно си уловил нещата с фалшивия блясък по стадионите. Все пак мисля, че дори при тези „шоута“ има хора, които наистина обичат футбола и не са там само за лайфстайла. На живо усещането пак е различно, атмосферата може да те грабне, дори и да няма супер игра на терена.
Точно така е, напълно съм съгласна с тезата за фалшивия блясък. Особено ме впечатли как описа как при липса на реално съдържание на терена, илюзията се разпада за минути – това е много вярно, феновете не могат да бъдат заблуждавани дълго време. И е тъжно, че вместо да се инвестира в млади таланти, се хвърлят пари за инфлуенсъри и светлинни ефекти.
Много добре си го написал за илюзията и фасадата – точно така е, хората веднага усещат, когато няма съдържание. Хареса ми как си го сравнил с работата на терен, защото това е съвсем вярно – футболът е суров и не търпи поза. Виждала съм го и аз на живо, и наистина е разочароващо.