В българския футбол „големите“ бюджети са просто по-голяма сметка за глупости. Помня едно време, като гледах трансферните новини с надежда. Мислех си, че като налееш пари в клуба, ще дойдат и победите. Математиката ми изглеждаше проста – купиш играчи, купиш титли. Истината обаче се оказа доста по-жестока.
Оказа се, че дебелите сметки не са гаранция за успех, а по-скоро по-голяма лупа върху всички кусури. Виждал съм отбори с милиони да се разпадат за един сезон. Не е проблемът в липсата на средства, а в това, че парите се хвърлят за прикриване на пълна некомпетентност. Като имаш малък бюджет, всяка грешна покупка е просто неприятен урок. Но с милиони всяка грешка се превръща в удар, който може да срине целия клуб.
Наблюдавал съм как собственици, често напълно чужди на футбола, влизат с амбицията за бърз триумф. Купуват скъпи играчи, които не разбират нито културата на клуба, нито спецификата на лигата. Тези хора идват не за да печелят, а за да си вземат заплатата и да се приберат у дома. Когато имаш бездънни джобове, дисциплината изчезва. Тръгва се по имената, а не по уменията. Резултатите, купени с пари, винаги са временни. Превръщат се в най-скъпите аматьори, които само се разхождат по терена, докато дълговете растат.
Границата между разход и инвестиция е напълно заличена. В нормалния бизнес разходът трябва да носи печалба. У нас харченето за заплати, които са двойни и тройни спрямо приходите от билети, мърч и спонсори, е просто горене на пари. Трансферите се превръщат в бездънни ями, които поглъщат милиони. Като имаш много пари, грешката не е просто загубена точка – тя е загубен ресурс, който никога няма да се върне. Това не е лош сезон – това е икономическо самоубийство, маскирано като амбиция.
Спомням си как един „супертрансферен“ прозорец роди най-скъпите критици на клуба само за три месеца. Имаше всичко – лъскави екипи, нови реклами и модерно оборудване, но липсваше сърцето. Играчите, струващи колкото малък град, се движеха по терена с тежестта на хора, които знаят, че парите им са в джоба. Когато плащаш твърде много, губиш страха от провала, а без страх няма и победа.
В крайна сметка, колкото повече пари налееш, толкова по-болезнено е, когато всичко се срине.
Точно така е, парите сами по себе си не решават нищо. В Черно море преди години наляха доста средства, взеха силни играчи, но организацията и дисциплината липсваха и резултатите бяха слаби. Винаги ще си спомням как отборът се разпадна за няколко месеца, въпреки сериозните инвестиции.
Тази статия наистина ми помогна да взема решение за детето. Искаше да се запише в скъпа частна футболна школа и аз се чудех дали си заслужава. Сега разбирам, че не става дума само за парите, а за това дали треньорите наистина разбират от футбол и дали ще се работи с децата, а не просто да се прикриват грешки с дебели чекове. Ще го запиша в местния отбор, където поне знам, че треньорите се раздават.
И точно така е. Като собственик на малка строителна фирма, пак съм се сблъсквал със същия проблем – имаш пари, мислиш си, че всичко ще стане лесно, а накрая се оказва, че грешните решения тежат двойно. Научих го по трудния начин, като изгорих доста средства за техника, която после се оказа непрактична. Накрая реших да заложа на качествени, макар и по-скъпи материали и да работя с доказани майстори – по-бавно става, но резултатът е много по-надежден.