Петър Стоилов

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.

Едно от светлите имена на българската сцена е на младия и талантлив Владимир Ампов с професионалното прозвище Графа. Роден е на 21 април 1978 г. и прави първия си дебют на сцената, когато е едва на 10 години през 1988 с песента „Вече десет години съм на този свят”. Веднага след нея излиза и парчето „Мандарини”, двете песни около половин година не слизат от класацията на БНТ „Музикална чуднотека”. Дебютния му албум носи името ”Гумени човечета” и излиза през 93-та.

Графа е вече 23 години на българската сцена, като е успял през всичките тези години да не загуби своята популярност и да се пребори с назряващия през годините чалга жанр. Успял е да направи цели десет албума, един от които е събрал най-добрите хитове до 2008 година, когато излиза на пазара. Трудно е да се каже кой от всичките албуми е най-успешен или коя песен е най-голям хит. Но всеки ценител на българската музика свързва името му с невероятните балади за любов, които създава. Чувал съм, че някои хора не го харесват именно заради бавни песни с привкус на романтика и нотка на отчаяние. Предполагам творчеството му остава неразбрано за много от тези хора, все пак за да разбереш една песен, в която се говори за любов е нужно самия ти поне веднъж да си обичал. Аз лично много го харесвам като изпълнител, смятам, че той е един от поводите ни за гордост в музикалния свят. Надявам се в някоя от следващите години да изяви желание да ни представи на някой известен музикален спектакъл като Евровизия например.

Както всяко хубаво нещо си има край, така неочаквано и бързо дойде края на един от най-добрите музикални формати X –фактор. В неделя вечер на 11 декември Рафи Бохосян събра 50,6 процента от зрителския вот и стана победител в първото издание на шоуто у нас. Бургазлията на 18 години беше безспорен любимец на публиката от самото начало на предаването. Той спечели зрителите с невероятен глас, танцувални и артистични умения. Младежа, който учи в търговската гимназия ще има възможността да запише песен с продуценти и композитори извън пределите на България.

Рафи беше на финал с Богомил, като и двамата бяха участници от отбора на цигуларя Васко Василев. Той се отказа от възможността да назове кой от двамата иска да стане победител, защото ги чувствал като свои синове.

В последното си сценично представяне на сцената Рафи изпълни три страхотни парчета едно, от които беше „Ах, морето” заедно с бургаската поп звезда Тони Димитрова. Другите две песни бяха „I’m just a giggolo” на Дейвид Ли Рот и “This is a man’s world” на Джеймс Браун.

През цялото участие на Рафи журито никога не му отправи сериозна критика, той беше винаги похвален и окуражен за представянето си. На крайното гласуване не успя да повлияе дори проблема с тока, който се появи в залата за няколко минути и той успя заслужено да спечели престижната титла „победител ” в първия за България X-фактор.

Група Акага ще празнува 20 години професионална кариера на сцената. Зад тази внушителна цифра се крият години на упорит труд, през които момчетата от групата се доказаха като талантливи музиканти, уникални таланти и истинска гордост за българската музика. За цели 20 години Акага не слязоха от сцената и продължават да пълнят зали и клубове с изпълненията си. Успяха да създадат многобройни фенове, които ги подкрепят и заради които те продължават да правят албуми.

На 7-ми декември формацията отбеляза годишнината си с голям концерт в Националния Дворец на Културата. Там те  представиха най-големите хитове от новия си албум, който излезе точно в деня на концерта. Гости на шоуто бяха Графа, Любо Киров, Хилда Казасян и Калин Вельов, които изпълниха няколко песни с групата. Присъстваха близки приятели на групата като Димитър Ковачев – Фънки и Стефан Чобанов. Преди година Веско Панталеев – Ешкенази записа с Акага песента „Те нямат вина”, вдъхновена от каузата на Уницеф за децата без семейство и дом. Той пристигна от турнето си в Япония за концерта и беше специален гост на събитието. Трима бивши члена на групата изсвириха с тях на сцената „Cuba libre”. Освен на уникалните изпълнения публиката се радваше на оформлението и сценичното представяне, което успя да разкаже малка част от дълго градената история на група Акага. Концерта се проведе от 20.00 часа и беше напълно достъпен за публиката, като цената на билетите варираше от 10 до 30 лева.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Предстои голямата развръзка на най-престижното музикално шоу в света X-Factor. След като тази седмица на елиминации попаднаха Ангел и Моисей заедно с Александра, след ожесточена битка за зрителския вот, уникалния дует напусна сцената на предаването, тъй като публиката гласува за тях само с 41 процента. Официалните и окончателни финалисти борещи се за първото място са Рафи, Богомил и Александра, които ще се изправят един срещу друг на големия финал на 11 декември, когато официално ще се реши кой ще стане номер 1.

След като Мария Илиева остана без участници от своята група, сега Поли Генова също загуби своите последни представители на групите. Останаха представители единствено на менторите мъже – Мага и Васко Василев.

Рафи и Богомил до сега не са попадали на елиминации, за разлика от Александра, и се чудя дали това ще окаже влияние върху гласуването за победител…

Предстои уникално шоу и поради много оспорваното гласуване телефонните линии на всеки участник ще бъдат отворени без прекъсване до самия финал на предаването. Преди голямата развръзка ще видим финалистите в още един последен концерт на 7-ми декември, когато отново ще се изправят пред комисията и пред зрителите, за да покажат какво умеят и колко заслужават да победят.

Вчера един познат ме провокира да напиша този пост с едно свое изказване за концертите. Въпросния човек изрази мнение, че според него нямало смисъл да се ходи на концерти, едно че можело да си свалиш музиката почти от всякъде и друго, че след това концертите ги давали по телевизията. Аз на този мой познат не му отговорих, защото прецених че няма смисъл, човек който никога не е бил на концерт няма как да разбере за какво става дума. Сигурен съм, че тези от вас, които поне веднъж са ходили на концерт ще ме разберат.

С нищо не може да се сравни усещането, когато си пред огромната сцена и виждаш и чуваш изпълнителя. Вълнението, което артиста придава на публиката е невероятно зареждащо. Всяка песен придобива душа, когато я чуеш на живо. Изобщо не може даже да се съпоставя да гледаш концерт по телевизията с това да си там и да чуваш и виждаш как всичко става пред теб. Тръпката, адреналина и цялото преживяване, е невероятно и си заслужава, макар в България рядко да имаме възможността да си позволим това удоволствие – билет за концерт. Разбира се, всички тези чувства и преживявания може да усетите на концерт на истински музиканти, а не на някои местни плейбек изпълнители. Едно от най-интересните неща относно концертите е, че няма два еднакви. Дори да отидеш на концерт на една и съща група – два, три или повече пъти, всеки път ще бъде различно и уникално, само по себе си, преживяване.

Предполагам ще се съгласите, че текста на една песен не винаги е от голямо значение. В твърде много случаи текста се явява само като една притурка към музиката на песента. В смисъл, че песен с много глупав текст става страхотен хит и се задържа в музикалните класации достатъчно време, за да се запомни от слушателите. Не знам на какво се дължи този факт, но вероятно хората не се вслушват, може даже да се каже, че те слушат, но не чуват и така се раждат големите хитове с елементарна мелодия и глуповат текст. Понякога за това допринасят различните радия, които нон-стоп въртят едни и същи песни до писване. Подсъзнателно обаче когато слушаш едно и също нещо няколко пъти го запомняш и дори може да си въобразиш, че ти харесва. Случвало ми се е даже неволно на ум да си тананикам песен, която не харесвам и никога няма сам да се сетя да си пусна. Този тип парчета обикновено се задържат за един сезон и след това всички забравят за тях.

Съществува и другата страна на монетата, където е отредено място на вечните хитове. Песни с красива мелодия и дълбок текст, които запомняш от първия път, в който ги чуеш. Някои от тези песни слушаме вече 20 години, че дори повече. Предполагам всеки моментално се сеща за заглавия от творчеството на Мадона, Майкъл Джексън, Стинг, Роксет, както и за някои български вечни хитове на Щурците, Сигнал, Лили Иванова, ФСБ и всички останали, които сте слушали в тийнейджърските си години.

Всички хубави филми задължително имат и много добра музика. Някои от тях остават във времето като истинска класика.

В ерата на нямото кино зрителят трябва да прави догадки, за това какво всъщност се случва в дадени моменти от филма, актьорите съответно са били много по-обременени с играта, която трябва да направят, използват се повече жестове с ръце крака и общо взето цялото тяло е включено в изиграването на проста сцена, за да може тя да бъде смешна. Ако мога да направя един малък коментар бих казал, че на някои неми филми можеш да се разсмееш от сърце, докато някои съвременни продукции са толкова глупави, че не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли, а те имат всички улеснения в лицето на музиката, която помага да се пресъздаде както тъжен, така и весел момент.

Несъмнено всички филми запомнили се като незабравими и останали актуални и до днес, са постигнали това въздействие върху публиката благодарение на изключителна филмова музика. Никой не е забравил „Кръстника”, „Туин Пийкс”, „Титаник”, „Армагедон”, „Индиана Джоунс” и безброй други, които съм сигурен, че вие знаете и когато се случи по телевизията да дават някои стар филм, сядате и се наслаждавате за пореден път на истински музикални шедьоври. Истината е, че музиката е чувство, една песен, понякога дори само кратка мелодия, може да те накара да чувстваш. Било то радост, тъга или дори да те накара просто да се усмихнеш. Музиката остава едно от най-добрите и колоритни изразни средства, с което можеш да кажеш почти всичко.

Предполагам на много от вас им се е случвало да си тананикат тихичко, когато са сами и когато се занимават с нещо. Не сте ли се замисляли колко повече ви спори работата като си пеете. Същият ефект може да се постигне ако си пуснете радиото или някой музикален канал, но тихо – само за фон, за да не ви разсейва от конкретната работа, с която сте се захванали. Освен, че повдига настроението, любимата ви музика помага за неусетното минаване на времето, особено ако правите нещо, което не е сред любимите ви занимания. Познавам хора, които си подсвирват винаги, независимо какво точно правят, сякаш им е станало хронично :). Преди ми правеше силно впечатление, но знам, че на всеки музиката е навлезнала в живота по различен начин и важното е да се чувстваш добре, докато слушаш музика, пееш или просто си подсвиркваш. Така, че не се срамувайте, а си пейте наволя, без да се притеснявате.

След провала на българските участници в миналата Евровизия, днес разбирам, че една от кандидатките за участие на следващата е бивщата фолк-певица Десислава. Аз мога да кажа само едно браво, че момичето се осъзна навреме и смени стила си на пеене. Сега, като че ли нещата и се получават с пъти по-добре отколкото преди. Знаете вече мнението ми за т.нар. поп-фолк :). Много по-важно за един изпълнител е да създава авторска музика, отколкото да взаимства от вече готови песни и с леки промени да събира популярност. Dess вече направи няколко поп песни, които придобиха сравнително добра слушаемост. Да се надяваме, че песента, с която ще ни представя ще е наистина добра, въпреки, че конкуренцията ще е голяма. В крайна сметка няма значение кой точно ще ни представя, а по-важно е песента да е на европейско ниво. Според мен имаме достатъчно талантливи изпълнители, за да се класираме на едно добро място, дано избора на песен тази година да е правилен.

След провала на българските участници в миналата Евровизия, днес разбирам, че една от кандидатките за участие на следващата е бивщата фолк-певица Десислава. Аз мога да кажа само едно браво, че момичето се осъзна навреме и смени стила си на пеене. Сега, като че ли нещата и се получават с пъти по-добре отколкото преди. Знаете вече мнението ми за т.нар. поп-фолк :). Много по-важно за един изпълнител е да създава авторска музика, отколкото да взаимства от вече готови песни и с леки промени да събира популярност. Dess вече направи няколко поп песни, които придобиха сравнително добра слушаемост. Да се надяваме, че песента, с която ще ни представя ще е наистина добра, въпреки, че конкуренцията ще е голяма. В крайна сметка няма значение кой точно ще ни представя, а по-важно е песента да е на европейско ниво. Според мен имаме достатъчно талантливи изпълнители, за да се класираме на едно добро място, дано избора на песен тази година да е правилен.

Музиката е нещо уникално. От малък съм запленен от музиката и макар, че явно нямам качествата да участвам в своя група, за мен тя се е превърнала в начин на живот. Е, със сигурност съществуват и по-големи маниаци от мен, които са постоянно със слушалките на ушите и заспиват с тях дори, но да кажем, че аз съм един средностатистически любител на музиката. Може да не слушам постоянно, но определено отделям голяма част от свободното си време за да слушам музика, да гледам музикални предавания, да се интересувам от новите добри парчета. През годините съм бил фен на различни стилове, като започнем с рок музиката през пубертета, електронната музика през студентските години, след това поп музика и стигнем до сега, когато редовно слушам и класическа музика. Мисля, че с годините съм се обогатил достатъчно, за да мога да разбирам от хубава музика, независимо какъв жанр е тя.

Здравейте, не знам дали следите музикалния формат, но аз го следя и даже имам фаворит за победител. Това момче сложи в джоба си всички останали участници и според мен заслужава да спечели, най-малкото заради ентусиазма си и заради качественото пеене.

Както каза Графа – още малко и ще е готов за договор и за участия. За мен той ще е победителя, мисля че най-много желае победата и че точно по този начин трябва да е надъхан човек ако иска да постигне нещо.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.

Нека да видим….От една страна имаме родното футболно първенство с мнозинство от фенове на Левски и ЦСКА, а от друга са всички грандове на европейските страни – Италия, Испания, Франция, Германия. Безспорно футбола или soccer (сокъра), както американците го наричат и рядко го играят, е навлезнал в България сериозно и голяма част от населението (основно мъже, но се срещат и жени) следят футболни срещи с интерес или посещават българските и чуждите стадиони. Причините са много. Най-актуална причина е залагането на футболни срещи, с цел двукратно или многократно възвръщане на заложената сума. За тези хора може да се каже, че се е превърнало от хоби в тото, хазарт и начин на живот. Все пак икономическата криза води до безработица, а безработицата води до търсене на алтернативни начини за доходи и това до някаква степен е разбираемо. Футболът в България в последно време обаче се е превърнал в социален елемент, изповядване на общи интереси, а за някои по-фанатични фенове дори в религия. Групирането на феновете се осъществява основно според отбора, от който са привържениците.