Петър Стоилов

Вчера един познат ме провокира да напиша този пост с едно свое изказване за концертите. Въпросния човек изрази мнение, че според него нямало смисъл да се ходи на концерти, едно че можело да си свалиш музиката почти от всякъде и друго, че след това концертите ги давали по телевизията. Аз на този мой познат не му отговорих, защото прецених че няма смисъл, човек който никога не е бил на концерт няма как да разбере за какво става дума. Сигурен съм, че тези от вас, които поне веднъж са ходили на концерт ще ме разберат.

С нищо не може да се сравни усещането, когато си пред огромната сцена и виждаш и чуваш изпълнителя. Вълнението, което артиста придава на публиката е невероятно зареждащо. Всяка песен придобива душа, когато я чуеш на живо. Изобщо не може даже да се съпоставя да гледаш концерт по телевизията с това да си там и да чуваш и виждаш как всичко става пред теб. Тръпката, адреналина и цялото преживяване, е невероятно и си заслужава, макар в България рядко да имаме възможността да си позволим това удоволствие – билет за концерт. Разбира се, всички тези чувства и преживявания може да усетите на концерт на истински музиканти, а не на някои местни плейбек изпълнители. Едно от най-интересните неща относно концертите е, че няма два еднакви. Дори да отидеш на концерт на една и съща група – два, три или повече пъти, всеки път ще бъде различно и уникално, само по себе си, преживяване.

Предполагам ще се съгласите, че текста на една песен не винаги е от голямо значение. В твърде много случаи текста се явява само като една притурка към музиката на песента. В смисъл, че песен с много глупав текст става страхотен хит и се задържа в музикалните класации достатъчно време, за да се запомни от слушателите. Не знам на какво се дължи този факт, но вероятно хората не се вслушват, може даже да се каже, че те слушат, но не чуват и така се раждат големите хитове с елементарна мелодия и глуповат текст. Понякога за това допринасят различните радия, които нон-стоп въртят едни и същи песни до писване. Подсъзнателно обаче когато слушаш едно и също нещо няколко пъти го запомняш и дори може да си въобразиш, че ти харесва. Случвало ми се е даже неволно на ум да си тананикам песен, която не харесвам и никога няма сам да се сетя да си пусна. Този тип парчета обикновено се задържат за един сезон и след това всички забравят за тях.

Съществува и другата страна на монетата, където е отредено място на вечните хитове. Песни с красива мелодия и дълбок текст, които запомняш от първия път, в който ги чуеш. Някои от тези песни слушаме вече 20 години, че дори повече. Предполагам всеки моментално се сеща за заглавия от творчеството на Мадона, Майкъл Джексън, Стинг, Роксет, както и за някои български вечни хитове на Щурците, Сигнал, Лили Иванова, ФСБ и всички останали, които сте слушали в тийнейджърските си години.

Всички хубави филми задължително имат и много добра музика. Някои от тях остават във времето като истинска класика.

В ерата на нямото кино зрителят трябва да прави догадки, за това какво всъщност се случва в дадени моменти от филма, актьорите съответно са били много по-обременени с играта, която трябва да направят, използват се повече жестове с ръце крака и общо взето цялото тяло е включено в изиграването на проста сцена, за да може тя да бъде смешна. Ако мога да направя един малък коментар бих казал, че на някои неми филми можеш да се разсмееш от сърце, докато някои съвременни продукции са толкова глупави, че не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли, а те имат всички улеснения в лицето на музиката, която помага да се пресъздаде както тъжен, така и весел момент.

Несъмнено всички филми запомнили се като незабравими и останали актуални и до днес, са постигнали това въздействие върху публиката благодарение на изключителна филмова музика. Никой не е забравил „Кръстника”, „Туин Пийкс”, „Титаник”, „Армагедон”, „Индиана Джоунс” и безброй други, които съм сигурен, че вие знаете и когато се случи по телевизията да дават някои стар филм, сядате и се наслаждавате за пореден път на истински музикални шедьоври. Истината е, че музиката е чувство, една песен, понякога дори само кратка мелодия, може да те накара да чувстваш. Било то радост, тъга или дори да те накара просто да се усмихнеш. Музиката остава едно от най-добрите и колоритни изразни средства, с което можеш да кажеш почти всичко.

Предполагам на много от вас им се е случвало да си тананикат тихичко, когато са сами и когато се занимават с нещо. Не сте ли се замисляли колко повече ви спори работата като си пеете. Същият ефект може да се постигне ако си пуснете радиото или някой музикален канал, но тихо – само за фон, за да не ви разсейва от конкретната работа, с която сте се захванали. Освен, че повдига настроението, любимата ви музика помага за неусетното минаване на времето, особено ако правите нещо, което не е сред любимите ви занимания. Познавам хора, които си подсвирват винаги, независимо какво точно правят, сякаш им е станало хронично :). Преди ми правеше силно впечатление, но знам, че на всеки музиката е навлезнала в живота по различен начин и важното е да се чувстваш добре, докато слушаш музика, пееш или просто си подсвиркваш. Така, че не се срамувайте, а си пейте наволя, без да се притеснявате.

След провала на българските участници в миналата Евровизия, днес разбирам, че една от кандидатките за участие на следващата е бивщата фолк-певица Десислава. Аз мога да кажа само едно браво, че момичето се осъзна навреме и смени стила си на пеене. Сега, като че ли нещата и се получават с пъти по-добре отколкото преди. Знаете вече мнението ми за т.нар. поп-фолк :). Много по-важно за един изпълнител е да създава авторска музика, отколкото да взаимства от вече готови песни и с леки промени да събира популярност. Dess вече направи няколко поп песни, които придобиха сравнително добра слушаемост. Да се надяваме, че песента, с която ще ни представя ще е наистина добра, въпреки, че конкуренцията ще е голяма. В крайна сметка няма значение кой точно ще ни представя, а по-важно е песента да е на европейско ниво. Според мен имаме достатъчно талантливи изпълнители, за да се класираме на едно добро място, дано избора на песен тази година да е правилен.

След провала на българските участници в миналата Евровизия, днес разбирам, че една от кандидатките за участие на следващата е бивщата фолк-певица Десислава. Аз мога да кажа само едно браво, че момичето се осъзна навреме и смени стила си на пеене. Сега, като че ли нещата и се получават с пъти по-добре отколкото преди. Знаете вече мнението ми за т.нар. поп-фолк :). Много по-важно за един изпълнител е да създава авторска музика, отколкото да взаимства от вече готови песни и с леки промени да събира популярност. Dess вече направи няколко поп песни, които придобиха сравнително добра слушаемост. Да се надяваме, че песента, с която ще ни представя ще е наистина добра, въпреки, че конкуренцията ще е голяма. В крайна сметка няма значение кой точно ще ни представя, а по-важно е песента да е на европейско ниво. Според мен имаме достатъчно талантливи изпълнители, за да се класираме на едно добро място, дано избора на песен тази година да е правилен.

Музиката е нещо уникално. От малък съм запленен от музиката и макар, че явно нямам качествата да участвам в своя група, за мен тя се е превърнала в начин на живот. Е, със сигурност съществуват и по-големи маниаци от мен, които са постоянно със слушалките на ушите и заспиват с тях дори, но да кажем, че аз съм един средностатистически любител на музиката. Може да не слушам постоянно, но определено отделям голяма част от свободното си време за да слушам музика, да гледам музикални предавания, да се интересувам от новите добри парчета. През годините съм бил фен на различни стилове, като започнем с рок музиката през пубертета, електронната музика през студентските години, след това поп музика и стигнем до сега, когато редовно слушам и класическа музика. Мисля, че с годините съм се обогатил достатъчно, за да мога да разбирам от хубава музика, независимо какъв жанр е тя.

Здравейте, не знам дали следите музикалния формат, но аз го следя и даже имам фаворит за победител. Това момче сложи в джоба си всички останали участници и според мен заслужава да спечели, най-малкото заради ентусиазма си и заради качественото пеене.

Както каза Графа – още малко и ще е готов за договор и за участия. За мен той ще е победителя, мисля че най-много желае победата и че точно по този начин трябва да е надъхан човек ако иска да постигне нещо.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.