Петър Стоилов

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Вчера един познат ме провокира да напиша този пост с едно свое изказване за концертите. Въпросния човек изрази мнение, че според него нямало смисъл да се ходи на концерти, едно че можело да си свалиш музиката почти от всякъде и друго, че след това концертите ги давали по телевизията. Аз на този мой познат не му отговорих, защото прецених че няма смисъл, човек който никога не е бил на концерт няма как да разбере за какво става дума. Сигурен съм, че тези от вас, които поне веднъж са ходили на концерт ще ме разберат.

С нищо не може да се сравни усещането, когато си пред огромната сцена и виждаш и чуваш изпълнителя. Вълнението, което артиста придава на публиката е невероятно зареждащо. Всяка песен придобива душа, когато я чуеш на живо. Изобщо не може даже да се съпоставя да гледаш концерт по телевизията с това да си там и да чуваш и виждаш как всичко става пред теб. Тръпката, адреналина и цялото преживяване, е невероятно и си заслужава, макар в България рядко да имаме възможността да си позволим това удоволствие – билет за концерт. Разбира се, всички тези чувства и преживявания може да усетите на концерт на истински музиканти, а не на някои местни плейбек изпълнители. Едно от най-интересните неща относно концертите е, че няма два еднакви. Дори да отидеш на концерт на една и съща група – два, три или повече пъти, всеки път ще бъде различно и уникално, само по себе си, преживяване.

Всички хубави филми задължително имат и много добра музика. Някои от тях остават във времето като истинска класика.

В ерата на нямото кино зрителят трябва да прави догадки, за това какво всъщност се случва в дадени моменти от филма, актьорите съответно са били много по-обременени с играта, която трябва да направят, използват се повече жестове с ръце крака и общо взето цялото тяло е включено в изиграването на проста сцена, за да може тя да бъде смешна. Ако мога да направя един малък коментар бих казал, че на някои неми филми можеш да се разсмееш от сърце, докато някои съвременни продукции са толкова глупави, че не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли, а те имат всички улеснения в лицето на музиката, която помага да се пресъздаде както тъжен, така и весел момент.

Несъмнено всички филми запомнили се като незабравими и останали актуални и до днес, са постигнали това въздействие върху публиката благодарение на изключителна филмова музика. Никой не е забравил „Кръстника”, „Туин Пийкс”, „Титаник”, „Армагедон”, „Индиана Джоунс” и безброй други, които съм сигурен, че вие знаете и когато се случи по телевизията да дават някои стар филм, сядате и се наслаждавате за пореден път на истински музикални шедьоври. Истината е, че музиката е чувство, една песен, понякога дори само кратка мелодия, може да те накара да чувстваш. Било то радост, тъга или дори да те накара просто да се усмихнеш. Музиката остава едно от най-добрите и колоритни изразни средства, с което можеш да кажеш почти всичко.

Предполагам на много от вас им се е случвало да си тананикат тихичко, когато са сами и когато се занимават с нещо. Не сте ли се замисляли колко повече ви спори работата като си пеете. Същият ефект може да се постигне ако си пуснете радиото или някой музикален канал, но тихо – само за фон, за да не ви разсейва от конкретната работа, с която сте се захванали. Освен, че повдига настроението, любимата ви музика помага за неусетното минаване на времето, особено ако правите нещо, което не е сред любимите ви занимания. Познавам хора, които си подсвирват винаги, независимо какво точно правят, сякаш им е станало хронично :). Преди ми правеше силно впечатление, но знам, че на всеки музиката е навлезнала в живота по различен начин и важното е да се чувстваш добре, докато слушаш музика, пееш или просто си подсвиркваш. Така, че не се срамувайте, а си пейте наволя, без да се притеснявате.

Музиката е нещо уникално. От малък съм запленен от музиката и макар, че явно нямам качествата да участвам в своя група, за мен тя се е превърнала в начин на живот. Е, със сигурност съществуват и по-големи маниаци от мен, които са постоянно със слушалките на ушите и заспиват с тях дори, но да кажем, че аз съм един средностатистически любител на музиката. Може да не слушам постоянно, но определено отделям голяма част от свободното си време за да слушам музика, да гледам музикални предавания, да се интересувам от новите добри парчета. През годините съм бил фен на различни стилове, като започнем с рок музиката през пубертета, електронната музика през студентските години, след това поп музика и стигнем до сега, когато редовно слушам и класическа музика. Мисля, че с годините съм се обогатил достатъчно, за да мога да разбирам от хубава музика, независимо какъв жанр е тя.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.

Здравейтеее, аз отново съм тук!

Днес искам да си поговорим за въздействието на музиката върху хората. Всеизвестно е, че правилно подбраната музика може да стимулира, да разпуска, да ви накара да танцувате. Ако се постараете да експериментирате повече, можете да откриете кои ритми как ви действат. Истината е, че правилно съчетаните музика, атмосфера и аромати, могат да направят чудеса както с настроението ви, така и с физическото ви състояние.

Аз бих ви съветвал да откриете музиката, която ви кара да танцувате, да се движите ритмично. С нея можете както да повдигнете духа,  така и да се раздвижите. Естествено след това ще се чувствате много по-жизнени и енергични. Най-често тази музика е ритмична и добре позната ви. Помислете за такава и побързайте да я откриете.

Ще се радвам да споделите по 1 или няколко парчета, които наистина ви карат да танцувате и пеете. 🙂

Седейки и размишлявайки отново над музикална тематика се запитах какво налага изкуството и какво го

продава? Първото нещо, което съвсем естествено изникна в главата ми е основната тематика на по-голямата част от творчеството по света и у нас, особено в музикално отношение – ЛЮБОВТА. Ами, да! Любовната тематика е това, което продава изкуството в един или друг аспект. И имайки предвид необяснимостта на това чувство, започвам да се замислям, че може би то е част от някаква сериозна конспирация за поддържане на продажбите. Все пак никой не е могъл да даде обяснение какво е любовта и кои са факторите, които я определят. А в крайна сметка всяко едно необясномо събитие в живота ни рано или късно се оказва определящо.  Може би именно любовта е подобно определящо чувство, което ни напътства в една или друга посока, а изразното и средство – музиката, спомага за управлението ни.

Напоследък музикалните реалити предавания са много актуални. Колко модерно само звучи. 🙂

Всяка голяма телевизия у нас има по не едно такова. Моето мнение като цяло е, че са добра възможност за младите да се изявят, да творят, да се развиват. Естествено имат си и не малко недостатъци, но ще се постарая тук да обърна внимание само на положителната страна на нещата. Между другото /важи само за някои от тях/, защо не измислят някакви хубави български имена? Сигурно така е по-модерно, знам ли?

По-важното е, че всичките те /имам предвид „Гласът на България“, „Мюзик айдъл“, Екс Фактор и прочие/, ни показват колко талантливи неизявени млади хора има у нас. Трябва да им се даде шанс, защото е грехота годините да си минават, а те все още да не са се качвали на сцена.

Пожелавам успех на всички участници и нека най-добрия победи!

Напоследък музикалните реалити предавания са много актуални. Колко модерно само звучи. 🙂

Всяка голяма телевизия у нас има по не едно такова. Моето мнение като цяло е, че са добра възможност за младите да се изявят, да творят, да се развиват. Естествено имат си и не малко недостатъци, но ще се постарая тук да обърна внимание само на положителната страна на нещата. Между другото /важи само за някои от тях/, защо не измислят някакви хубави български имена? Сигурно така е по-модерно, знам ли?

По-важното е, че всичките те /имам предвид „Гласът на България“, „Мюзик айдъл“, Екс Фактор и прочие/, ни показват колко талантливи неизявени млади хора има у нас. Трябва да им се даде шанс, защото е грехота годините да си минават, а те все още да не са се качвали на сцена.

Пожелавам успех на всички участници и нека най-добрия победи!

В последно време националния ефир се напълни с разни и разнообразни реалити формати за музикални таланти. Почти не минава предаване, което да не гледам с голям интерес, тъй като по кастингите се явяват много млади таланти. За съжаление формата на избор и оценка съвсем не ме удовлетворява. Като обикновен наблюдател много се ядосвам за тези, които са надарени с гласови данни и отпадат в замяна на някои, които нямат чак толкова талант, но са подкрепени от журито или публиката. Като цяло вотът е силно манипулиран и няма какво да ми се оправдават, защото това не е тайна за никого. На всичкото отгоре няма как да понеса грубото отношение към кандидатстващите. Въпреки че режисьорите са отрязали най-грубите моменти, ние сме били част от публиката и сме наясно по какъв грозен и долен начин се обиждат певците. Кои дава право на така наречените звезди  да наричат участниците в кастинга боклуци или измет. Последното, срещу което ще възроптая е, че всички формати раждат един и същ тип неуспели музикални таланти. Децата, които със зъби и нокти се борят за първото място получават по една две песни и това е. Изходът от тези реалити формати вече ни е ясен  – слава за три дни, последвана от дълго забвение.

Днес съм силно ентусиазиран и много развълнуван от една велика певица, която искам да ви представя. Само на 23 години тя буквално за няколко дни успя да взриви световната музикална сцена. Неистово мощен глас разтресе класациите и след месеци тя вече е най-харесвания изпълнител от малки и големи. Сигурно вече се досещата, че става въпрос за Adele.

Това на невероятно нежно създание изцяло преобърна усещането ми за музика. Толкова малка, а вече е шлифован диамант. Наистина не мога да се наситя на прекрасните и песни, изпълнени с толкова чувство, сякаш звират буквално от душата и. Няма как подобен талант да не бъде признат и почетен по всякакъв възможен начин.

Хей, здравей! Накратко за мен – името ми е Петър Стоилов. Обожавам хубавата музика. Тази, която те кара да релаксираш и да мислиш за хубави неща, тази която те прави по-добър и по-силен, тази която те зарежда с позитивна вътрешна енергия.

Сигурно се досещате, че няма как да не започна моя блог с музикален поздрав за всички вас. Насладете се както си му е реда.