Спортът е бизнес, а не благотворителност
Един счетоводител от Министерството на спорта ми разказа. В петък, в 17:58, спортният министър влезе в кабинета му. Не за да се оплаква, а за цифри. Сурови, без заобикалки. Защото преговорите с треньора на националния отбор по футбол не вървяха. И министърът знаеше – не преговаря с човек, а с икономически модел. Модел, който показва, че всяка допълнителна година договор е чиста загуба.
Не става дума за спортни качества. Става дума за пари. И за това как държавата хвърля средства на вятъра, защото не може да приложи елементарна бизнес логика. Треньорът е популярен, има влияние, но това не променя факта, че резултатите не оправдават инвестицията. Не е въпрос на липса на резултати изобщо, а на съотношението между вложените средства и постигнатото.
В бизнеса това се нарича ROI – възвръщаемост на инвестицията. В спорта, особено в националния отбор, е още по-важно. Защото парите не са само на министерството, а на всички данъкоплатци. И те имат право да очакват разумно управление. Разумното управление означава да спреш да инвестираш в нещо, което не носи печалба. Не е нужно да си гений, за да го разбереш.
Спомням си случай от преди години. Работех като консултант в малка фирма. Те влагаха огромни суми в реклама, но без резултат. След анализ се оказа, че рекламата е насочена към грешна аудитория. Сменихме стратегията, пренасочихме бюджета и след няколко месеца продажбите скочиха с 30%. Елементарна логика. И тя важи и за спорта.
При министъра и треньора проблемът е, че треньорът има силна позиция и може да заплашва с напускане, ако не получи желаното. Но това не е аргумент. Това е изнудване. И министърът трябва да има куража да му каже „не“. Да му каже, че парите на хората не са безкрайни и че трябва да се инвестират разумно.
Виждал съм го и другаде. Едно известно продуцентско студио поддържаше договор с посредствен изпълнител години наред, защото „имал потенциал“. Влагаха пари, но той така и не се наложи. Накрая студиото фалира. Потенциалът не е достатъчен. Трябват и резултати.
Министърът трябва да мисли за минимален риск и максимална възвръщаемост. Да намери треньор, който е компетентен, има визия и може да постигне резултати с разумни средства. Да не се води от емоции или симпатии, а от студени, безпристрастни цифри.
Защото спортът е бизнес. И ако не се управлява като такъв, ще затъне. България има нужда от успешни спортисти, които да вдъхновяват младите и да носят гордост. Но това няма да стане, ако продължаваме да инвестираме в губещи проекти.
Счетоводителят приключи анализа си. Министърът кимна. В 18:15 излезе от кабинета с решение. Твърдо. Без колебания. Защото понякога, за да спасиш нещо, трябва да отрежеш гнилото. И в спорта, както и в бизнеса, това е единственият начин да оцелееш.