Спортът е бизнес, а не благотворителност
Един счетоводител от Министерството на спорта ми разказа. В петък, в 17:58, спортният министър влезе в кабинета му. Не за да се оплаква, а за цифри. Сурови, без заобикалки. Защото преговорите с треньора на националния отбор по футбол не вървяха. И министърът знаеше – не преговаря с човек, а с икономически модел. Модел, който показва, че всяка допълнителна година договор е чиста загуба.
Не става дума за спортни качества. Става дума за пари. И за това как държавата хвърля средства на вятъра, защото не може да приложи елементарна бизнес логика. Треньорът е популярен, има влияние, но това не променя факта, че резултатите не оправдават инвестицията. Не е въпрос на липса на резултати изобщо, а на съотношението между вложените средства и постигнатото.
В бизнеса това се нарича ROI – възвръщаемост на инвестицията. В спорта, особено в националния отбор, е още по-важно. Защото парите не са само на министерството, а на всички данъкоплатци. И те имат право да очакват разумно управление. Разумното управление означава да спреш да инвестираш в нещо, което не носи печалба. Не е нужно да си гений, за да го разбереш.
Спомням си случай от преди години. Работех като консултант в малка фирма. Те влагаха огромни суми в реклама, но без резултат. След анализ се оказа, че рекламата е насочена към грешна аудитория. Сменихме стратегията, пренасочихме бюджета и след няколко месеца продажбите скочиха с 30%. Елементарна логика. И тя важи и за спорта.
При министъра и треньора проблемът е, че треньорът има силна позиция и може да заплашва с напускане, ако не получи желаното. Но това не е аргумент. Това е изнудване. И министърът трябва да има куража да му каже „не“. Да му каже, че парите на хората не са безкрайни и че трябва да се инвестират разумно.
Виждал съм го и другаде. Едно известно продуцентско студио поддържаше договор с посредствен изпълнител години наред, защото „имал потенциал“. Влагаха пари, но той така и не се наложи. Накрая студиото фалира. Потенциалът не е достатъчен. Трябват и резултати.
Министърът трябва да мисли за минимален риск и максимална възвръщаемост. Да намери треньор, който е компетентен, има визия и може да постигне резултати с разумни средства. Да не се води от емоции или симпатии, а от студени, безпристрастни цифри.
Защото спортът е бизнес. И ако не се управлява като такъв, ще затъне. България има нужда от успешни спортисти, които да вдъхновяват младите и да носят гордост. Но това няма да стане, ако продължаваме да инвестираме в губещи проекти.
Счетоводителят приключи анализа си. Министърът кимна. В 18:15 излезе от кабинета с решение. Твърдо. Без колебания. Защото понякога, за да спасиш нещо, трябва да отрежеш гнилото. И в спорта, както и в бизнеса, това е единственият начин да оцелееш.
Какво направихме
Бързам да напиша този материал още пред на са излезли официалните данни от парламентарните избори. Тогава вече ще има много анализи и отчети, с които ще ни занимават по всички медии. А това е текст, който е провокиран от първосигналните емоции на един обикновен гражданин.
След месец агитации и около четири години недоволства и протести, то как гласувахме и кого избрахме? На всички ни е ясно, че алтернативи няма особено големи. Самата номинация на човек, издирван от Интерпол е показателна. И като че ли ни се наложи да се колебаем кое ще бъде най-малкото зло за нас.
За моя голяма изненада, по първоначалните данни, като втора политическа сила, се нарежда партията на шоумен. Това гласове на негови фенове ли са? Нима някой си мисли, че да излезеш в ефир и да критикуваш е като да застанеш начело и да управляваш? И това не е в защита на сегашното правителство, даже напротив.
Просто за мен е странно как народът ни, особено сънародниците ни в чужбина, гласуват по този начин. Аз си го обяснявам чрез две теории. Едната е, че вече им е писнало от високопарни политически обещания на олигарси и избират „хора от народа“. Втората е, че изобщо не осъзнават, че трябва да си добре подготвен и да имаш силен екип, а не просто фенове.
За причините тепърва ще разбираме повече. Но при този резултат дали ще се сформира изобщо правителство, или ще я докараме пак до служебно такова? Може пък и да последват нови протести – кой знае. Колкото и шарен да е парламентът ни сега, то още по-цветни моменти ни очакват, ако започне да функционира. След няколко месеца вече ще разберем какво сме направили с нашия вот.