Петър Стоилов

„Ние сме това, което правим всеки ден – съвършенството не е действие, а навик.“

Представете си, че карате ски по някоя от любимите си писти. Покрай вас снежният прах се вдига във въздуха като фин и чист бял пясък. Условията са перфектни. Цялото ви внимание е погълнато от стремглавото спускане по склона. Знаете точно какво движение да направите във всеки момент. Няма минало, нито бъдеще – само настояще. Усещате снега, ските, тялото, съзнанието си. Сливате се с тях в една единствена същност. Потопили сте се напълно в преживяването, без да мислите или да се разсейвате с други неща. Егото ви се размива и вие ставате част от това, което правите.

Този тип преживяване е описано от Брус Лий в известната сентенция: „Изпразни ума си, бъди безформен като вода. Бъди вода, приятелю.“
Всички сме усещали как губим представа за времето, когато се оставим да бъдем погълнати от приятна за нас дейност. Започваме да готвим и преди да се усетим, вече са минали часове. Започваме да четем роман следобед и забравяме за житейските си грижи, докато не забележим залеза на слънцето и не си дадем сметка, че още не сме вечеряли. Караме сърф и не знаем колко часове сме се наслаждавали на вълните чак до следващия ден, когато усетим мускулната треска.

Но може да ни се случи и обратното. Ако извършваме някаква задача без желание, всяка минута ни се струва безкрайна и не преставаме да си гледаме часовника. Както е казал Айнщайн „Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността.“

Факт е, че е възможно друг човек да се наслаждава на същата тази дейност, която ние искаме да приключим колкото може по-бързо. Кое е онова, заради което ни харесва да правим нещо и му се наслаждаваме до такава степен, че забравяме всяка житейска грижа? Кои са моментите, в които ние хората сме най-щастливи?

Нарича се състоянието на сливане или поток. Удоволствието, насладата, съзидателността и пълното потапяне в живота. За целта е необходимо да увеличим времето, което посвещаваме на занимания, помагащи ни да изпадаме в състояние на сливане, вместо да се оставяме по течението и да избираме изживявания, даващи ни моментно удоволствие от типа на прекомерно ядене, злоупотреба с наркотици и алкохол или тъпчене с шоколад пред телевизора.

Потокът е състоянието, в което хората изпадат, когато са погълнати от някаква дейност и нищо друго няма значение. Преживяването само по себе си е толкова приятно, че те продължават да го търсят, дори ако се налага да жертват други аспекти на живота си само заради тази дейност.

Не само творческите професии, изискващи голяма концентрация, пораждат способността за сливане. Повечето атлети, шахматистите и инженерите могат да прекарат голяма част от своето време в дейности, които ги карат да изпадат в състояние на сливане.

Попадайки в потока, ние сме концентрирани в една съвсем конкретна дейност, без да се разсейваме с нищо друго. Съзнанието ни е „подредено“. Обратното се случва, когато се опитваме да направим нещо, а вниманието ни се отвлича от нещо друго.

Седем условия за навлизане в състояние на поток:

1. Да знаем какво правим
2. Да знаем как да го правим
3. Да знаем колко добре го правим
4. Да знаем на къде отиваме
5. Да избираме амбициозни предизвикателства
6. Да използваме най-добрите си лични ресурси
7. Да се освободим от разсейващите обстоятелства

Случвало ли ви се е да работите дълго време на едно работно място, но нещата да не се получават. Не се получават от гледна точка на това, че работата ви не се оценява по достойнства, а точно обратното. В по-голямата част от времето дори не получавате обратна връзка за свършената от вас работа, а когато случайно нещо не се получи по начина по който са си го представяли шефовете – да бивате обвинявани за целия световен глад дори.

Еми в такива моменти е време да си тръгнете. Време е да кажете „чао“ на всичките си приятели, които сте създали с колегите си и да търсите ново място, където ще бъдете оценени по достойнства.

Случвало ли ви се е? Разкажете ми накратко за вашия опит в тази насока. Ще се радвам да прочета за него.

Случвало ли ви се е да работите дълго време на едно работно място, но нещата да не се получават. Не се получават от гледна точка на това, че работата ви не се оценява по достойнства, а точно обратното. В по-голямата част от времето дори не получавате обратна връзка за свършената от вас работа, а когато случайно нещо не се получи по начина по който са си го представяли шефовете – да бивате обвинявани за целия световен глад дори.

Еми в такива моменти е време да си тръгнете. Време е да кажете „чао“ на всичките си приятели, които сте създали с колегите си и да търсите ново място, където ще бъдете оценени по достойнства.

Случвало ли ви се е? Разкажете ми накратко за вашия опит в тази насока. Ще се радвам да прочета за него.

Август е вече тук и всички се подготвят усилено да заминават някъде на почивка. Въпросът този сезон е дали сте решили да отидете на българското черноморие или в южната ни съседка?

Родните медии решиха, че е много удачно да направят това разделение между двете дестинации и да затрупат средностатистическия зрител с тенденциозно поднесена информация за това как на родното черноморие цените са прекалено високи, а отливът на туристи е изключително висок.

Оказва се обаче, че това не е съвсем вярно. Поне от думите на хора, които са били и на двете места. В същото време отново родните медии не спряха да повтарят как граничният пункт е изключително натоварен и едва ли не се седи с часове, за да се премине границата. Отново погрешна информация, тъй като аз лично пътувах до южната ни съседка два пъти до сега и нямах абсолютно никакви проблеми с преминаването й.

На тези, които все още им предстои пътуване, независимо къде са решили да прекарат лятната си ваканция, им казвам, че за да придобият най-достоверна информация за ситуацията, да следят групите в социалните медии, вместо да разчитат на традиционните медии.

Казват, че високият жизнен стандарт „разглезва“ хората и те изпадат в ексцентрично поведение и морална деградация. Това твърдение може да звучи снобско и превзето, но ако се замислим по темата можем да намерим много истина в него. На практика хората, които имат по-висок жизнен стандарт започват да търсят все по-разнообразни начини да се забавляват, поради простата причина, че могат да си го позволят.

Можейки да си позволят толкова много разнообразни неща, с течение на времето по-семплите и традиционни забавления започват да им омръзват и да не им доставя такова удоволствие, каквото преди.

Ето защо тези хора започват да търсят нестандартното. И започват да преминават определени граници. Ще дам пример с една известна артистка – Марияна Абрамович, която прави един от най-шокиращите пърформанси в историята на съвременното изкуство. Тя кани свои колеги, художници и артисти, застава в центъра на галерията, а пред нея има набор от предмети. Казва им, че могат да правят всичко, което пожелаят с нея и тя няма да реагира по никой начин. В началото започва добре, като хората я прегръщат, рисуват сърца по нея и прочие, но с течение на времето нещата ескалират и те дори я събличат, порязват я с нож и издевателстват върху нея.

Целият експеримент е документиран с видео и фотозаснемане, като има една наистина много въздействаща снимка на полуголата Абрамович, разплакана, но все още така неподвижна.

Този пример целеше да илюстрира ненаситността на хората от това, което могат да получат от живота или заобикалящите ги.  И ако експериментът на Абрамович показва как хората ще правят с теб всичко, стига да им го позволиш, то моята лична аналогия е, че стига да могат да си го позволят – хората ще правят всичко, което пожелаят, независимо дали това преминава определи морални граници или не.

А вие на какво мнение сте по темата? Ще се радвам да разбера вашата гледна точка.

Казват, че високият жизнен стандарт „разглезва“ хората и те изпадат в ексцентрично поведение и морална деградация. Това твърдение може да звучи снобско и превзето, но ако се замислим по темата можем да намерим много истина в него. На практика хората, които имат по-висок жизнен стандарт започват да търсят все по-разнообразни начини да се забавляват, поради простата причина, че могат да си го позволят.

Можейки да си позволят толкова много разнообразни неща, с течение на времето по-семплите и традиционни забавления започват да им омръзват и да не им доставя такова удоволствие, каквото преди.

Ето защо тези хора започват да търсят нестандартното. И започват да преминават определени граници. Ще дам пример с една известна артистка – Марияна Абрамович, която прави един от най-шокиращите пърформанси в историята на съвременното изкуство. Тя кани свои колеги, художници и артисти, застава в центъра на галерията, а пред нея има набор от предмети. Казва им, че могат да правят всичко, което пожелаят с нея и тя няма да реагира по никой начин. В началото започва добре, като хората я прегръщат, рисуват сърца по нея и прочие, но с течение на времето нещата ескалират и те дори я събличат, порязват я с нож и издевателстват върху нея.

Целият експеримент е документиран с видео и фотозаснемане, като има една наистина много въздействаща снимка на полуголата Абрамович, разплакана, но все още така неподвижна.

Този пример целеше да илюстрира ненаситността на хората от това, което могат да получат от живота или заобикалящите ги.  И ако експериментът на Абрамович показва как хората ще правят с теб всичко, стига да им го позволиш, то моята лична аналогия е, че стига да могат да си го позволят – хората ще правят всичко, което пожелаят, независимо дали това преминава определи морални граници или не.

А вие на какво мнение сте по темата? Ще се радвам да разбера вашата гледна точка.

Колкото повече пътувам по света, толкова повече виждам разликата между различните цивилизации, народи и манталитет. И ако в Западна Европа хората са някак по-близки до нас (може би заради общата история), то в Азия нещата седят по съвсем различен начин.  Там присъстват двете крайности на поведение, като изключително много си личи разликата.

Пример за това е Сингапур и кварталът „Малката Индия“, в който, както се подразбира от името му, живеят предимно индийци. Първо трябва да отбележа, че сингапурците са особено подредени и организирани хора. Всичко в държавата им е направено така, че да те кара да спазваш редът, който те са си установили. Градът е чист и подреден, всичко е в перфектна хармония. До момента в който не отидете да се разходите из Малката Индия. Там можете да видите мръсотия, боклуци по земята, пред самите магазини на хората.

Ето тук нагледно можете да видите пропастта между едните азиатски цивилизации и другите. Разлика в манталитет и начин на мислене. Поведение и култура. Независимо, че се намират в една от най-подредените държави, може би в целия свят, индийците продължават да се държат по същия начин, по който са свикнали, без да ги интересува от правила, норми и порядки, на държавата, в която се намират.

Разликата между добре устроените азиатски култури (сингапурската, японската и др.) и Западните цивилизации е в начина, по който се възпитава обществото. Ако в Азия дисциплината е основно морално качество и на хората им се втълпява, че те са част от общото и имат отговорност към обществото, то в Западните държави на преден план е индивидуалността. Да, тази индивидуалност е част от общото, но тя е важната. Днес не спира да се тиражира идеята, че човек може да постигне всичко, което пожелае, независимо какво му казват останалите. И всъщност, че той има правото и трябва да прави само това, което той иска, защото хората ще го осъждат на всяка една крачка. Губи се съзнанието за общност и точно това е причината за разликата в тези общества.

Балканите са съвсем различна група хора, които имат както нещо азиятско, така и нещо европейско. Но дали носим подредения, осъзнат манталитет на сингапурците или непукизма на индийците, съчетан с индивидуализма на европейците? Това ще оставя на вас да прецените сами.

През последните години сериалите придобиха много голяма популярност сред хората. Много повече се предпочита да се гледат сериали, отколкото традиционни, пълнометражни филми. И това е може би така, защото в днешно време хората имат много по-голяма необходимост от бързина и динамика, дори и в това, с което би трябвало да се забавляват. Защото животът ни е забързан. Искаме да поемаме максимално много информация за минимално малко време и да бъдем непрекъснато с жив интерес към това, което гледаме. Защото в противен случай бързо губим интерес и вниманието ни се насочва към съвсем различни странични неща.

Но ерата на сериалите претърпява своите трансформации. Ако преди сериалите са се делели на сапунени, ситкоми и киминални, които съответно са били с различна продължителност, то днес вече има тенденцията да се правят епизоди с продължителността на пълнометражен филм. Но за сметка на това с приключването на един от най-популярните сериали последното десетилетие – Игри на тронове, смятам че ще се приключи с ерата на дългогодишните сериали, а ще се залага само на два три сезона, в които да се разгърне цялата идея и сюжет на сценария, но това да се случва максимално стегнато и задържащо вниманието, без да се губи фокусът.

Хората като че ли вече се умориха да следят един сериал с години, а той все повече да ги разочарова с всеки нов епизод, който единствено цели да акумулира интереса и средствата, които е генерирал от самото си създаване.

Ще се радвам да чуя и вашето мнение по въпроса. Гледате ли сериали и дали ви омръзва в един момент и губите интерес към тях?

В България сме свикнали, че основните правила на поведение при евентуална бедствена ситуация трябва да се преподава и тренират още ранна детска възраст. И на практика наистина е така. Още от детската градина и първите класове в училище, ни учиха как трябва да се държим при земетресение, наводнение, пожар и прочие. Освен това всеки отговорен родител се старае да предаде на децата си тези знания и да ги превърне в инстинкт за самосъхранение.

Това се стори много интересна „традиция“ на мой познат от Испания, който не знаеше някои основни за нас неща, за поведение при земетресение. Той ни разказа, че на някои от работните му места му се е провеждал инструктаж за пожарна безопасност, но никога не са го обучавали какво трябва да прави по време на земетресение например. И това се дължало на факта, че живеейки в Мадрид, където не стават земетресения, на него не му е необходимо това знание. Всъщност ние останахме изумени, че той никога през живота си не е усещал земетресение.

В България обаче това е част от живота на хората. Тук не веднъж са се случвали силни земетресения, ето защо правилното поведение по време на бедствия и аварии се възпитава още от ранна детска възраст.

Но не е важно само обществото да знае как да процедира в подобни ситуации. А и органите, които отговарят за помощта и превенцията на възможни бедствия и аварии да са снабдени с необходимата техника, за да могат да си вършат пълноценно работата.

Звеното за аварийна помощ и превенция на Столична община е с широк спектър от области на действие, по-важните от които са премахване на опасни дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и опасно надвиснали предмети от покривни конструкции, обезопасяване на билбордове, мантинели, метални и тръбно-решетъчни прегради, ликвидиране последствия от аварии и инциденти, свързани с химически и опасни вещества, издирване и спасяване на хора в планински терени, евакуация на хора при възникване на бедствия, аварии, отводняване на обществени сгради и обекти от критичната инфраструктура, проверява се изправността на съоръженията, монтирани на детски площадки и др., това каза председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) Орлин Алексиев. Благодарение на средствата от този Фонд са закупени автовишка и специализиран автомобил, оборудван за аварийна помощ и защита при бедствия  за Столична община.

През настоящата година, звеното ще се сдобие с автомобили с повишена проходимост за дейностите по аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии, допълни още Орлин Алексиев.

Наближи времето за абитуриентските балове и всеки с едно или друго чувство се сеща за своя собствен бал. Кой къде е бил, забавни случки от самата вечер, облеклото може би (за момичетата по-често), песните, танците, моментите със съучениците и преподавателите, които сме обичали и тези, които са ни тормозили до краен предел.

И тази година се очаква да има деца, които са сложили балните рокли и костюми и празнуват факта, че са пораснали. Нещо като последния ергенски запой, след който следва сватбата и както много мъже твърдят „приключването на купоните и веселбата“.

Всъщност абитуриентските балове са празник на промяната. Хората завършват училище и с това приключва една цяла ера в техния живот. До този момент те са правили само това. Ставали са сутрин, отивали са на училище, възприемали са дадена информация и са се връщали у дома. През този период децата се социализират, запознават се със заобикалящия ни свят и съзряват.

Не може и според мен, не бива да се прескача този етап от развитието на един човек, предвид че живеем в социални общества, където способността да общуваш с околните е също толкова важна, колкото и интелекта и всички други способности, които може да притежава едно човешко същество.

Ето защо е хубаво, когато има балове и човек се връща към собствените си спомени за това какво е очаквал за своето бъдеще и какво е успял да постигне. Понякога се учудваме сами на себе си колко сме били наивни, как сме вярвали, че животът ни ще се развие по съвсем различен начин и как всъщност това не се е случило.

Какво усещане носи на вас периодът на абитуриентските балове?

Всеки собственик на бизнес знае, че участието на пазара крие множество рискове. Един от тях е забавянето на вземанията от клиенти, което може да изправи кредиторите и бизнеса пред редица неприятни последствия, най-лошото  от които е фалит.

Последствията за фирмите при просрочени вземания са, на първо място, загуба на печалба. Все пак, всеки един бизнес работи, за да генерира печалба и ако нещо пречи на това, последиците са осезаеми. Проблемите с паричния поток и по-големите разходи за лихви са също сериозни предизвикателства, пред които се изправят кредиторите при наличие на несъбрани вземания.

Изброените по-горе проблеми, възникнали вследствие на просрочени плащания, водят до отказване от инвестиции и съкращаване на работни позиции. Друг начин за компенсиране на влошената ликвидност е повишаване на цените на предлаганите стоки или услуги.

В такива моменти един от основните проблеми на бизнеса е, че няма ясно изграден механизъм за справяне с просрочените вземания, тъй като това не е негов основен фокус. Ето защо професионалната помощ е особено полезна в тези моменти. Колекторските компании са специализирани именно в управлението на просрочени вземания. На първо място те освобождават значителен вътрешен ресурс на компанията-кредитор, който тя може да насочи към основната си дейност.

Второ, колекторските агенции се явяват като медиатор в отношенията между кредитор и клиент. Ето защо изборът на агенция трябва да се осъществява внимателно. В България фирмите, които членуват в Асоциацията на колекторските агенции, спазват единен етичен кодекс, благодарение на който се гарантира коректното общуване с клиентите.

Една от най-големите колекторски компании в България е ЕОС Матрикс. Тя оперира на пазара от повече от 15 години и е част от международната финансова група EOS Group. Благодарение на международното ноу-хау, служителите на компанията прилагат доказано добри практики за работа и коректно отношение към поверените им клиенти, предлагайки им различни варианти за справяне с възникналата ситуация.

Ето защо ползването на услугите на колекторска агенция е полезно за всеки бизнес. Защото професионалистите знаят как да подходят към всеки индивидуален казус. По този начин бизнесът може да продължи да се ангажира с основната си дейност, а за просрочените плащания се грижи професионалист, благодарение на който се връщат средства в оборота на компанията. А тя, от своя страна, може да ги използва както за покриване на собствени задължения и разкриване на нови работни места, така и за инвестиции.

През последните години така наречените „риалити“ предавания станаха особено популярни. Хората като че ли се измориха да гледат режисирани неща и пожелаха да наблюдават по един доста притеснителен начин, според мен, живота на другите хора, с блажената заблуда, че това, което гледат е част от реалния живот и се случва наистина.

Истината може би никога няма да я разберем, докато сме просто обикновени зрители на едно такова предаване. Можем само да предполагаме, но предположенията ни винаги стигат до това, че всъщност всички ситуации, в които попадат участниците в проектите, драмите и скандалите, са всъщност режисирани от някой човек, който много добре знае как да си повиши рейтинга на предаването.

Разбира се, не всеки риалити формат предполага кавги и скандали, но никога не вреди едни сочни крясъци и размяна на „любезности“ в национален ефир. Все пак хората не са се променили особено много хилядолетия наред и все още търсят кръв и зрелища.

Отивайки точно в този посока, не мога да не направя аналогията с гладиаторските битки, които са били може би първите риалити формати, познати ни някога. Тези хора са излизали на арената, за да се бият до смърт. Не защото в това е имало някакъв смисъл, а защото това е служило за забавление на публиката. Да дадеш живота си, за да забавляваш аудиторията… и това ако не е отдаденост към професията. Мнозина биха казали, че те всъщност са принуждавани да правят това и едва ли не са държани като затворници. Всъщност нито един надежден източник и исторически извор не потвърждава тази информация. Ето защо не можем да знаем точно какво е било. Но със сигурност се знае, че гладиаторите са били едни от най-обгрижваните хора. За тях са се грижили най-добрите лекари, хранили са ги с най-добрата храна и като цяло са си живеели изключително добре, ако съумеят да останат живи, разбира се.

Завръщайки се обратно в нашето време, риалити предаванията по телевизиите предлагат зрелища на своите зрители и се опитват да обхванат абсолютно всеки един аспект от живота и изкуствата, които биха били интересни на хората – музика, танци, готвене и разбира се, черешката – човешките взаимоотношения, които са във фокуса на всяко едно подобно предаване, но има едно, което бие всички по този параграф. И може би ако брилянтния Джордж Оруел не беше написал антиутопията си „1984“ все още щяхме да си живеем в блаженото невежество на света без „Биг брадър“.

Има някои хора, на които единствената им цел е да ги дават по телевизията. Това ги кара да се чувстват добре и уникални. Следят гледаемостта на своето видео в каналите за свободно споделяне на съдържание и колкото повече расте, толкова по-успели се чувстват те. Започват да придобиват още по-голямо самочувствие и правилната преценка за себе си остава едно неясно имагинерно понятие, за което някога са чували, но всъщност не знаят какво е и не искат и да знаят.

Всеки, който е написал негативен коментар под тяхното видео, веднага бива обявен за хейтър и човек, който нищо не разбира от съответното „изкуство“, представление или какъвто там „талант“ твърди, че има съответната личност. Още по-брутални случаи има, в което самите „талантливи“ личности решават да отговорят на своите хейтъри, започвайки да ги обиждат по всякакъв начин, дори и на физически принцип, защото просто не могат да намерят друг начин да го направят. За тях е важно външното, това колко лайка са събрали на снимките си, колко гледания е имало видеото.

Това е нова форма на наркотична зависимост, която обаче е много трудна за лечение, защото освен че създава илюзорна представа за заобикалящата ни действителност, не можем да бъдем детоксикирани от нея със затваряне в определена институция и откъсване от средата, която ни предлага този тип изкушения. Тази зависимост е трудно да се преодолее, защото е навсякъде около нас и по този начин функционира света ни.

Вижте видеото, което съм ви подготвил, което ясно илюстрира стремежа на определен тип хора да привлекат вниманието върху себе си, независимо как

Ще отговоря на въпроса от заглавието само с една дума – „много“. Наистина изключително е важно да можем да преценяваме правилно способностите си. От една страна има много хора, които си мислят, че могат много повече отколкото в действителност, от друга – такива, които се подценяват изключително много, а в същото време са изключително способни.

Истината е, че е много трудно да се намери балансът и хората да имат близка до реалността представа за собствените си възможности. Понякога обаче е много болезнено да чуем истината за себе си. И то по телевизията. Ето защо се получават подобни изблици в ефир. А продуцентите на предаването не пропускат да ги покажат, защото това им носи рейтинг и гледаемост.

И все пак… Трябва да се научим да приемаме критиката, дори и да не сме съгласни с нея. Всеки има право на мнение и да, вярно е, че историята познава мнозина талантливи души, които са били отхвърляни многократно, защото са смятани за неталантливи, но това не означава, че вие сте един от тях.

Споделям едно видео в подкрепа на това, което казах. А освен това е по някакъв начин забавно. Насладете се!

Въпреки че човечеството вече е толкова технологично напреднало, на всички е ясно, че срещу стихиите на природата до голяма степен сме безсилни. Затова   хората се стараят да разработват все повече системи и механизми, благодарение на които да ограничи максимално влиянието ѝ над живота ни. И все пак отново се случва така, че да има нужда от специализирани служби, които да предпазват и помагат на населението в големите градове срещу последиците от природата. Ето защо едно от важните пера в разпределението на бюджета на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ), ръководен от Съвет за управление, чийто председател е Орлин Алексиев, е предназначено именно за това направление.

Изградени са системи, механизми и правила за безопасност, а спазването им  спасява човешки животи. Още в училище ни учат как трябва да реагираме по време на земетресение, пожар в сграда или при гръмотевична буря. През зимата в планината трябва да караме ски и сноуборд само в обозначените за това места и да не се отклоняваме от тях, защото рискуваме да предизвикаме природата и лавина  да се стовари върху нас с цялата си мощ .

С широк спектър на действие е Звеното за аварийна помощ и превенция към Столична община. По-важните от дейностите му са премахване на опасни дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и опасно надвиснали предмети от покривни конструкции. Обезопасяването на рекламните пана и билборд конструкции е също изключително важно, защото покрай тях преминават ежедневно стотици автомобили и пешеходци. Всяка друга пътна инфраструктура също трябва да бъде максимално обезопасена като мантинели, метални и тръбно-решетъчни прегради. А при възникване на аварии с химически и друг тип опасни вещества, звеното отговаря за ликвидирането на последствията от нея. Към него спадат планинските служби, които провеждат издирвателни и спасителни акции в планинските терени, като съм това звено спадат и службите, които отговарят за евакуацията на хора при възникването на бедствия. Те са хората, които се справят с авариите, отводняването на обществените сгради и обекти от критичната инфраструктура, както и отговарят за проверка на изправността на съоръженията, монтирани на детски площадки и др.

Поинтересувах се какви инвестиции и средства се влагат срещу бедствия и аварии в София. През 2018 г. СОПФ  е  предоставил средства в размер до 420 хил. лв. за закупуване на автовишка и специализиран автомобил, оборудван за аварийна помощ и защита при бедствия. За настоящата календарна година се очаква да се задейства и процедурата по закупуването на автомобили с повишена проходимост по аварийна помощ и превенция.

Какво още ни очаква през 2019 година, предстои да разберем от Общината и СОПФ, чийто председател на Съвета за управление е Орлин Алексиев – общински съветник от ПП ГЕРБ. Да се надяваме, че освен добра подготовка – ще имаме и късмета да не се случват кризисни ситуации.

Обичам да ходя на театър. Това е за мен е едно от най-хубавите изкуства, защото съчетава в себе си всяко едно друго. Всъщност всяко едно изкуство е произлязло от театъра. И музиката и танца и сценографията и сценичните кадри, дори киното. Театърът е първообраз на всичко важно, значимо и красиво в този свят.

Много е хубаво, когато посещавам постановки, чийто режисьори не са останали в миналото, а са се възползвали от модерното разбиране за правене на театър. За това как може да бъде използвано пространството, сцената, осветлението, пушекът, за да бъде предадена емоцията и да бъде изобразена картината, която да се разгърне напълно жива пред зрителите в залата.

Така съм присъствал на постановки, в които актьорите буквално са плували в море от сценичен дим, а ти като зрител по никой начин не възприемаш разтилащата се картина пред теб като нещо различно от море, в което се плува. Ставал съм свидетел на актьори, които са толкова добри в движенията си, съчетани с правилното осветление, че ти наблюдаваш истински забързан кадър (все едно на филм). Невероятен ефект, който остава много дълго в съзнанието. Актьори също са демонстрирали забавен кадър пред очите ми, и какви ли не други впечатляващи ефекти, постигнати само с помощта на добрата физическа култура на актьорите и брилянтния ум на режисьора и сценографа на постановката.

Много е хубаво когато пред теб се разгръщат подобен тип картини, които не само остават дълго в съзнанието, но и зареждат с положителни емоции. Защото най-хубавото на театърът е, че можеш да усетиш излъчването на актьорите и то да ти повлияе. Това по телевизията не може да се случи. .

Обичам да ходя на театър. Това е за мен е едно от най-хубавите изкуства, защото съчетава в себе си всяко едно друго. Всъщност всяко едно изкуство е произлязло от театъра. И музиката и танца и сценографията и сценичните кадри, дори киното. Театърът е първообраз на всичко важно, значимо и красиво в този свят.

Много е хубаво, когато посещавам постановки, чийто режисьори не са останали в миналото, а са се възползвали от модерното разбиране за правене на театър. За това как може да бъде използвано пространството, сцената, осветлението, пушекът, за да бъде предадена емоцията и да бъде изобразена картината, която да се разгърне напълно жива пред зрителите в залата.

Така съм присъствал на постановки, в които актьорите буквално са плували в море от сценичен дим, а ти като зрител по никой начин не възприемаш разтилащата се картина пред теб като нещо различно от море, в което се плува. Ставал съм свидетел на актьори, които са толкова добри в движенията си, съчетани с правилното осветление, че ти наблюдаваш истински забързан кадър (все едно на филм). Невероятен ефект, който остава много дълго в съзнанието. Актьори също са демонстрирали забавен кадър пред очите ми, и какви ли не други впечатляващи ефекти, постигнати само с помощта на добрата физическа култура на актьорите и брилянтния ум на режисьора и сценографа на постановката.

Много е хубаво когато пред теб се разгръщат подобен тип картини, които не само остават дълго в съзнанието, но и зареждат с положителни емоции. Защото най-хубавото на театърът е, че можеш да усетиш излъчването на актьорите и то да ти повлияе. Това по телевизията не може да се случи. .

Колко пъти ви се е случвало като сте били малки да чувате някоя песен на друг език. Английски на пример. И въпреки че всички през 90-те учихме английски език, винаги се случваше така, че не можем да чуем някоя дума, израз или цял куплет правилно. Е после се получаваше много смешно като разберяхме какво всъщност се е пее и като си дадяхме сметка какво всъщност ние сме пеели.

Това днешните младежи няма как да разберат, защото има Интернет и всичките му удобства, които ти позволяват съвсем бързичко да потърсиш текста на песента, да го намериш и да пееш съвсем уверено реалните текстове.

Завидяхте ли сега на днешната младеж?

В момента, в който написах това изречение и се почувствах като стар дядо, който с мъка си спомня за годините на своето детство и съзряване. Но в интерес на истината това си беше и доста забавно.Защото понякога се усещам какво всъщност съм пял и… е, обичам да казвам, че изпълнителят не си знае текста.

Нататък е лесно – чувството за самоирония работи в огромна степен. Защо е така ли? Защото е много важно да гледате на себе си просто като една прашинка в пространството, която ще бъде поета от вятъра и отнесена някъде…

А какво са тук едни текстове, пети погрешен начин?
Стана ли ви ясно за какво всъщност пиша? Ако не – пишете ни в коментар, с удоволствие ще ви го разясня 😉

Замисляйки се, хората прекарваме много повече време на работното си място, заедно с колегите си, отколкото с близките ни хора и приятелите ни. Ето защо е много важно, когато сме на работа, да успеем да намерим общ език с хората около нас, така че да прекарваме времето си приятно и ползотворно.

Когато си в една отровна среда и хората покрай теб гледат само как да ти спънат работата, защото… ами просто защото са лоши, това означава, че мястото ти не е там. Защото рано или късно ще трябва да влезеш в този порочна и група групова динамика. Твърдиш, че няма да го направиш ли? Невъзможно е. Защо ще попиташ. Защото човешкото същество е направено да оцелява. За да оцелееш в една подобна среда ти трябва да станеш като хората в нея. Може да не загубиш толкова много от себе си, следвайки личните си морални ценности, но все пак единицата трудно успява да наложи сам мнението си.

Можеш да бъдеш аутсайдер и всички да се опитват да те прецакат, или да играеш играта, опитвайки се възможно най-малко да загубиш от себе си. Но при първата възможност ще се изпариш и ще забравиш дори, че си бил част от подобно нещо.

Когато колективът е сплотен и времето, прекарано с тях е ползотворно и креативно, със сигурност човек се чувства много по-добре. На първо място, защото си е свършил добре работата и чувства удовлетворение за това, от друга защото чисто емоционалните му потребности от сплотяване и част от дадена общност са задоволени.

А вие имали ли сте моменти, в които сте се чувствали не на място сред своите колеги?

Разкажете ни за опита си!

MicroCredit е небанкова финансова институция, която предоставя бързи потребителски кредити на всички потребител. За повече от 5 години на пазара, институцията е имала за цел да следи нуждите на потребителите и да отговори подобаващо с правилните условия, възможности за заявление, получаване и плащане на бързия кредит.

Така компанията предлага продукти, съобразени с нуждите и възможностите на широк кръг потребители. Както и изцяло онлайн бърз кредит, за който кандидатствате в удобството на своя дом или офис, посредством онлайн платформата на компанията. Средствата можете да получите по удобен за вас начин, като избирате дали това да бъде лично в един от 70-е локални офиси на компанията или по банков път.

Вноските си за продуктите, предлагани от небанковата финансова институция, можете да разпределите по начин, съобразен с месечния ви бюджет и да ги извършвате отново по няколко различни начина – банков път, лично на консултант на компанията (в удобно за вас време), в офис на MicroCredit или обект на EasyPay.

Една от положителните страни на бързият кредит е, че кандидатствате само срещу лична карта. Не са необходими поръчители или обезпечаване на средствата. Става лесно, документацията е сведена до минимум и получавате парите си в кратък срок.

Също така можете да се възползвате от 30-дневно безлихвено връщане на заетата сума, при заплащане на еднократна административна такса.

Бърз кредит от MicroCredit можете да вземете за срок от 3 до 12 месеца, на стойност от 200 до 3000 лева, а ако нещо по условията, описани на интернет страницата им не ви е ясно или имате други въпроси, можете да се свържете с техни представители, посредством чат връзка, електронна поща или горещ телефон.

От 22 октомври 2018-а година, MicroCredit стартира промоционална кампания за бърз кредит в офис или онлайн без лихва на стойност до 800 лева до 30 дни. Като при изплащане на кредита до 30 дни годишния лихвен процент (ГЛП) и годишния процент на разходите (ГПР) са в размер на 0%, а административната такса за оценка на риска е в размер на 0 лева.

При изплащане на бързия кредит на вноски, промоцията предвижда да се прилагат условията на MicroCredit за съответния кредит, като административната такса за оценка на риска отново е в размер на 0 лева.

Промоцията за кредит с 0% лихва важи на територията на цялата страна като периодът ѝ е от 22 октомври 2018-а до 21 ноември 2018-а година.

MicroCredit е съвременният и надежден партньор на над 260 000 потребители, които са се възползвали от техните продукти.