Петър Стоилов

В България гайдата е позната от древни времена, тя е важен музикален инструмент съпровождащ важни събития в живота на българина. Използва се както за соло инструмент, така и за съпровод на певци и певици, обикновено в оркестър, понякога с повече от две гайди заедно с тамбури, кавали и гъдулки.. Характерен съпровод на народните песни от гайда има в Родопския край. Там е разпространена така наречената „каба-гайда”, за която  е характерно ниска звучност. След кавала и гъдулката, гайдата се нарежда на трето място по популярност на инструментите у нас. Има я в почти всички наши етнографски области, Североизточна България – Лудогорието, Добруджа, Южна България – Тракия и Странджа и разбира се в Родопите.
Гайдата е мехов  духов инструмент. В исторически план сведения за съществуването на гайдата датират от древната култура на азиатските страни. През 17 и 18 век е използвана в Западните европейски страни и до ден днешен съществува като музикален инструмент при повечето европейски народи. В различните държави тя се нарича с различни и разнообразни имена, но вълшебния звук, който излиза от нея навсякъде е един и същ. В България данни за съществуването на гайдата има още от времето преди Христа. Тя била използвана още от славяните и траките, които изкусно свирели на гайди и свирки. Широко разпространена е била и през вековете на Османско робство, за това свидетелстват много документи на европейски посланици пътували през страната ни и насладили се на народния дух и творчество.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

Винаги говоря за музиката като изкуство и начин да изразиш себе си. Ако трябва да бъдем откровени обаче всяко нещо става с пари, а изкуството не прави изключение. В днешно време ако не попаднеш на човек, който да те хареса и да има финансовата възможност да те подкрепи и да ти даде начален старт няма как да успееш в музикалния бизнес. Много хора може да ти се възхищават на таланта и на това което правиш без значение дали свириш на някакъв инструмент или имаш страхотен глас, но ако нямаш спонсор зад гърба си шансовете ти са нулеви. Повечето компании за откриване на таланти и издателски къщи трудно се навиват да лансират нови хора, естествено всичко отново е свързано с парите. Това е така, защото ако те финансово те спонсорират винаги има риска ти да не успееш, а за тях това е един риск, който не всеки е готов да поеме. Може би именно по тази причина се получава наплива от певици в чалга бизнеса. Забелязал съм много талантливи гласове, хора с потенциал, които вероятно поради липсата на опции избират некачествената музика, която ще им донесе пари. Защото колкото и да не искам да призная всички сме на ясно, че в България и в някои страни около нас чалгата е най-слушаната музика. Много се радвам на музикалните телевизионни формати, благодарение на които всяка година се откриват нови талантливи хора, които всъщност са бъдещето на българската музика.

На девети февруари от деветнадесет часа в зала 1 на НДК ще се проведе концерт по случай навършването на 100 години от раждането на големия български композитор Йосиф Цанков (1911-1971). Световно известен и признат приживе за богатото си творчество в няколко направления на забавната музика. Създал е множество оперети, изиграни в театър „Одеон” през 30-те и 40-те години на миналия век. Много театрални постановки и български филми са озвучени от неговата музика. Написал е първите български танга, валсове и танцова музика, многобройни радиопиеси, както и авторски песни за гласовете на бългаската естрадна музика. Йосиф Цанков е смятан за един от основоположниците на българската забавна музика.
Концертът е озаглавен „Песен моя, обич моя” по едноименната песен изпята от Йорданка Христова. Събитието ще се състои с любезното участие на Музикантите от бенда на Българското Национално Радио и щрайха на Националната опера, с диригент маестро Антони Дончев. Изпълнителите  които ще вземат участие в концерта са музиканти от различни поколения. Ще имаме възможност да чуем имена като  Богдана Карадочева и Йорданка Христова,  Орлин Горанов, Илия Ангелов, „БТР” и още много други. На сцената ще се представят и танцьорите от трупата на Нешка Робева, както и детска вокална група „Радиодеца”.
Ако имате желание да чуете красива българска музика, популярни песни и невероятни текстове написани от велики творци този концерт определено ще ви зарадва. На него ще се разиграе томбола, която ще даде възможност на закупилите билет за събитието да спечелят плазмен телевизор, лаптоп или голямата награда под формата на лек автомобил. Водещите, които ще ни забавляват ще бъдат актьора Тончо Токмакчиев и Ани Михайлова.

Не знам дали  сте забелязвали, но за жените има нещо много обаятелно и привлекателно в мъж свирещ на китара. Може би не за всички, но една доста голяма част от тях смятат това за много романтично. Аз имам много жени приятелки, които непрекъснато въздишат по някой китарист. Не искам и да си представям колко обожателки имат момчетата от групите, пък дори и тези които не са толкова популярни. Въпреки, че света е в един етап, където отдавна жените са независими и нямат нужда от мъж, за да се грижи за тях, аз мисля че тази захласнатост се дължи на някогашните серенади. В онези романтични времена, когато изразяваш чувствата си като изпееш и изсвириш красива любовна балада на любимата жена. А ако си достатъчно талантлив, че да можеш да напишеш песен за самата нея, това ще я трогне дълбоко. Толкова често чувам възклицания по този въпрос, че направо започнах да се замислям дали да не си купя и аз една китара и да започна да събирам обожателки, че най-накрая и аз да открия любовта. Естествено това е просто шега, нещата не стават толкова просто. Въпреки това може да се каже, че китарата придава на мъжа една особена мъжественост и същевременно романтизъм, който много се харесва на жените.

Тази седмица ще ходя да гледам мой приятел в един клуб с жива музика. Той освен, че много обича качествена музика е много добър в свиренето на китара и заедно с няколко познати се събират от време на време да посвирят. Обикновено се събираме в апартамента на някой познат, гаража или помещение, което е свободно, но този път няма да бъде така. Собственика на голям рок клуб е разбрал от познати колко добре свирят и решил да ги чуе, за да се увери в слуховете. След това веднага им предложил другият четвъртък да свирят на живо в заведението му, което си е доста ласкателно според мен. Те не искат да се занимават професионално с музика, защото е ясно, че тук в България музикантите извън попфолка остават почти незабелязани и е трудно да се докажеш. Въпреки това се радвам за тях, защото ако не друго поне повече хора ще разберат колко са добри и ще им се порадват. Вече започнах да звъня по телефони и да каня приятели и познати, за да се съберем повече хора и да ги подкрепим. Те не са от хората, които много се притесняват, но все пак винаги свирят пред приятели, а сега ще има много хора, които ще ги слушат, може и да се окаже, че имат нужда от познати лица в публиката. Очаквам събитието с нетърпение, надявам се да спечелят почитатели и да се забавляваме, както обикновено.

На 25 декември пряко по БТВ от Народния театър „Иван Вазов” се излъчи Благотворителния празничен концерт на „Българската Коледа”. За девети пореден път звезди от родната естрада и известни личности от българската сцена се включиха и подкрепиха голямото събитие, което помага за събирането на средства за деца имащи нужда от скъпо лечение. Над 100 български изпълнители се изявиха в двучасовия спектакъл. Включиха се имена като Влади Ампов – Графа, Николина Чакърдъкова, Наско от БТР, Юлия Манолова, Драгомир Драганов, Искра Ангелова, Радинела Бусерска, Григори  Недялков, Кристиян, Невена Цонева, Йордан Караджов от Сигнал, Дани Милев и други. Тази година „Българската Коледа” успя да събере 461 533 лева по време на самия концерт. Заедно с даренията от съобщения и обаждания на фиксираните номера събраните средства възлизат на 1 021 533 лева.

Един от най-добрите начини да се прави благотворителност е чрез музиката, защото тя може да каже толкова много неща, да трогне най-закоравелите сърца и да предизвика сълзи в очите на хиляди хора. Тази добра кауза подкрепена от музиката успя и тази година да стопли сърцата на много хора, които станаха съпричастни към нуждаещите се и помогнаха с дарение. В тези трудни времена, когато повечето хора отделят средства само за най-необходимото, благотворителност се прави трудно. Но всеки от нас може да отдели средствата за едно кратко текстово съобщение, с което макар да даряваме малко, ние показваме своята подкрепа. Заедно можем повече.

Тъй като в момента е зима и посрещаме едни от най-големите празници, а именно отминалата вече Коледа и наближаващата Нова година, се сещам само за един човек, който може да опише всяко нещо само с мелодия, без думи. Людовико Ейнауди е италиански пианист успял да завоюва сцената още след своя дебют. Той е музикант, чието име се поставя до Шопен, Майкъл Найтъм, Ерик Сати. Музиката му е като приказна история без думи, затвориш ли очи въображението ти е свободно да си представи картините описани с мелодия. Людовико има издадени двадесет диска, написал е саундтраците на деветнадесет филма и телевизионни сериали и се е превърнал в най-продавания класически пианист. Роден е в Торино, Италия и започва да свири на пияно още от дете, като дава старт на своя талант и кариера, след това учи и завършва Миланската консерватория.

През предстоящата 2012 година, на двадесет и осми март ние ще имаме честта да видим и слушаме прекрасните творби на Людовико Ейнауди в България. Той ще изнесе концерт в София от 19:30 часа. Сигурен съм, че за много хора това име е напълно непознато, но ако чуете само една негова творба ще останете пленени от таланта и способността му да рисува с помощта на мелодията. За любителите на класическата музика идването на такова голямо име у нас е истински подарък, за мен също въпреки, че не бих се определил така.

Досега не съм засягал темата за нашата национална народна музика, но безспорно по тази тема могат да се кажат много неща. Не бих се определил като човек, който слуша много народна музика, защото има много песни от различните краища, които не ми допадат и не ми харесва да ги слушам. Ако трябва обаче да не обръщам внимание на това бих казал, че българската народна музика е един от поводите, с които ние можем да се гордеем, че сме се родили българи. Народното творчество е разказало цялата история на България и всички премеждия, които е преживяла за да я има и днес. Песни има за всеки повод бил той тъжен или весел. Българската народна песен е въплътила в себе си  гения на един народ, уникална и неповторима музика и текст идващ направо от душата, която изплаква мъката си или се радва на успеха си. Никъде по света няма музика, която да прилича на нашата, никъде няма такива сложни хора и ръченици, каквито имаме ние. Аз за съжаление мога да играя само право хоро, но ако помислим за останалите ритми, на които се танцуват еленино, дайчово, пайдушко и какви ли още не хора, ще се възхитим от разнообразието на народното творчество. Някои млади хора напълно отричат народната музика, но това е защото не са възпитани да обичат своето. Защото нашата народна музика е уникална, на нея се възхищават всички чужденци, чули българска песен. Tя е в основите на нашия бит и култура, на нашите традиции и ценности и е нещо, с което можем да се представим пред света.

Досега не съм засягал темата за нашата национална народна музика, но безспорно по тази тема могат да се кажат много неща. Не бих се определил като човек, който слуша много народна музика, защото има много песни от различните краища, които не ми допадат и не ми харесва да ги слушам. Ако трябва обаче да не обръщам внимание на това бих казал, че българската народна музика е един от поводите, с които ние можем да се гордеем, че сме се родили българи. Народното творчество е разказало цялата история на България и всички премеждия, които е преживяла за да я има и днес. Песни има за всеки повод бил той тъжен или весел. Българската народна песен е въплътила в себе си  гения на един народ, уникална и неповторима музика и текст идващ направо от душата, която изплаква мъката си или се радва на успеха си. Никъде по света няма музика, която да прилича на нашата, никъде няма такива сложни хора и ръченици, каквито имаме ние. Аз за съжаление мога да играя само право хоро, но ако помислим за останалите ритми, на които се танцуват еленино, дайчово, пайдушко и какви ли още не хора, ще се възхитим от разнообразието на народното творчество. Някои млади хора напълно отричат народната музика, но това е защото не са възпитани да обичат своето. Защото нашата народна музика е уникална, на нея се възхищават всички чужденци, чули българска песен. Tя е в основите на нашия бит и култура, на нашите традиции и ценности и е нещо, с което можем да се представим пред света.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.

Едно от светлите имена на българската сцена е на младия и талантлив Владимир Ампов с професионалното прозвище Графа. Роден е на 21 април 1978 г. и прави първия си дебют на сцената, когато е едва на 10 години през 1988 с песента „Вече десет години съм на този свят”. Веднага след нея излиза и парчето „Мандарини”, двете песни около половин година не слизат от класацията на БНТ „Музикална чуднотека”. Дебютния му албум носи името ”Гумени човечета” и излиза през 93-та.

Графа е вече 23 години на българската сцена, като е успял през всичките тези години да не загуби своята популярност и да се пребори с назряващия през годините чалга жанр. Успял е да направи цели десет албума, един от които е събрал най-добрите хитове до 2008 година, когато излиза на пазара. Трудно е да се каже кой от всичките албуми е най-успешен или коя песен е най-голям хит. Но всеки ценител на българската музика свързва името му с невероятните балади за любов, които създава. Чувал съм, че някои хора не го харесват именно заради бавни песни с привкус на романтика и нотка на отчаяние. Предполагам творчеството му остава неразбрано за много от тези хора, все пак за да разбереш една песен, в която се говори за любов е нужно самия ти поне веднъж да си обичал. Аз лично много го харесвам като изпълнител, смятам, че той е един от поводите ни за гордост в музикалния свят. Надявам се в някоя от следващите години да изяви желание да ни представи на някой известен музикален спектакъл като Евровизия например.

Както всяко хубаво нещо си има край, така неочаквано и бързо дойде края на един от най-добрите музикални формати X –фактор. В неделя вечер на 11 декември Рафи Бохосян събра 50,6 процента от зрителския вот и стана победител в първото издание на шоуто у нас. Бургазлията на 18 години беше безспорен любимец на публиката от самото начало на предаването. Той спечели зрителите с невероятен глас, танцувални и артистични умения. Младежа, който учи в търговската гимназия ще има възможността да запише песен с продуценти и композитори извън пределите на България.

Рафи беше на финал с Богомил, като и двамата бяха участници от отбора на цигуларя Васко Василев. Той се отказа от възможността да назове кой от двамата иска да стане победител, защото ги чувствал като свои синове.

В последното си сценично представяне на сцената Рафи изпълни три страхотни парчета едно, от които беше „Ах, морето” заедно с бургаската поп звезда Тони Димитрова. Другите две песни бяха „I’m just a giggolo” на Дейвид Ли Рот и “This is a man’s world” на Джеймс Браун.

През цялото участие на Рафи журито никога не му отправи сериозна критика, той беше винаги похвален и окуражен за представянето си. На крайното гласуване не успя да повлияе дори проблема с тока, който се появи в залата за няколко минути и той успя заслужено да спечели престижната титла „победител ” в първия за България X-фактор.

Група Акага ще празнува 20 години професионална кариера на сцената. Зад тази внушителна цифра се крият години на упорит труд, през които момчетата от групата се доказаха като талантливи музиканти, уникални таланти и истинска гордост за българската музика. За цели 20 години Акага не слязоха от сцената и продължават да пълнят зали и клубове с изпълненията си. Успяха да създадат многобройни фенове, които ги подкрепят и заради които те продължават да правят албуми.

На 7-ми декември формацията отбеляза годишнината си с голям концерт в Националния Дворец на Културата. Там те  представиха най-големите хитове от новия си албум, който излезе точно в деня на концерта. Гости на шоуто бяха Графа, Любо Киров, Хилда Казасян и Калин Вельов, които изпълниха няколко песни с групата. Присъстваха близки приятели на групата като Димитър Ковачев – Фънки и Стефан Чобанов. Преди година Веско Панталеев – Ешкенази записа с Акага песента „Те нямат вина”, вдъхновена от каузата на Уницеф за децата без семейство и дом. Той пристигна от турнето си в Япония за концерта и беше специален гост на събитието. Трима бивши члена на групата изсвириха с тях на сцената „Cuba libre”. Освен на уникалните изпълнения публиката се радваше на оформлението и сценичното представяне, което успя да разкаже малка част от дълго градената история на група Акага. Концерта се проведе от 20.00 часа и беше напълно достъпен за публиката, като цената на билетите варираше от 10 до 30 лева.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.