Петър Стоилов

Вайб мениджър е новата позиция в големите корпорации, които работят основно с миленуми. От по-малки фирми може да се делегират задачите на някой с подобни качества, но честно казано идеята ще ви хареса и ще наемат подобна личност. А ето и повече информация какво представлява.

Писал съм много по темата, че вече талантливите служители искат не само висока заплата, но и социални придобивки. Заедно с тях обаче са важни атмосферата, работното място и комуникацията с колегите. Точно тук се появява вайб мениджърът, чиято мисия е да отговаря за добрата атмосфера в офиса.

Задачите на тази нова професия са няколко. Първоначално трябва да помисли как най-добре да организира средата за работа. Това може да включва отворени пространства или пък подредба на бюрата, интериор и цялостната визия на офиса. Идеята е, че всеки човек, който влезе, трябва да бъде вдъхновен и да се почувства уютно или поне релаксиращо.

Следващата задача на вайб мениджъра е да осигури игри или пък напитки в офиса. Тяхната цел е да разведряват служителите и да им помагат да разчупят ледовете помежду си. По този начин ще се улесни комуникацията и ще се създадат моменти на смях, които да сближат колегите.

Последната основна мисия на вайб мениджъра е да организира мероприятия като рождени дни, тиймбилдинги и обучения, които да сплотяват колектива. Това включва да се обръща внимание на тяхната уникалност, която да накара служителите да излязат от зоната си на комфорт и да покажат истинската си същност.

На мен много ми допада тази нова професия и мисля, че е надграждане над просто HR, който наема хора и ги мотивира. Тук говорим за забавен, креативен начин да създаваш щастие и добро. А това не е ли супер яка работа?

Случвало ли ви се е да работите дълго време на едно работно място, но нещата да не се получават. Не се получават от гледна точка на това, че работата ви не се оценява по достойнства, а точно обратното. В по-голямата част от времето дори не получавате обратна връзка за свършената от вас работа, а когато случайно нещо не се получи по начина по който са си го представяли шефовете – да бивате обвинявани за целия световен глад дори.

Еми в такива моменти е време да си тръгнете. Време е да кажете „чао“ на всичките си приятели, които сте създали с колегите си и да търсите ново място, където ще бъдете оценени по достойнства.

Случвало ли ви се е? Разкажете ми накратко за вашия опит в тази насока. Ще се радвам да прочета за него.

Случвало ли ви се е да работите дълго време на едно работно място, но нещата да не се получават. Не се получават от гледна точка на това, че работата ви не се оценява по достойнства, а точно обратното. В по-голямата част от времето дори не получавате обратна връзка за свършената от вас работа, а когато случайно нещо не се получи по начина по който са си го представяли шефовете – да бивате обвинявани за целия световен глад дори.

Еми в такива моменти е време да си тръгнете. Време е да кажете „чао“ на всичките си приятели, които сте създали с колегите си и да търсите ново място, където ще бъдете оценени по достойнства.

Случвало ли ви се е? Разкажете ми накратко за вашия опит в тази насока. Ще се радвам да прочета за него.

Замисляйки се, хората прекарваме много повече време на работното си място, заедно с колегите си, отколкото с близките ни хора и приятелите ни. Ето защо е много важно, когато сме на работа, да успеем да намерим общ език с хората около нас, така че да прекарваме времето си приятно и ползотворно.

Когато си в една отровна среда и хората покрай теб гледат само как да ти спънат работата, защото… ами просто защото са лоши, това означава, че мястото ти не е там. Защото рано или късно ще трябва да влезеш в този порочна и група групова динамика. Твърдиш, че няма да го направиш ли? Невъзможно е. Защо ще попиташ. Защото човешкото същество е направено да оцелява. За да оцелееш в една подобна среда ти трябва да станеш като хората в нея. Може да не загубиш толкова много от себе си, следвайки личните си морални ценности, но все пак единицата трудно успява да наложи сам мнението си.

Можеш да бъдеш аутсайдер и всички да се опитват да те прецакат, или да играеш играта, опитвайки се възможно най-малко да загубиш от себе си. Но при първата възможност ще се изпариш и ще забравиш дори, че си бил част от подобно нещо.

Когато колективът е сплотен и времето, прекарано с тях е ползотворно и креативно, със сигурност човек се чувства много по-добре. На първо място, защото си е свършил добре работата и чувства удовлетворение за това, от друга защото чисто емоционалните му потребности от сплотяване и част от дадена общност са задоволени.

А вие имали ли сте моменти, в които сте се чувствали не на място сред своите колеги?

Разкажете ни за опита си!

Случвало ли ви се е да работите дълго време в една фирма, да имате определение служебни взаимоотношения с колегите и в един момент да отидете на така наречените тиймбилдинги? Тогава наистина придобивате съвсем различна представа за хората, с които работите.

От гледна точка на управлението на човешките ресурси, този тип събирания играят много важна роля за сплотяването на колектива. По този начин виждаш хората,  с които работиш в неформална среда и успявате да се забавлявате заедно. По този начин на подсъзнателно и психологично ниво, започвате да разчитате повече един на друг. Започвате да имате свои вътрешни истории и шеги, които да си разбирате само вие. С времето продължавате да се сещате за тези моменти и това се явява като повод за усмивка.

Колкото повече такива моменти имате с колегите си, толкова по-близки и доверени ги чувствате, а от друга страна започвате да се чувствате като част от дадена общност. Това е особено важно, тъй като стои в основата на нуждите на всяко едно човешко същество, за да се чувства добре. Това е един от основните фактори в избора на работно място, дори. Много хора биха пренебрегнали по-високата работна заплата, за да са на място и с хора, които наистина харесват, уважават и сред които се чувстват добре.

А вие какво бихте избрали – високо заплащане, или място, на което се чувствате като у дома си?

Днес ще се насоча към темата за личностното развитие на хората.

Честно да ви кажа, моето мнение е, че не е нито много лесно, нито много трудно да се себеусъвършенстваме. Изисква се време, постоянството, енергия, но става и някак си естествено. Когато сменим работата, когато се запознаваме с нови хора или ни натоварват със задача, каквато не сме вършили до момента, някак си естествено е да придобиваме нови умения. Повярвайте ми, никога не знаете какво може да ви бъде от полза и какво не. Ще ви дам обаче един съвет, който винаги е от полза без значение с какво се занимавате – записвайте, систематизирайте и архивирайте.

Имам си едно любима мисъл, която много ясно ще ви покаже защо е добре да си записвате всичко. Защото и „най-острият ум е по-тъп от най-тъпия молив“. Нахвърляйте си това или онова на лист хартия и го поглеждайте от време на време. Сверявайте и ще видите, че винаги се намира нещо, което бихте изпуснали неволно.

Защо да систематизирате ли? Защото всичко винаги е по-лесно, ако се научите да подреждате. Било то приоритети, задачи, данни, информация и т.н. Направете го така, че да е лесно, разбираемо и да улеснява работата ви.

Архивирайте всичко! Дори току що да сте получили някакъв файл, таблица, текст или нещо друго, запазете го в оригинал. Направете си резервно копие и едва тогава започнете да нанасяте корекции, промени, попълнения и т.н. Така винаги ще имате един файл, с който да сравнявате и да проверявате, а моят опит сочи, че подобни сверки се налагат по-често отколкото ни се иска.

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Много хора не обичат промяната. Тя им действа разстройващо и объркващо, разрушава рутината и разваля ритъма им на живот.

Мисля, че най-генералните промени в живота на хората се налагат, когато трябва да сменяте мястото, на което живеете. Причините за това обикновено са свързани със следването ви,  семейството и работата.

Въпросът тук е ако ви се налага да смените работата си, а вече имате устроен живот, струва ли си промяната. Обикновено заради децата и семейството си сме готови да правим жертви и промени в живота си, но готови ли сме да ги направим и заради професионалното развитие – повишение, чуждо предложение или др.

Истината е, че ситуациите са винаги различни. Зависи от това колко точно сте обвързан т.е. колко е важна връзката ви за вас, защото половинката ви може и да не е съгласна да се мести. Зависи до каква степен държите на кариерата или се чувстваме комфортно в ролята, в която сте сега и не желаете да променяте нищо. Ако имате деца, как мислите, че ще им се отрази промяната и ще успеят ли да се приспособят.

Факторите не са един и два, но тези са основните. Преценката е индивидуална, както и решението.

Предполагам на много от вас им се е случвало да си тананикат тихичко, когато са сами и когато се занимават с нещо. Не сте ли се замисляли колко повече ви спори работата като си пеете. Същият ефект може да се постигне ако си пуснете радиото или някой музикален канал, но тихо – само за фон, за да не ви разсейва от конкретната работа, с която сте се захванали. Освен, че повдига настроението, любимата ви музика помага за неусетното минаване на времето, особено ако правите нещо, което не е сред любимите ви занимания. Познавам хора, които си подсвирват винаги, независимо какво точно правят, сякаш им е станало хронично :). Преди ми правеше силно впечатление, но знам, че на всеки музиката е навлезнала в живота по различен начин и важното е да се чувстваш добре, докато слушаш музика, пееш или просто си подсвиркваш. Така, че не се срамувайте, а си пейте наволя, без да се притеснявате.