Петър Стоилов

Танците винаги са били неразделна част от човешката култура и начин за изразяване на емоции. Още от древността хората са използвали ритъма и движението, за да предават чувства, да празнуват или да се свързват помежду си. Днес танцът има не само артистична, но и терапевтична стойност, тъй като влияе положително върху психиката и цялостното емоционално състояние.

Една от най-големите ползи е намаляването на стреса. Докато тялото се движи в синхрон с музиката, в мозъка се освобождават ендорфини – хормоните на щастието, които създават усещане за удоволствие и релаксация. Това прави танците ефективен начин за освобождаване от натрупаното напрежение и тревожност.

Освен това, танците подобряват самочувствието. Независимо дали става въпрос за индивидуално или групово занимание, редовното практикуване на танц изгражда по-добра осъзнатост за собственото тяло, засилва увереността и помага за преодоляване на социалната тревожност. Груповите танци, като салса или народните танци, насърчават общуването, създавайки усещане за принадлежност и свързаност с другите.

Друго важно въздействие е способността на танците да предизвикват състояние на „поток“ – момент, в който човек е напълно съсредоточен върху настоящето, забравя за проблемите си и изпитва дълбоко удовлетворение. Това състояние е сравнимо с медитацията и помага за изчистване на ума от натрапчиви мисли.

Проучвания показват, че танцовата терапия е ефективна при депресия и емоционални разстройства. Комбинацията от физическа активност, ритъм и музика стимулира положителни емоции, подобрява психическата устойчивост и изгражда по-здравословен начин на възприемане на света. Независимо дали става въпрос за класически балет, модерни танци или импровизирано движение, всеки танц носи баланс, радост и вътрешна хармония.

Тази година имах удоволствието да присъствам на едно от най-вдъхновяващите събития, на които съм бил – благотворителния фестивал „Нощ на Ангелите“ в Пловдив. За пети пореден път това уникално събитие събра на едно място хиляди хора, които показаха, че добротата няма граници.

Фестивалът, който се проведе на 14-ти и 15-ти септември в зоната около Гребната база в Пловдив, не само привлече вниманието на хиляди хора, но и обедини усилията на някои от най-големите звезди в България в името на важни каузи. Концертите бяха грандиозни – на сцената се изявиха любимци като Димитър Рачков, Любо Киров, Миро и много други. А атмосферата? Тя беше магическа – съчетаваше емоция, добро настроение и усет за общност.

Но „Нощ на Ангелите“ не беше само за музика и забавления. Целият фестивал беше изпълнен с множество активности, подходящи за всички възрасти. Игри, работилници, спортни турнири – от плажен волейбол до пилатес – всичко беше подчинено на една цел: да се съберат средства за пет каузи, които имат нужда от нашата помощ. Денис, Мира и Антъни, както и двама млади родители – Деян и Калин, са хората, за които се борихме.

Особено ме впечатли духът на общност, който се усещаше навсякъде. Базарът, пълен с красиви ръчно изработени артикули, събра творци и компании, които дариха процент от своите продажби за каузите. Участниците в турнирите и тренировките също бяха изцяло обединени от мисията да помогнат.

На 17-ти септември, когато се отбелязва денят на Вярата, Надеждата и Любовта, фестивалът приключва с нова вълна доброта. Над 100 заведения в Пловдив и региона даряват процент от оборота си за каузите на фондацията, показвайки, че дори малките жестове имат голямо значение.

„Нощ на Ангелите“ ме остави с едно усещане: че когато хората се обединят за нещо добро, чудесата наистина се случват. Събитие, изпълнено с емоции, музика и много сърце, което напомня, че доброто е навсякъде около нас – просто трябва да го подкрепим.

Избрах да ви споделя за новата ми любима песен, не просто защото е постоянно на repeat в главата и плейъра ми, но и защото носи много силно послание. През август тя вече е голям хит и е по всички радиостанции. Ала заслушвали ли сте се и разбита ли за какво пее Beyonce в песента „Wont break my soul”?

Текстът не е за разбита любов, както може да предположите от заглавието. Всъщност в него няма нищо романтично или сърцераздирателно. Става въпрос за една доста тривиална ситуация, която в днешно време е бич – за психика и физика. А всичко това се засили и през последните две години. Стресът, причинен от тревогите в работа и прекомерното претоварване – това е главното, около което е „Wont break my soul”. Всъщност може да се тълкува, че душата няма да бъде счупена от прекомерните часове, прекарани на работното място. Решението е лесно – подаване на молба за напускане. А важното – това е времето с любимите хора.

Някъде бях попаднал, че този хит на Beyonce ще доведе до масово напускане на служители, особено чернокожи, в САЩ. Но не вярвам, че е чак такъв феномен. Всичко все пак трябва да е премислено и смяната на работа не бива да е продиктувана просто от песен – трябва да се помисли и за бъдещето.

И в тази връзка, продължавам да слушам с интерес излизащите песни на кралица B от последния ѝ албум – надявам се вече да сме израснали моментите на раздяла и любов и вече да се пее за обществото!

Избрах да ви споделя за новата ми любима песен, не просто защото е постоянно на repeat в главата и плейъра ми, но и защото носи много силно послание. През август тя вече е голям хит и е по всички радиостанции. Ала заслушвали ли сте се и разбита ли за какво пее Beyonce в песента „Wont break my soul”?

Текстът не е за разбита любов, както може да предположите от заглавието. Всъщност в него няма нищо романтично или сърцераздирателно. Става въпрос за една доста тривиална ситуация, която в днешно време е бич – за психика и физика. А всичко това се засили и през последните две години. Стресът, причинен от тревогите в работа и прекомерното претоварване – това е главното, около което е „Wont break my soul”. Всъщност може да се тълкува, че душата няма да бъде счупена от прекомерните часове, прекарани на работното място. Решението е лесно – подаване на молба за напускане. А важното – това е времето с любимите хора.

Някъде бях попаднал, че този хит на Beyonce ще доведе до масово напускане на служители, особено чернокожи, в САЩ. Но не вярвам, че е чак такъв феномен. Всичко все пак трябва да е премислено и смяната на работа не бива да е продиктувана просто от песен – трябва да се помисли и за бъдещето.

И в тази връзка, продължавам да слушам с интерес излизащите песни на кралица B от последния ѝ албум – надявам се вече да сме израснали моментите на раздяла и любов и вече да се пее за обществото!

Преди няколко седмици бях на гости на мои приятели в Пловдив. Освен готини хора, места, храни и напитки, ме очакваше и още една приятна изненада – посещение на представление. По принцип харесвам театъра, но ми бе интересно коя постановка ще гледаме.

До заветния ден моите приятели пазеха тайна и не ми издаваха никакви подробности. Знам, че имам интернет и мога да проверя какво ще се играе в Пловдив, но реших да се оставя наистина да бъда изненадан. Така се и получи. В последната вечер от юни се озовахме пред лятно кино „Бунарджика“, където ни очакваше моноспектакълът на Виктор Калев „Грамофон“.

Очаквах, че всичко ще продължи не повече от два часа и че ще бъде забавно, но не предполагах какво всъщност ще се случи. Виктор Калев направи въплъщение в едни от най-известните си образи, като същевременно разказваше и за живота си. На монитор зад него дори се появиха автентични снимки на близките му и самия него.

Мога да продължа да ви разказвам за играта и същността на спектакъла, но не това е целта на материала ми. Рецензиите оставям настрана и ще ви споделя най-вълнуващото от вечерта. Първата голяма изненада бе Тони Димитрова, която връхлетя на сцената и заедно с Виктор изпяха няколко дуетни парчета. Аз съм изключително впечатлен от присъствието и гласа на тази велика жена, дори смятам да посетя и неин концерт по-нататък. По подобен начин публиката плени и бившата колежка на Калев Нели Петкова.

Някъде между разказите и песните обаче се появи една детска история за първата любов. Е, оказа се, че именно тя присъства на „Грамофон“. Първото момиче, в което Виктор се бе влюбвал някога, е пловдивчанка. От екипа на представлението направиха изненада и за актьора, и за публиката. Първата любов на Калев се появи на сцената. Беше много вълнуващо, емоционално и непринудено, защото двамата не се бяха виждали от около 30 години.

Не знам как изминаха не два, а цели три часа. „Грамофонът“ наистина ни завъртя във въртележката на живота и ни показа едновременно забавната и тъжната страна на актьорството. Но ни даде и емоцията, от която всеки човек има нужда. Препоръчвам ви да го посетите и вие!

Идеята за дървото на живота е с неизвестен произход. Традицията го свързва с кабала, съкровеното учение на юдаизма.

Всички цялостни религии имат по две лица. Външният облик приема формата на думи и обществени ритуали, докато същината е самото учение, често пъти обличано единствено в слова, предавани от наставник на ученик, които, благодарение на личния контакт , установяват разбирателство, позволяващо на учителя да преценява кога и какво трябва да предаде на ученика с цел да продължи неговото развитие. Когато самият ученик заеме мястото на наставника си, той на свой ред започва да предава знанието на следващото поколение и по такъв начин традицията остава непрекъсната в хода на хилядолетия, при това без да показва външни признаци на своето съществуване. Този словесен метод е типичен за всички основни религии. При все това, както се случва с множество човешки институции, и той понякога става жертва на упадък и развала, така че от време на време историята допуска преформулиране на древни принципи, приспособени вече към езика и обичаите на съвремието.

Прието е, че Авраам – бащата на еврейския народ, – получава изначално учение от Мелхиседек, салимски цар, който е жрец на най-върховния Бог. Името на този мъж означава цар на справедливите, а Селим, старото име на Йерусалим, означава мир. Всичко това може да се разглежда като исторически факт или като алегория, доколкото Библията позволява да я четем като външен или вътрешен обзор на събитията, добили формата на живи притчи.

Преди да се случи това, Авраам, вече се запознал задълбочено със съвременните нему религии, стига до извода, че съществува само един невидим жив Бог. И след като бива посветен към собственото му убеждение, той се присъединява и към колективното знание.

Във времето преди Христа, обменът на обективни знания сред мъдри мъже от различни народи и традиции е бил по-често срещано явление, отколкото се смята за възприето днес. Интелигентните люде се събирали, за да обменят идеи, докато сънародниците им били заети с конфликти заради търговски или политически интереси.

Евреите, макар смятани за подчертано изолиран народ, не правят изключение, поне що се отнася за необременените от предразсъдъци мислители. Въвеждането на нови идеи и преформулирането на старите е също отличителна черта за кабалистичните школи.

Някои историци твърдят, че първите съчинения, свързани с кабала, се появяват през втори век преди новата ера. По време на Ренесанса, кабала и Дървото на живота придобиват голяма популярност. Основните елементи, които дървото включва са: дух, аз, душа, его, тяло, практика, любов, вдъхновение, съзерцание, дисциплина, учение, божественост.

Много пъти сме чували изразът, че крушата не пада по-далеч от дървото. И в много случаи това се оказва плачевно вярно. Истина е, че в определи качества изключително много приличаме на родителите си, а когато го осъзнаем, ни е трудно да не изтръпнем. Но истината е, че имаме силата да променим това.

Това е контекстът на едно уникално късометражно филмче, на което попаднах преди време в мрежата.

Вижте го и вие и намерете силата в себе си да избягате от това, което не искате да бъдете!

https://www.facebook.com/seen.everything/videos/1186946011409934/

Ако някой ми каже, че обича класическа музика в нейните най-тежки за възприемане варианти, без да е бил възпитаван нарочно за това в семейната си среда или пък без да се е учил да разбира този тип изкуство, няма как да му повярвам. Истината е, че класическата музика е най-високият стил музикално изкуство и за нея си трябва специална подготовка. И най-добре е тя да започне от много ранна възраст. За да отворите детето към необятния свят на операта и класиката, трябва да го научите да я слуша и да я разбира. Всички деца са изключително възприемчиви към  различен вид информация и музикални жанрове. Обикновено те реагират на всякакви ноти, често не само на емоционално и ментално ниво, но и физическо – движейки се в ритъма им. Затова изберете подходящо произведение, желателно е да има някаква градация в подготовката – от по-леки към по-тежки за възприемане жанрове, при всички случаи трябва има отчетлива и ясна мелодия и ритъм – децата обичат и оценяват това. Правете го регулярно и по възможност го съчетавайте с някаква игра, която да предшества или пък да следва слушането на музика, това ще накара малчугана да очаква с нетърпение поредното ви музикално занимание. Важен момент от приобщаването на малкия човек към класическите произведения, разбира се, е първото посещение на опера или симфоничен концерт. Създайте му предварително усещане за празничност и му споделете огромно нетърпение, с което вие очаквате това събитие, добре е да го заведете на представление, на което вече сте били, за да може предварително да му обясните основни неща, които да го улеснят при възприемането. Разбере ли – ще обикне за цял живот.

Ако някой ми каже, че обича класическа музика в нейните най-тежки за възприемане варианти, без да е бил възпитаван нарочно за това в семейната си среда или пък без да се е учил да разбира този тип изкуство, няма как да му повярвам. Истината е, че класическата музика е най-високият стил музикално изкуство и за нея си трябва специална подготовка. И най-добре е тя да започне от много ранна възраст. За да отворите детето към необятния свят на операта и класиката, трябва да го научите да я слуша и да я разбира. Всички деца са изключително възприемчиви към  различен вид информация и музикални жанрове. Обикновено те реагират на всякакви ноти, често не само на емоционално и ментално ниво, но и физическо – движейки се в ритъма им. Затова изберете подходящо произведение, желателно е да има някаква градация в подготовката – от по-леки към по-тежки за възприемане жанрове, при всички случаи трябва има отчетлива и ясна мелодия и ритъм – децата обичат и оценяват това. Правете го регулярно и по възможност го съчетавайте с някаква игра, която да предшества или пък да следва слушането на музика, това ще накара малчугана да очаква с нетърпение поредното ви музикално занимание. Важен момент от приобщаването на малкия човек към класическите произведения, разбира се, е първото посещение на опера или симфоничен концерт. Създайте му предварително усещане за празничност и му споделете огромно нетърпение, с което вие очаквате това събитие, добре е да го заведете на представление, на което вече сте били, за да може предварително да му обясните основни неща, които да го улеснят при възприемането. Разбере ли – ще обикне за цял живот.

Седейки и размишлявайки отново над музикална тематика се запитах какво налага изкуството и какво го

продава? Първото нещо, което съвсем естествено изникна в главата ми е основната тематика на по-голямата част от творчеството по света и у нас, особено в музикално отношение – ЛЮБОВТА. Ами, да! Любовната тематика е това, което продава изкуството в един или друг аспект. И имайки предвид необяснимостта на това чувство, започвам да се замислям, че може би то е част от някаква сериозна конспирация за поддържане на продажбите. Все пак никой не е могъл да даде обяснение какво е любовта и кои са факторите, които я определят. А в крайна сметка всяко едно необясномо събитие в живота ни рано или късно се оказва определящо.  Може би именно любовта е подобно определящо чувство, което ни напътства в една или друга посока, а изразното и средство – музиката, спомага за управлението ни.