Петър Стоилов

Наближи времето за абитуриентските балове и всеки с едно или друго чувство се сеща за своя собствен бал. Кой къде е бил, забавни случки от самата вечер, облеклото може би (за момичетата по-често), песните, танците, моментите със съучениците и преподавателите, които сме обичали и тези, които са ни тормозили до краен предел.

И тази година се очаква да има деца, които са сложили балните рокли и костюми и празнуват факта, че са пораснали. Нещо като последния ергенски запой, след който следва сватбата и както много мъже твърдят „приключването на купоните и веселбата“.

Всъщност абитуриентските балове са празник на промяната. Хората завършват училище и с това приключва една цяла ера в техния живот. До този момент те са правили само това. Ставали са сутрин, отивали са на училище, възприемали са дадена информация и са се връщали у дома. През този период децата се социализират, запознават се със заобикалящия ни свят и съзряват.

Не може и според мен, не бива да се прескача този етап от развитието на един човек, предвид че живеем в социални общества, където способността да общуваш с околните е също толкова важна, колкото и интелекта и всички други способности, които може да притежава едно човешко същество.

Ето защо е хубаво, когато има балове и човек се връща към собствените си спомени за това какво е очаквал за своето бъдеще и какво е успял да постигне. Понякога се учудваме сами на себе си колко сме били наивни, как сме вярвали, че животът ни ще се развие по съвсем различен начин и как всъщност това не се е случило.

Какво усещане носи на вас периодът на абитуриентските балове?

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Има една много хубава мисъл: „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“. Определено трябва да се следва! Но какво ще стане, ако вие довършвате изречението?

В студентските ми години правихме социално проучване на микрогрупата си. Темата беше свободна, така че можехме да изберем точно какво ще проучваме. Важно бе заключението. Аз мислех да засега социалните нагласи на семейството и приятелите си като пуснах анкета само с един-единствен въпрос – горното изречение, оставено на половина празно. Така че на израза “ Когато животът ти поднесе лимон………“, получих доста завършеци. Изнамереното на тази мой труд, който ме провокира да пиша в блога си, ми позволява и директно да цитирам по интересните от отговорите. Някои от тях са наистина много забавни, като например тези на приятелските ми:

„… продай го и си купи два.“

„… изхвърли го в боклука! Мразя лимони!!!!“

„… направи си сладкиш с кората, сок от съдържанието и засей за дърво семките“ (момиче!)

„… изстискай в резервоара за масло на врага (devil)“

„… дай го на някое бебе и заснеми клип ;Р“

Но тези на семейството ми най-много ме озадачиха. Може би по-старото поколение дори не е чувало израза и завършеците бяха потресаващи: „…. защо ми е лимон? Това подигравка ли е“ (баща ми), “ … дай го на болно другарче в нужда“ (от баба ми) и култовия „… ще го захаросам!“ (от майка ми).

Е, мисля, че изводът е очевиден. Ако животът поднесе на младото поколение лимон, те ще търсят всякакви облаги. Превърнали сме се в амбициозни, жадни за постижения и величие хора. По-възрастните са сякаш по-грижовни, по алтруистични, с по-наивно и искрено мислене (баба ми), а пък на баща ми бях посветил специален раздел. Той явно е сметнал, че нещо го пързалям…

Музиката е нещо уникално. От малък съм запленен от музиката и макар, че явно нямам качествата да участвам в своя група, за мен тя се е превърнала в начин на живот. Е, със сигурност съществуват и по-големи маниаци от мен, които са постоянно със слушалките на ушите и заспиват с тях дори, но да кажем, че аз съм един средностатистически любител на музиката. Може да не слушам постоянно, но определено отделям голяма част от свободното си време за да слушам музика, да гледам музикални предавания, да се интересувам от новите добри парчета. През годините съм бил фен на различни стилове, като започнем с рок музиката през пубертета, електронната музика през студентските години, след това поп музика и стигнем до сега, когато редовно слушам и класическа музика. Мисля, че с годините съм се обогатил достатъчно, за да мога да разбирам от хубава музика, независимо какъв жанр е тя.