Петър Стоилов

Танците винаги са били неразделна част от човешката култура и начин за изразяване на емоции. Още от древността хората са използвали ритъма и движението, за да предават чувства, да празнуват или да се свързват помежду си. Днес танцът има не само артистична, но и терапевтична стойност, тъй като влияе положително върху психиката и цялостното емоционално състояние.

Една от най-големите ползи е намаляването на стреса. Докато тялото се движи в синхрон с музиката, в мозъка се освобождават ендорфини – хормоните на щастието, които създават усещане за удоволствие и релаксация. Това прави танците ефективен начин за освобождаване от натрупаното напрежение и тревожност.

Освен това, танците подобряват самочувствието. Независимо дали става въпрос за индивидуално или групово занимание, редовното практикуване на танц изгражда по-добра осъзнатост за собственото тяло, засилва увереността и помага за преодоляване на социалната тревожност. Груповите танци, като салса или народните танци, насърчават общуването, създавайки усещане за принадлежност и свързаност с другите.

Друго важно въздействие е способността на танците да предизвикват състояние на „поток“ – момент, в който човек е напълно съсредоточен върху настоящето, забравя за проблемите си и изпитва дълбоко удовлетворение. Това състояние е сравнимо с медитацията и помага за изчистване на ума от натрапчиви мисли.

Проучвания показват, че танцовата терапия е ефективна при депресия и емоционални разстройства. Комбинацията от физическа активност, ритъм и музика стимулира положителни емоции, подобрява психическата устойчивост и изгражда по-здравословен начин на възприемане на света. Независимо дали става въпрос за класически балет, модерни танци или импровизирано движение, всеки танц носи баланс, радост и вътрешна хармония.

Тази година имах удоволствието да присъствам на едно от най-вдъхновяващите събития, на които съм бил – благотворителния фестивал „Нощ на Ангелите“ в Пловдив. За пети пореден път това уникално събитие събра на едно място хиляди хора, които показаха, че добротата няма граници.

Фестивалът, който се проведе на 14-ти и 15-ти септември в зоната около Гребната база в Пловдив, не само привлече вниманието на хиляди хора, но и обедини усилията на някои от най-големите звезди в България в името на важни каузи. Концертите бяха грандиозни – на сцената се изявиха любимци като Димитър Рачков, Любо Киров, Миро и много други. А атмосферата? Тя беше магическа – съчетаваше емоция, добро настроение и усет за общност.

Но „Нощ на Ангелите“ не беше само за музика и забавления. Целият фестивал беше изпълнен с множество активности, подходящи за всички възрасти. Игри, работилници, спортни турнири – от плажен волейбол до пилатес – всичко беше подчинено на една цел: да се съберат средства за пет каузи, които имат нужда от нашата помощ. Денис, Мира и Антъни, както и двама млади родители – Деян и Калин, са хората, за които се борихме.

Особено ме впечатли духът на общност, който се усещаше навсякъде. Базарът, пълен с красиви ръчно изработени артикули, събра творци и компании, които дариха процент от своите продажби за каузите. Участниците в турнирите и тренировките също бяха изцяло обединени от мисията да помогнат.

На 17-ти септември, когато се отбелязва денят на Вярата, Надеждата и Любовта, фестивалът приключва с нова вълна доброта. Над 100 заведения в Пловдив и региона даряват процент от оборота си за каузите на фондацията, показвайки, че дори малките жестове имат голямо значение.

„Нощ на Ангелите“ ме остави с едно усещане: че когато хората се обединят за нещо добро, чудесата наистина се случват. Събитие, изпълнено с емоции, музика и много сърце, което напомня, че доброто е навсякъде около нас – просто трябва да го подкрепим.

Виенската филхармония е изключително престижен оркестър с богата история и славна традиция в света на класическата музика. Основана през 1842 година във Виена, Австрия, тази оркестрова група се нарежда сред най-известните и влиятелни музикални ансамбли в света. Виенската филхармония се отличава с изключително виртуозни изпълнения на произведения на класически австрийски композитори и нейните концерти са върхови събития в музикалния календар.

Основната дейност на оркестъра е свързана с изпълнението на класическа музика от майстори като Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен, Йохан Себастиан Бах и много други. Виенската филхармония е известна с изключителния си музикален талант и способността си да пресъздава красотата и емоцията на тези музикални произведения.

Едно от най-известните събития, свързани с Виенската филхармония, е нейният Новогодишен концерт. Този концерт е станал истинска световна институция и се излъчва по целия свят. В него оркестърът изпълнява валсове и други класически композиции, поднесени с изключителен елегантен стил и шарм.

Освен Новогодишния концерт, Виенската филхармония участва в множество други музикални събития във Виена и по света. Тя има своя собствена концертна зала, известна като „Музикверайн“, където изпълнява множество концерти и записва музикални произведения. Залата е символ на великолепието и културното наследство на Виена като музикална столица на света.

Виенската филхармония не само изпълнява музика, но и спомага за запазването и разпространението на класическата музикална традиция. Този оркестър продължава да вдъхновява поколения от музиканти и меломани с невероятната си музика и изключителен талант. Тя е живо доказателство за това, че музиката може да обедини хора и да създаде красота, която преодолява времето и граници.

Направата на пикник с приятели може да бъде забавен и приятен начин да прекарате време заедно на открито. Ето няколко съвета, които да ви помогнат да организирате успешен пикник:

Изберете подходящо място:

Изберете красиво и удобно място за пикника. Може да бъде обществен парк, градина, близко до езеро или плаж, или дори във вашия собствен двор.

Подгответе се с храна и напитки:

Пригответе разнообразна храна и напитки. Сандвичи, салати, плодове и здравословни закуски са чест избор. Не забравяйте да вземете със себе си и достатъчно вода.

Подредете комфортни седалки и завивки:

Вземете със себе си добри седалки, завивки и възглавници, за да се уверите, че всички участници на пикника се чувстават удобно.

Дейности и забавления:

Подгответе игри и дейности, които да включат всички приятели. Това може да бъдат карти, фрисби, футбол, волейбол или дори китара.

Слънцезащита:

Не забравяйте слънцезащита, като слънцезащитен крем, шапка и слънчеви очила, особено ако пикникът е през летните месеци.

Музика:

Подгответе музикален плейлист с любимите песни на групата и вземете преносим говорител, за да създадете приятна атмосфера.

Отделете време за почивка:

Поставете кът за почивка, където хората могат да се отпуснат, да разговарят и да се насладят на природата.

Безопасност:

Не забравяйте да се грижите за безопасността. Имайте налична първа помощ и бъдете внимателни при изхвърлянето на боклуци и използването на огън, ако е необходимо.

Поканете всички да се включат:

Не забравяйте да поканите всички вашите приятели и да се уверите, че всички се чувстват добре дошли.

Снимайте се и създавайте спомени:

Вземете фотоапарати или смартфони, за да снимате пикника и да ги споделите с приятели по-късно.

Пикникът с приятели може да бъде страхотен начин за създаване на специални спомени и за укрепване на приятелствата. Следвайки тези съвети, ще създадете незабравимо събитие за всички участници.

Едва ли има хора интересуващи се от музика, които не са чували за „Кралицата“ на британския рок бандата „Queen“.

„Queen“ е формирана през 1970 година. Групата е известна със своят иновативен стил, разнообразие от музикални жанрове, сложни композиции и изключителните вокални умения на вокалиста Фреди Меркюри. Музиката на „Queen“ е много вдъхновяваща и енергична, и често разглежда темите за смелост, надежда и изразяване на себе си.

„Силата на духа“ струи като послание в музиката им. Може да се отнася до упоритостта, творческата енергия и способността да се преодолеят препятствия. Те вдъхновяват слушателите да продължат напред, независимо от предизвикателствата, които могат да се появят по пътя.

Творчеството им преминава през различни музикални стилове и настроения, подобно на това как един човек може да преминава през различни етапи в живота и да се справя с трудностите.

За да усетим от „силата на духа“ в музиката на „Queen“, трябва да слушаме не само като просто забавление, но и като източник на вдъхновение и сила. Музиката им ни помага да осъзнаем, че всеки от нас има способността да преодолее трудностите и да търси своите мечти.

Така се казва една от най-новите песни на гръцкия певец и композитор Никос Вертис, който се утвърди като една от водещите фигури в съвременната гръцка поп музика. Той е роден на 21 август 1976 година в Холандия, но произхожда от гръцко семейство. Вертис започва своята музикална кариера като клубен певец в Гърция през 1997 година.

През 2003 година Никос Вертис издава своя първи студиен албум със заглавие „Polihromo“, който бързо става изключително популярен в Гърция и съседните балкански страни. Следват поредица от албуми, които също постигат голям успех и придобиват още почитатели.

Това, което ме докосва в музиката му са силните емоции и начина, по който изразява различните аспекти на любовта и междуличностните взаимоотношения. Той е известен със своя мощен и лиричен глас, който му позволява да изпълнява разнообразни жанрове – от поп и рок до балади и сърцераздирателни песни. Създава множеството хитове в своя репертоар, които му носят голям успех.

Кариерата на Никос Вертис продължава да се развива успешно, а той се радва на голяма популярност както в Гърция, така и в други части на света, където гръцката музика има своите почитатели.

Той редовно издава нова музика и изнася концерти пред многобройна публика.
А сега отбелязва и 20 години от своя първи албум с турне, което няма да подмине и България и ще може да го видите и се забавлявате с неговата музика.

Фестивалът „Франкофоли“ е културно събитие, което почита френската езикова и културна общност. Той се провежда в различни страни по света и е насочен към популяризирането на френския език и френската музика.
В България, Франкофоли е ежегоден фестивал, който представя френска музика и култура пред българската публика. Той се организира от Френския институт в България и има за цел да събере любителите на френската култура и да им предложи богата програма с концерти, изложби, филми и други събития.

Фестивалът обикновено се провежда в големите градове на България, като София, Пловдив и Варна. Програмата включва концерти на френски музиканти, както и на български изпълнители, които изпълняват на френски език. Освен музикалните събития, Франкофоли предлага и литературни вечери, театрални постановки, кулинарни изложби и други културни активности.

Отворен е за широка публика и е предназначен както за френскоговорящите хора в България, така и за всички, които се интересуват от френската култура и език. Това е възможност за срещи с известни френски артисти и откриване на нови таланти от България.
Франкофоли в България създава платформа за културен обмен между две страни и допринася за заздравяване на културните връзки между България и Франция.

След прекъсване, заради пандемичната обстановка фестивалът отново се проведе в България във един от най-прекрасните градове Пловдив. Градът под тепетата посрещна звезди като Имани, Зас, Елена Папаризо, ЛП и Метр Гимс. Събитието беше впечатляващо и дори дъжда не можа да спре феновете на френската култура и популярна музика.

Често класическата музика е определяна като сложна, загадъчна, успокояваща, а за някои – скучна. Аз нямах мнение по въпроса, защото не представляваше интерес за мен да слушам подобна музика.

Докато не чух произведенията на Лудовико Ейнауди. Той се ръководи от собствените си правила в музиката. Успял е да създаде интересна метаморфоза от стилове, като в основата му е микс от напълно класическо звучене с модерни ноти. Пианото е основният му инструмент, често придружаван от цигулки, виолончело, виола и др.

Лудовико използва всеки един от елементите, от които е изградена музиката: разнообразие от ритми, мелодии, нюанси. Резултатът е вдъхновяващ!

Според мен това изпълнение е едно от най-добрите му:

https://www.youtube.com/watch?v=KSeE4k8MsEs

Едва ли има човек на тази планета, който да не слуша музика. Аз лично не познавам такива. Но всъщност познавам страшно малко души, които да разбират музиката като цялостен артистичен продукт. Една огромна част от хората, които слушат музика я възприемат на чисто емоционално ниво. И в това няма нищо лошо, тъй като което и да било изкуство, целта му е да провокира емоция…, но не само това. Музиката, също като съвременното изкуство, киното, театърът и др. разглежда и „разсъждава“ върху определени теми от живота. Дали това ще бъде любовта, войната, социалното отчуждаване или някоя по-дълбока черта, присъща за човечеството, изборът е на автора, а това дали ще бъде разбрано или интерпретирано от хората и по какъв начин е смисълът на правене на изкуство.

Музиката на практика е едно много комплексно изкуство, което има изразните средства да влияе на много нива. Емоционално, посредством текстовете и музикалните неми, фрази и изграждане на мелодията. Но също така мелодията може да изразява много други неща. Това е истинското майсторство на композиторите и музикантите, защото те на практика рисуват цялостни картини само и единствено с тоновете на музикалните инструменти. Поставят теми, замислят, разказват истории, рисуват цяла една съдба.

Разнообразието от музикални жанрове никога няма да спре да ме изненадва. Не знам дали ще ми стигне цял ден, за да опиша огромната музикална палитра, на която съм попадал през годините. Най-новото „явление“ в тази област, което определено привлече вниманието ми, е т.нар. пиратски хеви метъл.

Типични представители на този стил е групата Alestorm. Разбира се, определението на стила им е чисто формално, защото по-скоро се числят към фолк и пауър метъл, но текстовете на песните им са почти и изцяло на пиратска тематика, така че… ето ви нещо ново и непознато (поне на мен) до сега. Споделям ви една една тяхна песен, която предполагам, че ще е любопитно да чуете дори от обща култура.

Що се отнася до момчетата от Alestorm, те никак не си поплюват. Групата им е сформирана през 2004 г. и вече имат реализирани 4 студийни албуми.

Дигитализацията и развитието на информационните технологии през последните двадесетина години промениха из основи светът, който познаваме. На много браншове се наложи да се преструктурират, да променят начина си на работа и да предприемат радикални реформи, за да са сигурни, че ще са в крак със своето време и няма да бъдат изпреварени от конкурентите си.

Музикалният бизнес определено не остана далеч от тези промени. Той е дори сред браншовете, които бяха разтърсени най-радикално. Условията, за да се развиваш там, се промениха из основи. Появиха се онлайн радиата, сайтовете за споделяне на видео, а оттам и на музикални клипове, социалните мрежи набраха невиждана сила… Истината е, че днес е хем по-лесно за един млад изпълнител да покаже на какво е способен, хем е по-трудно да бъде забелязан сред мнозината подобни на него. Ако прекарате малко повече време сред коментарите на песните в youtube, ще забележите, че от време на време под някоя известна песен непознато момче или момиче публикува линк, на който можете да чуете неговия или нейния кавър на тази песен. Това е добър (и безплатен) начин да популяризирате себе си. Останалите потребители може да тълкуват действията ви като опит за спам, но никога не знаете кой ще прочете коментари ви. Ако админите не го трият, опитайте? Аз препоръчвам тази стратегия, стига наистина да сте талантливи.

Имам още един съвет към младите изпълнители, които търсят популярност. Все повече хора в днешно време слушат музика онлайн, като си пускат произволни плейлисти от youtube. На мен самият ми се е случвало, докато слушам новия албум на „Hurts“, изведнъж да се заслушам в непозната до момента група. Така хем аз си харесвам изпълнител, за когото не съм чувал до сега, хем е шанс за този изпълнител да ме спечели като фен. Така че, ако вече имате записано парче и искате да го популяризирате, правете публични плейлисти, в които да добавяте и други известни изпълнители. Току виж проработи. Достатъчно много хора са активни в онлайн пространството 😉

Дигитализацията и развитието на информационните технологии през последните двадесетина години промениха из основи светът, който познаваме. На много браншове се наложи да се преструктурират, да променят начина си на работа и да предприемат радикални реформи, за да са сигурни, че ще са в крак със своето време и няма да бъдат изпреварени от конкурентите си.

Музикалният бизнес определено не остана далеч от тези промени. Той е дори сред браншовете, които бяха разтърсени най-радикално. Условията, за да се развиваш там, се промениха из основи. Появиха се онлайн радиата, сайтовете за споделяне на видео, а оттам и на музикални клипове, социалните мрежи набраха невиждана сила… Истината е, че днес е хем по-лесно за един млад изпълнител да покаже на какво е способен, хем е по-трудно да бъде забелязан сред мнозината подобни на него. Ако прекарате малко повече време сред коментарите на песните в youtube, ще забележите, че от време на време под някоя известна песен непознато момче или момиче публикува линк, на който можете да чуете неговия или нейния кавър на тази песен. Това е добър (и безплатен) начин да популяризирате себе си. Останалите потребители може да тълкуват действията ви като опит за спам, но никога не знаете кой ще прочете коментари ви. Ако админите не го трият, опитайте? Аз препоръчвам тази стратегия, стига наистина да сте талантливи.

Имам още един съвет към младите изпълнители, които търсят популярност. Все повече хора в днешно време слушат музика онлайн, като си пускат произволни плейлисти от youtube. На мен самият ми се е случвало, докато слушам новия албум на „Hurts“, изведнъж да се заслушам в непозната до момента група. Така хем аз си харесвам изпълнител, за когото не съм чувал до сега, хем е шанс за този изпълнител да ме спечели като фен. Така че, ако вече имате записано парче и искате да го популяризирате, правете публични плейлисти, в които да добавяте и други известни изпълнители. Току виж проработи. Достатъчно много хора са активни в онлайн пространството 😉

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.

Имам два въпроса към вас. Когато си купувате книга, интересувате ли се от нейното издателство? А когато си харесате някой музикант, група, изпълнител и т.н., знаете ли кой е неговият продуцент? Или не?

Ролята и на издателя с вета на книгоиздаването, и на продуцента в света на музиката е горе-долу сходна. И двамата „приютяват под крилото“ си творците. Дават им поле за изява, насочват ги как да станат по-успешни и ги свързват с подходящите хора. Организират рекламната им кампания и разпространяват информацията за тях. Няма лошо, нали? Всеки творец си мечтае за подобен покровител.

Защо обаче е хубаво да се интересувате от подобна информация и кой стои зад даден изпълнител? Защото, ако продължим с примера с продуцентите, те не работят само с един изпълнител, а с много. Имат някаква оформена схема на работа и волно или не дават сходни съвета на всички. При изпълнителите, които работят с един и същ продуцент, винаги може да се открие някаква прилика. Може би ще е стил на обличане, публично поведение, звучене на песните, снимане на клипа и т.н. Ключовото е, че, ако хванете няколко изпълнители, които не ви допадат, да са на един и същ продуцент, тогава има по-голяма вероятност и останалите, с които той работи, да не ви се харесат. От друга страна, ако намерите някоя по-малка продуцентска къща, в която установите, че имате не един и двама любими изпълнители, защо не прегледате и другите, с които работят? Вероятността да допаднат и на вас е по-голяма. Може би имате сходни вкусове с продуцентите…

Харесвам новото, но не пошлото! Харесвам интересното, но не екстравагантното! Една песен трябва да ме впечатли и да ме грабне, сякаш ме завлича някъде в селенията на музиката, където единствено чувстваш. Мелодията покорява съзнанието ти, сърцето ти забива в ритъма на музиката.

Днес съм на вълна Sia. 38-гидишната австралийка ни показа, че музиката е повече от просто забавление. Тя е споделяне на скритото дълбоко вътре в нас. Заради изпълнители като нея съм фен на музиката и музиката е моят живот. Само онази, които знае как се композира ще обърне внимание на всеки детайл в тази песен – от височините на съответните думи, от внушението, изразено с дълбочината на гласа в отделните фрази и в двойнствения смисъл на клипа – детето – уязвимостта на душата.

И понеже обожавам музиката, днес ще пиша отново за нея, но в малко по-различна „светлина“. Музиката  присъства навсякъде около нас. Има толкова различни стилове, че всеки може да открие нещо за себе си във всеки от тях.

Всъщност едва ли повечето от нас са се замисляли малко повече за музиката. Тя се състои от звуци и вибрации. А колкото повече вибрации има в секунда, толкова по- висока е честотата. Единицата за това е Herz ( Hz ). По- голямата част от съвременната музика е настроена на 440 Hz, но невинаги е било така.
Ще се запитате какво значение има това?

Всъщност има проведени множество научни изследвания относно това как честотата на музиката влияе върху физиологичното и психичното състояние на хората. От тези изследвания е открито, че най-благоприятно и синхронно влияние има музиката, която трепти в 432 Hz. В миналото всички музикални инструменти са били настроени на тази честота. Слушателите, които са присъствали на  концертни изпълнения в тази честота, споделят, че са възприемали звука като по-ярък, по-чист и по- красив.

Може би разликата от 8 Hz не е толкова голяма и доловима, но пък влияе на мозъка ни. Също така е  установено, че широкоразпространената стандартна честота от 440Hz влияе по- скоро напрягащо и неестествено върху психиката.
Не зависимо дали предпочитате да се отпуснете и релаксирате на фона на любима песен или да се повеселите с приятели, силно препоръчвам да потърсите музика , която е записана в 432 Hz. Фактите относно вибрациите на музиката изглеждат доста незначителни на пръв поглед, но пък може да се окаже, че могат да допринесат с още една полза при борбата със стреса навсякъде около нас.

Всичко, което някога Джордж Майкъл е правил, се е отличавало с удивителен стил и винаги се е превръщало в поп класика.

Истинското му име е Георгиос Кириакос Панайоту и е роден през 1963 г. в Северен Лондон. И не винаги е бил толкова красив, колкото го виждаме днес, нито пък е подозирал за многобройните си таланти.

Както знаем обаче, за успеха на световната музикална сцена понякога по-важен е шансът, или иначе казано подходящата среща с подходящия човек в подходящото време.

Това с пълна сила важи и за Джордж – той, въпреки че от седмата си година мечтае за световната сцена, най-вероятно щеше да си остане никому непознатият дебел очилатко, ако през 1975 г. не среща Андрю Риджли, негов съученик, наполовина англичанин, наполовина египтянин, който оказва огромно влияние на Георгиос. Той се подлага на жестока диета и заменя очилата с контактни лещи.

Малко по-късно двамата създават училищна група с името The Executive и даже успяват да произведат един хит – Rude Boy. Малко след това обаче, както често се случва, бандата се разпада. Така или иначе, именно това е времето, в което двамата музиканти полагат основите на репертоара, който се превръща в основа на пробива на бъдещия феноменален поп дует – Wham!.

Пробив, след който подписват контракт със съвсем младия тогава лейбъл Innervision Records. И започват щурма към британските и американските класации с напористи и лесни за запяване парчета. Венецът на това мощно начало е дебютният им албум Fantastic, който излиза през 1982 г. Именно тогава прекъсват и договора си с първите си продуценти, които им плащат мизерни хонорари, и подписват далеч по-справедливо споразумение с фирма Epic.

Само за няколко години – до средата на 1986 г. –  Wham! вече се къпят в славата и са кумири на женската половина на човечеството. Вторият им албум Make It Big е разпродаден в петмилионен тираж и влиза в историята на популярната музика като първия диск на 80-те, който успява да стигне до първото място в музикалните британски класации с цели три сингъла. Продължението май всички го знаем…

За любителите на слънцето, свободата, искрените емоции и положителната нагласа към живота, днес ще разкажа за една сравнително млада аржентинска група – Onda Vaga – и със сигурност почти непозната у нас. Искрено се надявам обаче с днешния си материал да помогна на феновете на самобитната музика да открият наистина интересното звучене на тази формация.
Групата е създадена в началото на 2007 г., на красивите уругвайски плажове, където Начо Родригес, Марсело Бланко, Маркос Ореляна, Томас Хусто се обединяват в акустична група (китара, тромпет и куджон – местен ударен инструмент) с идеята да изнесат няколко концерта. Малко по-късно, когато музикантите вече се установяват в Аржентина, към тях се присъединява и Херман Коен, добавяйки гласа си и гладката повърхност на тромбона. Дебютът на обновения състав е през август същата година в Буенос Айрес. И от този момен нататък групата се превръща в една от най-влиятелните психоделически инди рок групи в латиноамериканската страна – с десетки участия на най-значимите аржентински сцени. За кратко време те набират изключителна скорост и популярност, печелят много почитатели.
През лятото на следващата година музикантите правят няколко концерта в La Castorera, на които представят и първия си албум – “Fuerte Y Caliente”, който официално излиза на пазара през есента.
Следват участия в редица на редица престижни фестивали, в много градове на страната, както и турне в Чили.
През 2008-а година списание “Ролинг Стоунс” определя формацията за група на годината, а дебютния им албум влиза в 50-те най-значими събития.
2009-а започва с екскурзия по Кабо Полония – родина на групата – и концерт на най-големия площад на Буенос Айрес, а няколко месеца след това – и на стадион „Луна Парк”, който побира над 7000 души. Как може да се определи стилът им? Смесица от инди, румба, фолк, рок, реге, танго, искрени до простота текстове, национален колорит и младежки ентусиазъм.

Освен приятно преживяване в момента на слушане, музиката винаги е свързана и с много спомени – понякога хубави, понякога не толкова. Всяка любима песен ние свързваме с определен момент от живота си. Често забравяме тези песни, пък и моментите, свързани с тях, забравяме понякога. Но е достатъчно само някъде да чуеш акордите на любима в миналото и позабравена вече песен, и веднага в съзнанието ти изплуват миговете, свързани с нея. Не се разпростирам случайно в началото на материала си върху тази тема, ей така – просто заради самото говорене, а защото тия дни ми се случи нещо подобно. Докато си ровех по моите музикални неща в интернет, попаднах на една песен, изпълнена от много популярен навремето семеен дует – Марияна и Тодор Трайчеви. Песента се казва “Земя” и е със страшно хубав текст. И си спомних за един лагерен огън в едно тетевенско селце, мисля най-дългото село в България – Рибарица. Сетих се как един от съучениците ми, който умееше да свири на китара, дрънкаше акордите на песента, а ние, останалите, припявахме въпросната песен. Отдавна бях забравил и този лагер, и този огън, и китарата, и песента. Не съм запазил, а може би и не съм направил, снимки от това лагеруване в Рибарица. Но. Само с първите ноти на песента картината ми оживя пред очите, все едно не е било преди много години, а вчера. За това исках да е днешният ми материал – за силата на музиката и за възкресените спомени. А сега чуйте тая песен и се заслушайте в текста. Хубавото си е хубаво – и преди, и сега. Иначе със сигурност по-младите от вас няма да са чували за този семеен дует, тъй като и семейството, и дуетът отдавна не съществуват. Но песента…