Петър Стоилов

За всички колекционери, ценители и за тези, които искат да направя прилична инвестиция – БНБ пуска в обръщение нова монета. Тя е напълно златна и е с лика на Паисий Хилендарски. Както може да се досетите е еквивалент на 2 лева, но всъщност стойността ѝ е доста повече – 3755 лева.

На пазара ще бъдат пуснати около 4 хил. монети. С тях ще може да се сдобиете в офисите на БНТ. Също и в клоновете нa Бaнĸa ДCK и Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa. Лимитираната монета може да вземете още от Paйфaйзeнбaнĸ, Teĸcим Бaнĸ и Цeнтpaлнa ĸooпepaтивнa бaнĸa.

Възпоменателната монета ще може да закупите само в рамките на няколко дни – 27-29 юни и трябва да сте пълнолетни. Ако си мислите, че това ще са просто почти 4 хил. лева, дадени напразно, то представете си след няколко години или десетилетия каква ще бъде нейната стойност. Тя няма да падне под тези пари, а статистиката е да се увеличава.

Аз следя подобни уведомления от БНБ, защото искам да се сдобия с колекционерска монета. Дори и да не намеря скоро вариант, от който да изкарам повече пари от нея, то смятам да я оставя в рода. По този начин ще оставя добро завещание на семейството си и някой ден за тях може да струва хиляди, хиляди левове. А и сантименталната стойност няма да е малка.

По принцип не мога да кажа, че съм някакъв супер кино фен, но пък и не се лишавам от филмовото изкуство. По някаква случайност тази година имах възможността да гледам една от лентите, номинирана за Златна палма на фестивала в Кан. Името е „Триъгълник на тъгата“. Неин режисьор е Рубен Йостлунд, чието име навярно нищо не ви говори, какво и на мен доскоро.

Няма да ви преразказвам филма или пък да правя анализ, дори няма ви дам някаква бекграунд информация. Мисля, че за тази цел си има доста профилирани блогове, в които може да намерите къде-къде по-смислена информация. Моята задача е да споделя собствените си емоции и да се опитам да ви предизвикам и вие да гледате кино шедьовъра.

„Триъгълник на тъгата“ носи много дълбок смисъл на фона на повърхностното представяне на героите. Там се сблъскват модерното инфлуенсърство, с парите и късмета. Кое обаче може да определим като късмет? Малко ми навява на темата на филма на Мариус Куркински –„Засукан свят“, че не знаеш кое е за добро и кое е за зло.

Освен че лентата на фестивала в Кан описва болезненото ни ежедневие, включва и морални ценности, които всъщност липсват. Дали обаче ако мразиш ситуацията, помагаш, за да се подобри? Как трябва да постъпваш в провокиращите за теб ситуации – да ги атакуваш, да се слееш с тях или да останеш непроменен? Помислете и по тези теми, много са дълбоки и според мен заради това филмът ще вземе награда.

Оставям ви линк с част от „Триъгълник на тъгата“. Гледайте го, дори и някъде из интернет 😉 .

https://www.youtube.com/watch?v=hOUBXcTz66w&ab_channel=TheUpcoming

Време е за нов световен ред и за промени в икономиката. Докато обаче това се случи, ще има много нестабилност. Ние вече я усещаме чрез инфлация и доста високите цени за стоки от първа необходимост. А какво остава да говорим за по-скъпите артикули – предстои ли спад на пазара на луксозните стоки? Отговорът е да и ще си проличи дори в продажбата на мобилни телефони.

Честно да ви призная, бях изненадан от изявлението на Apple, което направиха съвсем скоро. Позовавайки се на данните на пазара, на процента инфлация и на войната в Украйна, от компанията са направили преизчисление на планираните продажби и на производствените мощи. Точно затова ще намалят значително устройствата, които ще се предлагат в световен мащаб.

Ако трябва да говоря в цифри, то продажбите на iPhone 13 и SE ще бъдат редуцирани с 2 до 3 милиона. Безжичните слушалки Air Pods ще намалят производството си с 10 милиона за годината, тъй като търсенето драстично се е свило. Засега няма да им промяна в бройките за година на MacBook и iPads.

Изводът, който мога да си изведа, е, че щом една много милиардна компания като Apple са решили да променят производството си, защото знаят, че пазарът ще се промени, то какво остава за малките бизнеси. Съветът ми е всички да се настроим, че ни очаква тежка година. И в най-добрия случай, дано да е само една.

Въпреки че не се знае след няколко месеца каква ще е покупателната способност и какво ще има на пазара, аз мисля, че не трябва да се прибързва с покупките. Ние хората има способността като чуем, че нещо се ограничава, да направим всичко възможно да го имаме. А дали ни трябва наистина?

Лозен е едно от чаровните села до София, сгушено между планината и големия град. Добрата му локация го прави все по-привлекателно за младите, но и за вече улегнали семейства. От жителите му съм чувал, че прилича на оазис. Като човек, който е минавал оттам, мога да споделя, че наистина Лозен е спокойно място. Заслужава ли си човек да заживее за постоянно там?

Това е чудесна идея, ако обичате честите разходки из планината. Край селото има няколко еко пътеки, които бързо ще ви отведат на чист въздух. Най-известният маршрут е до Лозенския манастир „Свети Спас“ – малък, но изключително поддържан и китен манастир. Ще ви привлича всеки уикенд за пречистваща почивка. Друга дестинация е връх Половрак, откъдето се откриват невероятно красиви гледки.

За мен отправна точка за избор на най-доброто място за живеене е големината на парцелите и регулацията на имотите. Лозен е най-близкото до столицата село и притокът на нови и нови жители постепенно променя облика му. Всъщност, това място съчетава, все още успешно, духа на българското селце със самочувствието на градската култура.

От значение в случая е и възможността за работа на локално ниво. Всъщност до селото не липсват промишлени предприятия и производства – за ядки, метални конструкции, ролетни щори и услуги в различни сфери. В землището на Лозен, на около километър от първите къщи, се намира и иновативна фабрика със странното име Nasekomo. Дейността ѝ е не по-малко интригуваща. „Насекомо“ се занимава с отглеждането на черна муха войник, известна на света като black soldier fly. Тя вирее в екзотичните топли страни, където се развъжда в открити ферми от типа на BSF farm. Но в европейските ширини и особено в България това е невъзможно. И ето че за целта са развити иновации, свързани както с оборудването, така и с продукта. От „Насекомо“ са инвестирали в AI и роботизиране на производството, като от там твърдят, че се стремят да бъдат иноватори в сектора в световен мащаб.

Ето как Лозен се оказва избор и на „Насекомо“ като бизнес локация. Дали това ще помогне на селото? Много е възможно. Нейните създатели – французинът Ксавие Марсенак, който от над четвърт век живее в страната ни и развива бизнес заедно със съпругата си и съдружниците им – Селин и Марк Болар, също французи, реализират мечтата си за иновативен, но щадящ природата бизнес.

При това са много убедителни. Само една среща с тях бе достатъчна, за да видя бъдеще в бизнеса с протеини от насекоми и смятам, че те са една от модерните алтернативи, които могат да привлекат млади и иновативни хора в Лозен.

Сигурен съм, че с течение на времето ще открия още вдъхновение в локацията.

Няма как да сте стартирали 2022 и да не сте си поставили поне една цел, която искате да постигнете. Може този процес да не се е случил точно в 00:00 часа, но съм сигурен, че все пак сте се замисляли. Ала едно е да имаш желание и стремеж, а съвсем друго е да го изпълниш и постигнеш. Затова днес в блога прочетете точно това – как да спазим новогодишните си обещания.

Изходната ви точка винаги трябва да е какво и как искате. Преценете добре възможностите си и времето, с което разполагате. Не искайте невъзможни неща, защото накрая ще сте супер разочаровани. Нека бъде нещо постижимо, което изисква усилия от ваша страна. Все пак трябва да сте мотивирани и догодина да си поставите нова цел, която да изпълните и да се чувствате удовлетворени.

Следващо важно условие е да проявите характер. Това означава да не се отказвате, когато е станало трудно. Напротив, точно тогава трябва да настъпите газта и да дадете максимално много от себе си. В такива моменти дори да не се получат нещата, то поне ще изпитате чувство на отдаденост, както се казва – съвестта ви ще бъде чиста и спокойна.

Финалът трябва да е в равносметката. Да, може да не сте достигнали целта си, но може и да ви е отвела по много други пътища. Самото пътуване, усилията, които сте положили, уроците, които сте научили, те са много по-ценни. Затова в края на годината може да направите кратък мислен анализ на пътя си и да изведете изводите за следващите 12 месеца. И така да си поставите ново новогодишно обещание.

Завършвам и с мотивацията, че изпълнението на поставеното е винаги свързано със силата на личността. Така че пуснете вашата в действие и се насладете на живота, който ви очаква. Без значение дали сте го планирали, или не.

Няма как да сте стартирали 2022 и да не сте си поставили поне една цел, която искате да постигнете. Може този процес да не се е случил точно в 00:00 часа, но съм сигурен, че все пак сте се замисляли. Ала едно е да имаш желание и стремеж, а съвсем друго е да го изпълниш и постигнеш. Затова днес в блога прочетете точно това – как да спазим новогодишните си обещания.

Изходната ви точка винаги трябва да е какво и как искате. Преценете добре възможностите си и времето, с което разполагате. Не искайте невъзможни неща, защото накрая ще сте супер разочаровани. Нека бъде нещо постижимо, което изисква усилия от ваша страна. Все пак трябва да сте мотивирани и догодина да си поставите нова цел, която да изпълните и да се чувствате удовлетворени.

Следващо важно условие е да проявите характер. Това означава да не се отказвате, когато е станало трудно. Напротив, точно тогава трябва да настъпите газта и да дадете максимално много от себе си. В такива моменти дори да не се получат нещата, то поне ще изпитате чувство на отдаденост, както се казва – съвестта ви ще бъде чиста и спокойна.

Финалът трябва да е в равносметката. Да, може да не сте достигнали целта си, но може и да ви е отвела по много други пътища. Самото пътуване, усилията, които сте положили, уроците, които сте научили, те са много по-ценни. Затова в края на годината може да направите кратък мислен анализ на пътя си и да изведете изводите за следващите 12 месеца. И така да си поставите ново новогодишно обещание.

Завършвам и с мотивацията, че изпълнението на поставеното е винаги свързано със силата на личността. Така че пуснете вашата в действие и се насладете на живота, който ви очаква. Без значение дали сте го планирали, или не.

Към края на годината е време за равносметка. Тя трябва да е както в личен и личностен план, така и в професионален. Точно сега е моментът за поставяне на нови цели, които да се достигнат през следващите 12 месеца. Но ако още нямате конкретна посока на развитие, то може да изследвате различни сфери. Тъй като смяната на работа е трудна задача, може да започнете с „опипване на почвата“ чрез някоя и друга книга. А в текста по-надолу ви споделям моите топ бизнес четива за изминалата година.

Аз съм на мнение, че винаги трябва човек да се обогатява и надгражда себе си. А това често се случва чрез споделения опит от други, вече минали по пътя. Затова за стартиращите собствен бизнес бих препоръчал „Бeз пpaвилa“. Униĸaлнaтa ĸyлтypa нa Nеtflіх с автори Pийд Xeйcтингc и Epин Maйep. В четивото се споделят добри практики на стрийминг компанията. Те са изключително прости, но за мен са трудни за прилагане. Въпреки това запознаването и стремежът към тях дават добри резултати.

В тази насока, но вече погледнато от малко по-креативната страна, която включва и работата в екип, е книга на Eйми Уoлъc и Eд Kaтмeл. Тя носи името „Kopпopaция нa гeниитe – кaĸ дa yпpaвлявaтe eĸип oт ĸpeaтивни xоpa“. В съдържанието ѝ е упоменато как е устроена небезизвестната компания Pixar. Примерите там са толкова христоматийни, че критиците дори я определят като „настолна книга“ за мениджъри. А моето мнение е, че наистина е изключително полезна.

Като за начало смятам, че тези две книги са достатъчни. Написаното там е много и смислено и приложено, ще е повече от 10 други книги. Надявам се и за вас да е полезно и да ви помогне в кариерното и бизнес развитие. А ако ви е било и интересно, обещавам, че следващата година ще споделям повече за бизнес четивата си.

Борбата на поколенията винаги е била актуална. Аз като част от милениумите, виждам разликите със Z , които вече успешно навлизат на пазара на труда. Вече имам по-голям досег с тях и определено мога да изкажа тезата, че въпреки че заедно изграждаме новия свят, имаме големи различия.

Тъй като намесих работата, няма как да не започна от доказването именно оттук. Самото Z поколение има силно изразена гражданска позиция и затова за тях работното място е и нещо повече. Те искат то да е максимално близо да разбиранията им за живота и да е продължение на приятелската среда. Докато пък ние миленумите определяме работата като нещо важно, към което трябва да сме сериозни и да не смесваме с личното.

Въпреки че и двете поколения сме основни потребители на интернет, тук отново имаме различно възприятие и прагматика на използване. Новите потребители са за социалните мрежи, но предпочитат TikTok и Instagram . Те са за платформи, които им дават възможности да експериментират, да стават известни и бързо да се разпространяват. А ние по-старите залагаме на добре познатия Facebook, чрез който може да пишем и добавяме снимки.

Няма как да се пропусне и модният момент. Прическите, дрехите, обувките, поведението – определено тук се различаваме много. Милениумите носим дънки с нормална талия, които са скини. Често косите ни са на път на една страна и имаме обувки за всеки повод. При Z пък джинсите са широки, комбинирани с ризи и тениски, което ги прави перфектни както за кафе с приятели, така и за по-официални поводи. Техните коси са подравнени и с равен път.

Списъкът може да продължи до безкрай. Но не бива да забравяме, че тези правила не важат за всички представители, защото разликата от човек до човек е голяма. И само накрая за бонус ще напиша, че този текст едва ли ще достигне до Z, защото не са по блоговете, а по комуникацията с глас и визия. Има ли нещо вярно, как мислите?

Борбата на поколенията винаги е била актуална. Аз като част от милениумите, виждам разликите със Z , които вече успешно навлизат на пазара на труда. Вече имам по-голям досег с тях и определено мога да изкажа тезата, че въпреки че заедно изграждаме новия свят, имаме големи различия.

Тъй като намесих работата, няма как да не започна от доказването именно оттук. Самото Z поколение има силно изразена гражданска позиция и затова за тях работното място е и нещо повече. Те искат то да е максимално близо да разбиранията им за живота и да е продължение на приятелската среда. Докато пък ние миленумите определяме работата като нещо важно, към което трябва да сме сериозни и да не смесваме с личното.

Въпреки че и двете поколения сме основни потребители на интернет, тук отново имаме различно възприятие и прагматика на използване. Новите потребители са за социалните мрежи, но предпочитат TikTok и Instagram . Те са за платформи, които им дават възможности да експериментират, да стават известни и бързо да се разпространяват. А ние по-старите залагаме на добре познатия Facebook, чрез който може да пишем и добавяме снимки.

Няма как да се пропусне и модният момент. Прическите, дрехите, обувките, поведението – определено тук се различаваме много. Милениумите носим дънки с нормална талия, които са скини. Често косите ни са на път на една страна и имаме обувки за всеки повод. При Z пък джинсите са широки, комбинирани с ризи и тениски, което ги прави перфектни както за кафе с приятели, така и за по-официални поводи. Техните коси са подравнени и с равен път.

Списъкът може да продължи до безкрай. Но не бива да забравяме, че тези правила не важат за всички представители, защото разликата от човек до човек е голяма. И само накрая за бонус ще напиша, че този текст едва ли ще достигне до Z, защото не са по блоговете, а по комуникацията с глас и визия. Има ли нещо вярно, как мислите?

Когато човек се ражда, звездите на небето са подредени по определен начин. Те лесно могат да бъдат видени отново чрез наталните карти, даващи точна снимка по дата и час. Още от древни времена много хора вярват, че чрез тази подредба на небесни тела се определя и съдбата на човек. Аз донякъде съм склонен да вярвам, че космоса ни влияе и физически чрез движението и магнитното поле на планетите.

Кои обаче елементи ни помагат? Според всяка зодия и дом, в който се намира, има планети и звезди, подсилващи космичния късмет и помагащи за балансирането на човека. Тъй като не можем да ги свалим при нас, те могат да се изработят от сребро като талисмани в съответната форма. По този начин ще могат да бъдат поставени върху сребърна основа и носени постоянно за повече успех.

Несъмнено обаче Слънцето и Луната са сред най-предпочитаните висулки според онлайн сребърната бижутерия Viano. Причината се дължи на факта, че те имат богата символика. За едни е изживяването смислено на един ден, от сутрин до вечер. За други е борбата в тях между доброто и злото. А за трети е моментът на сбъдване на мечтите, както когато двете небесни тела се срещат за секунда при изгрева и залеза.

Във Viano търсени са още и талисманите, които изобразяват космос и космонавти. Тук също се открива скрито послание. Човекът е само прашинка във Вселената, а неговите мечти са около него. Понякога е необходимо само да се осмелиш да тръгнеш след тях, за да се разкрие цялата картина от необятни възможности.

Обвити в блясък на цирконий, създадени от благороден метал, обсипани с красота и вяра, носени винаги с нас – не са ли това мечтите ни и сребърните талисмани за гривна, които ни напомнят това? Космосът е необятен и звездици блещукат отвсякъде. Мечтите ни са там и ни очакват. Ще се осмелите ли да полетите и да подредите по свой начин звездното небе?

Попаднах на една изключително интересна информация за очила от ново поколение. За тях сме чували от шпионските филми. Предлагат се и като средство за разследване и проследяване, но не могат да се открият от обикновените граждани. Досега. Това са така наречените очила с камера, които могат да правят снимки и да записват видео. А дело на този нов шедьовър в модата и технологията са Ray-Ban и Facebook. Интересна колаборация, нали?

Какво всъщност ще правят новите смарт очила? Те ще могат да бъдат изработени от диоптрични стъкла, слънцезащитни и поляризирани, за да са подходящи за всички. Любопитното е, че само чрез един бутон 5-мегапикселова камера ще може да наприв фото и видеозаснемане. Къде ще отиде то? На приложение в телефона, разбира се. А забравих да спомена, че команди ще могат да се дават и от Facebook Assistant. След като попаднат снимковите материали в телефона, вече ще могат да се редактират и добавят във всяка една социална мрежа или просто да се запазят в устройството.

Смисълът на цялостната идея идва от възможността за ограничаване използването на обективите на смартфоните. Чрез заснемане от очила, които са и нашия директен поглед, ще е много по-лесно и практично. Но все пак не се минимизира напълно факторът телефон, защото именно там ще отиват кадрите. Все още няма пълна информация за начин им на работа и не знам как се осъществява вариото и дали изобщо ще има тази опция. Но като познавам работата на компаниите основатели, то със сигурност ще са помислили.

Смарт очилата ще се продават за сумата от 330 евро или около 660 български лева. Определено не е малка цифра, но пък ще е възможност за съвместяване на модата с технологията. Това все пак са специални аксесоари за наистина големи любители и на Ray-Ban, и на Facebook, а също и скок напред в бъдещето.

Попаднах на една изключително интересна информация за очила от ново поколение. За тях сме чували от шпионските филми. Предлагат се и като средство за разследване и проследяване, но не могат да се открият от обикновените граждани. Досега. Това са така наречените очила с камера, които могат да правят снимки и да записват видео. А дело на този нов шедьовър в модата и технологията са Ray-Ban и Facebook. Интересна колаборация, нали?

Какво всъщност ще правят новите смарт очила? Те ще могат да бъдат изработени от диоптрични стъкла, слънцезащитни и поляризирани, за да са подходящи за всички. Любопитното е, че само чрез един бутон 5-мегапикселова камера ще може да наприв фото и видеозаснемане. Къде ще отиде то? На приложение в телефона, разбира се. А забравих да спомена, че команди ще могат да се дават и от Facebook Assistant. След като попаднат снимковите материали в телефона, вече ще могат да се редактират и добавят във всяка една социална мрежа или просто да се запазят в устройството.

Смисълът на цялостната идея идва от възможността за ограничаване използването на обективите на смартфоните. Чрез заснемане от очила, които са и нашия директен поглед, ще е много по-лесно и практично. Но все пак не се минимизира напълно факторът телефон, защото именно там ще отиват кадрите. Все още няма пълна информация за начин им на работа и не знам как се осъществява вариото и дали изобщо ще има тази опция. Но като познавам работата на компаниите основатели, то със сигурност ще са помислили.

Смарт очилата ще се продават за сумата от 330 евро или около 660 български лева. Определено не е малка цифра, но пък ще е възможност за съвместяване на модата с технологията. Това все пак са специални аксесоари за наистина големи любители и на Ray-Ban, и на Facebook, а също и скок напред в бъдещето.

В тези така горещи летни дни реших да разнообразя съдържанието в блога ми и да ви споделя няколко интересни подробности около египетската култура. На тях попаднах случайно и тъй като са мистични и любопитни, може да ви заинтригуват. А ако темата ви харесва, може да продължа с още една за приноса на българите в света или пък с някоя друга нация.

Всъщност започвам с Египет, защото се смята, че там културата е една от най-древните. Египтяните въвеждат и новости, които дотогава са били непознати, дори и за другите доайените – шумерите. Според последните проучвания техните постижения надминават днешната цивилизация по развитие и богатство като ценност. Сигурно ви звучи странно предвид всички технологии и възможности, които имаме, но сега ще ви дам няколко доказателства.

Няма как да не започна от строежа на пирамидите, който и до 21-ви век не е известен как точно се е случил. Технологията е непозната и до днес, което я прави уникална. Всичко това се дължи и на изкусните математици в Древен Египет, които дори обучавали самия Питагор. Те спомогнали и за напредък в геометрията, счетоводството и данъчната система днес.

Египтяните от онова време са имали също 365-дневен календар и са умеели да ръководят ресурсите си. Смята се, че те са изобретили първите часовници и са спомогнали за създаването на сравнително справедлива трудова система, както и данъчна такава. В трудово отношение пък изобретяват плуг и товарна рампа. Съдействат и за създаването на мелниците.

Интересени факти са и че египтяните дават на човечеството пастата за зъби. Мумифицирането е също традиционен и измислен от тях ритуал. Приносът им в медицината и боравенето с толкова медикаменти е забележителен. А разучаването на небето и поставянето на първите основни на астрологията е факт. Накрая да не забравяме и за най-богата от всички митологии и изкусното културно наследство.

Едва ли има човек, който да не е разбрал, че този месец на два пъти цивилни полетяха в Космоса. Тази крачка за човечеството е пътят към обитаването на необятното пространство и търсене на нови места за живот. Но заедно с това се пише и нова история, която ще промени бъдещето.

Не си представяйте обаче, че това ще започне от някакви грандиозни открития и масово изпащане на хора над орбитата. Първоначално, разбира се, ще се стартира с някои по-административни норми. Такава например веднага се появи и е свързана с определението за космонавт. Все пак, вече се очаква, че все повече цивилни ще излетят и не всеки от тях може да се нарече с това престижно название.

Веднага след полетите в Космоса на Безос и Брансън, Федералната авиационна администрация на САЩ издаде заповед. Според нея се въвежда ново или по-точно дефинирано определение за названието на астронавти. То гласи, че е необходимо да се участва в управлението на кораба или да се допринесе за безопасността по време на полета.

Ако трябва да погледнем през призмата на полетите на милиардерите, то този на Брансън, може и да влезе в новата графа. Все пак той има лиценз за летене и е участвал в проверките на кораба заедно с другите астронавти. Докато пък Безос няма как да влезе в тази граф. Причината – при него се извърши автономен превоз, без управление и прочие.

Сигурно ще си помислите, че щом веднъж сте били в Космоса едва ли ще има значение дали ви наричат астронавт, или не. И ще сте напълно прави. Но това е през погледа на нас, обикновените хора. Ала през очите на хора, които са вложили колосални суми и се надпреварват с всички сили, това е мечта. Космос, астронавти, название, полет, Безос, Брансън, космонавт, управление, цивилни, излитане, Едва ли има човек, който да не е разбрал, че този месец на два пъти цивилни полетяха в Космоса. Тази крачка за човечеството е пътят към обитаването на необятното пространство и търсене на нови места за живот. Но заедно с това се пише и нова история, която ще промени бъдещето.

Не си представяйте обаче, че това ще започне от някакви грандиозни открития и масово изпащане на хора над орбитата. Първоначално, разбира се, ще се стартира с някои по-административни норми. Такава например веднага се появи и е свързана с определението за космонавт. Все пак, вече се очаква, че все повече цивилни ще излетят и не всеки от тях може да се нарече с това престижно название.

Веднага след полетите в Космоса на Безос и Брансън, Федералната авиационна администрация на САЩ издаде заповед. Според нея се въвежда ново или по-точно дефинирано определение за названието на астронавти. То гласи, че е необходимо да се участва в управлението на кораба или да се допринесе за безопасността по време на полета.

Ако трябва да погледнем през призмата на полетите на милиардерите, то този на Брансън, може и да влезе в новата графа. Все пак той има лиценз за летене и е участвал в проверките на кораба заедно с другите астронавти. Докато пък Безос няма как да влезе в тази граф. Причината – при него се извърши автономен превоз, без управление и прочие.

Сигурно ще си помислите, че щом веднъж сте били в Космоса едва ли ще има значение дали ви наричат астронавт, или не. И ще сте напълно прави. Но това е през погледа на нас, обикновените хора. Ала през очите на хора, които са вложили колосални суми и се надпреварват с всички сили, това е мечта.

Въпреки че мина година, откакто трябваше действително да се случи, сега вече Европа е футбол. Дългочаканото събитие от футболните запалянковци е вече факт и изглежда обещаващо, дори и без националния ни отбор. Аз обаче се заплених не толкова от това, което се случва на терена, а от всичко останало извън него.

Първият значим случай, който преобърна играта и ни показа как да бъдем хора, е припадъкът на Кристиан Ериксен. Благодарение на мигновената помощ на неговите съотборници, на медицинския екип и чрез моралната подкрепа от феновете на стадиона, се оказа, че футболистът се е спасил от инфаркт. В момента е наред и се възстановява.

Последва и нов инцидент. От стадиона „Уембли“ падна запалянко от балкона. За щастие, всичко е наред. Но серията от подобни неприятни случки продължи. В Санкт Петербург в двубоя Полша и Словакия на друг фен ми е станало лошо. Той е припаднал и откаран с линейка. И всички тези нещастия в рамките само на няколко мача – няма как да не си помисля, че нещо му има на това Европейско.

Но ще сложа край на неприятните случки и ще завърша с нещо малко по-разведряващо. На една от пресконференциите Кристиано Роналдо премахна бутилките кока-кола от масата си и каза, че пие вода. Този жест към един от най-големите спонсори на това първенство по футбол , а пък и не само, взриви медиите. Накрая резултатът бе сериозен спад в акциите на компанията.

А още по-интересното е, че и други футболисти последваха примера на Роналдо. Те обаче махаха бира, тъй като е в противоречие с религията им. Други пък просто се шегуваха и разместваха нарочно бутилките. Все пак трябва всяка ситуация да се обръща и от забавната ѝ страна.

Не знам какъв ще е развоят на финала на Европейското по футбол, но определено има с какво друго да го запомним.

Един от любимите ми български съвременни творци е Камен Донев. Прекланям се пред гения на неговите идеи, на смеха, на креативността, на театъра. Явно това не е само мое мнение, актьорът и режисьор, вече не малко пъти пълни НДК и Арена „Армеец“ с моноспектаклите си. От това по-голямо доказателство за стойността на създаваното, здраве му кажи.

И тъй като и аз съм от онези луди фенове, които само чакат нещо ново да се появи, нямах търпение за следващата Лекция на Камен Донев. В неговото творчество тя ще е трета, като преди това има за Всеобщата просвета и Народното творчество. Ето, че чакането ми се увенча с успех, защото в началото на юни бе премиера на Лекция 3 за Силата на словото.

Тук очакванията ми бяха много високи, защото предните негови спектакли съм ги гледал по няколко пъти. Но честно да ви кажа, останах леко разочарован. Първо, защото в Античния театър в Пловдив, където се провеждаше представлението, нямаше кой знае каква организация на местата. Все пак е пандемия, а горните редове бяхме натъпкани като рибки.

Цялата лекция бе с продължителност около 3 часа и половина. Което предвид метеорологичните условия и начина ни на сядане, бе доста. Имаше смях, имаше хора, имаше и дълбока истина. Но някак нещата като че ли ми бяха преповтаряне от предните Лекции. Това все пак е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.

Точно затова препоръчвам на всички любители на съвременния театър да се впуснат в това ново начинание на Камен Донев и лично да го оценят. Би ми било изключително любопитно да комуникирам с други привърженици и да разбера тяхното мнение за новото представление. Защото може и аз да съм изпуснал същината.

От заглавието сигурно си мислите, че става въпрос за тези наши приятели, които винаги си тръгват първи от общи събирания. Е, уви, днес темата няма да е толкова ведра, а ще е малко по-философска. Провокиран от поредната загуба на млад човек – актрисата Лорина Камбурова, ще пиша за всички онези души, които си отиват прекалено рано. От света, от живота, от нас.

Белегът от загубата на близък човек е незаличим. Понякога може да се позабрави, понякога да се слее, но винаги напомня за себе си и външно, и вътрешно. Но той е още по-болезнен и понякога оставащ като рана, когато човекът е прекалено млад. Тогава боли още повече от загубата, от нелепия край, от всичко, което си си мислил, че предстои.

А после как се изправяш и продължаваш напред? То това може би е най-трудното. В подобни моменти трябва да събереш цялата си вътрешна сила и да я приложиш. Да живееш. Защото колкото и гадно да звучи, ти продължаваш да си тук и да изпълзяваш твоята мисия в света. Дори и без твоя близък. Все си мисля, че тук се дават повече точки там горе, защото се бориш и вървиш напред с още по-голям товар.

Трябва да живееш. Нямаш друг избор. А пък и е най-доброто, което може да направиш в памет на раноотиващите си. Да докажеш на себе си за какво си струва да го живееш този живот. Че има толкова хубави неща, които ни очакват и че всяка среща, колкото и за малко да е тя, е съдбоносна за нас. Винаги трябва да попиваме доброто и ние да станем по-добри.

Странно е как едно събитие може да ни провокира да мислим в тази посока. Ако е много близо до сърцето ни, то ще се запомни до края. Но ако е просто предната новина, ще премина, докато дойде следващата. Нека не бъдем такива, нека живеем в най-добрата форма на живот.

Бързам да напиша този материал още пред на са излезли официалните данни от парламентарните избори. Тогава вече ще има много анализи и отчети, с които ще ни занимават по всички медии. А това е текст, който е провокиран от първосигналните емоции на един обикновен гражданин.

След месец агитации и около четири години недоволства и протести, то как гласувахме и кого избрахме? На всички ни е ясно, че алтернативи няма особено големи. Самата номинация на човек, издирван от Интерпол е показателна. И като че ли ни се наложи да се колебаем кое ще бъде най-малкото зло за нас.

За моя голяма изненада, по първоначалните данни, като втора политическа сила, се нарежда партията на шоумен. Това гласове на негови фенове ли са? Нима някой си мисли, че да излезеш в ефир и да критикуваш е като да застанеш начело и да управляваш? И това не е в защита на сегашното правителство, даже напротив.

Просто за мен е странно как народът ни, особено сънародниците ни в чужбина, гласуват по този начин. Аз си го обяснявам чрез две теории. Едната е, че вече им е писнало от високопарни политически обещания на олигарси и избират „хора от народа“. Втората е, че изобщо не осъзнават, че трябва да си добре подготвен и да имаш силен екип, а не просто фенове.

За причините тепърва ще разбираме повече. Но при този резултат дали ще се сформира изобщо правителство, или ще я докараме пак до служебно такова? Може пък и да последват нови протести – кой знае. Колкото и шарен да е парламентът ни сега, то още по-цветни моменти ни очакват, ако започне да функционира. След няколко месеца вече ще разберем какво сме направили с нашия вот.

Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?

За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.

Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.

Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.

И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.

Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?

За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.

Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.

Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.

И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.