Петър Стоилов

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.

Истинска вихрушка се изви на емблематичната дата 10 ноември в столичната зала „Арена Армеец”. И да искам, разполагам с много беден словесен речник, за да ви опиша това грандиозно събитие, което спокойно мога да наредя към престижните европейски и американски мероприятия. Защо казвам това? Защото група „Фондацията‟, е не просто благотворителна сбирка на добри музиканти. Това е група, която по западен образец събира най-изявените бг изпълнители, не просто взели китарите си да посвирят за добро настроение или  благотворителна кауза, а да създават заедно изумителна в музикално отношение симбиоза с постоянство и всеотдайност. Фондацията поддържа звездния блясък на родната сцената, благодарение на невероятния талант на солистите си  вече повече от 25 години.

А това са големият  Кирил Маричков от „Щурците‟, Славчо от БТР, Дони от „Атлас”, Иван Лечев от ФСБ и Венко от „Те”. Към тях на концерта се присъединиха и Влади Тотев, който изпя неповторимото парче „Вдигни очи”, Георги Марков („Щурците”) и Константин Цеков (ФСБ). Феноменални, както винаги, представиха песни на всяка от предишните им групи и буквално взривиха настроението. Нямаше как да не забележа, че за наистина ВИП персони като тях, се грижеха и лидерите в охранителния бранш – БОДУ СОД. Момчетата от фирмата осигуриха гладкото протичане на тази вълна, извираща в рок атмосфера, която ескалира до границата на пълна еуфория.  Престижът на събитието си пролича и по този критерий, тъй като БОДУ СОД, осигуряват защита на концерти на най-големите родни звезди – като  Примата на българската естрада  Лили Иванова, на редица спортни събития като боксови срещи и Световната купа по художествена гимнастика, както и предизборни конференции на политически партии, за които знаем, че много стриктно затягат меките за сигурност.

Лично аз пожелавам много късмет на Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо и Дони. След прекрасното им представяне на българска сцена им предстоят концерти в САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Не се съмнявам, че същата тази позитивна енергия ще извира под струните им и там и те ще разтопят сърцата на родната, а защо не и на чуждата публиката.

Всеки от нас иска. Иска това, иска онова, по-добро бъдеще, по-успешна кариера, по-сплотено семейство, повече и по-добри приятели, повече финансова стабилност и сигурност, повече уважение и зачитане на постиженията и т.н. Сигурен съм, че можете да продължите списък, но тук е важна идеята, а не самия списък. Същественото е, че всеки иска, но не ни е ясно как да постигнем това, което искаме.

И ето тук аз ще кажа следното: Всичко е въпрос на мотивация.

Искрено вярвам, че човек получава това, което е заслужил. Понякога го получава по-рано, а друг път по-късно, но пък за мен винаги крайният резултат е най-важен, а не моментът на настъпването му. Не мога да не ви цитираме една любима моя фраза на известния Беър Грилс. В неговата автобиография пише, че, когато бил малък, баща му му дал ценен урок, към който все още се придържа. Казал му: „Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш“. Така ще преследваш целите си устремено, няма да се разсейваш и винаги ще си една крачка пред другите. Добра мисъл, а? В нея се крие същото, което аз се опитвам да ви кажа – че успехът е въпрос на личностна мотивация. Ако вие сте ентусиазирани, това се вижда и прави впечатление. Освен това ентусиазмът е заразен, може да повлечете и другите със себе си и да пожънете успех заедно. Никога не знаете и никога не трябва да се отказвате. Това е, което имах да кажа за днес.

Започвам с добра новина. След цял живот чакане баба ми най-накрая ми подари своя грамофон-антика. Казвам „антика“, защото в моите очи е такъв, макар да не е за много други. Не е уникат, защото е част от масовото, минафактурно производство на своето време. В моите очи обаче е много повече от стар музикален инструмент, той е източник на спомени. Като малък оставах на гости на баба и дядо и слушахме с часове разнообразни плочи. Тогава не разбирах и не оценявах музиката, както сега, но пристрастията ми към нея като форма на изкуството не са стихнали дори с един тон през годините.

Между другото баба ми е жива и здрава и нищо й няма на жената. Просто реши, че старият й грамофон ще бъде на по-безопасно място при мен, отколкото при нея. Малко след като се сдобих с него обаче, си спомних историята за нашумял дебат някъде от началото на година. Дори се върнах назад в блога си, за да си спомня историята. Готвеха се промени в Наказателния кодекс за културните ценности и тези промени щяха да задължат всеки от нас да регистрира притежанието на вещ по-стара от 50 години. Като гледам грамофона на баба ми, мисля, че и той има 50+ години. Понеже не ми се плащат глоби и не ми е по вкуса да изтърпявам каквито и да е санкции заради новата си стара придобивка, реших да потърся повечко информация по темата и да видя какво се е случило. Нищо не намерих и тълкувам това като знак, че нищо не се е променило!

Припомних си обаче изказванията на редица видни лица, които тогава се застъпиха против готвените промени. Сред тях бяха културни дейци, включително художници като Светлин Русев, множество антиквари, нумизмати и колекционери. Против промените тогава застанаха и видни лица като проф.Валери Стефанов, както и учредителят на Фондация „Мизия”, Светослав Кантарджиев. Явно мнението на последния ми се е запечатало най-дълготрайно в паметта, защото неговата реакция беше и най-адекватна. Не само че се застъпи против законопроекта, но се обоснова и защо. Подобни клаузи биха направили множество хора като мен едва ли не престъпници, защото пазят вещ, чиято ценност е изцяло сантиментална. Повярвайте ми, не бихте определили като културно наследство грамофона на баба, ако го видите.

… учител, автомобилен монтьор или медицинска сестра?

След като вече отбелязах едни от най-успешните професии, няма как да не продължа напред, като добавя с няколко изречения и онези поприща, в които е най-малко вероятно да преуспеете.

Парадоксът тук е, че те са обществено значими, но за сметка на това демотивиращи и крайно депресиращи от финансова и социална гледна точка.  Причината е в ниското заплащане и невисокия престиж на заниманието.

Учителите са първите в експозицията на днешния ми пост. Нуждата от тях непрекъснато нараства. Но независимо, че тези съвременни будители се смятат за стожери на знанието, са изключително компроментирани в стълбицата на държавния бюджет. За да успяват да постигнат приличен доход се налага да дават частни уроци за сметка на преподаването в клас, с което спъват целта на учебната система.

Когато всеки трети човек има личен автомобил професията на автомобилния монтьор е много, ама много необходима. В България не малка част от хората предпочитат, или възможностите им достигат, до закупуването на кола втора ръка, която изисква множество допълнителни грижи. Въпросът е, че от този вид дейност трудно се припечелва повече от месечна надница за задоволяване на нуждите от храна, сигурност и облекло. И дотук.

Медицинските сестри у нас буквално бягат в чужбина. Тези асистенти на лекарите са също толкова нужни и значими както офис мениджърите в големите корпорации. Поддържат реда, водят документация, помагат на доктора с пациентите, извършват не малка част от изследванията и манипулациите. Месечното им възнаграждение обаче е малко по-високо от минималната работна заплата. Изключение правят операционните сестри. Парадоксът е, че в страната ни има крещяща нужда точно от такива кадри.

Това са само част от професиите, които се нуждаят от особена обществена грижа и политическа реформа. Едно, защото са необходимост за всяко общество, друго – защото съизмеримо трудът им като качество и количество не отговаря на размера на възнаграждението им.

Когато става въпрос за избор на професионално поприще, мнозина от кандидат-студентите трябва добре да се замислят с какво искат да се занимават в бъдеще. Според моите малки виждания и проучвания мисля, че днешно време се открояват повече и по-малко успешни професии. Днес ще заложа на прогресиращите за България – я за да помогна, я за да поразсъждавам и за тези, които биха искали да се насочат към нещо друго.

Безспорно много добре платени и търсени са младите компютърни програмисти и уеб дизайнери. С глобализирането на света ни и с навлизането на все повече информация в Интернет пространството работа има и ще продължава да има по изработката и моделирането на сайтове, различни уеб приложения за мобилни устройства и таблети. В ерата на забавлението почти всичко става все по-интерактивно и има нужда от повече специалисти, които да поемат големия поток на търсене.

Няма какво да говорим – маркетолози и ПР специалисти определено са нужни на всяка една фирма. Колкото по-голяма е компанията, толкова по-голямо е перото за реклама и изграждане на имидж. Защото всеки продукт, всяка услуга има  необходимостта от гласност. А при наличието на множество електронни и онлайн медии се плаща добре на онези, които умеят да държат контрола и визията на тази реклама.

Има и винаги ще има нужда от лекари. В България все повече населени места остават без медицински центрове, а заради липса на специалисти и много болници затварят крила. Лекарската е благородна и престижна професия.

Големите градове разширяват границите си. На лице са преустройство и ремонт на сгради, пътища, площади и центрове за забавление. Строят се хотели, външни квартали и панаирни градчета. Прогресивна и необходима са архитекти, строителни инженери, интериорни дизайнери .

И изненадата за мен – ландшафтен инженер. Изключително популярно поприще на Запад, особено там, където големите паркове на имения, вътрешни градини и нови търговски центрове имат нужда от веща ръка. Модерно е да мислим в зелено! Докато природозащитните организации вилнеят много градове обославят пространства за близост на гражданите с природата. Тази тенденция се пренася и у нас. Все повече площади, градини и паркове се преустройват по западен стандарт.

Накрая само ще щрихирам с няколко думи, че константна е нуждата от счетоводители, психолози и юристи.

Когато става въпрос за избор на професионално поприще, мнозина от кандидат-студентите трябва добре да се замислят с какво искат да се занимават в бъдеще. Според моите малки виждания и проучвания мисля, че днешно време се открояват повече и по-малко успешни професии. Днес ще заложа на прогресиращите за България – я за да помогна, я за да поразсъждавам и за тези, които биха искали да се насочат към нещо друго.

Безспорно много добре платени и търсени са младите компютърни програмисти и уеб дизайнери. С глобализирането на света ни и с навлизането на все повече информация в Интернет пространството работа има и ще продължава да има по изработката и моделирането на сайтове, различни уеб приложения за мобилни устройства и таблети. В ерата на забавлението почти всичко става все по-интерактивно и има нужда от повече специалисти, които да поемат големия поток на търсене.

Няма какво да говорим – маркетолози и ПР специалисти определено са нужни на всяка една фирма. Колкото по-голяма е компанията, толкова по-голямо е перото за реклама и изграждане на имидж. Защото всеки продукт, всяка услуга има  необходимостта от гласност. А при наличието на множество електронни и онлайн медии се плаща добре на онези, които умеят да държат контрола и визията на тази реклама.

Има и винаги ще има нужда от лекари. В България все повече населени места остават без медицински центрове, а заради липса на специалисти и много болници затварят крила. Лекарската е благородна и престижна професия.

Големите градове разширяват границите си. На лице са преустройство и ремонт на сгради, пътища, площади и центрове за забавление. Строят се хотели, външни квартали и панаирни градчета. Прогресивна и необходима са архитекти, строителни инженери, интериорни дизайнери .

И изненадата за мен – ландшафтен инженер. Изключително популярно поприще на Запад, особено там, където големите паркове на имения, вътрешни градини и нови търговски центрове имат нужда от веща ръка. Модерно е да мислим в зелено! Докато природозащитните организации вилнеят много градове обославят пространства за близост на гражданите с природата. Тази тенденция се пренася и у нас. Все повече площади, градини и паркове се преустройват по западен стандарт.

Накрая само ще щрихирам с няколко думи, че константна е нуждата от счетоводители, психолози и юристи.

След като срамно се оттеглихме от конкурсът за песен на Европа, изтъквайки редица причини, със затаен дъх очакваме неговия събрат – Детската евровизия ‘2014. Този път надеждата ни е в малката Крисия в изпълнение на песента „Детска планета“ с акомпанимента на пианата на гениалните близнаци Ибрахим и Хасан.

Много са положителните коментари за песента. Много са и похвалите за изпълнението на малката Крисия. Разбира се, сред мненията се открояват и тези за произхода на близнаците, но е факт, че децата творят, учат и се развиват в България, свирят за България и ще участват в конкурса като българи. Нали това е идеята – да сме единни и да пропуснем думата дискриминация, когато се отнася за дейни, талантливи и трудолюбиви деца.. Деца – най-чистите и невинни души, лишени от омраза и завист. Това е и посланието на песента:

„Ще бъде детска планета – без глад и страх, и война.(…) Ще бъде детска планета – мир, любов и светлина. Ще бъде детска планета – най-красивата мечта“

Запленен съм от песента. Ще стискам палци на 15 ноември, когато ще се проведе европейският конкурс. Но дори и да не спечелят нашите деца, представянето им е повече от достойно.

Имам два въпроса към вас. Когато си купувате книга, интересувате ли се от нейното издателство? А когато си харесате някой музикант, група, изпълнител и т.н., знаете ли кой е неговият продуцент? Или не?

Ролята и на издателя с вета на книгоиздаването, и на продуцента в света на музиката е горе-долу сходна. И двамата „приютяват под крилото“ си творците. Дават им поле за изява, насочват ги как да станат по-успешни и ги свързват с подходящите хора. Организират рекламната им кампания и разпространяват информацията за тях. Няма лошо, нали? Всеки творец си мечтае за подобен покровител.

Защо обаче е хубаво да се интересувате от подобна информация и кой стои зад даден изпълнител? Защото, ако продължим с примера с продуцентите, те не работят само с един изпълнител, а с много. Имат някаква оформена схема на работа и волно или не дават сходни съвета на всички. При изпълнителите, които работят с един и същ продуцент, винаги може да се открие някаква прилика. Може би ще е стил на обличане, публично поведение, звучене на песните, снимане на клипа и т.н. Ключовото е, че, ако хванете няколко изпълнители, които не ви допадат, да са на един и същ продуцент, тогава има по-голяма вероятност и останалите, с които той работи, да не ви се харесат. От друга страна, ако намерите някоя по-малка продуцентска къща, в която установите, че имате не един и двама любими изпълнители, защо не прегледате и другите, с които работят? Вероятността да допаднат и на вас е по-голяма. Може би имате сходни вкусове с продуцентите…

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..

Имам един приятел на име Христо, който е заклет фитнес маниак. Ходи в залата редовно вече от няколко години и е научил по нещо за всеки човек там. Постоянно ме засипва с толкова истории, че вече се чувствам все едно аз самият ходя да блъскам и общувам с тези хора.

Силно впечатление ми направи историята за един фитнес инструктор, но да ви кажа честно, не му запомних името. С какво е по-специален от останалите, ли? Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че има мускулите на младия Арнолд Шварценегер и тялото на културист, който всеки момент може да бъде провъзгласен за новия Мистър Мускул.

Това се очаква от един фитнес инструктор, както се очаква и да бъде повече от запознат с храната и нейното въздействие върху телата ни. Все пак, когато си наемаме фитнес инструктор, искаме той да ни изготви и хранителен режим, чрез който да постигнем набелязаните си цели по-лесно, бързо и здравословно.

Този, за когото ми разказва Христо, е повече от навътре в темата. До такава степен се е усъвършенствал, че всъщност вече изучава химичните процеси в телата ни и усвояването на хранителните добавки, как ни влияят, как ни се отазяват, как могат да ни навредят и какво всъщност се случва в телата ни при прием на добавки. Това вече се казва да си експерт! Изчел е какви ли не книги по химия и явно се усъвършенства всеки ден още и още. Тук нещата не опират само до помпане, прием на протеини и напрягане на отделни мускулни групи всеки път. Става дума за наука и знания. Евала на човека дано има повече като него в бъдеще.

След като отделих време и внимание на сутришните ритуали, реших, че е удачно да направя подобен обзор и за вечерните ни такива. Ще видите, че те са доста по-различни и пак има някаква обща схема, която следваме.

Вечер, когато се приберем, сме изморени и съвсем логично ни се иска почивка. Случва ли ви се в такъв момент да се опънете на дивана и да си пуснете телевизора? Или си пускате да гледате нещо на компютъра от леглото? Или просто си взимате лаптопa, за да сърфирате из Интернет, проверявате си социалните мрежи, някой и друг любим сайт или си пускате игра. Kомпютърните игри ,между другото могат да бъдат доста разтоварващи и разсейващи след дългия ден.

А вечерята? В най-добрия случай ви чака нещо готово за хапване, а в другия случай – си го приготвяте вие. Само не ми казвайте, че не вечеряте! Липсата на вечеря е феномен, който рядко наблюдавам през последните години. Аз най-много обичам да си приготвя хапването и тогава да се отдам на гореизброените „компютърни“и „телевизионни“ занимания, докато паралелно вечерям.

Между другото излизането с приятели вечер и фитнесът или друг вид спортни занимания също ги поставям в категорията „вечерен навик“.  Но сред всичките до тук изброени, липсва любимият ми ритуал. Да прочета поне 10-15 страници от някоя интересна книга вечер.

Малките ритуали са тези, които формират ежедневието ни. Хващам се на бас, че всеки то вас има някои малки (а защо не и големи) привички, с които е свикнал. Или може би се опитвате да се създадете някоя такава в момента… Защо пък не?

Знам, че навиците се изграждат трудно, но изградите ли ги веднъж, се задържат във времето. Някои от тях си създаваме сами, а други ни се вкореняват още, докато растем. Замисляли ли сте се по този въпрос? Нека ви кажа моите размисли по темата, току виж се припознаете някъде там.

– Сутрин с кафе и цигара – важи само за пушачите, но тъй като и кафето и цигарите водят до пристрастяване, не е изненадващо, че много хора започват деня си именно по този начин;

– Или само с кафе… – за тези от нас, които не могат да се събудят по друг начин освен с чаша ароматно кафе в ръце непосредствено след като се надигнат от леглото;

– Бързо освежаване – нещо безценно рано сутрин, което ни енергизира в  началото на деня; става дума за плискане на лицето със студена вода, миене на зъбите, а защо не и бърз сутрешен душ;

– Преглед на новините? – добре де, не всеки го прави, но познавам хора, които могат да ти вгорчат живота, ако не ги оставиш на спокойствие да си направят сутрешния обзор на новинарските сайтове;

– Лека закуска? – много хора пропускат закуската, но аз не мога така; моят сутрешен ритуал повелява да си препека филийка, да хапна сварено яйце, някакъв плод или просто парче сирене с парченце месо; каквото и да е, но да го има.

– Сутрешна тренировка? – ето този полезен навик куца както на мен, така и на повечето ми приятели; знам, че е полезно, знам, че са достатъчни 10-15 мин., за да събудим мускулите си по-лесно сутрин, но е толкова трудно да си създам този навик…

„Ключът е в разнообразието“… този кратък израз винаги ми е харесвал, защото синтезира представата ми за това какъв трябва да е животът. Вярвам, че разнообразието внася цвят в ежедневието ни и ни помага да бъдем по-щастливи. Може би затова обичам да слушам и разнообразна музика… имам предпочитания, разбира се, но предпочитанията не трябва да се превръщат ограничения. Това означава, че ако харесвате един стил музика, не бива да слушате само него. От личен опит ще ви кажа, че винаги има какво да се научи и да ви хареса и от другите музикални жанрове.

Разнообразието, за което започнах да говоря обаче, не трябва да е само музикално. Разнообразявайте в предпочитанията си за храна, опитвайте различни неща. Общувайте с различни хора, намерете нови приятели. Отидете на места, където не сте били преди това. Проявете желание да научите нещо ново, с което не сте се занимавали до сега. Станете малко по-рано от обичайното, легнете си по-рано довечера. Сменете програмата си на тренировка, а ако не тренирате – започнете…

Мисля, че схванахте идеята на размислите ми. Разнообразието, за което говоря според мен е полезно. Пречи на телата и мозъците ни да влязат в коловоз, който иначе спира прогреса им. Ако всеки ден учите по 5 нови неща, включително по 5 думи от език, който не знаете – това също е разнообразие, при това е полезно. Просто открийте коя нова стъпка в живота ви, ще ви достави най-мн0го положителна енергия и действайте.

„Ключът е в разнообразието“… този кратък израз винаги ми е харесвал, защото синтезира представата ми за това какъв трябва да е животът. Вярвам, че разнообразието внася цвят в ежедневието ни и ни помага да бъдем по-щастливи. Може би затова обичам да слушам и разнообразна музика… имам предпочитания, разбира се, но предпочитанията не трябва да се превръщат ограничения. Това означава, че ако харесвате един стил музика, не бива да слушате само него. От личен опит ще ви кажа, че винаги има какво да се научи и да ви хареса и от другите музикални жанрове.

Разнообразието, за което започнах да говоря обаче, не трябва да е само музикално. Разнообразявайте в предпочитанията си за храна, опитвайте различни неща. Общувайте с различни хора, намерете нови приятели. Отидете на места, където не сте били преди това. Проявете желание да научите нещо ново, с което не сте се занимавали до сега. Станете малко по-рано от обичайното, легнете си по-рано довечера. Сменете програмата си на тренировка, а ако не тренирате – започнете…

Мисля, че схванахте идеята на размислите ми. Разнообразието, за което говоря според мен е полезно. Пречи на телата и мозъците ни да влязат в коловоз, който иначе спира прогреса им. Ако всеки ден учите по 5 нови неща, включително по 5 думи от език, който не знаете – това също е разнообразие, при това е полезно. Просто открийте коя нова стъпка в живота ви, ще ви достави най-мн0го положителна енергия и действайте.

Знаете как е  – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Това важи не само за отношенията с  половинката ни, но и за приятелите ни.

Замисляли ли сте се, когато се съберете в компания, за какво си говорите във вашата микрогрупа? За смешни истории, които сте чули? Разказвате си вицове? Оплаквате се от работата и живота си? От родителите или колегите си? Правите тъпотии с тайфата и се чудите какъв номер на погодите на еди-кой си и т.н.?

Или…

Обсъждате важните неща от деня в световен план? Споделяте си един на друг какво сте прочели, какво ви е харесало, какво сте чули и ви е впечатлило? Казвате ли един на друг интересни факти от света, говорите ли си за политика, бизнес, семейство, пътувания, чужди езици и т.н.?

Мисля, че нещата, които правим, и разговорите, които водим с приятелите си, ни формират в някаква степен. Точно в такава среда изразът „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ важи в пълна сила. Приятелите могат да ни издигнат, да ни подобрят и образоват… или да спрат развитието ни в някаква степен. Затова според мен е важно да имаме т.нар. хигиена на контактите и да се замисляме кога и с кого прекарваме времето си. То ни е ценно и не хубаво да го пропиляваме за всички.

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Има една много хубава мисъл: „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“. Определено трябва да се следва! Но какво ще стане, ако вие довършвате изречението?

В студентските ми години правихме социално проучване на микрогрупата си. Темата беше свободна, така че можехме да изберем точно какво ще проучваме. Важно бе заключението. Аз мислех да засега социалните нагласи на семейството и приятелите си като пуснах анкета само с един-единствен въпрос – горното изречение, оставено на половина празно. Така че на израза “ Когато животът ти поднесе лимон………“, получих доста завършеци. Изнамереното на тази мой труд, който ме провокира да пиша в блога си, ми позволява и директно да цитирам по интересните от отговорите. Някои от тях са наистина много забавни, като например тези на приятелските ми:

„… продай го и си купи два.“

„… изхвърли го в боклука! Мразя лимони!!!!“

„… направи си сладкиш с кората, сок от съдържанието и засей за дърво семките“ (момиче!)

„… изстискай в резервоара за масло на врага (devil)“

„… дай го на някое бебе и заснеми клип ;Р“

Но тези на семейството ми най-много ме озадачиха. Може би по-старото поколение дори не е чувало израза и завършеците бяха потресаващи: „…. защо ми е лимон? Това подигравка ли е“ (баща ми), “ … дай го на болно другарче в нужда“ (от баба ми) и култовия „… ще го захаросам!“ (от майка ми).

Е, мисля, че изводът е очевиден. Ако животът поднесе на младото поколение лимон, те ще търсят всякакви облаги. Превърнали сме се в амбициозни, жадни за постижения и величие хора. По-възрастните са сякаш по-грижовни, по алтруистични, с по-наивно и искрено мислене (баба ми), а пък на баща ми бях посветил специален раздел. Той явно е сметнал, че нещо го пързалям…