Петър Стоилов

След като срамно се оттеглихме от конкурсът за песен на Европа, изтъквайки редица причини, със затаен дъх очакваме неговия събрат – Детската евровизия ‘2014. Този път надеждата ни е в малката Крисия в изпълнение на песента „Детска планета“ с акомпанимента на пианата на гениалните близнаци Ибрахим и Хасан.

Много са положителните коментари за песента. Много са и похвалите за изпълнението на малката Крисия. Разбира се, сред мненията се открояват и тези за произхода на близнаците, но е факт, че децата творят, учат и се развиват в България, свирят за България и ще участват в конкурса като българи. Нали това е идеята – да сме единни и да пропуснем думата дискриминация, когато се отнася за дейни, талантливи и трудолюбиви деца.. Деца – най-чистите и невинни души, лишени от омраза и завист. Това е и посланието на песента:

„Ще бъде детска планета – без глад и страх, и война.(…) Ще бъде детска планета – мир, любов и светлина. Ще бъде детска планета – най-красивата мечта“

Запленен съм от песента. Ще стискам палци на 15 ноември, когато ще се проведе европейският конкурс. Но дори и да не спечелят нашите деца, представянето им е повече от достойно.

Имам два въпроса към вас. Когато си купувате книга, интересувате ли се от нейното издателство? А когато си харесате някой музикант, група, изпълнител и т.н., знаете ли кой е неговият продуцент? Или не?

Ролята и на издателя с вета на книгоиздаването, и на продуцента в света на музиката е горе-долу сходна. И двамата „приютяват под крилото“ си творците. Дават им поле за изява, насочват ги как да станат по-успешни и ги свързват с подходящите хора. Организират рекламната им кампания и разпространяват информацията за тях. Няма лошо, нали? Всеки творец си мечтае за подобен покровител.

Защо обаче е хубаво да се интересувате от подобна информация и кой стои зад даден изпълнител? Защото, ако продължим с примера с продуцентите, те не работят само с един изпълнител, а с много. Имат някаква оформена схема на работа и волно или не дават сходни съвета на всички. При изпълнителите, които работят с един и същ продуцент, винаги може да се открие някаква прилика. Може би ще е стил на обличане, публично поведение, звучене на песните, снимане на клипа и т.н. Ключовото е, че, ако хванете няколко изпълнители, които не ви допадат, да са на един и същ продуцент, тогава има по-голяма вероятност и останалите, с които той работи, да не ви се харесат. От друга страна, ако намерите някоя по-малка продуцентска къща, в която установите, че имате не един и двама любими изпълнители, защо не прегледате и другите, с които работят? Вероятността да допаднат и на вас е по-голяма. Може би имате сходни вкусове с продуцентите…

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..

Имам един приятел на име Христо, който е заклет фитнес маниак. Ходи в залата редовно вече от няколко години и е научил по нещо за всеки човек там. Постоянно ме засипва с толкова истории, че вече се чувствам все едно аз самият ходя да блъскам и общувам с тези хора.

Силно впечатление ми направи историята за един фитнес инструктор, но да ви кажа честно, не му запомних името. С какво е по-специален от останалите, ли? Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че има мускулите на младия Арнолд Шварценегер и тялото на културист, който всеки момент може да бъде провъзгласен за новия Мистър Мускул.

Това се очаква от един фитнес инструктор, както се очаква и да бъде повече от запознат с храната и нейното въздействие върху телата ни. Все пак, когато си наемаме фитнес инструктор, искаме той да ни изготви и хранителен режим, чрез който да постигнем набелязаните си цели по-лесно, бързо и здравословно.

Този, за когото ми разказва Христо, е повече от навътре в темата. До такава степен се е усъвършенствал, че всъщност вече изучава химичните процеси в телата ни и усвояването на хранителните добавки, как ни влияят, как ни се отазяват, как могат да ни навредят и какво всъщност се случва в телата ни при прием на добавки. Това вече се казва да си експерт! Изчел е какви ли не книги по химия и явно се усъвършенства всеки ден още и още. Тук нещата не опират само до помпане, прием на протеини и напрягане на отделни мускулни групи всеки път. Става дума за наука и знания. Евала на човека дано има повече като него в бъдеще.

След като отделих време и внимание на сутришните ритуали, реших, че е удачно да направя подобен обзор и за вечерните ни такива. Ще видите, че те са доста по-различни и пак има някаква обща схема, която следваме.

Вечер, когато се приберем, сме изморени и съвсем логично ни се иска почивка. Случва ли ви се в такъв момент да се опънете на дивана и да си пуснете телевизора? Или си пускате да гледате нещо на компютъра от леглото? Или просто си взимате лаптопa, за да сърфирате из Интернет, проверявате си социалните мрежи, някой и друг любим сайт или си пускате игра. Kомпютърните игри ,между другото могат да бъдат доста разтоварващи и разсейващи след дългия ден.

А вечерята? В най-добрия случай ви чака нещо готово за хапване, а в другия случай – си го приготвяте вие. Само не ми казвайте, че не вечеряте! Липсата на вечеря е феномен, който рядко наблюдавам през последните години. Аз най-много обичам да си приготвя хапването и тогава да се отдам на гореизброените „компютърни“и „телевизионни“ занимания, докато паралелно вечерям.

Между другото излизането с приятели вечер и фитнесът или друг вид спортни занимания също ги поставям в категорията „вечерен навик“.  Но сред всичките до тук изброени, липсва любимият ми ритуал. Да прочета поне 10-15 страници от някоя интересна книга вечер.

Малките ритуали са тези, които формират ежедневието ни. Хващам се на бас, че всеки то вас има някои малки (а защо не и големи) привички, с които е свикнал. Или може би се опитвате да се създадете някоя такава в момента… Защо пък не?

Знам, че навиците се изграждат трудно, но изградите ли ги веднъж, се задържат във времето. Някои от тях си създаваме сами, а други ни се вкореняват още, докато растем. Замисляли ли сте се по този въпрос? Нека ви кажа моите размисли по темата, току виж се припознаете някъде там.

– Сутрин с кафе и цигара – важи само за пушачите, но тъй като и кафето и цигарите водят до пристрастяване, не е изненадващо, че много хора започват деня си именно по този начин;

– Или само с кафе… – за тези от нас, които не могат да се събудят по друг начин освен с чаша ароматно кафе в ръце непосредствено след като се надигнат от леглото;

– Бързо освежаване – нещо безценно рано сутрин, което ни енергизира в  началото на деня; става дума за плискане на лицето със студена вода, миене на зъбите, а защо не и бърз сутрешен душ;

– Преглед на новините? – добре де, не всеки го прави, но познавам хора, които могат да ти вгорчат живота, ако не ги оставиш на спокойствие да си направят сутрешния обзор на новинарските сайтове;

– Лека закуска? – много хора пропускат закуската, но аз не мога така; моят сутрешен ритуал повелява да си препека филийка, да хапна сварено яйце, някакъв плод или просто парче сирене с парченце месо; каквото и да е, но да го има.

– Сутрешна тренировка? – ето този полезен навик куца както на мен, така и на повечето ми приятели; знам, че е полезно, знам, че са достатъчни 10-15 мин., за да събудим мускулите си по-лесно сутрин, но е толкова трудно да си създам този навик…

„Ключът е в разнообразието“… този кратък израз винаги ми е харесвал, защото синтезира представата ми за това какъв трябва да е животът. Вярвам, че разнообразието внася цвят в ежедневието ни и ни помага да бъдем по-щастливи. Може би затова обичам да слушам и разнообразна музика… имам предпочитания, разбира се, но предпочитанията не трябва да се превръщат ограничения. Това означава, че ако харесвате един стил музика, не бива да слушате само него. От личен опит ще ви кажа, че винаги има какво да се научи и да ви хареса и от другите музикални жанрове.

Разнообразието, за което започнах да говоря обаче, не трябва да е само музикално. Разнообразявайте в предпочитанията си за храна, опитвайте различни неща. Общувайте с различни хора, намерете нови приятели. Отидете на места, където не сте били преди това. Проявете желание да научите нещо ново, с което не сте се занимавали до сега. Станете малко по-рано от обичайното, легнете си по-рано довечера. Сменете програмата си на тренировка, а ако не тренирате – започнете…

Мисля, че схванахте идеята на размислите ми. Разнообразието, за което говоря според мен е полезно. Пречи на телата и мозъците ни да влязат в коловоз, който иначе спира прогреса им. Ако всеки ден учите по 5 нови неща, включително по 5 думи от език, който не знаете – това също е разнообразие, при това е полезно. Просто открийте коя нова стъпка в живота ви, ще ви достави най-мн0го положителна енергия и действайте.

„Ключът е в разнообразието“… този кратък израз винаги ми е харесвал, защото синтезира представата ми за това какъв трябва да е животът. Вярвам, че разнообразието внася цвят в ежедневието ни и ни помага да бъдем по-щастливи. Може би затова обичам да слушам и разнообразна музика… имам предпочитания, разбира се, но предпочитанията не трябва да се превръщат ограничения. Това означава, че ако харесвате един стил музика, не бива да слушате само него. От личен опит ще ви кажа, че винаги има какво да се научи и да ви хареса и от другите музикални жанрове.

Разнообразието, за което започнах да говоря обаче, не трябва да е само музикално. Разнообразявайте в предпочитанията си за храна, опитвайте различни неща. Общувайте с различни хора, намерете нови приятели. Отидете на места, където не сте били преди това. Проявете желание да научите нещо ново, с което не сте се занимавали до сега. Станете малко по-рано от обичайното, легнете си по-рано довечера. Сменете програмата си на тренировка, а ако не тренирате – започнете…

Мисля, че схванахте идеята на размислите ми. Разнообразието, за което говоря според мен е полезно. Пречи на телата и мозъците ни да влязат в коловоз, който иначе спира прогреса им. Ако всеки ден учите по 5 нови неща, включително по 5 думи от език, който не знаете – това също е разнообразие, при това е полезно. Просто открийте коя нова стъпка в живота ви, ще ви достави най-мн0го положителна енергия и действайте.

Знаете как е  – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Това важи не само за отношенията с  половинката ни, но и за приятелите ни.

Замисляли ли сте се, когато се съберете в компания, за какво си говорите във вашата микрогрупа? За смешни истории, които сте чули? Разказвате си вицове? Оплаквате се от работата и живота си? От родителите или колегите си? Правите тъпотии с тайфата и се чудите какъв номер на погодите на еди-кой си и т.н.?

Или…

Обсъждате важните неща от деня в световен план? Споделяте си един на друг какво сте прочели, какво ви е харесало, какво сте чули и ви е впечатлило? Казвате ли един на друг интересни факти от света, говорите ли си за политика, бизнес, семейство, пътувания, чужди езици и т.н.?

Мисля, че нещата, които правим, и разговорите, които водим с приятелите си, ни формират в някаква степен. Точно в такава среда изразът „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ важи в пълна сила. Приятелите могат да ни издигнат, да ни подобрят и образоват… или да спрат развитието ни в някаква степен. Затова според мен е важно да имаме т.нар. хигиена на контактите и да се замисляме кога и с кого прекарваме времето си. То ни е ценно и не хубаво да го пропиляваме за всички.

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.

Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества  – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.

Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.

Има една много хубава мисъл: „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“. Определено трябва да се следва! Но какво ще стане, ако вие довършвате изречението?

В студентските ми години правихме социално проучване на микрогрупата си. Темата беше свободна, така че можехме да изберем точно какво ще проучваме. Важно бе заключението. Аз мислех да засега социалните нагласи на семейството и приятелите си като пуснах анкета само с един-единствен въпрос – горното изречение, оставено на половина празно. Така че на израза “ Когато животът ти поднесе лимон………“, получих доста завършеци. Изнамереното на тази мой труд, който ме провокира да пиша в блога си, ми позволява и директно да цитирам по интересните от отговорите. Някои от тях са наистина много забавни, като например тези на приятелските ми:

„… продай го и си купи два.“

„… изхвърли го в боклука! Мразя лимони!!!!“

„… направи си сладкиш с кората, сок от съдържанието и засей за дърво семките“ (момиче!)

„… изстискай в резервоара за масло на врага (devil)“

„… дай го на някое бебе и заснеми клип ;Р“

Но тези на семейството ми най-много ме озадачиха. Може би по-старото поколение дори не е чувало израза и завършеците бяха потресаващи: „…. защо ми е лимон? Това подигравка ли е“ (баща ми), “ … дай го на болно другарче в нужда“ (от баба ми) и култовия „… ще го захаросам!“ (от майка ми).

Е, мисля, че изводът е очевиден. Ако животът поднесе на младото поколение лимон, те ще търсят всякакви облаги. Превърнали сме се в амбициозни, жадни за постижения и величие хора. По-възрастните са сякаш по-грижовни, по алтруистични, с по-наивно и искрено мислене (баба ми), а пък на баща ми бях посветил специален раздел. Той явно е сметнал, че нещо го пързалям…

Ех, ако можех да ставам всяка сутрин 5 минути по-рано нямаше да имам проблеми изобщо със закъснението за работа.

Пък и за 5 минути могат да се направят страшно много неща. Мога да си взема душ и да си измия зъбите. Точно 5 минути са ми необходими да си оправя леглото и да се облека. За 5 минути изяждам закуската си, за 5 минути пия кафето си. Със спестените 5 минути мога да изпусна големите задръствания, ако излизам 5 минути по-рано зареждам по-бързо гориво за колата. Ако имах 5 минути повече сутрин щях да сляза до будката да купя шоколад на жена ми и точно 5 минути са достатъчни, за да кажа на любимата подобаващо Добро утро.

За жалост винаги ставам в последния момент и губя очарователните неща, които мога да направя, ако имах 5 свободни минути повече. И си мисля, какви късметлии са хората, които притежават таланта да стават с първото позвъняване на алармата. Защото за мен това си е наистина талант, който аз, за жалост, колкото и да го тренирам като умение, не мога да придобия.

Колко често бягахте от часовете в училище? А колко често спахте в тях? Обикновеното информацията, която получаваме при обучението си е точно онова, от което се нуждаем, за да имаме висока обща култура. Следва надграждане на знанията и изявяването ни като специалисти в дадена област.

Разбира се, не всичко, което четем от учебниците остава в главите ни. Но има един арсенал от познания, които ни изграждат като ерудирани личности. Много често напоследък срещам хора, които действително се представят за много интелигентни, и са убедени в това, поради самочувствието, че са блестящи в своята професия, но като стане на въпрос се оказва, че никога не са чували за Джейн Остин и не знаят кой е авторът на „Тютюн“. Е, ако това не знаете тогава каква висока обща култура имате?

Аз съм на мнение, че за да се биеш в гърдите, че знаеш повече от останалите, и си над средното ниво има някои неща, които поне трябва да си чувал. Например не можеш да не разпознаваш поне две-три произведения на Вазов, не може да не знаеш какви са Аристотел, Платон и Сократ, да не си чувал за Джейн Остин, Херман Мелвил, Артър Конан Дойл или Агата Кристи, не може да не знаеш кой е Антонио Гауди или да не се поинтересуваш с какво се свързва името на Пеле. Както не може да мънкаш като те питат какво представлява дъгата, как се образува дъжда или да се чудиш от морето бриз ли духа или това е мусон. Прочети какво е светлината и къде се намира Морето на спокойствието. По същата логика поне трябва да знаеш на колко е равно числото Пи и колко е Златното сечение. Да не говорим, че е немислимо да не знаеш колко са държавите по света, къде се намира Уелоу Стоун, както и които са княз Борис, Екатерина Велика или Джордж Вашингтон… няма начин!

Всички тези общоизвестни факти са необходими, за да разбираме повече за света и да надграждаме личните си познания. И най-вече – за да можем да разговаряме с по-широк кръг хора в повече области на знанието. Целият сбор от обща информация в направленията математика, литература, география, история, философия, както и следенето на новини и мнението по актуални въпроси и събития ни дава понятието „обща култура“. А колко начетени сте Вие?

Имам познати, които все още се противят на смартфоните с тъчскрийн дисплей, казвайки, че не могат да работят по този начин без да усещат, че наистина натискат някакво копче с пръстите си. Казват, че им е неестествено само да докосват дисплея и да плъзгат пръсти по него без да усещат някакво съпротивление.

Истината е обаче, че това е неизбежното бъдеще, от което не могат да избягат. И докато познатите ми един по един се поддават на безпътието и остават неволята да ги учи как да боравят с това „чудо на технологията”, аз все по-често започнах да се замислям за навлизането на тенденцията touchscreen в живота ни.

Телефоните ни вече масово работят по тази технология, таблетите набират все по-широка популярност. Правят се дори телевизори, които действат на принципа на докосването. По телевизията в сутршните и новинарски блокове виждаме все по-често водещите да работят с т.нар. интерактивни дъски, които също се управляват, като прокарваме пръсти по тях.
Операционните системи като Windows 8 и Android се разработват, за да работят основно по този иновационен начин. Сигурен съм, че занапред ще се появяват все повече и повече примери по темата.

Едно обаче е сигурно. Тъчскрийните са неизбежна част от ежедневието ни и ще стават все по-разпространени. Ако все още се дърпате от работата си с тях, съветвам ви да спрете в най-скоро време. Колкото повече се стараете да забавите неизбежното бъдеще, толкова по-трудно ще ви бъде после.

Много хора не обичат промяната. Тя им действа разстройващо и объркващо, разрушава рутината и разваля ритъма им на живот.

Мисля, че най-генералните промени в живота на хората се налагат, когато трябва да сменяте мястото, на което живеете. Причините за това обикновено са свързани със следването ви,  семейството и работата.

Въпросът тук е ако ви се налага да смените работата си, а вече имате устроен живот, струва ли си промяната. Обикновено заради децата и семейството си сме готови да правим жертви и промени в живота си, но готови ли сме да ги направим и заради професионалното развитие – повишение, чуждо предложение или др.

Истината е, че ситуациите са винаги различни. Зависи от това колко точно сте обвързан т.е. колко е важна връзката ви за вас, защото половинката ви може и да не е съгласна да се мести. Зависи до каква степен държите на кариерата или се чувстваме комфортно в ролята, в която сте сега и не желаете да променяте нищо. Ако имате деца, как мислите, че ще им се отрази промяната и ще успеят ли да се приспособят.

Факторите не са един и два, но тези са основните. Преценката е индивидуална, както и решението.

В хаоса на 90-те, в нашата пълна финансова необразованост, по времето на липсата на правила и гъмжащи бивши агенти на ДС, които имаха знанията и уменията да се ориентират в новата реалност на свободния пазар и „пещерния капитализъм“, беше някак допустимо човек да приеме съществуването на кредитни милионери. Тези банки и хора обаче, много бързо фалираха, изчезнаха и забравихме за тях, поне досега.

Оказа се, че имало една съвсем нова генерация такива милинери, подклаждани от банката, най-често избирана от властта за спестяванията на държавните фирми, пък и не само – Корпоративна Търговска Банка(КТБ). Скандалът, който застрашава не само банката, но и стабилността в цялата страна, е свързан с кредити за стотици милиони – надвишаващи с много позволените стойности и депозити на вложителите – към фирми и лица пряко свързани с Цветан Василев – шефът на банката. Това се е знаело от години, но избухва като скандал чак сега. На практика, кредити са невъзвръщаеми, защото получателите им нямат с какво имущество да гарантират взетите суми. Фирмите им пък по документи не извършват никаква дейност. Къде е била БНБ досега, нали тя би трябвало да надзирава тази дейност? Или и те са били част от играта, направила няколко огромни „късметлии“ новобогаташи?!

Цветан Василев може да се окаже измамник от ранга на Чарлз Понци, защото необезпокоявано, в продължение на години, не само е успявал да привлича държавните пари в своята банка, но и е раздавал суми като необезпечени кредити на по-голяма стойност от тези влогове на държавата, фирмите и частните лица.

Дано поне този път журналистите да работят по-здраво и да разнищят всичко по тази история, защото тя е много повече от скандал и вероятно все още не сме видели и една десета от мащаба й.

Чисти ли са басейните и плажовете? Оказа се, че някои не са. Те и никога не са били чисти, ако питате мен. И ви го казвам, тъкмо защото съм варненец и зная какво представлява Офицерския плаж. Не веднъж съм се чудил, как от общината не са предприели някакви мерки. Доста пъти съм виждал басейни, пълни с вода в странен цвят – кафява дори! – виждал съм и какви ли не боклуци по пясъка. В басейните изсипват една кофа химикали и си мислят, че всичко е наред,  по плажа пък от чистота са изпратили  две три лели ромки да посъберат чашките и бутилките, та да позаличат малко кочината, която правят всяка нощ туристите. Да ама не!  Провокиран бях от новините, които гледах вчера. Най-мръсни били варненските плажове. Опасяват се и от Ешерихия коли във водата, така че предстоят да се правят много изследвания. И макар, че морската вода има уникалната способност да се самопочиства, сякаш Господ е предвидил, че един ден хората могат да злоупотребят с даденостите на природата и е измислил начин да защити творенията си едно от друго. Но да се върна на темата – чудя се, ако проверят всички какво ли няма да открият. Ама тук българщината ни е такава. Само и само управляващите да спестят някой лев, са готови да рискуват здравето на доста хора.  До кога ли ще е така, се питам аз?

Ето ти наглост, ако не си виждал скоро, читателю! Стоя си аз на работа вчера, затрупан като всеки понеделник и идва секретарката на шефа. Раздава една таблица на всички и казва, че това е списъка с отпуските. ОК. И подобно на кокошарник започва едно шумолене, шушукане и суетене около въпросния списък. И за да не остана по-назад хвърлям един поглед към списъка. И какво да видя? Всички отпуски – през септември и октомври. Ето на това вече му се вика нахалство. Как да отидем на море през октомври? Заплатите не ни позволяват да си изберем задгранична дестинация, а дори да беше така ние нямаме ли права? Никой не ни е попитал кога искаме да почиваме, директно е взето решение. Аз не искам да почивам през октомври, а през юли или август в краен случай, като нормалните хора в нормалните държави. Не мога да си обясня как може да съществува такова беззаконие в частния сектор. Вземат се решения сякаш служителите са пешки и после, който иска да ходи да се жалва. То добре, ама ако имаше кой да те чуе. Държавата не защитава правата на работниците, а синдиката е с декоративни функции. Но аз имам решение на проблема и то гласи: края на юли или началото на август съм в болнични. А пък да става, каквото ще…