Петър Стоилов

Неведнъж съм писал за звездите на френската музика и кино – защото при тях нещата обикновено вървят заедно. Днес ще разкажа за още една легенда на френската популярна музика – Патрисия Каас – има и повод, съвсем наскоро тя беше на турне в България и представи рецитал по песните на великата Едит Пиаф.

Родена през 1966 г. във френския град Форбаш в обикновено, голямо и задружно семейство, Патрисия от съвсем малка започва да се занимава с пеене. Още на осем, тя вече става лауреат на известен песенен конкурс, а на 13-годишна възраст подписва договор с немското кабаре Rumpelkammer, в което се изявява като певица почти седем години.

Звезният й час като за мнозина други френски изпълнители идва в легендарната зала “Олимпия”, където още при първото си появяване буквално е затрупана от дъжд от аплодисменти.

Не след дълго се появява и първият й сингъл Jalouse – винилова плоча, която е финансирана от нашумелия напоследък с данъчните си неволи актьор Жерар Депардийо.

1990 е звездната година в кариерата й – тогава тя издава и първия си албум Scene de vie, посрещнат изключително положително не само от публиката, но и от критиката. Съвсем естествено идва и първото й световно турне за представяне на албума и мигновеното й обявяване на световната музикална публика за талантливо продължение на традициите на Пиаф, Азнавур и Ив Монтан.

Следват и много силни роли в киното.

Днес Каас е не просто една от най-големите френски звезди, а и една от най-харизматичните личности в световния шоубизнес. Приписват й романтични връзки с едни от най-красивите актьори, между които Ален Делон, Джеръми Айрънс. За любопитните – истината от първо лице може да научите от автобиографията й, която вече е на българския книжен пазар.

Днес ще се отклоня замалко от музиката и ще ви разкажа за невероятната почивка с приятели, която си направихме в Родопите. Доста рядко имам късмета да ходя в тази част на България – може да се каже, че тя е най-далечната от Варна. Но Родопите крият невиждани красоти и определено си заслужава човек да ги разгледа – въпреки че това би му отнело много, много време.

С приятели решихме да посетим един тридневен фестивал – WakeЪП, който се провеждаше на отворено небе и включваше музика от много и не толкова мейнстрийм стилове музика, със символичната входна такса от 20лв. на билет. Чудихме се отначало дали да отседнем в Града на Тепетата, но решихме да е някъде сред природата. И макар да е малко далечко, един приятел предложи да отидем някъде в Родопите сред природата. След известно търсене в Гугъл и проучване на възможности, избрахме едни хубави вили в Цигов чарк. Бяха малко далече от нашия фестивал, но още като видяхме снимките ни грабнаха и решихме, че ще отделим неделята специално да разгледаме района, язовир Батак, Беглика и други близки красоти. И така, резервирахме си места и пристигнахме в ранният петъчен следобед, а фестът вече бе започнал.

Бандите и сцените бяха невероятни, личеше си, че организаторите са се постарали максимално за това събитие, което се състои сред природата. Надявам се и че след края му са успели да почистят и да възстановят всичко на поляните както си е било.  Хората, които бяха на феста също не бяха типичните, а напротив – бяха млади, готини, красиво различни, весели. Радвам се, че се организират такива събития и че има публика, която да ги оцени.

И докато край Пловдив се забавлявах на максимален шум, в Цигов чарк всичко беше тихо и предразполагаше към спокойствие. Останахме очаровани от обслужването и условията във вилите, успяхме да се разходим и да се наснимаме по някои природни красоти на Родопа планина.

Това беше един от онези уикенди, които се случват рядко, често импровизирано, но се получават невероятни преживявания, които човек помни цял живот 🙂

Разбира се, не съм забравил, че само преди няколко седмици ви запознах с друго знаково място, свързано с тази велика група. Но по темата има толкова много за писане, че няма как да ви обещая, че я подхващам за последно. 🙂 Пък и мисля, не се налага. 🙂

През 19 век Ливърпул е едно от най-големите морски пристанища. Тук е построен “Титаник”, пусната е първата железопътна линия. През 20 век обаче градът стремително започва да губи позициите си – корабостроителницата затваря врати, търговските кораби отиват в други, по-модерни пристанища. Градът потъва в бездната на хаоса и безработицата. И един бог знае каква щеше да е съдбата му, ако не бяха се появили “Бийтълс”.

Именно идеята да се възползва от популярността на великата четворка позволява на града да се възроди – на практика от 1984 година основният доход на Ливърпул идва от поддържането на култа към именитите им съграждани. Тук буквално е пропито от духа на легендарната група – домовете на музикантите, кафенета, магазини, но главното е музеят  “The Beatles Story”.

Още с влизането тиха музика посреща посетителите –  стари записи на бандата, които ви потапят в атмосферата на творчеството и историята й. А историята е наистина богата – 18 стаи ще ви разкажат за всичко – от самото начало до разпада на групата.

Фотографиите от първите им участия, статиите от местните вестници – под съпровода не само на музиката им, но и на автентични записи на френетичните викове на първите  им фенове, звука на халби за бира, полупиянски разговори в местните пъбове.

В залата “Бийтълсмания” специални монитори показват картини от вътрешността на самолета, с който четворката се връща от първото си турне. А на друга видео стена – шумна тълпа от фенове посрещачи. Има и още един черно-бял монитор, който безспирно повтаря култовото интервю на Ленън, в което той твърди, че популярността на групата отдавна е надминала тази на Иисус Христос.

Безспорно най-силно впечатлява залата на Джон – в нея отново и отново звучи “Imagine”, като че ли някой постоянно свири на белия роял като в известния на всички клип. И ни напомня: Историята на великата група не свършва – тя продължава…

Началото на историята на може би най-голямата звезда в рока води началото си от далечната 1935 г., когато в  семейството на Верона и Гладис Пресли се появяма сладък синеок бебок, когото наричат Елвис. Още в името му са заложени емоционалност, болезнено самолюбие, независимост и свободолюбие.

От съвсем малък Елвис се допира до магията на музиката. Когато е на 11, му подаряват китара, която се превръща в изключително важен фактор в следващите години. Основното, което изпълнява по това време бъдещият крал на рокендрола, са госпъли в църковния хор. Въпреки че семейство Пресли не може да бъде определено като заможно, родителите поощряват музикалните дарби на сина си – освен на китарата, той започва да свири и на фортепиано.

Когато момчето навършва 13 години, фамилията се мести в Мемфис. Там Елвис попада в съвсем ново музикално обкръжение. Започва да посещава концертите на известни блус и кънтри изпълнители.

През 1953 г., след като завършва средното си образование, той започва работа като шофьор на камион. Именно по това време Елвис се запознава със собственика на музикално студио „Сън” – Сам Филипс, който, впечатлен от омагьосващия му глас и чувствени изпълнения, му предлага да запише няколко песни. През април 1954 г. се появява и първият официален запис. Малко по-късно Филипс подписва и договор с бъдещата рокендрол легенда.

Една година по-късно излиза и първият сингъл на певеца  Heartbreak Hotel, станал впоследствие златен.

Зловещата машина на шоубизнеса заскърцва и започват да канят Пресли в едни от най-популярните по онова време тв шоупрограми, а малко по-късно го забелязва и Холивуд и той подписва първия си договор с  Paramount Pictures и 20th Century Fox.

През 1967 г. той се жени за Присила Бюле и се ражда дъщеря им Лиса Мари.

Малко след това, през 1969 г., Краля започва турне, което на практика продължава до самата му смърт. В промеждутъците между концертите прави и записи на плочи. Седемдесетте години са фатални за музиканта. През 1973 –а се развежда и отива на доброволно заточение в имението си. По това време се появяват и първите му проблеми със здравето. В продължение на много години той е бил зависим от официално предписвани му лекарства, които на практика се превръщат в наркотик. Независимо от това той не се спира – от началото на турнето до 1977 г. той изнася над 1100 концерта в САЩ.

Днес, почти 30 години след смъртта си, Елвис е една от най-известните личности в световната попкултура. В Америка той се почита наравно с президенти и велики спортисти. А имението му Грейсленд се явява второто по посещаемост място след Белия дом.

Музикалните творци, както и всички известни личности, освен чисто професионалната си мисия и отговорността, която носят към таланта, с който природата ги е дарила, имат по мое мнение и една друга мисия – да са водачи, изразители, а защо не и да формират едно отговорно обществено поведение и мнение по различни важни въпроси. През шейсетте години на миналия век активната гражданска позиция на творците не беше изключение – предполагам, повечето от вас са чели за участието на много от емблематичните лица на музиката тогава в различни обществени движения, протести срещу американската инвазия във Виетнам, няма как и да не сте гледали филма “Коса”, за който вече съм писала и който е висша степен на изява на антивоенна творческа позиция. В последните години тези прояви на световноизвестните творци като че ли се трансформираха – от бурна реакция срещу обществени нередности в миналото, днес като че ли повечето от тях хвърлят усилия, включително и финансови, в подкрепа на различни каузи, от позиция против минаха в позиция за, което също не е лошо и показва едно придвижване на обществото ни като цяло към една по-голяма толерантност. Малко дълга ми се получи прелюдията, но трябва все някак да подходя към днешната тема, която е от последните дни и си има чисто български адрес и която, да си призная честно, приятно ме изненада. Става въпрос за известния български музикант Васил Гюров от група “Ревю”, която няма как да не помните покрай най-силните години на рок тигрицата Милена и някои от песните й, които и до ден днешен са хитови. Та преди няколко дни Васо, както го наричат почитателите му, показа какво е активна гражданска позиция и че творците трябва да са в авангарда на нацията. След едно необмислено изказване на новоизлюпил се депутат, че забраната за тютюнопушене трябва да отпадне, понеже хората не умирали от инфаркти, причинени от никотина, а от притеснения, че са си изгубили клиентите след въвеждането на ограничението, певецът отиде пред парламента, изчака депутата и пред камерите на национални телевизии го направи за една стотинка. Коментатори твърдят, че това щяло да се превърне в нова форма за контрол на простотиите на властимащите – вярвам го. И се радвам, че тръгна от един творец.