Мъжете са си мъже на каквато и възраст да са. Не сте ли чували израза – Остави това, това са мъжки работи. Малките момченца още от малки се обиждат на – „Не се дръж като момиче“ или „не плачи като момиче, а бъди мъж“. Мъжете не плачат. Те трябва да излъчват сила и непоколебимост. От малки момчетата си играят с „мъжки“ играчки като – пистолети, войници, строят къщи, преобличат се като полицаи и пожарникари. Това не се променя с времето. Просто играчките им променят цената си. Навлизайки в пубертета момчетата показват, че харесват дадено момиче като дърпат косата й, поставят я в неудобни ситуации или я обиждат демонстративно (като всъщност нямат намерение да я обидят наистина, а просто да привлекат внимание). Това не е сцена от някой филм, а част от нашия живот. Когато мъжете изберат жената на живота си, оженят се за нея, те и тогава не са пораснали. Продължават да си намират хиляди начини, с които да се закачат със съпругата си, дотолкова че тя да каже – „Не се дръж като дете, вече си голям“. С децата си мъжете се държат като с равни (или поне докато са бебета още). Играят си с тях, гонят се. В повечето случай те са „доброто ченге“ вкъщи. Майката е тази, която изисква, която е строга и на която са сърдити понякога децата. А бащите…с тях е весело. Те позволяват на децата си неща, които по принцип са им забранени, подхвърлят ги и ги хранят с всякакви вкусни и не толкова полезни неща.
Мъжете също си имат играчки. Те са заменили количките с коли. Захласват се по скъпи часовници, всевъзможни спортове и хобита, които изискват време и пари. И те им ги отделят. Винаги намират време за хобито.
Лошо ли е да останеш малък и да носиш детското в себе си. Не, разбира се. Важното е да знаеш, че дори да се чувстваш млад, всяка възраст си има предимства и отговорности. Бъди дете въпреки всичко и всички, но разсъждавай като възрастен, защото безгрижното детство отминава много много бързо.
