Новото нормално
Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?
За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.
Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.
Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.
И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.
Новото нормално
Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?
За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.
Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.
Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.
И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.
Имаш ли висока обща култура?
Колко често бягахте от часовете в училище? А колко често спахте в тях? Обикновеното информацията, която получаваме при обучението си е точно онова, от което се нуждаем, за да имаме висока обща култура. Следва надграждане на знанията и изявяването ни като специалисти в дадена област.
Разбира се, не всичко, което четем от учебниците остава в главите ни. Но има един арсенал от познания, които ни изграждат като ерудирани личности. Много често напоследък срещам хора, които действително се представят за много интелигентни, и са убедени в това, поради самочувствието, че са блестящи в своята професия, но като стане на въпрос се оказва, че никога не са чували за Джейн Остин и не знаят кой е авторът на „Тютюн“. Е, ако това не знаете тогава каква висока обща култура имате?
Аз съм на мнение, че за да се биеш в гърдите, че знаеш повече от останалите, и си над средното ниво има някои неща, които поне трябва да си чувал. Например не можеш да не разпознаваш поне две-три произведения на Вазов, не може да не знаеш какви са Аристотел, Платон и Сократ, да не си чувал за Джейн Остин, Херман Мелвил, Артър Конан Дойл или Агата Кристи, не може да не знаеш кой е Антонио Гауди или да не се поинтересуваш с какво се свързва името на Пеле. Както не може да мънкаш като те питат какво представлява дъгата, как се образува дъжда или да се чудиш от морето бриз ли духа или това е мусон. Прочети какво е светлината и къде се намира Морето на спокойствието. По същата логика поне трябва да знаеш на колко е равно числото Пи и колко е Златното сечение. Да не говорим, че е немислимо да не знаеш колко са държавите по света, къде се намира Уелоу Стоун, както и които са княз Борис, Екатерина Велика или Джордж Вашингтон… няма начин!
Всички тези общоизвестни факти са необходими, за да разбираме повече за света и да надграждаме личните си познания. И най-вече – за да можем да разговаряме с по-широк кръг хора в повече области на знанието. Целият сбор от обща информация в направленията математика, литература, география, история, философия, както и следенето на новини и мнението по актуални въпроси и събития ни дава понятието „обща култура“. А колко начетени сте Вие?