Петър Стоилов

През последните години ходенето на фитнес стана повече от популярно. С и то не само ходенето на фитнес еми и взимането на всякакви добавки, протеини и препарати, с които ще се постигнат бързи резултати. От една страна посещаването на фитнес залите е много хубаво, особено през зимните месеци, когато възможностите за разнообразен спорт са твърде малко, но от друга вманиячаването и прекаляването с някакви препарати, защото е модерно и бързо никога не ми е допадало особено. Да, осъзнавам, че всеки има правото да си прави с тялото си каквото поиска, но да се популяризира подобен стил на живот, като особено здравословен, според мен не е никак коректно.

За мен фитнесът никога не е представлявал особен интерес. При първата възможност да заменя ходенето на фитнес с нещо по-интересно или спорт на открито, това се е случвало. Още повече, че той по никакъв начин не развива мисленето. Ако ходите на танци, волейбол, скуош, тенис. Това са спортове, които развиват изключително много двигателната култура, освен това се запомнят хореографии или се мислят някакви комбинации и стратегии за успех и победа в играта, което значително повишава коефициента на полезно действие на мозъка ви, след практикуването на един такъв спорт.

Разбира се, както казах и преди това си е въпрос на личен избор, но за хората, които държат да развиват мозъка си дори и чрез спорт, им препоръчвам да не ходят на фитнес. Изберете си спорт, който ви харесва да практикувате, изморява ви достатъчно, тренира по-голямата част от тялото ви и най-вече – ви доставя удоволствие. Защото ако не го прави, никога няма да успеете да бъдете постоянни в практикуването му… А в такъв случай каква е ползата от него, нали?

Всеки от нас поне веднъж е чувал израза „Спортът учи на дисциплина“. Дисциплината винаги е била важна за обществата. Това се смята за качество на характера и често се възпитава още от самото раждане на едно дете. Когато говорим за спорт, това винаги изкарва на преден план различни качества, които някак си по подразбиране приписваме на спортистите и често се учудваме, когато не отсъстват у тях. Но ние, като наблюдатели на даден спорт, често си мислим, че е много лесно да се направи нещо, а всъщност не отбелязваме факта, че има много различни фактори, които влияят на представянето на един спортист.

Но нека да започнем от самото начало. За да е добър един спортист в това, което прави, той трябва да има определени качества. Те се тренират и развиват, но няма ли го заложено, то той или тя ще трябва да положат много повече усилия, отколкото надарените с тези качества по рождение. Това е важно, но едно от най-важните неща е човек да харесва това, което прави. Защото ако спортът, който тренира, не му доставя удоволствие, то професионалното занимание с него би било истинско мъчение.

В днешно време професионалният спорт е натоварен с много напрежение за самите спортисти, което е в страни от доброто им представяне на големите спортни форуми. Да те са обвързани с това, но рекламодателите, екипите и множеството хора, които зависят от теб и този един единствен скок… това е допълнително психическо напрежение, което води до проблеми в представянето на спортистите.

Преди време автобиографията на великият тенесист от близкото минало Андре Агаси, разбуни духовете в световния тенис. В книгата си той описваше пълното си отвращение, което е изпитвал в един доста дълъг период от кариерата си, спрямо тениса. Един от най-добрите тенесисти признава, че е мразел тениса с хилядите пари, спонсори, претенциите им и всичкото това напрежение, което е лежало на неговите рамене. Препаратите за възстановяване на организма и допингът, както и наркотиците, са били неизменна част от живота му. Напрежението е било толкова голямо, че е трябвало да намира начин да разпусне, а разгулния живот и купоните са били само малка част от това.

Но ако изключим несгодите на професионалните спортисти, за всички останали, които се занимават с някакъв вид спорт, за да поддържат формата си и да се чувстват добре, качествата, за които говорихме не са особено важни. Въпреки това спортът създава режим, дисциплина и самоконтрол, дори понякога организираност, когато работим и времето за спорт е ограничено.

Като заключение ще кажа, че е много субективно да се казва на какво учи спортът. Да, той развива определени качества като дисциплина, самоконтрол, постоянство, упоритост, координация, организация и т.н, Но всеки спорт е различен, както и всеки човек е различен и ако генерализираме, рискуваме да изпаднем в едно отчайващо клише. Всеки вид дейност учи на нещо… спортът също.

Всеки я познава и се съмнявам, че който и да е, я обича. Става дума за така добре позната ни умора, която отнема от енергията ни, кара ни да се чувстваме отпаднали и непълноценни. Най-честа причина за това неприятно усещане според мен е недоспиването, ниския жизнен тонус и неправилното хранене. Аз имам няколко стратегии, посредством които боря усещането за умора, но ако вие имате други предложения освен моите, ще се радвам да ги споделите в коментар. Така ще си бъдем от полза взаимно.

Ето моите техники за най-лесно преодоляване на умората:

1. Чрез качествен сън – това означава дълбок и пълноценен сън в рамките на 8 до 10 часа, през които не се будите. Всеки от нас знае по колко часа сън му се отразяват най-добре, въпросът е той да не бъде нито прекалено къс, нито прекалено дълъг, както и да не се будите стреснато от най-малкия шум.

2. Редовно спортуване – като казвам редовно, имам предвид поне по 2-3 пъти седмично, а не наистина всеки ден. Може да излизате да тичате, да посещавате фитнес залата или да практикувате друг спорт, който ви харесва. Спортуването у дома също е вариант, стига да го правите качествено и редовно. Най-важното е просто да имате достатъчно физическа активност, която да покачва пулса и поддържа жизнения ви тонус. А започнете ли веднъж, сигурен съм, че постепенно и броят на тренировките ви ще се увеличи от само себе си.

3. Правилно хранене – под „правилно“ имам предвид такова, чрез което ще доставите на организма си необходимите му витамини и минерали, защото дефицитът, на който и да е от тях, би могъл да доведе до чувство на умора. Ако не знаете как да разберете дали нещо ви липсва, следете храненето си няколко последователни дни, вижте коя храна на какво е богата и си извадете съответните изводи, ако желязото например ви се окаже ниско. Общо взето слушайте тялото си, то е по-умно от вас.

4. Качествена почивка – когато имате нужда от малко излежаване, останете си вкъщи. Няма нищо лошо в домушарството и стоенето у дома от време на време. Просто си полежете удобно и прочетете някоя хубава книга или гледайте интересен филм.

5. Разнообразяване на средата – противно на т.4 смяната на средата с по-различна от домашната също може да окаже положителен ефект относно преодоляването на умората, особено ако отидете на място извън града, където въздухът е по-свеж и чист.

Между другото вредните навици като злоупотребяване с алкохол и цигари допринасят за чувството на умора, така че, ако имате възможност, избягвайте ги.

Това е от мен, дано информацията ви бъде полезна 😉

Здравейте отново днес! Събота е и мен не ме свърта на едно място. Тъй като Sia  ми даде доста добър старт на деня, предприех инициативата  – спорт. За много от вас, сигурно това звучи смешно и жалко, но за някой хора спортът си е истински подвиг. Тази идея провокирана от дълбоките размисли и естествено от публикувания клип, в който момичето е толкова подвижно, че чак ми се засрамих. На нейната възраст бях буйно и кораво момче – скачах в реките, катерих се по дърветата, играех футбол като за последно и налитах на бой дори на по-големи от мен момчета, което сега ми се струва доста опасно. Но като дете бях далеч по-смел и дори в младежката си безотговорност мисля, че бях далеч по-отговорен  към себе си и отстоявах честта и гордостта си от сега.

Днес е различно. Днес сме уседнали и заседнали и отпаднали и направо разплули се. В оплакванията си за скука и липса на време за забавления, забравяме, че пред младите хора като нас, стои една прекрасна възможност – да се движим, да се отдаваме на любимите си дейности по активен, а не пасивен начин. Предполагам, че никой няма да оспори факта, че през последните 10 години сякаш спортуването е  извън ежедневието на българина. А тежката криза на обездвижването се задълбочава с всеки изминал ден. Обичайните ни развлекателни дейности са или в седнало, или в легнало положение. Това е сериозен проблем за нацията ни и води до много тежки последствия.

Затова да скачаме от леглото в съботния ден и да предприемем нещо за собственото си здраве, настроение и доставим малко удоволствие на скованите си мускули.