Петър Стоилов

Направата на пикник с приятели може да бъде забавен и приятен начин да прекарате време заедно на открито. Ето няколко съвета, които да ви помогнат да организирате успешен пикник:

Изберете подходящо място:

Изберете красиво и удобно място за пикника. Може да бъде обществен парк, градина, близко до езеро или плаж, или дори във вашия собствен двор.

Подгответе се с храна и напитки:

Пригответе разнообразна храна и напитки. Сандвичи, салати, плодове и здравословни закуски са чест избор. Не забравяйте да вземете със себе си и достатъчно вода.

Подредете комфортни седалки и завивки:

Вземете със себе си добри седалки, завивки и възглавници, за да се уверите, че всички участници на пикника се чувстават удобно.

Дейности и забавления:

Подгответе игри и дейности, които да включат всички приятели. Това може да бъдат карти, фрисби, футбол, волейбол или дори китара.

Слънцезащита:

Не забравяйте слънцезащита, като слънцезащитен крем, шапка и слънчеви очила, особено ако пикникът е през летните месеци.

Музика:

Подгответе музикален плейлист с любимите песни на групата и вземете преносим говорител, за да създадете приятна атмосфера.

Отделете време за почивка:

Поставете кът за почивка, където хората могат да се отпуснат, да разговарят и да се насладят на природата.

Безопасност:

Не забравяйте да се грижите за безопасността. Имайте налична първа помощ и бъдете внимателни при изхвърлянето на боклуци и използването на огън, ако е необходимо.

Поканете всички да се включат:

Не забравяйте да поканите всички вашите приятели и да се уверите, че всички се чувстват добре дошли.

Снимайте се и създавайте спомени:

Вземете фотоапарати или смартфони, за да снимате пикника и да ги споделите с приятели по-късно.

Пикникът с приятели може да бъде страхотен начин за създаване на специални спомени и за укрепване на приятелствата. Следвайки тези съвети, ще създадете незабравимо събитие за всички участници.

Горещите летни месеци не предложиха много приятни изживявания, но с настъпването на септември месец всички сякаш по команда се завърнаха по градовете и се върнаха към нормалното си ежедневие. Опустелите през лятото градове сякаш магически се съживиха, а всеки един културен фестивал и събития започнаха да показват новите си издания. Сякаш всичко започва да жужи отново, с по-силна енергия, заредена от летните месеци. Всичко изглежда по-цветно, по-усмихнато, по-изпълнено с живот.

Харесвам точно този момент, когато всеки се завръща от лятната си почивка, но времето е все още така прекрасно, за да можеш да се разходиш и да се насладиш на галещото слънце, което вече не те изгаря с онази жестокост, а просто те милва нежно и ти създава настроение.

Този период от годината винаги ми е напомнял за училище. Онези 12 години, в които много от нас все още мечтаят да се върнат и отново да прекарват същото време с приятелите си и да се забавляват. Обикновено в това време на годината се изпълва с носталгия, но и с много приятни спомени.

„Съживяването“ на живота в града сега възприемам малко като започването на учебната година. Цяло лято си използвал всяка една минутка свободно време, за да отидеш на възможно най-много места, а септември вече си се прибрал в града, в който живееш и имаш възможност да се видиш с приятелите си и да им разкаеш за своите преживявания и да чуеш за техните.

Прекрасно време, на което трябва да се наслаждаваме пълноценно!

Знаете как е  – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Това важи не само за отношенията с  половинката ни, но и за приятелите ни.

Замисляли ли сте се, когато се съберете в компания, за какво си говорите във вашата микрогрупа? За смешни истории, които сте чули? Разказвате си вицове? Оплаквате се от работата и живота си? От родителите или колегите си? Правите тъпотии с тайфата и се чудите какъв номер на погодите на еди-кой си и т.н.?

Или…

Обсъждате важните неща от деня в световен план? Споделяте си един на друг какво сте прочели, какво ви е харесало, какво сте чули и ви е впечатлило? Казвате ли един на друг интересни факти от света, говорите ли си за политика, бизнес, семейство, пътувания, чужди езици и т.н.?

Мисля, че нещата, които правим, и разговорите, които водим с приятелите си, ни формират в някаква степен. Точно в такава среда изразът „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ важи в пълна сила. Приятелите могат да ни издигнат, да ни подобрят и образоват… или да спрат развитието ни в някаква степен. Затова според мен е важно да имаме т.нар. хигиена на контактите и да се замисляме кога и с кого прекарваме времето си. То ни е ценно и не хубаво да го пропиляваме за всички.

Има една много хубава мисъл: „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“. Определено трябва да се следва! Но какво ще стане, ако вие довършвате изречението?

В студентските ми години правихме социално проучване на микрогрупата си. Темата беше свободна, така че можехме да изберем точно какво ще проучваме. Важно бе заключението. Аз мислех да засега социалните нагласи на семейството и приятелите си като пуснах анкета само с един-единствен въпрос – горното изречение, оставено на половина празно. Така че на израза “ Когато животът ти поднесе лимон………“, получих доста завършеци. Изнамереното на тази мой труд, който ме провокира да пиша в блога си, ми позволява и директно да цитирам по интересните от отговорите. Някои от тях са наистина много забавни, като например тези на приятелските ми:

„… продай го и си купи два.“

„… изхвърли го в боклука! Мразя лимони!!!!“

„… направи си сладкиш с кората, сок от съдържанието и засей за дърво семките“ (момиче!)

„… изстискай в резервоара за масло на врага (devil)“

„… дай го на някое бебе и заснеми клип ;Р“

Но тези на семейството ми най-много ме озадачиха. Може би по-старото поколение дори не е чувало израза и завършеците бяха потресаващи: „…. защо ми е лимон? Това подигравка ли е“ (баща ми), “ … дай го на болно другарче в нужда“ (от баба ми) и култовия „… ще го захаросам!“ (от майка ми).

Е, мисля, че изводът е очевиден. Ако животът поднесе на младото поколение лимон, те ще търсят всякакви облаги. Превърнали сме се в амбициозни, жадни за постижения и величие хора. По-възрастните са сякаш по-грижовни, по алтруистични, с по-наивно и искрено мислене (баба ми), а пък на баща ми бях посветил специален раздел. Той явно е сметнал, че нещо го пързалям…