Петър Стоилов

Имам два въпроса към вас. Когато си купувате книга, интересувате ли се от нейното издателство? А когато си харесате някой музикант, група, изпълнител и т.н., знаете ли кой е неговият продуцент? Или не?

Ролята и на издателя с вета на книгоиздаването, и на продуцента в света на музиката е горе-долу сходна. И двамата „приютяват под крилото“ си творците. Дават им поле за изява, насочват ги как да станат по-успешни и ги свързват с подходящите хора. Организират рекламната им кампания и разпространяват информацията за тях. Няма лошо, нали? Всеки творец си мечтае за подобен покровител.

Защо обаче е хубаво да се интересувате от подобна информация и кой стои зад даден изпълнител? Защото, ако продължим с примера с продуцентите, те не работят само с един изпълнител, а с много. Имат някаква оформена схема на работа и волно или не дават сходни съвета на всички. При изпълнителите, които работят с един и същ продуцент, винаги може да се открие някаква прилика. Може би ще е стил на обличане, публично поведение, звучене на песните, снимане на клипа и т.н. Ключовото е, че, ако хванете няколко изпълнители, които не ви допадат, да са на един и същ продуцент, тогава има по-голяма вероятност и останалите, с които той работи, да не ви се харесат. От друга страна, ако намерите някоя по-малка продуцентска къща, в която установите, че имате не един и двама любими изпълнители, защо не прегледате и другите, с които работят? Вероятността да допаднат и на вас е по-голяма. Може би имате сходни вкусове с продуцентите…

Музикалните творци, както и всички известни личности, освен чисто професионалната си мисия и отговорността, която носят към таланта, с който природата ги е дарила, имат по мое мнение и една друга мисия – да са водачи, изразители, а защо не и да формират едно отговорно обществено поведение и мнение по различни важни въпроси. През шейсетте години на миналия век активната гражданска позиция на творците не беше изключение – предполагам, повечето от вас са чели за участието на много от емблематичните лица на музиката тогава в различни обществени движения, протести срещу американската инвазия във Виетнам, няма как и да не сте гледали филма “Коса”, за който вече съм писала и който е висша степен на изява на антивоенна творческа позиция. В последните години тези прояви на световноизвестните творци като че ли се трансформираха – от бурна реакция срещу обществени нередности в миналото, днес като че ли повечето от тях хвърлят усилия, включително и финансови, в подкрепа на различни каузи, от позиция против минаха в позиция за, което също не е лошо и показва едно придвижване на обществото ни като цяло към една по-голяма толерантност. Малко дълга ми се получи прелюдията, но трябва все някак да подходя към днешната тема, която е от последните дни и си има чисто български адрес и която, да си призная честно, приятно ме изненада. Става въпрос за известния български музикант Васил Гюров от група “Ревю”, която няма как да не помните покрай най-силните години на рок тигрицата Милена и някои от песните й, които и до ден днешен са хитови. Та преди няколко дни Васо, както го наричат почитателите му, показа какво е активна гражданска позиция и че творците трябва да са в авангарда на нацията. След едно необмислено изказване на новоизлюпил се депутат, че забраната за тютюнопушене трябва да отпадне, понеже хората не умирали от инфаркти, причинени от никотина, а от притеснения, че са си изгубили клиентите след въвеждането на ограничението, певецът отиде пред парламента, изчака депутата и пред камерите на национални телевизии го направи за една стотинка. Коментатори твърдят, че това щяло да се превърне в нова форма за контрол на простотиите на властимащите – вярвам го. И се радвам, че тръгна от един творец.