Петър Стоилов

Бързам да напиша този материал още пред на са излезли официалните данни от парламентарните избори. Тогава вече ще има много анализи и отчети, с които ще ни занимават по всички медии. А това е текст, който е провокиран от първосигналните емоции на един обикновен гражданин.

След месец агитации и около четири години недоволства и протести, то как гласувахме и кого избрахме? На всички ни е ясно, че алтернативи няма особено големи. Самата номинация на човек, издирван от Интерпол е показателна. И като че ли ни се наложи да се колебаем кое ще бъде най-малкото зло за нас.

За моя голяма изненада, по първоначалните данни, като втора политическа сила, се нарежда партията на шоумен. Това гласове на негови фенове ли са? Нима някой си мисли, че да излезеш в ефир и да критикуваш е като да застанеш начело и да управляваш? И това не е в защита на сегашното правителство, даже напротив.

Просто за мен е странно как народът ни, особено сънародниците ни в чужбина, гласуват по този начин. Аз си го обяснявам чрез две теории. Едната е, че вече им е писнало от високопарни политически обещания на олигарси и избират „хора от народа“. Втората е, че изобщо не осъзнават, че трябва да си добре подготвен и да имаш силен екип, а не просто фенове.

За причините тепърва ще разбираме повече. Но при този резултат дали ще се сформира изобщо правителство, или ще я докараме пак до служебно такова? Може пък и да последват нови протести – кой знае. Колкото и шарен да е парламентът ни сега, то още по-цветни моменти ни очакват, ако започне да функционира. След няколко месеца вече ще разберем какво сме направили с нашия вот.

Със сигурност много от вас са чували тази изключително популярна песен или най-малкото са танцували поне веднъж под невероятния глас на нейната изпълнителка – но малцина знаят коя е тя. Макар че по български телевизии поне два-три пъти са излъчвали игрален филм, посветен на живота и творчеството й. Патси Клайн е американска певица, представителка на кънтри течението в музиката. Невероятен глас, невероятно сценично присъствие, може би единствената причина да не е сред много популярните имена е именно фактът, че твори в един не особено популярен извън Америка жанр и втората – нелепата й смърт при самолетна катастрофа едва когато е на 30 години. Патси Клайн започва кариерата си в края на 50-те и до началото на 60-те години песните, изпети от нея, много често попадат в класациите за кънтри музика. Истинският голям пробив обаче, голямата й популярност идва точно с песента Крейзи, която вече споменах, тя я изстрелва буквално по върховете на американските класации. Песента е написана за Патси Клайн от световно известния кънтри певец Уили Нелсън и едва ли има по-голям творчески подарък, който може да направиш на талантлив певец като Патси, с впечатляващ, чист и незабравим глас. Често обаче, когато съдбата е била благосклонна и те е надарила изключително, се случва така, че животът ти не е от най-леките. Патси загива в самолетна катастрофа през 1963 година с още няколко не толкова известни кънтри певци, като две години преди това претърпява тежка автомобилна катастрофа, която почти я обезобразява. Остава обаче жива легендата за нея и една наистина изключителна песен. Пуснете и я и й се насладете.

Четири музи спорят за него – на киното, на театъра, на поезията и на музиката. И няма как да е иначе – еднакво добър е и в четирите изкуства. Има творци, докоснати от бога, и Висоцки е един от тях. Излъчване, магнетизъм и талант, толкова силни, че успява да докосне сърцата на зрителите си по цял свят с ударното си дрезгаво пеене, подобно повече на рецитация на авторски стихове, на чист руски – език, който със сигурност светът не разбира. Но разбира това, което бардът им казва. Много често сте срещали в материалите ми, посветени на различни певци, изречението: гласът му няма как да бъде объркан с нечий друг глас Е, може би тази реплика е най-подходяща точно за Владимир Висоцки. Дрезгавият му глас, в който сякаш годините са наслоявали мириса на тютюн и руска водка, в съчетание с резките китарни звуци наистина няма как да бъдат сбъркани. Макар че още докато е жив се появяват десетки имитатори. А след смъртта му – ранна като при повечето големи – още повече. По повод на тези свои “следовници” в един свой рецитал за националната руска телевизия, рецитал, в който Висоцки не само изпълнява най-хубавите си песни, но и разговаря със своята публика, той обяснява, че тайната на успеха му не се крие само в дрезгавия глас. Тайната се крие в десетките безсънни нощи, в които той твори своите стихове и своята музика. А аз бих добавил и нещо, което Висоцки, който е бил доволно скромен, едва ли е осъзнавал – тайната е и в онова, на което хората казват дар божи.