Петър Стоилов

Футболът в България отдавна вече не е просто спорт, а бизнес с много пластове и още повече сенки. Като запален фен, израснал по стадионите и пред екрана, ми е болно да призная, че корупцията, търговията с играчи и пренебрегването на младите таланти са превърнали любимата ни игра в арена за пари, а не за слава.

Корупцията – „невидимият играч“ на терена
Не е тайна, че под масата често се играе повече отколкото на терена. Отдавна не вярваме, че съдиите винаги свирят по правилата – за някои от тях свирката е инструмент за бизнес. Признанията на бивши президенти на клубове и разследвания на международни медии потвърждават: подкупите са реалност. А когато справедливостта отсъства, феновете си тръгват разочаровани, а младите таланти – обезкуражени.

Трансфери: играчи в обръщение като валута
Вместо да изграждаме силни отбори и да развиваме играчите си, клубовете предпочитат да търгуват с тях. Продажбите носят бърза печалба, но отборите остават без гръбнак и перспектива. Докато в чужбина трансферите са част от дългосрочна стратегия, у нас често изглеждат като търговия на едро.

Изгубеното поколение таланти
Как да повярва едно дете в мечтата да носи фланелката на любимия отбор, когато никой не инвестира в него? Младежките академии са подценени, треньорите – недооценени, а младите футболисти – недооценявани. Липсата на ясна стратегия за развитие води до това, че единственото, което „изнасяме“, са горчиви признания и пропуснати възможности.

Надеждата не умира – нужни са действия
Ако искаме отново да се вълнуваме истински от българския футбол – не от жълтите заглавия, а от истински красивата игра – трябва да започнем от нулата. Да се изкорени корупцията, да се въведе прозрачност и да се инвестира в децата с топка в краката и мечта в сърцето.

Като фен няма да спра да вярвам, че футболът у нас може да бъде нещо повече от бизнес. Но за да стане това, всички ние – фенове, треньори, журналисти и ръководители – трябва да поискаме промяна. Истинската. Защото красивата игра го заслужава.

През последните години ходенето на фитнес стана повече от популярно. С и то не само ходенето на фитнес еми и взимането на всякакви добавки, протеини и препарати, с които ще се постигнат бързи резултати. От една страна посещаването на фитнес залите е много хубаво, особено през зимните месеци, когато възможностите за разнообразен спорт са твърде малко, но от друга вманиячаването и прекаляването с някакви препарати, защото е модерно и бързо никога не ми е допадало особено. Да, осъзнавам, че всеки има правото да си прави с тялото си каквото поиска, но да се популяризира подобен стил на живот, като особено здравословен, според мен не е никак коректно.

За мен фитнесът никога не е представлявал особен интерес. При първата възможност да заменя ходенето на фитнес с нещо по-интересно или спорт на открито, това се е случвало. Още повече, че той по никакъв начин не развива мисленето. Ако ходите на танци, волейбол, скуош, тенис. Това са спортове, които развиват изключително много двигателната култура, освен това се запомнят хореографии или се мислят някакви комбинации и стратегии за успех и победа в играта, което значително повишава коефициента на полезно действие на мозъка ви, след практикуването на един такъв спорт.

Разбира се, както казах и преди това си е въпрос на личен избор, но за хората, които държат да развиват мозъка си дори и чрез спорт, им препоръчвам да не ходят на фитнес. Изберете си спорт, който ви харесва да практикувате, изморява ви достатъчно, тренира по-голямата част от тялото ви и най-вече – ви доставя удоволствие. Защото ако не го прави, никога няма да успеете да бъдете постоянни в практикуването му… А в такъв случай каква е ползата от него, нали?

Нека да видим….От една страна имаме родното футболно първенство с мнозинство от фенове на Левски и ЦСКА, а от друга са всички грандове на европейските страни – Италия, Испания, Франция, Германия. Безспорно футбола или soccer (сокъра), както американците го наричат и рядко го играят, е навлезнал в България сериозно и голяма част от населението (основно мъже, но се срещат и жени) следят футболни срещи с интерес или посещават българските и чуждите стадиони. Причините са много. Най-актуална причина е залагането на футболни срещи, с цел двукратно или многократно възвръщане на заложената сума. За тези хора може да се каже, че се е превърнало от хоби в тото, хазарт и начин на живот. Все пак икономическата криза води до безработица, а безработицата води до търсене на алтернативни начини за доходи и това до някаква степен е разбираемо. Футболът в България в последно време обаче се е превърнал в социален елемент, изповядване на общи интереси, а за някои по-фанатични фенове дори в религия. Групирането на феновете се осъществява основно според отбора, от който са привържениците.

Нека да видим….От една страна имаме родното футболно първенство с мнозинство от фенове на Левски и ЦСКА, а от друга са всички грандове на европейските страни – Италия, Испания, Франция, Германия. Безспорно футбола или soccer (сокъра), както американците го наричат и рядко го играят, е навлезнал в България сериозно и голяма част от населението (основно мъже, но се срещат и жени) следят футболни срещи с интерес или посещават българските и чуждите стадиони. Причините са много. Най-актуална причина е залагането на футболни срещи, с цел двукратно или многократно възвръщане на заложената сума. За тези хора може да се каже, че се е превърнало от хоби в тото, хазарт и начин на живот. Все пак икономическата криза води до безработица, а безработицата води до търсене на алтернативни начини за доходи и това до някаква степен е разбираемо. Футболът в България в последно време обаче се е превърнал в социален елемент, изповядване на общи интереси, а за някои по-фанатични фенове дори в религия. Групирането на феновете се осъществява основно според отбора, от който са привържениците.