Петър Стоилов

Джанис Джоплин е първата дама в рока, но е много съмнително дали този факт някога ще стане коз в ръцете не феминистките – като първата жена космонавт или президент. Нейният глас като че ли стърже по тъпанчетата ни и тези стърготини остават там завинаги. И е доста странно да говорим за нея в минало време, защото виртуалната мрежа е пълна с песните й, с портретите й, с автографите й.

Според легендата мойрите, богините на съдбата, плетат нишката на човешкия живот, докато нишката не се скъса. Ако това е така, то при появата на белия свят на певицата с неповторим глас, мойрите са държали в ръцете си не нишка, а стоманено въже… Това се случва на 19 януари 1943 г. нефтодобивния град Порт Артур, в Тексас. Дженис е първото дете в семейството. Майка й работи в бизнес колеж, а баща й – в консервен завод. За бъдещата кралица на блуса семейството й е сравнително богато, а детството й – безгрижно и безоблачно. А както е известно, за да пееш добре блус, трябва да си черен и беден.

Още от малка Джоплин извиквала възторг у родителите си с артистичните си възможности – но той май е всеобщ, когато става въпрос за деца на нейната възраст. Иначе съхранените й от този период рисунки показват, че тя би могла да стане и доста талантлив художник.

Само след няколко години обаче тя осъзнава, че вече не извиква умиление – проблемите с кожата, неизразителните й черти на лицето, както и наднорменото й тегло, я превръщат в грозното пате. Започват подигравателните забележки на съучениците й, които ще я съпътстват до завършването на училището. Градчето, в което живее бъдещата звезда, е толкова малко, че на практика е невъзможно да се скрие. Училищните подигравки я преследват и извън стените на училището. Някога общителното дете завинаги се затваря в себе си. Тя започва да ненавижда огледалата и получава страшни комплекси по отношение на външността си. Именно тези обстоятелства обаче започват да формират личността, която целият свят познава под името Джанис Джоплин.

Певческата си карира тя започва в тексаските кънтри и уестърн клубове. Малко по-късно я забелязва Чет Хелмз – бъдещ неин продуцент и добър приятел – и й предлага да се присъедини към санфранциската група Big Brother And The Holding Company. Влизайки в групата, младата надежда веднага взима решение да се присъедини към местната хипи комуна. Big Brother заедно с новата си вокалистка бързо привличат вниманието на Columbia Records и през 1967 г. на бял свят се появява първият им албум, който доста бързо достига до челните места в класициите, а певицата добива статута на национална знаменитост.

Именно в тези години тя осъзнава, че външният й вид не й пречат да се ползва с успех сред представителите на мъжкия пол. Шеметният успех и постоянно растящата слава създават около Джанис силно магнитно поле. Заедно с алкохола и хероина това, изглежда, е бил един друг допинг за нея. Сред мъжете, с които е била близка, могат да бъдат изредени много култови имена – свързват я с Джими Хендрикс, с Джим Морисън… С две думи – животът бил прекрасен, особено след поредната доза. Само че много скоро това, което тя смятала за собствената си свобода – сексът, наркотиците и алкололът – я превръща в своя пленница.

Така се стига до фаталната убийствена доза – на 4 октомври 1970 година тя умира в холивудски хотел след поредната порция наркотик, купена от непознат дилър, която се оказва няколко пъти по силна. Умира на точно на 27 и влиза в печално известния Клуб 27 – на талантливите певци, отишли си на тази възраст. Печален – но пък безспорно с възможно най-добрата и талантлива компания.

“Доорс” е една от любимите ми групи от не толкова близкото музикално минало и няма как да не го знаете, защото поне няколко пъти съм писал и за нея, а и за легендарния й основател, основна фигура, текстописец и вокалист – Джим Морисън. Поводът да реша днес пак да се върна към  тази велика банда е не особено приятен – преди дни световните агенции съобщиха за смъртта на друга знакова фигура от “Доорс”, също един от “виновниците” за хубавите песни, които много отдавна са в най-величавата част на световната музикалната история, Рей Манзарек – легендарния клавирист. Затова днес реших в знак на почит да напиша няколко реда за това, кой е той. Син на емигранти от Полша, пленен от красотата на музиката още от малък и още тогава направил първите си стъпки на сцената с братята си, той, така да се каже, е готов за съдбовната си среща с Морисън в началото на 60-те години в Калифорнийския универститет. Всъщност срещата е не точно между двамата, а между две мощни енергии – на великите стихове на Джим и оригиналните музикантски идеи на пианиста. А сблъсъците на талант винаги раждат велико изкуство, така се случва и при тях.  Само за няколко години работа, до смъртта на Джим през 1971 г., сътрудничеството между тях буквално създава класика. След края на легендарния си певец, групата пуска само два албума, като в някои от песните Манзарек изпълнява вокалите. Поради постоянно намаляватащата популяност обаче музикантите решават да се разделят. През 1976 г. Рей се присъединява към формацията Nite City, която пуска само два албума и се разпада. В началото на 80-те той решава да се пробва в киното и изиграва епизодична роля на търговец на оръжия в криминална комедия “Сделката на века” на режисьора Уйлям Фридкин. Малко след това започва да реализира музикален проект – рок операта  по класиката “Кармина Бурана” – не особено приет от критиката, която определя продукта като доста претенциозен. През 1990 г. помага на режисьора Оливър Стоун в работата му по филма “The Doors”. А в следващите години работи последователно с музикантите Дерил Рид, Рой Роджърсън, Роби Кригер, с които издават и съвместни албуми – не особено успешни. В което няма нищо учудващо, защото и в музиката, и в изкуството като цяло мощните творчески сблъсъци се случват само по веднъж, за някои даже никога.

Определят Иги Поп като кръстника на пънк рока и като една от най-скандалните фигури в съвременната музика  – и не съвсем безпочвено. А българската публика го познава преди всичко от саундтрака към “Аризонска мечта”. Дали го има в М-тел Music Unlimited да си го добавя? Иги Поп се появява на бял свят в американския щат Мичиган с името Джеймс Нюъл Остърбърг. През 1963 година той се влива в състава на групата “The Iguanas”, от чието име по-късно идва и псевдонимът му Иги. Към края на 60-те той продължава кариерата си в “The Stooges”. Музиката, която групата изпълнява, е проста и се отличава преди всичко с мощните китарни рифове. А маниерът на пеене на Иги Поп в голяма степен напомня на маниера на легендарния Джим Морисън. Концертните им изпълнения често представят сцени на самоизтезания и саморазрушение – музикантите прекаляват с употребата на наркотици и понякога буквално изпълзяват на сцената. Иги често влиза в обидни диалози с публиката и нерядко си тръгва със сериозни наранявания заради необузданото си сценично поведение. Първият албум на групата обаче е пълен провал, заради което музикалната компания, която ги продуцира, прекъсва предсрочно договора им. И тогава на помощ идва Дейвид Бауи, който под псевдоним продуцира следващия им албум. Но и това не помага. Неуспехите, редуващи се един след друг, сриват психически Иги, той все по-често посяга към дрогата и през 1979 г. почти не е застигнат от съдбата на много велики музиканти от онова време. Но на помощ отново идва Дейвид Бауи. Заедно записват нов албум, който се превръща в началото на пънк революцията и отпушва интереса към разпадналата се вече  “The Stooges”. По същото време Иги прави съвсем неочакван пробив и с първия си самостоятелен албум “Lust For Life”, смятан и до днес за най-успешния му албум. През следващите години Иги прави редица успешни албуми, продължава проектите си с Дейвид Бауи, участва в киното, прави нова група. И така до днес.

Днес продължавам разказа си за култовите банди от миналото с „Доорс”. „Доорс” е американска група, създадена през 1965 г. В средата на 60-те Джим Морисън, фронтмен на групата, учи киноизкуство в университета в Лос Анджелис. Там той среща Рей Манзарек, клавишни инструменти, който остава удивен от стиховете, които пише Морисън, и от дума на дума решават да съберат група и да спечелят милиони долари. Скоро към тях се присъединяват барабанистът Джон Денсмор и китаристът Роби Кригер и така на бял свят се появява една от легендарните банди на 60-те. В началото на 1967 г. се появява и първият им албум “The Doors”, няколко години по-късно определен като най-впечатляващият дебют в историята на рока. И това не е случайно – песните от албума много точно се вписват в бунтарските настроения на тези години. Още в този албум отчетливо се откроява оригиналният маниер на групата и безспорно хрипливият и изразителен вокал на Джим Морисън. Привлекателната външност на Морисън, изключителните текстове, които пише, както и импулсивното му поведение на сцената прави от „Доорс” една от най-забележителните групи в пъстрото море от групи, което бушува в Америка в края на 60-те години. Следващият им албум “Strange Days” e своеобразно продължение на първия, но е с малко по-лирично звучене. От този алмум е и една от най-популярните песни на групата, която и днес звучи често – “People Are Strange”. Популярността обаче явно не понася на Морисън, превърнал се в кумир за цяло едно поколение, и той подобно на Дейвид Байрън от “Юрая Хийп” започва системни злоупотреби с алкохол, които скоро се превръщат в проблем за цялата група. Краят е предизвестен – през 1971 г. Морисън е намерен мъртъв в хотелската си стая в Париж. Останала без основната си фигура, две години по-късно групата прекратява съществуването си. За да продължи легендата „The Doors”.