Петър Стоилов

Мъжете са си мъже на каквато и възраст да са. Не сте ли чували израза – Остави това, това са мъжки работи. Малките момченца още от малки се обиждат на – „Не се дръж като момиче“ или „не плачи като момиче, а бъди мъж“. Мъжете не плачат. Те трябва да излъчват сила и непоколебимост. От малки момчетата си играят с „мъжки“ играчки като – пистолети, войници, строят къщи, преобличат се като полицаи и пожарникари. Това не се променя с времето. Просто играчките им променят цената си. Навлизайки в пубертета момчетата показват, че харесват дадено момиче като дърпат косата й, поставят я в неудобни ситуации или я обиждат демонстративно (като всъщност нямат намерение да я обидят наистина, а просто да привлекат внимание). Това не е сцена от някой филм, а част от нашия живот. Когато мъжете изберат жената на живота си, оженят се за нея, те и тогава не са пораснали. Продължават да си намират хиляди начини, с които да се закачат със съпругата си, дотолкова че тя да каже – „Не се дръж като дете, вече си голям“. С децата си мъжете се държат като с равни (или поне докато са бебета още). Играят си с тях, гонят се. В повечето случай те са „доброто ченге“ вкъщи. Майката е тази, която изисква, която е строга и на която са сърдити понякога децата. А бащите…с тях е весело. Те позволяват на децата си неща, които по принцип са им забранени, подхвърлят ги и ги хранят с всякакви вкусни и не толкова полезни неща.

Мъжете също си имат играчки. Те са заменили количките с коли. Захласват се по скъпи часовници, всевъзможни спортове и хобита, които изискват време и пари. И те им ги отделят. Винаги намират време за хобито.

Лошо ли е да останеш малък и да носиш детското в себе си. Не, разбира се. Важното е да знаеш, че дори да се чувстваш млад, всяка възраст си има предимства и отговорности. Бъди дете въпреки всичко и всички, но разсъждавай като възрастен, защото безгрижното детство отминава много много бързо.

Ако някой ми каже, че обича класическа музика в нейните най-тежки за възприемане варианти, без да е бил възпитаван нарочно за това в семейната си среда или пък без да се е учил да разбира този тип изкуство, няма как да му повярвам. Истината е, че класическата музика е най-високият стил музикално изкуство и за нея си трябва специална подготовка. И най-добре е тя да започне от много ранна възраст. За да отворите детето към необятния свят на операта и класиката, трябва да го научите да я слуша и да я разбира. Всички деца са изключително възприемчиви към  различен вид информация и музикални жанрове. Обикновено те реагират на всякакви ноти, често не само на емоционално и ментално ниво, но и физическо – движейки се в ритъма им. Затова изберете подходящо произведение, желателно е да има някаква градация в подготовката – от по-леки към по-тежки за възприемане жанрове, при всички случаи трябва има отчетлива и ясна мелодия и ритъм – децата обичат и оценяват това. Правете го регулярно и по възможност го съчетавайте с някаква игра, която да предшества или пък да следва слушането на музика, това ще накара малчугана да очаква с нетърпение поредното ви музикално занимание. Важен момент от приобщаването на малкия човек към класическите произведения, разбира се, е първото посещение на опера или симфоничен концерт. Създайте му предварително усещане за празничност и му споделете огромно нетърпение, с което вие очаквате това събитие, добре е да го заведете на представление, на което вече сте били, за да може предварително да му обясните основни неща, които да го улеснят при възприемането. Разбере ли – ще обикне за цял живот.

Ако някой ми каже, че обича класическа музика в нейните най-тежки за възприемане варианти, без да е бил възпитаван нарочно за това в семейната си среда или пък без да се е учил да разбира този тип изкуство, няма как да му повярвам. Истината е, че класическата музика е най-високият стил музикално изкуство и за нея си трябва специална подготовка. И най-добре е тя да започне от много ранна възраст. За да отворите детето към необятния свят на операта и класиката, трябва да го научите да я слуша и да я разбира. Всички деца са изключително възприемчиви към  различен вид информация и музикални жанрове. Обикновено те реагират на всякакви ноти, често не само на емоционално и ментално ниво, но и физическо – движейки се в ритъма им. Затова изберете подходящо произведение, желателно е да има някаква градация в подготовката – от по-леки към по-тежки за възприемане жанрове, при всички случаи трябва има отчетлива и ясна мелодия и ритъм – децата обичат и оценяват това. Правете го регулярно и по възможност го съчетавайте с някаква игра, която да предшества или пък да следва слушането на музика, това ще накара малчугана да очаква с нетърпение поредното ви музикално занимание. Важен момент от приобщаването на малкия човек към класическите произведения, разбира се, е първото посещение на опера или симфоничен концерт. Създайте му предварително усещане за празничност и му споделете огромно нетърпение, с което вие очаквате това събитие, добре е да го заведете на представление, на което вече сте били, за да може предварително да му обясните основни неща, които да го улеснят при възприемането. Разбере ли – ще обикне за цял живот.