Петър Стоилов

С какви ли не епитети са я награждавали – костелив орех, посредствена, невзрачна. Което между другото съвсем не й е попречило да стане най-известната от неизвестните художници, както и най-обсъжданата вдовица на 20 век. В последното май я надминава единствено Джаки Кенеди.

Йоко Оно е наследствена аристократка. Характерът на японката, родена на 18 февруари 1933 г., се закалява още в детството й, когато на семейството токийски аристократи се налага да се скрие от бомбардировките на Втората световна война в глухо и отдалечено от столицата селце. Там представителите на висшата класа изпадат в крайна бедност и са принудени да търпят множество унижения. До този момент малкото момиче живеело с майка си, докато бащата заемал отговорен пост в Банка Япония в Сан Франциско. Семейството неведнъж се разделяло и после пак се събирало – все във връзка с новите назначения на главата на семейството. Въпреки постоянното местене момичето успява да завърши престижно училище в родината си, а после, когато семейството се мести в Ню Йорк, Йоко тръгва по пътя на художниците концептуалисти. Вярно, искала да стане оперна певица, даже в колежа изучава усилено музика и литература, но през 1946 г. среща бедния и никому неизвестен композитор Тоши Итанаяги, за когото се омъжва въпреки волята на родителите си.

Именно той става свръзката й с авангардистите. Той започва работа като пианист в танцовата трупа на американския хореограф Мърс Кънингам, който се познавал с много художници авангардисти.

Първите стъпки на младата жена обаче са повече от неуспешни. Въпреки настойчивите й опити да бъде забелязана, критиците просто се правят, че тя не съществува. Както става ясно по-късно, късметът й не я е изоставил, а просто й готви изненада – забелязва я американският продуцент Антъни Кокс, който започва да продуцира проектите й, а малко по-късно става нейн съпруг и баща на първото й дете. И появата на детето обаче не спасява брака на двойката от разпад. Въпреки проблемите си обаче те продължават още три години да правят отчаяни опити да спасят отношенията си и да се позиционират като концептуални художници.

Новата и най-смислената страница от живота на Оно започва, когато тя се среща с кумира на милиони хора, живата легенда Джон Ленън. Множество източници свидетелстват, че първото им виждане е в галерия “Индика” в края на 1966-а. Там се готви открита изложба на японката, а Джон минава съвършено случайно. Среща, която слага началото на една историческа любов и както твърдят злите езици – и на една велика група. Продължението май всички го знаят…

Елтън Джон се ражда на 25 март 1947 г. в северната част на Лондон, в Пинер – събитие толкова обичайно по онова време, колкото може да бъде раждането на едно обикновено дете в още по-обикновено семейство. Е, вече години след това може да говорим за значимостта на тази дата не само за родителите на певеца, но и за целия свят.

Реджиналд Кенет Дуайт – така го кръщават родителите му – още от съвсем малък проявил интереса си към музиката. Само четиригодишен, той вече може да свири на пиано по слух – което се дължи в немалка степен и на постоянното му прослушване на плочи с изпълненията на популярни по това време музиканти.

Когато е на 12 години, от Кралската академия по музика му предлагат безплатно обучение. От това време датират и увлечението му по изпълненията на Бъди Холи, и опитите му да копира външния му вид.

Първите му прояви пред публика се случват, когато е на 16 – всеки уикенд той свири на роял и пее, а със спестените пари успява да си купи електрическо пиано.

Малко след това той зарязва академията и започва работа в музикалното издателство  Mills – работа която също изоставя, когато групата, в която свири по това време – Bluesology – тръгва на турне.

Противно на това, което повечето хора си мислят, певецът не пробива лесно. Първото му прослушване – в компанията Liberty Music –  е пълен провал, но точно провалът го води към успеха. Организаторът на конкурса – Рей Уйлямс –  му дава стиховете на поет – така се ражда творческият съюз Елтън Джон – Бърни Топин, който жъне успехи вече трето десетилетие. Рей го запознава и с Дик Джеймс, който по същото време е издател на Бийтълс. Джеймс сключва издателски договор с певеца – така на бял свят се появява първата му песен, после първият албум. И идва време за смяна на името. Така младежът от Реджиналд Дуайт се превръща в името, което днес знае цял свят.

Първият му албум не е сред големите успехи на младия творец – и заради това, че стремейки се към бърза популярност, той се увлича по модерния тогава стил и загърбва собствената си творческа индивидуалност.

Истинският му триумф започва в края на 1970, с успешния му гастрол в САЩ. И друг път е ставало дума – покориш ли американската публика, покорил си целия свят.

Е, последното е сигурен факт точно от три десетилетия.

Кой е Джон Ленън? Въпрос, на който не могат да дадат еднозначен отговор – нито съвременниците му, нито следващите поколения. Мнозина го считат – и с право – за човек, който с цялата си същност и музикален талант е служил на делото на мира и борбата с насилието. Все пак, успехът в шоубизнеса и развлекателната индустрия имат своята  цена. И кумирът на много поколения я заплаща до последния цент – метафорично казано.

Съдбата на най-знаменития от легендарната четворка от Ливърпул продължава да привлича внимание към себе си. Неговата музика, вижданията му за живота са оказвали и продължават да оказват въздействие на младежите от много страни. И това не е случайно – и животът, и творчеството му отразяват духовните търсения на цели поколения. Но в кого и в какво е вярвал техният идол, си остава загадка?

Ленън буквално е бил обсебен от числото 9. На девето число (октомври 1940) се ражда. На 9 ноември са срещите му с мениджъра Браян Епстайн и с втората му съпруга Йоко Оно. Той често е живял в жилища с този номер – от родилния дом до хотелските стаи. Почитателите и познавачите на творчеството му знаят, че деветката много често присъства и в песните му –    “One after 909”, “Revolution 9”, “Number 9 dream”… Умира на 8 декември в Ню Йорк, но в Англия, където той е роден, вече е 9-и.

Първите признаци на влечение към музиката Джон проявява в средата на 50-те години, когато Ливърпул е обхванат от масовото увлечение skiffle. По това време той вече прилично свири на хармоника. А с появата на рокендрола младежът веднага и безусловно решава да се посвети на този нов жанр.

През пролетта на 1957 г. той създава първата си група – “The Quarry Men”. А малко след това се запознава с още двама младежи със същите музикални увлечения като неговите – Пол Маккартни и Джордж Харисън. И ги повежда по път, който ги превръща в символ за много поколения – “Бийтълс”. Бляскав път – който си има своята цена.

Ленън ненавиждал каноните и правилата. Популярността и успехът му носят много пари, но именно в това се крие и неговата несвобода.

“Аз бях под игото на договорите цели 20 години. От мене очакваха едно, друго… Аз изобщо не бях свободен.” Така завършва едно от последните му интервюта, дадено за “Нюзуик” малко преди гибелта му.

Съществуват много определения на музиката Ню ейдж. Едно от тях, обединяващо сякаш цялото разнообразие, се свежда до простия термин Contemporary Instrumental – съвременна инструментална музика.
Началото на това направление като масова култура е в средата на 60-те години, по време на хипи движението. За първата му лястовичка се счита записът на американския джазов кларнетист Тони Скот, който през 1964 г. издава диска „Music for Zen Meditation“ с използване на японски народни инструменти и съвършено нов подход към джаза. През втората половина на 60-те в младежките среди стават изключително силни тенденциите към бягство от всичко агресивно, активно и грубо практическо. Това е един своеобразен призив на новото поколение, изоставило начина на живот на своите родители, техния прагматизъм и бездуховност.
Характерно е, че много момчета и момичета от успешни и дори много богати семейства напускат домовете си и създават “собствени”, живеейки като деца цветя. Това е време на небивало увлечение на младите хора по различни видове религии и духовни учения. На първо място, разбира се, се засилва интересът към християнството, което донася огромна популярност на рок оперите “Иисус Христос Суперзвезда” и „Godspell“. Започва да се появява и интерес към индийското древно знание – Венданта, – особено след като известният йога учител Махариши идва в Ангилия и се среща с “Бийтълс”. Срещата е последвана от пътуване на групата до Индия и престой в един от ашрамите. В резултат Джон Харисън до такава степен се ентусиазира, че не само той става последовател на индийската философия, но привлича в тази посока и много от феновете на групата.
Посещението на Рави Шанкара, един от водещите индийски музиканти, в Европа и Америка и сътрудничеството му с доста именити творци от онова време също допринася за разширение на масовия интерес към източните учения – към Вендата, учението на йога, будизма и дзенбудизма, софизма и даоизма.
С развитието на електронната музика и на техническите и възможности обаче New Age става изключително разнообразна и престава да се отъждествява само с музиката за релаксация и медитация. Днес понятието е далеч по-широко и противоречиво, което често води до доста недоразумения, отчасти и защото елементи от този стил при добро желание биха могли да бъдат намерени при много музиканти. При всички случаи това е една сплав от духовна, електронна, етническа, класическа, инструментална, симфонична музика със звуци от природата в най-различни пропорции и фракции.

Съществуват много определения на музиката Ню ейдж. Едно от тях, обединяващо сякаш цялото разнообразие, се свежда до простия термин Contemporary Instrumental – съвременна инструментална музика.
Началото на това направление като масова култура е в средата на 60-те години, по време на хипи движението. За първата му лястовичка се счита записът на американския джазов кларнетист Тони Скот, който през 1964 г. издава диска „Music for Zen Meditation“ с използване на японски народни инструменти и съвършено нов подход към джаза. През втората половина на 60-те в младежките среди стават изключително силни тенденциите към бягство от всичко агресивно, активно и грубо практическо. Това е един своеобразен призив на новото поколение, изоставило начина на живот на своите родители, техния прагматизъм и бездуховност.
Характерно е, че много момчета и момичета от успешни и дори много богати семейства напускат домовете си и създават “собствени”, живеейки като деца цветя. Това е време на небивало увлечение на младите хора по различни видове религии и духовни учения. На първо място, разбира се, се засилва интересът към християнството, което донася огромна популярност на рок оперите “Иисус Христос Суперзвезда” и „Godspell“. Започва да се появява и интерес към индийското древно знание – Венданта, – особено след като известният йога учител Махариши идва в Ангилия и се среща с “Бийтълс”. Срещата е последвана от пътуване на групата до Индия и престой в един от ашрамите. В резултат Джон Харисън до такава степен се ентусиазира, че не само той става последовател на индийската философия, но привлича в тази посока и много от феновете на групата.
Посещението на Рави Шанкара, един от водещите индийски музиканти, в Европа и Америка и сътрудничеството му с доста именити творци от онова време също допринася за разширение на масовия интерес към източните учения – към Вендата, учението на йога, будизма и дзенбудизма, софизма и даоизма.
С развитието на електронната музика и на техническите и възможности обаче New Age става изключително разнообразна и престава да се отъждествява само с музиката за релаксация и медитация. Днес понятието е далеч по-широко и противоречиво, което често води до доста недоразумения, отчасти и защото елементи от този стил при добро желание биха могли да бъдат намерени при много музиканти. При всички случаи това е една сплав от духовна, електронна, етническа, класическа, инструментална, симфонична музика със звуци от природата в най-различни пропорции и фракции.

Бийтълс манията от години владее света и както е видно, ще си остане непреходна като музиката на групата, която е “виновник” за нея. Неведнъж съм ви запознавал с места, които носят спомена за легендарната четворка и днес ще ви разкажа за едно от тях, свързано не толкова с групата, колкото с легендарния й вокалист.

Ленън никога не е бил в чешката столица. Това обаче не пречи в Прага да има стена, която носи неговото име и на която, както твърдят фенове, сред многото графити може да се намери автентичен автограф на музиканта. 🙂 Но за това е нужно да си истински ценител на легендарните ливърпулци.

До 1980 г. стената на Велкопреворския площад, принадлежала навремето на Ордена на рицарите на малтийския кръст, била пражката стена на плача. Тя била гъсто изписана със стихове и признания в любов. Периодически властите ги заличавали, но скоро те се появявали отново.

Всичко се променя след трагичната гибел на Джон. Тогава поклонниците на “Бийтълс” направили импровизирана могила, която затрупали с цветя и запалени свещи. А на доскорошното място за интимни признания се появили откъси от песни на групата и графити с образа на певеца. За пражките младежи Ленън е не просто талантлив музикант, но и носител на идеята за свобода. Затова младите хора идвали да напишат по няколко реда от любимата си песен, да изразят на хладния бетон своите чувства и мечти за един по-друг живот – макар това занимание да не било от най-безопасните във все още тоталитарна Чехия.

Властта естествено давала отпор – надписите неведнъж били замазвани, били поставени камери за постоянно наблюдение. Но отново и отново се появявали не особено лицеприятните за властта текстове и цитати от песни.

Оттогава е минало много време. Днес първоначалният образ на великия ливърпулец вече се е изгубил под пластове боя, изменили са се и посланията. Но Стената продължава да носи неговото име и да бъде символ на мира и любовта – като песните и живота му.

Разбира се, не съм забравил, че само преди няколко седмици ви запознах с друго знаково място, свързано с тази велика група. Но по темата има толкова много за писане, че няма как да ви обещая, че я подхващам за последно. 🙂 Пък и мисля, не се налага. 🙂

През 19 век Ливърпул е едно от най-големите морски пристанища. Тук е построен “Титаник”, пусната е първата железопътна линия. През 20 век обаче градът стремително започва да губи позициите си – корабостроителницата затваря врати, търговските кораби отиват в други, по-модерни пристанища. Градът потъва в бездната на хаоса и безработицата. И един бог знае каква щеше да е съдбата му, ако не бяха се появили “Бийтълс”.

Именно идеята да се възползва от популярността на великата четворка позволява на града да се възроди – на практика от 1984 година основният доход на Ливърпул идва от поддържането на култа към именитите им съграждани. Тук буквално е пропито от духа на легендарната група – домовете на музикантите, кафенета, магазини, но главното е музеят  “The Beatles Story”.

Още с влизането тиха музика посреща посетителите –  стари записи на бандата, които ви потапят в атмосферата на творчеството и историята й. А историята е наистина богата – 18 стаи ще ви разкажат за всичко – от самото начало до разпада на групата.

Фотографиите от първите им участия, статиите от местните вестници – под съпровода не само на музиката им, но и на автентични записи на френетичните викове на първите  им фенове, звука на халби за бира, полупиянски разговори в местните пъбове.

В залата “Бийтълсмания” специални монитори показват картини от вътрешността на самолета, с който четворката се връща от първото си турне. А на друга видео стена – шумна тълпа от фенове посрещачи. Има и още един черно-бял монитор, който безспирно повтаря култовото интервю на Ленън, в което той твърди, че популярността на групата отдавна е надминала тази на Иисус Христос.

Безспорно най-силно впечатлява залата на Джон – в нея отново и отново звучи “Imagine”, като че ли някой постоянно свири на белия роял като в известния на всички клип. И ни напомня: Историята на великата група не свършва – тя продължава…

Как мислите, какво свързва името на един от най-великите китаристи на нашето време Ерик Клептън с името на най-великата група на всички времена “Бийтълс? Французите са казали много житейски истини и за тоя случай има една – шарше ла фам, или търсете жената. В началото на седемдесетте години, като лидер на групата “Derek And The Dominos”, Ерик Клептън подарява на света супер хита “Лейла”. Тази песен, описваща любовен триъгълник, е посветена на модела Пати Бойд, по това време съпруга на Джордж Харисън от “Бийтълс”, в която Ерик Клептън е безпаметно влюбен. Малко по-късно Пати Бойд поддава на ухажванията на Ерик Клептън, развежда се с Джордж и се жени за Ерик. Това е само щрих към живота на великия китарист, акцентът в него е музиката, и слава богу. Роден през 1945 г. в английския град Рипли като извънбрачно дете от връзката на канадски офицер и непълнолетна англичанка, Ерик е отгледан от родителите на майка си и тях той приема за свои родители. Когато на деветгодишна възраст научава истината, това оказва голямо влияние върху личността му, а в този смисъл по-късно и върху музиката му – става прикрит и чувствителен. Това е и времето, когато започва да свири на китара. От седемнайсетгодишната си възраст започва участието си в различни блус банди, включително и в много известната по това време “The Yardbirds”. През 1965 година обаче напуска “The Yardbirds” заради отклоняването им от блуса. Още следващата година Ерик Клептън решава да създаде собствена блус група “Cream” заедно с Джинджър Бейкър и Джек Брюс. Албумите на групата „Fresh Cream”, „Disraeli Gears” и „Wheels Of Fire” бързо стават класика в рока, а групата – една от водещите на съвременната сцена. Разногласия между тримата обаче водят до края на групата. След което за Клептън идват поредица от участия в различни групи, борба със зависимостта му към наркотиците и алкохола, развод с Пати Бойд и нов брак, както и идеята за солова кариера – доста продуктивна идея, която жъне музикални плодове и до ден-днешен.

Как мислите, какво свързва името на един от най-великите китаристи на нашето време Ерик Клептън с името на най-великата група на всички времена “Бийтълс? Французите са казали много житейски истини и за тоя случай има една – шарше ла фам, или търсете жената. В началото на седемдесетте години, като лидер на групата “Derek And The Dominos”, Ерик Клептън подарява на света супер хита “Лейла”. Тази песен, описваща любовен триъгълник, е посветена на модела Пати Бойд, по това време съпруга на Джордж Харисън от “Бийтълс”, в която Ерик Клептън е безпаметно влюбен. Малко по-късно Пати Бойд поддава на ухажванията на Ерик Клептън, развежда се с Джордж и се жени за Ерик. Това е само щрих към живота на великия китарист, акцентът в него е музиката, и слава богу. Роден през 1945 г. в английския град Рипли като извънбрачно дете от връзката на канадски офицер и непълнолетна англичанка, Ерик е отгледан от родителите на майка си и тях той приема за свои родители. Когато на деветгодишна възраст научава истината, това оказва голямо влияние върху личността му, а в този смисъл по-късно и върху музиката му – става прикрит и чувствителен. Това е и времето, когато започва да свири на китара. От седемнайсетгодишната си възраст започва участието си в различни блус банди, включително и в много известната по това време “The Yardbirds”. През 1965 година обаче напуска “The Yardbirds” заради отклоняването им от блуса. Още следващата година Ерик Клептън решава да създаде собствена блус група “Cream” заедно с Джинджър Бейкър и Джек Брюс. Албумите на групата „Fresh Cream”, „Disraeli Gears” и „Wheels Of Fire” бързо стават класика в рока, а групата – една от водещите на съвременната сцена. Разногласия между тримата обаче водят до края на групата. След което за Клептън идват поредица от участия в различни групи, борба със зависимостта му към наркотиците и алкохола, развод с Пати Бойд и нов брак, както и идеята за солова кариера – доста продуктивна идея, която жъне музикални плодове и до ден-днешен.