Футболът в България – игра или бизнес?
Футболът в България отдавна вече не е просто спорт, а бизнес с много пластове и още повече сенки. Като запален фен, израснал по стадионите и пред екрана, ми е болно да призная, че корупцията, търговията с играчи и пренебрегването на младите таланти са превърнали любимата ни игра в арена за пари, а не за слава.
Корупцията – „невидимият играч“ на терена
Не е тайна, че под масата често се играе повече отколкото на терена. Отдавна не вярваме, че съдиите винаги свирят по правилата – за някои от тях свирката е инструмент за бизнес. Признанията на бивши президенти на клубове и разследвания на международни медии потвърждават: подкупите са реалност. А когато справедливостта отсъства, феновете си тръгват разочаровани, а младите таланти – обезкуражени.
Трансфери: играчи в обръщение като валута
Вместо да изграждаме силни отбори и да развиваме играчите си, клубовете предпочитат да търгуват с тях. Продажбите носят бърза печалба, но отборите остават без гръбнак и перспектива. Докато в чужбина трансферите са част от дългосрочна стратегия, у нас често изглеждат като търговия на едро.
Изгубеното поколение таланти
Как да повярва едно дете в мечтата да носи фланелката на любимия отбор, когато никой не инвестира в него? Младежките академии са подценени, треньорите – недооценени, а младите футболисти – недооценявани. Липсата на ясна стратегия за развитие води до това, че единственото, което „изнасяме“, са горчиви признания и пропуснати възможности.
Надеждата не умира – нужни са действия
Ако искаме отново да се вълнуваме истински от българския футбол – не от жълтите заглавия, а от истински красивата игра – трябва да започнем от нулата. Да се изкорени корупцията, да се въведе прозрачност и да се инвестира в децата с топка в краката и мечта в сърцето.
Като фен няма да спра да вярвам, че футболът у нас може да бъде нещо повече от бизнес. Но за да стане това, всички ние – фенове, треньори, журналисти и ръководители – трябва да поискаме промяна. Истинската. Защото красивата игра го заслужава.
Една игра за всички възрасти – Диксит
Независимо на колко години сме станали, все в един момент ни се иска да прекараме забавна и безгрижна вечер в играене на нещо интересно. Преди имаше разнообразни настолни игри, които обаче не могат да стъпят и на малкия пръст на някои днешни, които мога съвсем спокойно да провъзглася като произведения на изкуството. Такава е играта Диксит.
Като цяло тази игра не представлява кой знае какво като игрално поле. Имаме пластмасови зайчета и картонена стълбичка, по която то се катери. Това, което прави играта толкова вълшебна са картите й, които са изрисувани с различни цветове и форми, а целта на играта е да се направи най-правилната асоциация с описанието на някой от хората, с които и срещу които играеш. И тъй като описанието, което започнах да правя на правилата сигурно стана твърде неразбираемо, ще започна от начало.
Всеки играч получава зайче на изходна позиция и 6 карти в ръката си, които не трябва да показва на останалите участници. Когато дойде вашият ред, избирате една от картите, които държите и казвате изречение, историйка или само една дума, според които останалите участници трябва да направят асоциация. Вие поставяте избраната от вас карта с лицето надолу върху масата и чакате всички останали участници в играта да изберат най-приближаващата се карта до вашето описание, която държат в ръцете си. Всички ги оставят на масата с лицето надолу, след което се разбъркват и се обръщат, така че да могат всички да ги видят добре. На базата на вашето описание всеки един прави предположение, коя в действителност е вашата карта. И ето тук идва тънкостта на играта. Идеята е да има хора, които са познали картата ви, но да има и такива, които не са я познали. Само така вие ще получите достатъчно точки ще скокнете нагоре по стълбичката. Ако всички са познали картата ви не получавате точки. Хората, чийто карти са получили предположение също се местят с толкова хода, колкото предположения са получили. А когато вашето зайче стигне до последното стъпало и е първо – печелите играта.
Звучи забавно, нали?
Една игра за всички възрасти – Диксит
Независимо на колко години сме станали, все в един момент ни се иска да прекараме забавна и безгрижна вечер в играене на нещо интересно. Преди имаше разнообразни настолни игри, които обаче не могат да стъпят и на малкия пръст на някои днешни, които мога съвсем спокойно да провъзглася като произведения на изкуството. Такава е играта Диксит.
Като цяло тази игра не представлява кой знае какво като игрално поле. Имаме пластмасови зайчета и картонена стълбичка, по която то се катери. Това, което прави играта толкова вълшебна са картите й, които са изрисувани с различни цветове и форми, а целта на играта е да се направи най-правилната асоциация с описанието на някой от хората, с които и срещу които играеш. И тъй като описанието, което започнах да правя на правилата сигурно стана твърде неразбираемо, ще започна от начало.
Всеки играч получава зайче на изходна позиция и 6 карти в ръката си, които не трябва да показва на останалите участници. Когато дойде вашият ред, избирате една от картите, които държите и казвате изречение, историйка или само една дума, според които останалите участници трябва да направят асоциация. Вие поставяте избраната от вас карта с лицето надолу върху масата и чакате всички останали участници в играта да изберат най-приближаващата се карта до вашето описание, която държат в ръцете си. Всички ги оставят на масата с лицето надолу, след което се разбъркват и се обръщат, така че да могат всички да ги видят добре. На базата на вашето описание всеки един прави предположение, коя в действителност е вашата карта. И ето тук идва тънкостта на играта. Идеята е да има хора, които са познали картата ви, но да има и такива, които не са я познали. Само така вие ще получите достатъчно точки ще скокнете нагоре по стълбичката. Ако всички са познали картата ви не получавате точки. Хората, чийто карти са получили предположение също се местят с толкова хода, колкото предположения са получили. А когато вашето зайче стигне до последното стъпало и е първо – печелите играта.
Звучи забавно, нали?