Силата на театъра

Септември вече се преполови, а културните събития започнаха да валят, като есенни листа. Дойде време и за един от най-големите театрални форуми в града ни и ние, като любители на това изкуство, се възползвахме да отидем на няколко постановки. За мое огромно съжаление пред последните години трудно намирам представление, което да ми допадне. Повечето са или с доста лоша режисура, или драматургичната интерпретация е прекалено плоска, а играта на актьорите… не мисля, че трябва да я коментирам.

За много малко хора е ясно, че това е най-старото изкуство и то е основата на всеки един визуален жанр, който се е появил в последствие – кино, мюзикъл, опера и прочие. Изкуство изключително въздействащо, а силата му е в това, че имаш пряк контакт с актьора на сцената и можеш да усетиш неговата харизма, превъплъщение и прочие.

В последно време, както вече споменах, повечето неща, на които хода, са разочарование. И въпреки това не би ме отказало да посещават театрални постановки. Защо ли? Защото дори да съм бил на 100 ужасни представления, ако има едно, което да ме е разтърсило от главата до петите, ще си заслужава. Не всяко представление може да допадне на абсолютно всеки човек от публиката. И аз съм наясно, че трябва да подбирам постановките, на които хода, малко по-внимателно може би.

Аз и моите приятели сме изключително големи фенове на една режисьорка, поставила “Дама пика”, “Вграждане”, “Последното изкушение”, Аз, Сезиф”, “Страх” и много други. Постановките й са изключителни! Играта на актьорите е пленителна и всеки път след нейно представление излизам от театъра вдъхновен, окрилен, зашеметен… още не можещ да осмисля всяка една сцена, епизод и тема, заложени в самата постановка….

Обичам я! Наистина съм влюбен в творчеството й и ако мага ще я преследвам във всеки един град в България и по света, за да гледам нещата, които е направила!

 

Google+ Comments

Leave a Reply