В ежедневието си ние мислим постоянно. За работа, за задължения, отговорности, семейство, любов. Наред с физическите дейности, тези мисловните изтощават не само съзнанието ни, но и целия ни организъм. За да се предпазим от влиянията им, е добре да се превърнем в неволен наблюдател на мислите си. А това може да се постигне чрез медитация.
Въпреки че за много хора прилагането на таз източна практика звучи прекалено абстрактно, аз мога да оборя факта. Първо медитацията представлява заемане на удобна поза, в която да се чувстваме комфортно в тялото си. След като се постигне физическата релаксация, се преминава и към менталната.
Когато започваме да медитираме, е съвсем нормално мислите да идват при нас. Например какво се е случило с нас през деня, какво трябва да направим след това, какво ни е казал вчера този човек, което не ни се е сторило добре … Освен това, в много случаи фактът, че тези мисли се появяват, ни кара да спрем да медитираме, защото не сме в състояние да ги премахнем от ума си. И там е грешката. Защото не трябва да премахваме тези мисли. Трябва да ги наблюдаваме и да ги пускаме да минават.
В източната философия се казва, че е необходимо да приемем позицията на наблюдателя. Тоест да се отдалечим от мислещия Аз и да се превърнем в индивид, който наблюдава тези мисли. Това ги пропуска, без да ги осъжда, сякаш са облаци, които минават през небето. Така че, ако сте смятали, че го правите погрешно, защото мислите ви идват на ум в конкретния момент, сега знаете, че това твърдение е мит.
Не забравяйте, че най-важно е да се свържете с настоящия момент и да оставите мислите си да преминат, без да ги осъждате. Ето това е да медитираш – да се превърнеш с наблюдател на самия себе си.
