Моят фаворит в Кан

По принцип не мога да кажа, че съм някакъв супер кино фен, но пък и не се лишавам от филмовото изкуство. По някаква случайност тази година имах възможността да гледам една от лентите, номинирана за Златна палма на фестивала в Кан. Името е „Триъгълник на тъгата“. Неин режисьор е Рубен Йостлунд, чието име навярно нищо не ви говори, какво и на мен доскоро.

Няма да ви преразказвам филма или пък да правя анализ, дори няма ви дам някаква бекграунд информация. Мисля, че за тази цел си има доста профилирани блогове, в които може да намерите къде-къде по-смислена информация. Моята задача е да споделя собствените си емоции и да се опитам да ви предизвикам и вие да гледате кино шедьовъра.

„Триъгълник на тъгата“ носи много дълбок смисъл на фона на повърхностното представяне на героите. Там се сблъскват модерното инфлуенсърство, с парите и късмета. Кое обаче може да определим като късмет? Малко ми навява на темата на филма на Мариус Куркински –„Засукан свят“, че не знаеш кое е за добро и кое е за зло.

Освен че лентата на фестивала в Кан описва болезненото ни ежедневие, включва и морални ценности, които всъщност липсват. Дали обаче ако мразиш ситуацията, помагаш, за да се подобри? Как трябва да постъпваш в провокиращите за теб ситуации – да ги атакуваш, да се слееш с тях или да останеш непроменен? Помислете и по тези теми, много са дълбоки и според мен заради това филмът ще вземе награда.

Оставям ви линк с част от „Триъгълник на тъгата“. Гледайте го, дори и някъде из интернет 😉 .

https://www.youtube.com/watch?v=hOUBXcTz66w&ab_channel=TheUpcoming

Google+ Comments