През последните години така наречените “риалити” предавания станаха особено популярни. Хората като че ли се измориха да гледат режисирани неща и пожелаха да наблюдават по един доста притеснителен начин, според мен, живота на другите хора, с блажената заблуда, че това, което гледат е част от реалния живот и се случва наистина.
Истината може би никога няма да я разберем, докато сме просто обикновени зрители на едно такова предаване. Можем само да предполагаме, но предположенията ни винаги стигат до това, че всъщност всички ситуации, в които попадат участниците в проектите, драмите и скандалите, са всъщност режисирани от някой човек, който много добре знае как да си повиши рейтинга на предаването.
Разбира се, не всеки риалити формат предполага кавги и скандали, но никога не вреди едни сочни крясъци и размяна на “любезности” в национален ефир. Все пак хората не са се променили особено много хилядолетия наред и все още търсят кръв и зрелища.
Отивайки точно в този посока, не мога да не направя аналогията с гладиаторските битки, които са били може би първите риалити формати, познати ни някога. Тези хора са излизали на арената, за да се бият до смърт. Не защото в това е имало някакъв смисъл, а защото това е служило за забавление на публиката. Да дадеш живота си, за да забавляваш аудиторията… и това ако не е отдаденост към професията. Мнозина биха казали, че те всъщност са принуждавани да правят това и едва ли не са държани като затворници. Всъщност нито един надежден източник и исторически извор не потвърждава тази информация. Ето защо не можем да знаем точно какво е било. Но със сигурност се знае, че гладиаторите са били едни от най-обгрижваните хора. За тях са се грижили най-добрите лекари, хранили са ги с най-добрата храна и като цяло са си живеели изключително добре, ако съумеят да останат живи, разбира се.
Завръщайки се обратно в нашето време, риалити предаванията по телевизиите предлагат зрелища на своите зрители и се опитват да обхванат абсолютно всеки един аспект от живота и изкуствата, които биха били интересни на хората – музика, танци, готвене и разбира се, черешката – човешките взаимоотношения, които са във фокуса на всяко едно подобно предаване, но има едно, което бие всички по този параграф. И може би ако брилянтния Джордж Оруел не беше написал антиутопията си “1984” все още щяхме да си живеем в блаженото невежество на света без “Биг брадър”.
